Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 52325 от 29.12.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 49301/2025
Вид
Определение № 52325
Подписан
29.12.2025
В сила
29.12.2025
Състав
РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.101 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.101, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.102з, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.13 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.132, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.145, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.3 - 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.3 - 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.158 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.30 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.32, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.41а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.44 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.44, ал.3, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.72, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.72, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.73, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.8 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.127-128 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.127-128 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.19 · Наказателен кодекс
  • Чл.9 · Наказателен кодекс
  • чл.10, ал.3, т.18 · Наредба № РД-02-20-19 от 12 ноември 2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата
  • чл.1 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
  • чл.23 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
  • чл.72, ал.2 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 52325 гр. София, 29.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110149301 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. №

338669/17.10.2025 г., уточнена с молба с вх. № 376910/18.11.2025 г. о т Д. М.

Д., ЕГН **********, с адрес: *******, срещу ***********, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: ********, която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правна квалификация, както следва:

1. чл. 45 вр. чл.50 ЗЗД за сума в размер на 5 000 (пет хиляди) лева , частичен иск от сума в общ размер на 10 000 (десет хиляди) лева, представляваща дължимо обезщетение за имуществени вреди нанесени щети на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6 Allroad“, рег.

№ СВ***НС, вследствие на ПТП, възникнало на 10.01.2025 г., в района на Републикански път II-81 град София - град Монтана, с посока на движение към град Монтана, около 55-тия км, настъпило вследствие на падане на дърво на пътното платно, поради виновно бездействие от страна на служителите или подизпълнителите на ***********, изразяващо се в неподдържането в изправно състояние на пътния участък, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от датата на подаване на исковата молба (17.10.2025 г.) до окончателното изплащане на сумата;

2. чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 528.16 лева, представляваща лихва за забава, начислена върху главница от 10 000 лева, за периода от 10.01.2025 г. до датата на исковата молба 16.10.2025 г.

3. чл. 45 вр. чл.50 ЗЗД за сума в размер на 1 000 (хиляда) лева , частичен иск от сума в общ размер на 2 000 (две хиляди) лева, представляваща 1 дължимо обезщетение за претърпени от ищеца в качеството й на пътник в автомобила неимуществени вреди, изразяващи се в преживян шок, уплаха, тревожност, психологически дискомфорт, проблеми със съня, нервно напрежение, намалена концентрация, вследствие на ПТП от 10.01.2025 г., в района на Републикански път II-81 град София - град Монтана, с посока на движение към град Монтана, около 55-тия км, настъпило вследствие на падане на дърво на пътното платно, поради виновно бездействие от страна на служителите или подизпълнителите на ***********, изразяващо се в неподдържането в изправно състояние на пътния участък, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от датата на подаване на исковата молба (17.10.2025 г.) до окончателното изплащане на сумата;

4. чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 105.63 лева, представляваща лихва за забава, начислена върху главница от 1 000 лева, за периода от 10.01.2025 г. до датата на исковата молба 16.10.2025 г.

В исковата се твърди, че на 10.01.2025 г., около 19:05 часа, в района на Републикански път II-81 град София - град Монтана, с посока на движение към град Монтана, около 55-тия км, е настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/ по време на движение на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6 Allroad“, рег. № СВ***НС, управляван от П.Г.К., ЕГН **********, в който като пътник пътувал ищецът, при което дърво е паднало на пътното платно, вследствие на което се счупило предното стъкло и поразило купето по цялата му дължина и са причинени и други материални щети.

Твърди се, че мястото на ПТП е посетено от служители на ОД на МВРМонтана, РУ Берковица, за което установили щети по колата: счупена решетката на предна броня; дупка в преден капак и смачкване на същия ; счупен преден панорамен прозорец; смачкан таван; нарушена цялост на предна лява греда около панорамен прозорец. Твърди се, че причинената на автомобила щета се явява тотална, като общата стойност за ремонта на автомобила възлиза на сума в размер 12390.91 лева.

Посочва се, че вследствие на претърпяното ПТП на ищеца са причинени неимуществени вреди. Твърди се в тази връзка, че ищецът чула тътен и е видяла как пада дървото, при сгромолясването му върху автомобила е имала усещането, че пада в пропаст. Изтъква се, че в автомобила на задната седалка са пътували двете кучета на ищеца и водача, подари което ищецът се е изплашила, че са смазани при падането на дървото. Ръцете на ищеца били с порезни рани от счупеното предно стъкло.

Твърди се, че ищецът изпитал шок, уплаха и тревожност. Осъзнаването, че здравето и животът й и този на П.К. са били в опасност, са й причинили тревожност, натрапчиви спомени за случилото се, психологически дискомфорт, проблеми със съня, нервно напрежение, намалена концентрация.

Посочва се, че при следващите им две пътувания до гр. Брусарци, обл.

2

Монтана ищецът изпитвал страх от преминаване през прохода Петрохан и всеки път, поради претърпения инцидент, пътува вторачена в дърветата около пътя.

Поддържа се, че главен път II-81, където попада и процесният пътен участък, е включен в списъка на републиканските пътища на Република България, утвърден с Решение №945/01.12.2004г. на Министерски съвет, на основание чл.3, ал,4 от Закона за пътищата (ЗП). Излага правни доводи, че на ответника е вменено законово задължение за извършване на действия по поддръжка на републиканската пътна мрежа, част от която е и процесният участък. Поддържа се, че това задължение в случая не е изпълнено, като ответникът не е предприел необходимите действия по стопанисване на крайпътните насаждения, поради което следва да носи отговорност за претърпените от ищеца вреди, настъпили вследствие на падналото върху автомобила дърво.

Моли съдът да уважи исковата претенция. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.

На основание чл. 127, ал. 4 ГПК, посочва следната банкова сметка IBAN: ******, BIC: BPBIBGSF банка:, титуляр: Д. М. Д..

Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:

1. Свидетелство за регистрация на увредения автомобил № 011416770; 2. Служебна бележка от началника на РУ Берковица рег. № 243р, ведно с 5 броя снимки на произшествието; 3. Писмо от началника на РУ Берковица рег. № 243р 000-1868 от 08.04.2025 г.;4. Заключение от инж. Б.Д..

Моли да бъде назначена съдебно-автотехническа експертиза , по която вещото лице, след като се запознае с документите по делото и след изслушване на искания свидетел, да даде отговор на следните въпроси: 1.

Какъв е механизмът на настъпилото ПТП?; 2. Какви са били нанесените на лек автомобил марка „АУДИ“, модел „А6 Allroad“, с държ. рег. № СВ***НС щети?; 3. В причинна връзка ли са така установените щети е механизма на процесното ПТП?; 4. Щетата тотална ли е?; 5. Каква е стойността на ремонта за поправяне на щетите (в т. ч. нови части, материали, труд), изчислена към датата на настъпване на ПТП по средни пазарни цени, като вещото лице има предвид цените както на официални доставчици и сервизи за марката, така и на алтернативни такива? Каква е пазарната стойност на автомобила към момента на ПТП?

Моли да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане за установяване на понесените от ищеца неимуществени вреди.

В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор. На първо място твърди, че ответникът трябва ОПУ –Монтана, а не АПИ, тъй като правоотношението е възникнало на територията на Област Монтана и поточно на РС – Берковица, тъй като ПТП е настъпило на път, намиращ се на територията на Община Берковица. Оспорва изцяло исковете по основание и размер. Твърди, че вредите не са настъпили от процесното ПТП, както и че липсвало процесно ПТП. Твърди, че е било налице случайно събитие – лоша метеорологична обстановка. Твърди, че процесното дърво не е бил участък от пътя, поради което ответникът не отговаря. Твърди, че процесното дърва се 3 намира в участък, поддържан от Изпълнителна агенция на горите, рес. на учебно-опитно горско стопанство „Петрохан“. Позовава се на чл. 51в.ал. 2 от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите, като счита, че при необходимост от отсичането на дървета за предотвратяване на пожари, природни бедствия и аварии, както и с цел превантивно премахване на дървета, създаващи опасност за функциониране на инфраструктурни обекти или застрашаващи живота и здравето на хората, решенията за отсичане на дървета се вземат от лицата по чл. 51в, ал. 1, т. 1, а именно служители на Изпълнителната агенция по горите или на нейните структури или по предложение на заинтересованите лица. Прави правоизключващо възражение, че УОГС „Петрохан“ е било задължено да отстранява потенциално опасни дървета, като стопанисващо гората, която е публична държавна собственост, предоставена на Лесотехническия университет, чието поделение е УОГС „Петрохан“, предвид това, че ПТП е станало в зимния период. Касае се за непредвидимо, внезапно събитие, в резултат на което е настъпило ПТП, по независещи от АПИ причини. Липсва виновно бездействие от наша страна. Оспорва наличието на вреди и техния размер.

Оспорва времето, датата, мястото, механизма на ПТП, настъпилите вреди и причинно-следствената връзка, като посочва, че протоколът не доказва тези факти и обстоятелства. Оспорва, че претендираните вреди не отговарят по стойност и са завишени. Оспорва иска и за неимуществени вреди. Оспорват иска и за лихва.

Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие.

Не възразява да се допусне изслушване на САТЕ.

Моли да се назначите вещо лице инженер горско-стопанство и лесовъд, който да изготви съдебно – лесотехнически експертиза, след като се запознае с материалите по делото, посети мястото на ПТП и след изслушване на свидетелите да отговори на следните въпроси: 1) Процесното дърво в обхвата на пътя ли се е намирало и къде е точното му местоположение? 2) Коя институция е собственик на дървото и чие задължение е неговото поддържане? 3) Кога е правена последна санитарна сеч? 4) Възможно ли е дървото да е било болно/изсъхнало? 5) Кога може да настъпи счупване и при какви обстоятелства? 6) Кога е правена последна инспекция за състоянието на дърветата? 5) Какъв е вида и възрастта на дървото? 6) Какво е предизвикало падането на процесното дърво? Метеорологичната обстановка може ли да бъде причина, предизвикала падането?

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява от адвокат адв. М. В., със съдебен адрес:

********, което пълномощно важи само за настоящата инстанция (л.2 от делото).

Ответникът се представлява от юрисконсулти, а именно Д.П., със съдебен адрес: гр. ******, тел. *******, e-mail: ********g, на основание 4 чл.30 вр. чл.32, т.3 ГПК (към ОИМ).

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50 лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е над 1250 лева. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК не е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване (арг. чл.72, ал.1 ГПК).

Ищецът защитава свой собствен интерес: искове за главница и искове за лихва.

Цената на първия иск за главница е 5 000.00 лева, а на втория - 1 000.00 лева, поради което държавната такса за първия иск за главница е в размер на 200.00 лева, а по втория иск за главница е в размер на 50.00 лева.