Решение № 7765 от 16.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7765 гр. София, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело № 20221110125185 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. В. Х. против „фирма“ АД, ЕИК (номер) по следните обективно кумулативно съединени искове:

1. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 2 ГПК вр. с чл. 103 ЗЗД за недължимост на сумата в размер на 8208.78 лева от остатъчна главница по Договор за банков кредит № (номер)/(номер)/(номер)/(дата) г.;

2. осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 5514.34 лева (увеличен с протоколно определение от 05.04.2023 г.) - платена от ищеца на ответника без основание за периода 15.05.2017 г. - 15.05.2022 г., представляваща недължимо платени възнаградителни лихви по Договор за банков кредит № (номер)/(номер)/(номер)/(дата) г. между страните, със законната мораторна лихва от поканата за плащане от 09.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането;

3. осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 108.24 лева - платена от ищеца на ответника без основание за периода 15.05.2017 г. - 15.05.2022 г., представляваща недължимо платена възнаградителна лихва по Договор за банков кредит № (номер)/(номер)/(номер)/(дата) г. между страните, със законната мораторна лихва от поканата за плащане 09.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането;

4. осъдителен иск по чл. 82 вр. чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 18531.61 лева (увеличен с определение от 05.04.2023 г.) – обезщетение за настъпили в периода 15.05.2017 г. - 15.05.2022 г. имуществени вреди от неправомерното и недобросъвестно, в нарушение на т. 9.2 от Договор за банков кредит № (номер)/(номер)/(номер)/(дата) г., поведение на ответника;

5. осъдителен иск по чл. 82 вр. чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 1

19999.99 лева (увеличен с протоколно определение от 05.04.2023 г.) – обезщетение за настъпили в периода 15.05.2017 г. - 15.05.2022 г. имуществени вреди от неправомерното и недобросъвестно, в нарушение на т. 9.1 от Договор за банков кредит № (номер)/(номер)/(номер)/(дата) г. поведение на ответника;

Ищецът, твърди, че с ответника са сключили следните договори за кредит: договор за банков кредит № (номер)/(номер)/(номер) от (дата) г., по силата на който банката е предоставила на ищеца сумата в размер на 75000 лв. със срок на погасяване - 15.05.2026 г.; договор за банков кредит № (номер)/(номер)/(номер) от (дата) г., по силата на който банката е предоставила на ищеца сумата в размер на 78000 лв. със срок на погасяване - 15.05.2028 г.

Сочи, че при сключване на договорите ответникът не е предоставил възможност за обсъждане и преформулиране на някои клаузи от тях, като банката изрично е отказала това с аргумент, че политиката на банката не позволява предоговаряне. Твърди, че при сключването на договорите не е бил изрично уведомен нито за стойностите на основния лихвен процент на БНБ, нито за лихвения показател „С.“, чрез които се формира годишния лихвен процент при изплащане на кредита, като е било отказано от страна на банката да бъде договорена възможност и за двете страни да бъде намаляван или да бъде увеличаван лихвеният процент при колебание в лихвените показатели. Счита, че по силата на неравноправни клаузи лихвите по договорите за кредит са били повишавани едностранно от банката. Ищецът не е давал съгласие, нито е подписвал допълнителен анекс към договорите, в който да се е съгласявал с подобно увеличаване на лихвите. При допълнителни проучвания се оказало, че в пълно противоречие с подписаните Договори за банков кредит, без знанието и съгласието на ищеца банката едностранно е въвела и трети компонент при образуването на общия лихвен процент по кредита - "премия". Такъв компонент не е съществувал в момента на подписването нито по един от договорите. Ищецът не е дал съгласието си да се променя начина за образуването на БЛП по нито един от кредитите. Ищецът завел гр. д. № 57174/2015г.140 с-в СРС, приключило с влязло в сила Решение от 28.06.19 г. по гр.д.4906/17г. 4в с- в СГС, в резултат на което били признати за нищожни договорните клаузи, уреждащи възможността ответникът да извършва едностранни промени в ЛП по двата договора и ответникът бил осъден да възстанови на ищеца сумата от 7613,57 лв. надвзети лихви ведно с мораторна лихва от датата на отправената покана за плащане до изпълнението. С изявление с вх. № (номер)/(дата) г. ищецът извършил прихващане на надвзети от лихви, но погасени по давност суми за периода от сключването на двата договора до 15.09.2010 г. към остатъчните главници, което ответникът отказал да зачете, оспорвайки дължимостта и размера на вземането на ищеца. Предоставил по обслужващите сметки на двата кредита сумите от 53 682,68 лв. по договора от 3.05.2006г. и 58 137,59 лв. по договора от 16.05.2008 г. и наредил на ответника на основание чл.9.2 от договора от 2006 г. и на основание чл. 9.1 от договора от 2008 г. да бъде извършено предсрочно погасяване на кредитите с тези суми, но ответникът, считайки, че преведените общо 111 820,27 лв. са недостатъчни, не извършил предсрочно погасяване и продължил да усвоява от предоставената по сметката сума всеки месец на падеж вноски въз основа на неоснователно завишените по нищожни клаузи лихви, които били начислявани и върху непогасените 2 завишени остатъчни главници. Чрез неправомерното си поведение ответникът продължавал да получава недължима облага, но и причинявал материални вреди на ищеца от една страна чрез неоснователно завишени лихви, възлизащи от м. септември 2015 г. до момента общо по двата договора на 7843,98 лв., а от друга страна - начислявайки лихви за същия период върху завишени остатъчни главници - за общо 55 270,41 лв., вместо за 1503,93 лв., които според ищеца биха били дължими, ако банката била изпълнила задължението си да извърши предсрочно погасяване. С изявление -покана вх.№(номер)г. ищецът извършил компенсация за сумата от 8208,78 лв. - сбор от погасените по давност надвзети от лихва извън периода по делото - от 15.06.2006 г. до 15.09.2010 г. и от 15.10.2015г. до 15.04.2017 г. към остатъчната главница от 37 537,20 лв. по договор за банков кредит № (номер)/(номер) от (дата) г., като ищецът уведомил ответника и за начина и размера на издължаване на кредитите след така извършеното прихващане. Ищецът поканил банката да му възстанови 5271,32 лв. неоснователно надвзети в периода 15.05.2017 г.-15.04.2022 г. завишени лихви по двата договора, както и да му заплати сумата от общо 38 275,93 лв. по двата договора - за причинени в периода 15.05.2017 г. -15.05.2022 г. материални вреди от неправомерното поведение и незаконосъобразен отказ да извърши предсрочно погасяване на двата кредита в нарушение на т.9.2 и т.9.1 от договорите. Излага доводи за нищожност на части от следните клаузи като недобросъвестни, неравноправни и противоречащи на закона: по Договор № (номер)/(номер)/(номер)/(дата)г. -т. 11.1,, т.11.1.1. т.11.1.1.1. т.11.1.2, по Договор № (номер)/(номер)/(номер)/(дата) г. - т.11.1.1.изр.посл.. т.11.1.2., т.11.1.3, както и т.10.5 и финалната клауза от УКФЛ. Моли съда да признае за установено, че вследствие на извършена компенсация на дължими от ответника към него, но погасени по давност неоснователно надвзети от лихва в периодите 15.06.2006г. -15.09.2010 г. и 15.10.2015 г. 15.04.2017 г. суми по двата процесни договора към остатъчната главница по Договор № (номер)/(номер)/(номер)/(дата) г. след 09.05.2022 г. не дължи сумата от 8208,78 лв. - част от остатъчната към тази дата главница от

37

537,20 лв. по

Договор

№(номер)/(номер)/(номер)/(дата) г., да бъде осъден ответникът да възстанови на ищеца сумата от 5163,08 лв. по договор от 2006 г. и 108,24 лв. по договор от 2008 г. - недължимо неоснователно надвзети в периода 15.05.2007 г.-15.05.2022 г. разлики в лихва на месечни анюитетни вноски по двата договора, с която банката се е обогатила без основание, ведно със законна лихва върху двете главници за периода 09.05.2022 г.-13.05.2022 г. в размер съответно за главницата от 5163,08 лв. - 5,74 лв., а за главницата от 108,24 лв. - 0,12 лв., както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба -13.05.2022 г. до окончателното плащане на сумата. Моли да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение за настъпили в периода 15.05.2017 г.-15.05.2022 г. материални вреди от неправомерно и недобросъвестно поведение на ответника в нарушение на т. 9.2 и т. 9.1 от договорите - сумата от 18 448,14 лв. по договор от 2006 г. и сумата от 19 827,79 лв. по договор от 2008 г. ведно със законна лихва върху двете главници за периода 09.05.2022 г. 13.05.2022 г. в размер съответно за главницата от 18448,14 лв. - 87,12 лв., а за главницата от 19827,79 лв. - 94,64 лв., както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба 13.05.2022 г. до окончателното плащане на сумата. Претендира разноски.

3

В законоустановения срок ответникът е подал писмен отговор на исковата молба.

Счита, че отрицателният установителен иск е неоснователен, защото заявеното от ищеца прихващане било недопустимо. Прихващания с погасени по давност вземания се допускало само, ако то е могло да бъде извършено преди изтичане на давностния срок - чл. 103, ал. 2 от ЗЗД. В конкретния случай прихващането не е било възможно преди изтичане на давностния срок, защото насрещните вземания не са били изискуеми и ликвидни в този период - чл. 103, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърдял, че е извършил прихващане между дължима по договор за ипотечен кредит непогасена главница и недължимо платени, според него възнаградителни лихви в периода от сключване на договора на 16.05.2008г. до 09.05.2022г. По този договор в хода на изпълнението периодите били три:

- от 16.05.2008 г. дата на сключване на договора до 22.09.2010 г. - начална дата на исковия период по предшестващо дело между страните. За този период ищецът твърдял, че е платил недължимо лихви, каквото претенция била погасена по давност и затова „преобразувал“ сумата в недължимо платена главница и я включвал в установителния иск;

- 23.09.2010 г. - 15.09.2015 г. - исков период по предшестващо дело между страните, за който има сила на присъдено нещо и който не може да е предмет на настоящото дело;

- 16.09.2015г. - първата дата след изтичане на периода по предшестващото дело до 12.05.2017г. - пет години назад спрямо датата на исковата молба по настоящото дело - за този период евентуални претенции за недължимо платено били погасени по давност.

Последният период съвпадал с периода, за който бил предявен и осъдителен иск по раздел II на исковата молба за присъждане на 108.24 лв., където в т. 1, б. „Б“ от петитума на исковата молба била допусната грешка и било записано, че тази сума е по двата процесни договора, което противоречало със записаното в т. 1, б. „А“, където била посочена сумата 5163.08 лв. по договор от 2006 г.

Заявените за прихващане вземания на ищеца били различни по размер, многократно предявявани, с включени в тях еднакви мораторни лихви без да е ясно на какво основание и от коя до коя дата били начислени, макар съответните писма да били от различни дати. В някои от писмата се правело едновременно искане за връщане на пари и за прихващане.

Претендираните вземания не били ликвидни и изискуеми в периода им преди погасяването им по давност.

Установителният иск се отнасял само за договора от 2008 г., като остатъчната главница, твърдяна от ищеца, се отнасяла също само за този договор. Исканото от ищеца прихващане, включвала и сума, която е внесъл по своя сметка и е предложил на банката да я усвои с цел пълно предсрочно погасяване на двата кредита, но след като вземе предвид „прихващането“. При положение, че сумата не е била достатъчна за пълно погасяване, без да се взема предвид прихващането, банката не е имала право да я усвои, защото това би било непозволена банкова операция. Ищецът не е предлагал частично предсрочно погасяване, каквото банката би била длъжна да направи в изпълнение на т. 9.1 и 9.2 от договорите. В тях е предвидено, че предсрочното погасяване може да бъде „частично или изцяло“. Банката не можело едностранно да променя волеизявлението на кредитополучателя. Предоставянето на 4 сумата от ищеца било направено с ясно изразена от негова страна воля за пълно предсрочно погасяване на двата кредита, но то включвало и спорното прихващане. Тоест, изявлението било под условие за признаване от страна на банката на основателността на прихващането.