Решение № 115 от 28.07.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. К., 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело № 20255100500146 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по подадена от М. Р. К. от гр. К., чрез представител по пълномощие и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх. N 5606/14.05.2025 г. по входящия регистър на РС – Кърджали против решение N 201/24.04.2025 г. по гр.д. N 1533/2024 г. по описа на РС – Кърджали.

Решението на РС – Кърджали, с което предявените от М. Р. К. от гр. К. против О., гр. К. искове с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за присъждане на сумата от 80 лева, представляваща недължимо платена такава и по чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 345.60 лева, представляваща вреда, състояща се от събрани от ЧСИ Р.С. разноски по образувано изп.д. N 565/2024 г., са отхвърлени като неоснователни и недоказани, като М. Р. К. от гр. К. е осъден да заплати на О., гр. К. сумата от 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, се обжалва изцяло като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и като необосновано, с искане да се отмени и да се постанови ново, с което предявените искове да се уважат.

Въззивната жалба се поддържа в съдебно заседание от въззивника чрез представител по пълномощие.

Въззиваемият О., гр. К. в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез представител по пълномощие, е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва, претендира разноски по делото и моли обжалваното решение да се потвърди. В съдебно заседание въззиваемият не се представлява и с писмено становище чрез представител по 1 пълномощие поддържа оспорването на въззивната жалба.

Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и като допустима следва да се разгледа по същество.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба вх.

N 11425/04.11.2024г., с която от ищеца М. Р. К. са предявени два обективно съединени иска, първият с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника О. да му заплати сумата от 80 лв., представляваща недължимо платена такава и вторият с правно основание чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника О. да му заплати сумата от 345.60 лв., представляваща вреда, състояща се от събрани от ЧСИ разноски по образувано изп.д. N 565/2024 г., ведно със законни лихви върху двете суми, считано от предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумите. В исковата молба са изложени твърдения, че на 25.03.2024 г. ищецът получава съобщение от PC Кърджали, с което го уведомяват, че с Разпореждане от 12.03.2024 г. е разпоредено издаването на изпълнителен лист срещу него по влязло в сила съдебно решение по АНД N 1309/2020 г. по описа на PC - Кърджали за сумата от 80 лв., представляващa юрисконсултско възнаграждение, която сума няколко дни след съобщението превел на дата 30.03.2024 г. по банкова сметка, която открил на интернет страницата на О., а именно банкова сметка на името на Г. - за глоби за нарушения на ЗДвП, установени с фиш на място, или за които е издадено наказателно постановление въз основа на акт за установено административно нарушение, въпреки което плащане, през м.юни 2024 г. получил покана за доброволно изпълнение по изп. д N 565/2024г. по описа на ЧСИ Р.С., образувано по изпълнителен лист N ******* г. В резултат на последното била запорирана банковата му сметка за сумата, посочена в поканата за доброволно изпълнение, включваща 80 лв. юрисконсултско възнаграждение, 326.60 лв. разноски по и.д., такса в размер на 12 лв., други суми в размер на 4 лв., като общо сумата от 425 лв. била изтеглена от сметката му. Твърди, че подал искане с вх. N 37902/20.06.2024 г. по изп. д. N 565/2024 г. по описа на ЧСИ Р.С. за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като сумата по изпълнителния лист била платена на взискателя преди образуване на изпълнителното производство, като към искането бил приложен и платежния документ, но като отговор получил писмо от юрисконсулт при О., че дължимата сума по изпълнителното дело не е постъпила по банковата сметка на О. и след извършена проверка от служител на сектор „Финансово осигуряване, управление на собствеността и социални дейности“ при О. се установило, че банковата сметка, по 2 която като длъжник бил изплатил дължимата сума е с титуляр Г., а банковата сметка, по която следвало да бъде преведена дължимата сума и по която О. е титуляр, е друга, като същата е публикувана на интернет страницата на О. и отделно от това тази банкова сметка била посочена в молбата за образуване на изпълнителното дело.

Твърди се още, че в отговор подал становище до кантората на ЧСИ Р.С., както и до взискателя О. с вх. N 292000 - 16463/05.09.2024 г., в което отново посочил, че дължимата сума за юрисконсултско възнаграждение изплатил веднага, след като получил съобщение от PC – Кърджали и видно от платежния документ, датата и часа на превода са 30.03.2024 г., 10:06:17 часа. Сочи, че банковата сметка, по която превел сумата, открил именно на интернет страницата на О., а именно банкова сметка на името на Г. - за глоби за нарушения на ЗДвП, установени с фиш на място, или за които е било издадено наказателно постановление, въз основа на акт за установено административно нарушение с BIC код: *****************. Твърди, че другите посочени банкови сметки на интернет страницата на О. били, както следва: банкови сметки на О., IBAN ******************; BIC ************** - за плащания по Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на МВР - по Закона за българските лични документи, по ЗДвП, по Закона за чужденците в Република България, IBAN ***************; BIC ************** - събират се гаранции на задържани лица; депозити за участие в търгове. Счита, че подчертаната, а именно тази на Г. е правилната банкова сметка в случая, защото се отнася за разноски по съдебно дело, чийто предмет е акт, с който се налага глоба за нарушения по ЗДвП. Поканата била получена през м.юни 2024 г., след като вече бил извършил плащане на дължимата сума, като в МВР имало утвърден административен ред за пренареждане на банковия превод по сметка, която се приемала от Министерството за правилна, въпреки че на интернет страницата не била указана сметка, по която се превеждат дължими суми за юрисконсултско възнаграждение. Сочи също, че взискателят е знаел и е могъл да използва този начин за корекция на банковия превод, с който превод той се бил освободил от задължението си като длъжник, тъй като добросъвестно изпълнил задължението си към бюджета на МВР, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явявало овластено да получи изпълнението по смисъла на чл.75 ЗЗД.

От кантората на ЧСИ Р.С. получил съобщение от 07.10.2024 г., че на основание напълно издължаване с разпореждане е приключено изпълнително дело N 565/2024 г.

Сочи, че при тези обстоятелства било налице двойно заплащане на дължими суми за юрисконсултско възнаграждение, а така също и заплащане на разноски по изпълнителното дело, за които нямало причина да бъдат сторени, тъй като преди още да получи покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, вече бил заплатил доброволно своето задължение. Твърди, че задълженията му към ответника били изцяло погасени преди предприемането на каквито и да е действия от съдебния изпълнител по образуваното изпълнително дело, при което получената сума, в 3 резултат на наложен запор върху банковата му сметка, е получена на отпаднало основание, като платена повторно. В резултат на действията на частния съдебен изпълнител било осъществено принудително изпълнение на едно погасено задължение, от което следвало и настъпило обогатяване на едно лице и обедняване на друго, на отпаднало основание, наред с което поради незаконното изпълнение претърпял като длъжник вреди в размер на заплатените от него разноски от общо 345.60 лева по изп. д. N 565/2024 г. по описа на ЧСИ Р.С., като същите му били причинени от ответника - взискател и се намирали в пряка причинно-следствена връзка със заведения от последния изпълнителен процес.

С отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва предявените искове като недопустими, алтернативно неоснователни и недоказани, с искане да се отхвърлят и да му се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Между страните няма спор това, че ищецът е осъден да заплати в полза на О. 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение по издаден по решение на КАНД N 47/2021г. по описа на Административен съд-Кърджали и решение по АНД N 1309/2020г. по описа на РС- Кърджали изпълнителен лист от 14.03.2024г., като съгласно разписка N 0200021637603436 от 30.03.2024г. ищецът заплаща тази сума по банкова сметка: IBAN: ***************, която сметка не е на титуляра на вземането съгласно Служебна бележка с рег. N ***********г., издадена от сектор „Финансово осигуряване, управление на собствеността и социални дейности“ при О.. Съгласно Служебна бележка с рег. N ***********г., издадена от сектор „Финансово осигуряване, управление на собствеността и социални дейности“ при О., до дата 07.06.2024г. няма плащане за ищеца на присъдената сума от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение по сметка на О.. По тази причина е образувано изп.д. N 565/2024 по описа на ЧСИ Р.С., по което ищецът като длъжник изпълнява вземането по наложен запор на вземания от банкова сметка. Установява се, че преди принудително изпълнение ищецът плаща присъдената сума от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение, но по сметка на друго юридическо лице Г.. Следователно не е настъпило доброволно погасяване на паричното задължение на ищеца към ответника за присъдената сума от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение преди образуване на изп.д. N 565/2024 по описа на ЧСИ Р.С. и плащането е в хода на това изпълнително дело, поради което предявеният иск за неоснователно обогатяване на ответника със сумата от 80 лв. е неоснователен.

Като обусловен от този иск, неоснователен е и предявеният иск за причинени от ответника на ищеца вреди в размер на сумата на направени от ищеца разноски по изпълнителното дело, поради което и двата обективно съединени осъдителни искове подлежат на отхвърляне. Като е стигнал до същите крайни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото, като на основание чл.272 от ГПК 4 въззивният съд споделя и препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

Правилно последният е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице, като в противен случай изпълнението е действително, само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползвал от него. В настоящия случай ищецът плаща на друго лице, което е извън обхвата на тези, посочени в разпоредбата на чл.75, ал.1 от ЗЗД, поради което ответникът нито може да се възползва от плащането, нито може да го прехвърли в своя полза, но ищецът има право да иска възстановяване на плащането от това друго лице, като плащане без основание. Съгласно чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, чл. 3 и чл. 4 от Правилника за устройство и дейността на МВР - Г. и О. са две различни и самостоятелни структури, две различни юридически лица, поради което не може да се приеме извършеното плащане по банковата сметка на Г. от ищеца представлява изпълнение на паричното задължение за разноски за присъдено юрисконсултско възнаграждение, защото плащането е не е получено от овластено от О. лице, или от овластено от съда или от закона лице да получи плащането от името и за сметка на ответника, като последният нито е потвърдил плащането, нито се е възползвал от същото. Не може да се приеме, че са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.75, ал. 2 от ЗЗД, установяваща погасителен ефект на изпълнението на задължението, ако е извършено от длъжника добросъвестно и към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи изпълнението. Сам ищецът сочи, че за сметката по която плаща, не е посочено, че по нея се внасят суми за разноски по съдебни дела и титуляр на същата не е О., по която причина е следвало да плати по сметка на кредитора, в т.ч. и като положи необходимите усилия да узнае точната такава.