Решение № 4 от 14.01.2021, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно гражданско дело 421/2020
- Вид
- Решение № 4
- Подписан
- 14.01.2021
- В сила
- 22.02.2021
- Състав
- Евгения Христова Стамова, Калин Кирилов Василев, Веселина Димитрова Джонева
Цитирани разпоредби
- чл.127 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128 · Граждански процесуален кодекс
- чл.180 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 т.1 пр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1 т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1 т.9 и т.9а · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1 т.9 и т.9а · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.5, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.9 и сл. · Закон за потребителския кредит
- чл.298 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№4 гр. Кюстендил , 13.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на девети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Членове:
Евгения Х. Стамова
Веселина Д. Джонева
Калин К. Василев като разгледа докладваното от Евгения Х. Стамова Въззивно гражданско дело № 20201500500421 по описа за 2020 година
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от „*****“ АД гр.С., ул.“****“№***, ЕИК *******, представлявана от В.М.С. – главен изпълнителен директор и Д.Н.Н. – изпълнителен директор, чрез пълномощник юрисконсулт Г.К. – упълномощена, съгласно пълномощно с рег.№***, том ІІ, акт 24 от 20.05.2014г. по общия регистър на нотариус М.Щ., с рег.№*** и район на действие РС – С. срещу решене №46/19.06.2020г.постановено по гр.д.№2275/2018г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е оставена без уважение исковата претенция на Банката срещу М. П., роден на **********г., гражданин на Република Италия, притежаващ удостоверение за продължително пребиваване на гражданин на ЕС в България №******/14.02.2014г.с адрес РБългария – гр.К., ул.“С.К.“ №**, ет.**, ап.** за присъждане на следните суми- непогасена главница в размер на ****** евро, ведно със законната лихва, от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на цялото вземане,договорна възнаградителна лихва в размер на ***** евро за периода от 12.12.2016г. до 11.11.2018г., договорна лихва за забава в размер на **** евро,за периода от 10.05.2017г. до 11.11.2018г. и заемни такси в размер на ***** евро, като е осъдена да заплати на ответника деловодни разноски в размер на **** лева.Жалбоподателят твърди, че с представено извлечение от сметка – отразяващо тегления, плащания и вноски е доказал получаването на сумата от длъжника, поради което изводът за недоказаност на този факт е неправилен предвид и сключения договор за кредит.Оспорва, като необоснован извода за недължимост на сумата поради това, че в представения договор липсват уговорки за срок, падеж на плащания, лихви предвид вида на договора – договор за револвиращ кредит, под формата на кредитен лимит, при който 1 липсва лимит, фиксиран срок за неговата погасяване, срокът на договора съвпада със срока на кредитната карта, кредитът се олихвява със стандартен лихвен процент, който съгласно приложение към договора е в размер на **** годишно или **** на ден, като е договорено, обслужването на кредитния лимит да се осъществява на посочената падежна дата – 10 то число на месеца, от която започва да тече гратисен период 15 дни, в който клиентът е длъжен да внесе минимална сума за револвиране в размер на 3%.Позовава се на уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, обективирано в исковата молба, което следва да бъде съобразено от съда на основание чл.235, ал.3 ГПК, като счита че дадените в ТР №4/2013 ОСГТК разяснения в т.18 касае само заповедното производство.Изложени са твърдения и относно настъпилите обстоятелства, предвидени в договора и обусловили обявяване на изискуемостта на всички дължими суми съгласно Общите условия при които е сключен договора, приложими на основание чл.298 ТЗ – в случай, че 4 поредни месеца, считано от месечната падежна дата, клиентът не револвира кредита си или го револвира със суми по- малки от минималната сума за револвиране, правото за ползване се преустановява, и цялото задължение започва да се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличена с допълнителна надбавка за забава в размер на 5 процентни пункта, а ако в края на месечния период кредитополучателят не погаси цялото задължение, кредитът става окончателно изискуем и банката може да пристъпи към принудително събиране на вземането.Изтъква се като аргумент в подкрепа на изложеното и факта, че в конкретния случай ответникът е ВИП клиент на който картата е предоставена, поради участието му в търговско дружество.Оспорва се наличието на неравноправни клаузи и основание за обявяване на кредита за недействителен.Изразено е становище, че във втория случай ответникът трябвало да бъде осъден да заплати на ищеца чистата стойност на кредита на основание чл.23 от ЗПК.Прави възражение относно присъдените разноски, като поддържа становище, че ответникът не е представил списък на разноски.
Препис от жалбата е връчен на ответника М. П. на 13.08.2020г. чрез пълномощник адв.З..В срока за отговор е подаден отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на жалбата.Позовава се на факта, че било налице несъответствие между номера на предоставена карта, посочен на картата и номера посочен на плика, невъзможност картата да бъде предоставена преди сключването на договора, което сочи на съществуваща възможност да се касае за друго договорно отношение, което не е предмет на иска, предвид и посочената в исковата молба заемна сметка, несъвпадащ с тази посочена в договора и представена декларация.Визираното несъответствие се сочи и като самостоятелно основание за нищожност на договора, обявен от първоинстанционния съд за недействителен съгласно чл.22 вр. с чл.11, ал.1 т.10 ЗПК, с което ответникът по жалбата изразява съгласие.Позовава се на незнание на български език от ответника, изразява неразбиране относно начина на формиране на претендираната главница при посочена в обстоятелствената част сума в размер на ***** евро и визирана в петитума ****** евро, относно начина на формиране на възнаградителна 2 лихва в размер на ***** евро за периода от 12.12.2016г. до 11.11.2018г.Изразява съгласие с извода на първоинстанционния съд за липса на яснота в исковата молба, относно обстоятелствата при които се обявява кредита за предсрочно изискуем.В отговора се съдържа искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна в процеса и несочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
При извършената служебна проверка съдът не констатира пороци обосноваващи извод за нищожност на обжалваното решение – решението е изготвено от надлежен орган, функциониращ в ненадлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда не е абсолютно неразбираема.
(Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).
Постановено е решение, при наличие на изискванията, при които делото може да се реши по същество - по надлежно предявени искове, чрез отговарящи на изискванията по чл.127 и чл.128 ГПК искови молби, при отсъствие на процесуални пречки за правото на иск и в съответствие с търсената с исковите молби защита – решението е допустимо.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Позовавайки се на договор от 18.11.2011г. между „*****“ ЕАД от една страна, като кредитор и М. П. от друга, като длъжник, приложение U10, относно определения размер на дължимата лихва от **** , посочвайки, че договорът е със срок на действие от 3 години, като този срок съвпада със срока на кредитната карта, заявявайки, че е предоставил на ответника сума в размер на *** евро, относно непогасени *** месечни вноски в размер на ****** евро с падежи- 12.12.2016г., 10.02.2017г., 10.04.2017г., 10.06.2017г., 10.08.2017г.,
10.10.2017г.,
10.12.2017г.,
10.01.2018г.,
10.03.2018г.,
10.05.2018г., 10.07.2018г-, 10.09.2018г. и 10.11.2018г. и размери ***** евро, **** евро, **** евро, **** евро, **** евро, **** евро, **** евро, **** евро, **** евро, *** евро, **** евро, **** евро и ***** евро, станали повод кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем се претендира постановяване на решение, за осъждане на ответника да заплати на ищеца посочените по – горе суми.
По делото са представени посоченият договор, Общите условия, споменатото Приложение U10, декларация за предаване/връщане на банкова карта, извлечение от сметка **** с титуляр М. П. за периода от 01.11.2011г. до 12.11.2018г.С молба вх.№****/29.11.2019г. ищецът уточнява, че съгласно чл.28, ал.1 от Общите условия е определена месечна падежна дата и минимална сума за револвиране, която клиентът е длъжен да внесе в рамките на определен срок след падежната дата, която съгласно чл.1, ал.5 от договора 3 е 10-то число на месеца.В случай, че 4 поредни месеца, считано от месечната падежна дата, клиентът не револвира кредита или го револвира със суми по – малки от минималната сума за револвиране, правото на ползване се преустановява и цялото задължение, формирано след падежната дата, започва да се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава.Сумата ***** евро представляват именно падежирали, но непогасени вноски за револвиране.Ако клиентът не погаси изцяло кредита си, задължението му се оформя, като неразрешен овърдрафт и вземането на банката за целия използван кредитен лимит, независимо от начина по който е формиран става окончателно изискуем, поради което към датата на подаване на исковата молба е дължима главница ****** евро.Ищецът заявява, че Банката е упражнила своето потестативно право да обяви кредита за безсрочно изискуем чрез връчване на препис от исковата молба позовава се на .( решение №139 от 05.11.2014г. по т.д.№67/2012г. І т.о на ВКС и решение №198/18.01.2019г. по т.д.№193/2018г. на І т.о на ВКС).
С молба вх.№***/14.10.2020г. ищецът уточнява, че сумата **** евро представлява претендирано обезщетение за забава , в размер на *** върху нереволвираната част от кредитната карта от предходен месец и в размер на **** евро, дължима за периода от 10.05.2017г. до 11.2018г., на основание чл.30 от общите условия,според които при нереволвиране на кредита за 4 поредни месеца, правото на ползване се преустановява и цялото задължение, формирано към падежната дата, започва да се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличена с допълнителна надбавка за забава.С тази молба е посочено, че сумата **** евро се претендира като дължимо плащане при нереволвиране на кредитна карта на основание Общите условия и цитираното приложение, като дължимата такса е в размер на 7,5 евро.Заявено е, че е подменена издадената карта след изтичане на срока й, след което срокът автоматично е продължен, като към датата на подаване на исковата молба са налице повече от 4 месечни забавяния в револвирането.
Районният съд е оставил без уважение исковата претенция, след като е преценил договора като недействителен на основание чл.22 вр. с чл.11, ал.1 т.9 и т.9а от ЗПК, поради това, че в него реално липсва уговорен лихвен процент.Приел е, че не е посочен срок на действие на договора, дата на прекратяване – краен падеж на всички вземания, визиран е срок на действие на картата и възможност да бъде преиздавана, ако не бъде подадено искане за прекратяване на договора, недоказаност на надлежно обявяване на предсрочна изискуемост с исковата молба, като е отрекъл възможността с исковата молба да бъде обявена предсрочна изискуемост на кредита, не е доказано изтичане на срока на договора.
Във връзка с изложените в жалбата доводи, съдът при извършената проверка за наличието на договор и неговото съответствие с изискванията на ЗПК установи, че по делото е представен договор от 18.11.2011г. в който е отразено, че Банката предоставя на клиента М. П. револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, усвояван чрез кредитна карта в размер на **** 4 евро, с променлив лихвен процент, чийто размер към датата на кредитната карта е посочен в условията ,като стандартен, с посочен размер на годишния процент на разходите *** общо дължима сума **** евро, с падежна дата 10то число на месеца.Уточнено е, че договорът има за предмет уреждане на взаимоотношенията между Банката и Клиента във връзка с издаването и ползването на кредитна карта „****** ***“ , наричана за краткост – кредитна карта, при спазване условията за този вид карта и Общите условия по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на *****, които представляват неразделна част от договора и се приемат с подписването му, както и искане за получаване на картата в поделение в гр.К..Освен друго в договора се съдържа съгласие, че съгласно чл.9 за издаване и ползване на кредитната карта, клиентът заплаща такси съгласно действащата към датата на съответното плащане Тарифа за лихвите, таксите и комисионите, които Банката прилага за извършени услуги на клиенти.