Решение № 143 от 29.05.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Бургас, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Марков

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора Бояна Люб. Кузманова като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100601085 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на адвокат Стоян Илчев Иванов от Адвокатска колегия – Бургас, действащ като упълномощен защитник на подсъдимия П. С. П., ЕГН **********, против Присъда № 18 от 15.05.2024 г., постановена по НОХД № 689/2024 г. по описа на Районен съд – Несебър (РС, НРС).

С атакуваната присъда, подсъдимият П. П. е признат за виновен за това, че на 02.11.2015 г. около 17:30 - 18:00 ч. в гр. Несебър, община Несебър, област Бургас, в складова база „Възраждане“, в условията на продължавано престъпление, повредил чрез нанасяне на удари с ръце и крака чужди движими вещи, а именно:

– лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф 7“ с peг. № *** (към датата на деянието), черен на цвят, с рама № WVWZZZAUZFP057577, като 1 причинил побитости на тавана, предна дясна врата, преден капак, предна броня и решетка на автомобила, като нанесените щети са на стойност 1867,92 лева (хиляда осемстотин шестдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки), като автомобилът към датата на деянието е собственост на търговско дружество (ТД) „Порше Лизинг БГ“ ЕООД, ЕИК 131283654, представлявано от Л. В. Б., с ползвател към датата на деянието търговско дружество „Стандарт Инвест Груп“ ЕООД, ЕИК 201800812, представлявано от Д. П. Д.;

- лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Берлинго“, с peг. № ***, към датата на деянието собственост на ТД „Стандарт Инвест Груп“ ЕООД ЕИК 201800812, представлявано от Д. П. Д., с рама № VF7MFWJZF654346655, на който са причинени побитости на задна пета врата (багажник) и нанесените щети са на стойност 435,07 лева (четиристотин тридесет и пет лева и седем стотинки), като всички нанесени щети на двата автомобила са на обща стойност 2302,99 лева (две хиляди триста и два лева и деветдесет и девет стотинки), поради което и на основание чл. 216, ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 55, ал.1, т.2, б.“Б“ от НК е осъден на наказание „Пробация“, включващо пробационните мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца.

С атакуваната присъда подсъдимия П. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР-Бургас сумата от 38,64 лв. (тридесет и осем лева и шестдесет и четири ст.) за разноските, направени в досъдебното производство, както и сумата от 500 (петстотин) лв. за разноските, направени в хода на съдебното производство, която да се плати по сметка на Районен съд – Бургас,.

Първоинстанционната присъда е обжалвана с бланкетна жалба като неправилна, незаконосъобразна и несправедлива. Защитникът на подсъдимия претендира цялостната й отмяна и постановяването на нова, оправдателна присъда.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция, прокурорът моли за потвърждаване на обжалваната присъда като законосъобразна, обоснована и правилна. Според него, първостепенният съд е анализирал всички събрани в хода на досъдебното производство и съдебното следствие доказателства и доказателствени средства като приетите от него за установени фактически 2 положения напълно съответстват на събрания по делото доказателствен материал. Това е позволило, според прокурора, районният съд напълно обосновано да достигне до правилния правен извод, че именно подсъдимият П. П. е извършил от обективна и субективна страна състава на чл. 216, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Досежно въззивната жалба прокурорът изразява становище за нейната неоснователност. Не е съгласен с основното възражение на защитата за недоказаност на повдигнатото обвинение, включително и в контекста на оплакването за непреодолени от съда противоречия в показанията на отделни свидетели. Според прокурора, районният съд е анализирал обстойно всеки доказателствен източник, като е посочил конкретно, защо дава вяра на едни доказателства и защо изключва други. Сочи, че първоинстанционният съд сам е установил твърдените от защитата противоречия, посочил е обосновано причините за тях и доколкото е анализирал всички доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, правилно е преценил достоверността на отделните свидетелски показания, съобразявайки се и с не малката времевата отдалеченост на съставомерните събития от събирането на доказателствата в досъдебната фаза и от проведеното съдебно следствие.

Предвид наложеното на подсъдимия П. П. наказание, прокурорът намира обжалваната присъда и за справедлива. Акцентира на факта, че при определяне вида и размера на наказанието районният съд сам е отчел наличие на многобройни, смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и поради това е наложил на същия по-лекото наказание „пробация“, с изпълнение само на двете задължителни пробационни мерки за минимално предвидения в закона срок, а именно шест месеца.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция подсъдимият, редовно призован, се явява и поддържа въззивната жалба. Твърди, че не е извършил престъплението, за което е обвинен, както и че всъщност сам е пострадал от развилия се на инкриминираната дата инцидент. Моли да бъде оправдан.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия заявява, че поддържа въззивната жалба. Оплаква се, че районният съд е извел установената от него фактология само въз основа на свидетелските показания от досъдебното производство, но този подход не бил правилен, тъй 3 като, по мнението на защитника, разследването е било водено тенденциозно – сякаш, за да се прикриели действията на пострадалия св. Д.. Като аргумент за това си заключение защитникът посочва назначената в хода на разследването техническа и оценъчна експертиза, която била изготвена от вещо лице, за което впоследствие се оказало, че се намира в близки връзки с пострадалия.

Наред с това защитникът изразява недоволство и от процесуалната дейност на разследващите органи по събиране на доказателства в досъдебното производство, като сочи, че не е бил извършен оглед на процесните автомобили, за да се установят щетите по тях, нито са били приложени материалите, събрани в хода на воденото срещу пострадалия досъдебно производство, включително не е бил приложен и изготвения по този повод протокол за оглед на местопроизшествие. Изразява и упрек, че заради продължилото близо девет години, не по вина на подсъдимия, разследване, е била пропусната възможността по делото да бъдат събрани и други, допълнителни доказателства, доказващи по несъмнен невинността на подсъдимия.

Наред с възраженията по същество, защитникът на подсъдимия възразява и срещу твърдяното от прокуратурата качество на св. Д. като пострадал – защитникът твърди, че доколкото един от процесните автомобили е лизингов, юридическото лице лизингодател е това, което би трябвало да е претърпяло имуществени щети и да претендира да бъде ощетено юридическо лице. Според защитника, св. Д. имал само пълномощно да управлява автомобила, поради което било неправилно да му се придава качеството на пострадал от твърдяното престъпление.

В заключение защитникът на подсъдимия намира за недоказано обвинението за претендираното престъпление, поради което моли за оправдателна присъда.

Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмената въззивна жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като извърши анализ и преценка на наличния по делото доказателствен материал и като направи цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт в пределите, посочени в чл. 314 ал.1 от НПК, изведе следните фактически и правни изводи:

4

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, се явява процесуално допустима, доколкото е предявена в законоустановения срок от легитимна страна в наказателното производство, имаща правен интерес и процесуално право да иска проверка на не влязъл в сила съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК. По същество, въззивната жалба се явява неоснователна.

От приобщените по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Подсъдимият П. С. П. е роден на *** г. в гр. *** и е с постоянен адрес в с.***, общ. ***, *** гражданин е, ***, *** ***).

Към 02.11.2015 г. свидетелят Д. П. Д. от гр. **** бил собственик и управител на търговско дружество „Стандарт инвест груп“ ЕООД с ЕИК 201800812, чието седалище се намирало в складова база „Възраждане“ в промишлената зона на гр. Несебър.

На 02.11.2015 г. в стопанския двор на складова база „Възраждане“ бил паркиран автомобил „Фолксваген“, модел „Голф 7“, с рег. № ***, черен на цвят, собственост на ТД „Порше лизинг БГ“ ЕООД с ЕИК 131283654. Този автомобил, към посочената дата, бил предоставен за ползване на ТД „Стандарт инвест груп“ ЕООД въз основа на сключен между двете дружества договор за финансов лизинг и бил управляван, и използван от дружеството, и от св. Д.. На голям паркинг в близост до склада на фирмата, находящ се в зоната, където се намирала база „Възраждане“, бил паркиран и един от служебните автомобили на „Стандарт инвест груп“ ЕООД – лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Берлинго“, с рег. № ***.

На 02.11.2015 г. около 17:30 часа, свидетелят Д. Д. бил на работа и се намирал в една от стаите на офиса на дружеството му, разположен в складовата база. В друга стая на офиса, намираща се в съседство с тази, където бил св. Д., работели свидетелите А. А. и Г. П., които по-рано били инсталирали система за видео-наблюдение в предприятието и в момента правели настройки на същата.

По същото време в складовата база дошъл подсъдимият П. П., който бил бивш работник в дружеството „Стандарт инвест груп“ ЕООД. Той и съпругата му – св. Д. П., влезли в стаята на офиса, където се намирал св. Д.. На портала на складовата база останал да ги чакал техния син – А. П. П., който ги бил 5 закарал до там.

Малко след влизането на подсъдимия в стаята, между него и св. Д. започнала разправия на висок тон заради неудовлетворените финансови претенции на П. към бившия му работодател. Кавгата бързо преминала във физически конфликт като двамата се сборичкали. Свидетелите С. и А. чули викове, крясъци и тропане от съседната стая, затова отишли там и разтървали Д. и П., а А. избутал с ръце подсъдимия извън сградата.

Намиращ се вече навън и все още ядосан на св. Д., П. се отправил към паркираните в складовата база автомобили, като първо се насочил към паркирания лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф 7“, с рег. № ***, черен на цвят и нанесъл удари с крака и ръце по купето на паркираното превозно средство, в резултат на което били получени побитости по тавана, предна дясна врата, преден капак, предна броня и решетка на автомобила.

Като видял действията на подсъдимия, св. Д. Д. позвънил в полицията, за да информира за случващото се. Подсъдимият П. чул обаждането до полицията и побягнал към портала на складовата база, последван от съпругата си, където го чакал синът им. По пътя към портала бил разположен лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Берлинго“, с рег. № ***. П. нанесъл един удар по задната врата (багажник) на този автомобил, вследствие на което на същата били причинени побитости.

В хода на първоинстанционното съдебно следствие е била назначена повторна съдебно – техническа и оценителна експертиза, според която причинените щети по автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ....(със стар рег. № ....), изразяващи се в побитости по таван, предна дясна врата, преден капак, предна броня и решетка, оценени като материали по пазарни цени като нови, както и заплащане на труд за извършения ремонт, по средни пазарни цени, възлизат на 1867,92 лв.