Решение № 320 от 18.10.2025, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. гр. Димитровград, 18.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Д. Жекова при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело № 20255610100421 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗЗД за обявяване за недействителен на договор за паричен заем № 720031292582/06.01.2024 г., поради противоречие със закона.

Ищцата К. О. Д. твърди, че на 06.01.2024 г. е сключила с ответното дружество Договор за потребителски кредит № 720031292582, по силата на който е получила в собственост сумата от 8800 лева, при фиксиран годишен лихвен процент от 18.36 % и ГПР в размер на 16.82 %. Ищцата е сключила застраховка „Защита на кредита и сметките‘‘ в размер на 1 113,45 лева, като тази сума се превеждала от кредитора към сметка на застрахователя, съгласно чл. 7.2.2 от Договора за кредит. Така общия размер на кредита възлизал на 11 169.99 лв., която сума е била разсрочена на 15 погасителни месечни всяка в размер на 744.67 лв.

Счита, че не е спазена разпоредбата на чл.11, ал. 1, т. 11 ЗПК, съгласно която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, а с предоставения в процесния 1 договор погасителен план се установявало единствено броят (15), размерът на погасителните вноски - 744.67 лева, както и падежът за всяка от тях, без да са посочени поотделно хаква част от главницата, застраховката, лихвата се погасява с тази вноска. Процесният договор бил недействителен, по аргумент на чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, т. 11 и т. 12, от ЗПК.

Отделно от горното в договора за потребителски кредит не било конкретизирано кои компоненти точно са включени в годишния процент на разходите (ГПР), каква е неговата структура и как се формира същият, което е в разрез с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В тази връзка, съгласно чл.

11, ал. 1, т. 14 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита следва да включва всички други разходи, произтичащи от договора за кредит. Както разходите на кредитора, така и печалбата му следвало да се включат в посочения по договора годишен процент на разходите от 16.82 %, като намира процесния договор за недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, зaлегнали в чл. 11, ал 1, т. 10 ЗПК. В конкретния случай липсвало ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, тъй като не ставало ясно кои компоненти са включени в него и как се формира посоченият ГПР в размер на 16.82 %. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславяло невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формирал и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следвало в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР, което не било налице в конкретния случай.

На следващо място предлагането под формата на допълнителни услуги към договора за потребителски кредит кредитодателят е предоставил на кредитополучателя финансиране и разсрочване на застрахователните премии по застраховка „Защита на кредита и сметките", в размер на 1 113,45 лв., които кредитополучателят следвало да заплати на 15 вноски, съгласно договора.

Клаузата на чл. 7, в частта предвиждаща формирането на главницата по кредитния договор с включване на дължими по пакет „Защита на кредита и сметките", застрахователна премия била неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като била уговорена във вреда на потребителя, не отговаряла на 2 изискването за добросъвестност и водела до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя, предвид и размера на вноската по кредита и тази по сключения пакет за застраховка.

Предвид неразривната й свързаност с договора за кредит, с договарянето й дължимото възнаграждение за застрахователната премия да се разсрочи и да се изплаща едновременно с погасителната вноска по заема се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР.

По този застрахователен договор, правата на банката били единствено да търси изплащане на уговорената застраховка от застрахователя, в случай на настъпване на застрахователното събитие, а кредитор на застрахователните вноски била застрахователната компания, а не банката. Обстоятелството, че било предвидено вноските за застраховката да се разсрочат и обслужват заедно с тези по кредита, не я легитимирало като титуляр на това вземане към кредитополучателя. Ищцата не е била наясно и не й е било разяснено при сключването на застраховките какви са правата й при сключване на подобен вид застраховки, в кои случаи има право да се възползва от тях, каква е общо дължимата премия по същите. Клаузата за заплащане на застраховки била неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като била уговорена във вреда на потребителя, не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и тази по сключения договор за застраховка.

Освен това, предвид свързаността с договора за кредит и договорката да се разсрочи и изплаща заедно с погасителната вноска по заема, се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, налагаща ограничение в размера на ГПР.

Сочи, че неоснователно би било възражението на ответното дружество, ако твърди че застрахователната премия е включена в ГПР, тъй като била част от главницата по кредита, защото главницата не представлява част от общия разход по кредита по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК и чл. 19, ал. 1 ЗПК, а представлявала величината, с която размерът разходите се съпоставя, за да се изрази в процентно съотношение съгласно установената в Приложение № 1 формула. Допълнителните услуги представлявали разход по кредита и подлежат на включване в годишния процент на разходите, независимо от това дали се заплащат пряко от потребителя или било уговорено тяхната стойност 3 да се кредитира от търговеца, тъй като и в двата случая представлявали оскъпяване на кредита за потребителя в допълнение към чистата стойност на заетата сума /в случая главницата от 8 800 лева/.

Счита за недопустимо под формата на „застраховки" кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Сключената застраховка противоречала на чл.

115, т. 1 от КЗ и чл. 116, ал. 1 от КЗ и вземането за застрахователна премия им противоречала, а уговорката за възникването му била нищожна. Като се съобрази размера на отпуснатия кредит, дължимата застрахователна премия в общ размер на 1113,45 лева, и договорната лихва от 18.36 %, общата стойност на разходите по процесния договор за потребителски кредит надвишавали значително договорения годишен процент на разходите от 16.82 %.

Съгласно т. 10, договорът трябвало да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Този процент изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, вкл. и тези за посредниците при сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно пар. l, т. 1 от Допълнителните разпоредби към ЗПК, общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включвал нотариалните такси. Изчислявал се по специална формула, съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Изрично са посочени разходите по кредита, които не се включват в него. Целта е да се даде точна и пълна информация на потребителя за разходите по кредита, за да 4 може да направи информиран и обоснован избор дали да сключи договора за кредит или не, както и да разбере реалният процент на оскъпяване на ползвания финансов продукт. В изпълнение на целта потребителят следвало да може да извърши съпоставка между отпуснатия кредит и общата сума, която по т. 2 била сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя, както и общ размер на кредита по т. 3, който е максималният размер /лимит/ или общата сума, предоставяна по договора за кредит.

В договора били посочени годишният процент на разходите - 16.82 % и общата дължима сума от потребителя, изчислена към момента на сключване на процесния договор - 11 169,99 лв. Липсвали допусканията, които са взети предвид при посочване на ГПР и не можело да се извлекат от представените доказателства. Липсвала методика на изчисляването му, която да е в съответствие с Приложение №1 към закона, а и не се установявало данните, въз основа на които е направено изчислението. Не било ясно ГПР върху коя главница се изчислява при посочени в договора различни размери на кредита и на общия размер на кредита. Според цитирания по - горе пар. l, т. 1 от ДР на ЗПК, застрахователните премии представляват разход по кредита единствено, когато сключването на договора за услуга, какъвто договор е застрахователният договор, е задължително условие за получаване на кредита.

В случая се смята застраховката за доброволна, от което следва, че с нея се е достигнало до увеличаване на посочения общ размер на кредита и чрез него се е намалил ГПР, доколкото съгласно чл. 19 от ЗКП, ГПР се формира като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, тоест повишаването на посочения размер на кредита, със сигурност намалявал ГПР по него.

Ищцата била подписала заявление - декларация за установяване на договорни отношения, където в т. 13 било видно желанието и съгласието на ищцата да бъде сключена описаната в текста групова застраховка с конкретно посочен застраховател. Това желание и съгласие било дадено предварително преди сключването на процесния договор с потребителски характер. Отнасял се до конкретно описана застраховка. Всичко това водело до извод, че сключването и е необходимо условие за предоставяне на потребителския кредит, а оттук се извеждал задължителният и характер. Би следвало да бъде 5 включена в разходите по кредита.

Ето защо, следвало да се приеме, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от 3ПК, което водело до извод, че договорът е недействителен в съответствие с чл. 22 от ЗПК и потребителят дължи само чистата стойност на кредита без лихви и други разходи по чл. 23 от същия закон.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9, договорът следвало да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се представя за всички приложими лихвени проценти. В чл. 9 от договора бил посочен лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент, като лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата. За потребителя, като по-слаба страна в правоотношението, не се разбирало кой точно е остатъчният размер на главницата, тъй като в чл. 7 от договора, като размер на кредита и общ размер на кредита имало посочени две различни суми, при което не можело да се прецени за коя от двете суми отговаря понятието главница по чл. 9. Следователно не ставало ясно какъв е точно размерът на договорното възнаграждение по процесния договор за потребителски кредит, а това оказвало влияние и върху годишния процент на разходите, което също води до нарушение на императивното изискване на чл.