Решение № 27 от 20.09.2021, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Кърджали , 20.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Деян Г. Събев

Йорданка Г. Янкова

Георги Ст. Милушев при участието на секретаря Светла В. Радева като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20215100600137 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 260042/14.04.2021 год., постановена по Н.ч.х.д. № 1194/2020 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимите Д. Е. И., Д. А. М. и Е. М. М., и тримата от гр.Кърджали, за невинни в това, че на 14.04.2020 год. в гр.Кърджали, в съучастие като извършители, причинили на Г. Р. Г. от гр.Кърджали лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсноконтузна рана на лигавицата на горната устна и отчупване на фрагмент от четвърти горен ляв зъб, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдал всеки от тях по повдигнатото му по частен ред обвинение за извършено престъпление по чл.130 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК. С присъдата съдът е признал подсъдимите Д. Е. И., Д. А. М. и Е. М. М., и тримата от гр.Кърджали, за невинни и в това, че на 14.04.2020 год. в гр.Кърджали, в съучастие като извършители, причинили на Г. Р. Г. от гр.Кърджали лека телесна повреда, изразяваща се кръвонасядания на кожата 1 на лицето и лигавицата на горната устна и лявата буза, причинили болка и страдание, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдал всеки от тях за извършено престъпление по чл.130 ал.2, във вр. с чл.20 ал.2 от НК. Със същата присъда съдът е отхвърлил предявеният от частния тъжител Г. Р. Г. против подсъдимите Д. Е. И., Д. А. М. и Е. М. М. граждански иск за обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, в размер на 5 000 лв., което да изплатят солидарно, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на увреждането – 14.04.2020 год., до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан. Осъдил е частния тъжител Г. Р. Г. да заплати на подсъдимия Е. М. М. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 600 лв.

Недоволен от така постановената присъда е останал частния тъжител и граждански ищец Г. Р. Г. от гр.Кърджали, който чрез повереника си я обжалва като неправилна – необоснована и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. В жалбата повереникът на частния тъжител развива подробни съображения в нейна подкрепа.

Твърди, че в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд били събрани убедителни доказателства в подкрепа на частното обвинение, така както е било предявено с депозираната тъжба.

Всички доказателства по делото навеждали на извода, че на инкриминираната дата и място тримата подсъдими са нанесли побой над частния тъжител, вследствие на което са му причинили описаните в тъжбата и съдебномедицинското удостоверение увреждания , като времето на тяхното причиняване и механизма, по който това е било направено, били установени и от назначената по делото съдебномедицинска експертиза, която не б ила оспорена от подсъдимите и защитата. От това безспорно доказателство се установявало, че непосредствено след инцидента тъжителя, придружен от св.М. Й., е посетил ЦСМП при МБАЛ - Кърджали, където били установени описаните в тъжбата телесни увреждания, като по делото не б ило установено наличието на никакви данни и никаква, дори минимална логическа и житейска възможност, от която би могло да се направи извод или дори само да се предположи, че уврежданията на частния тъжител са били причинени по друг начин и повод, освен тези, описани в частната тъжба. Счита, че фактическата обстановка, описана в частната тъжба, се потвърждавала и от част от събраните по делото други доказателства - от приетата и приложена 2 по делото като доказателство полицейска преписка, от която се установявало, че свидетелите, в това число и М. Й. първоначално са дали обяснения, които подкрепяли изцяло обвинителната теза, но впоследствие, поради влошаване на отношенията на тази свидетелка с тъжителя, тя първоначално отказала да се яви при режим на довеждане в съда, а след призоваването й дала показания, коренно различни от дадените при предварителната проверка, без никакви основания за това, които неправилно били ценени от съда като обективни. Такива били и показанията на св.П. Я., който бил приятел на подсъдимите и не бил посочен от тях като очевидец при извършването на предварителната проверка от полицията и прокуратурата, а се появил едва във фазата на съдебното производство. Повереникът на частния тъжител счита, че показанията на този свидетел не б или обективни и не кореспондирали с фактическата обстановка и с останалия доказателствен материал, поради което съда е следвало да ги цени при внимателен анализ, което не било сторено. Твърди се в жалбата още, че самите подсъдими потвърждавали в значителна степен тезата на обвинението в обясненията си, като установявали, че действително на инкриминираната дата и час между тях и тъжителя е имало определено физическо съприкосновение, но твърдели, че при това съприкосновение са „бутнали" с ръце тъжителя, който се е опрял в колата си, без да падне на земята, и отричали да са удряли пострадалия с юмруци и крак, което очевидно било тяхна защитна теза, която била опровергана от останалия доказателствен материал. Счита обжалваната присъда за неправилна и в нейната гражданско - осъдителна част. Моли за отмяна на първоинстанционната присъда, вместо което да бъде постановена нова такава, с която подсъдимите Д. Е. И., Д. А. М. и Е. М. М. бъдат признати за виновни в извършване на престъпление по чл.130 ал.2, във вр. с чл.20 ал.2 от НК. В съдебно заседание повереникът на частния тъжител – адв.Д.Ш. от АК – Кърджали поддържа жалбата си по изложените в нея съображения, като моли подсъдимите бъдат осъдени на следващото им се наказание, както и да бъде уважен изцяло предявения граждански иск. Претендира присъждане на направените и в двете съдебни инстанции деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – подсъдимият Д. Е. И. от гр.Кърджали, редовно призован, не се явява в съдебно заседание пред въззивния съд и не взема становище по жалбата. Ответниците по жалбата – подсъдимите Д. А. М. и Е.

3

М. М., се явяват лично в съдебно заседание пред настоящата инстанция, както се явява и упълномощеният от тримата подсъдими техен защитник – адв.Г.Б. от АК – Кърджали. Защитникът на подсъдимите изразява становище, че жалбата на частния тъжител е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд намира за законосъобразна. Развива подробни съображения в подкрепа на становището си. Твърди, че проверката на събраните доказателства сочела на различна фактическа обстановка от тази, описана в тъжбата, при което нямало как съдът да постанови осъдителна присъда. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция. При последната си дума подсъдимите Д.М. и Е.М. молят присъдата на районния съд да бъде потвърдена.

Окръжният съд, при извършената изцяло служебна проверка на правилността на обжалваната присъда, на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени във въззивната жалба, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано за подаването й лице, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото на всеки от подсъдимите по частен ред обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, като не се е наложило извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. От събраните от първоинстанционния съд доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Д. Е. И. е роден на 05.08.2003 год. в гр.Кърджали, където живее постоянно. Има завършено основно образование, не е женен, към момента на твърдяното извършване на инкриминираното деяние е ученик, не е осъждан.

4

Подсъдимият Д. А. М. е роден на 17.05.2001 год. в гр.Кърджали, където живее постоянно. Има завършено средно образование, не е женен, не работи, не е осъждан.

Подсъдимият Е. М. М. е роден на 29.07.2000 год. в гр.Кърджали, където живее постоянно. Има завършено основно образование, не е женен, безработен е, не е осъждан.

Тримата подсъдими и частния тъжител Г. се познавали отпреди , като не били в добри отношения. На 14.04.2020 год. вечерта подсъдимият Д.М. се обадил по телефона на частния тъжител Г.Г. и се уговорили да се срещнат след около половин час до училище „П. Р. С.“ в гр.К. , за да разговарят. По този повод тъжителят Г. със своя автомобил, придружаван от св.М. Й., се отправил в посока С. „П.Р.С.“ в гр.К., кв.„В.“. Около 23 часа той пристигнал на уговорената среща и слязъл от автомобила, а свидетелката М. Й. останала в колата. Тъжителят Г. се срещнал с тримата подсъдими Д.И., Д.М. и Е.М., като започнали да разговарят във връзка с изясняване на отношенията им . По време на разговора тъжителят Г. се изнервил и повишил глас, като хванал за врата подсъдимия Д.И. с лявата ръка, а с дясната извадил нож от джоба си.

Тогава подсъдимите Д.И. и Е.М. бутнали с ръце тъжителя Г.Г. в областта на гърдите, при което той се подпрял на управлявания от него автомобил. След това и тримата подсъдими, заедно с техния приятел - свидетелят П. Я., който присъствал на срещата, но стоял по-отстрани, побегнали по улицата, а тъжителят Г.Г. се качил в автомобила си и го привел в движение , като последвал четирите момчета. Скоро бягащите се разпръснали в различни посоки, поради което не могли да бъдат застигнати от тъжителя Г..

Последният, заедно със своята спътничка – св.М. Й., посетил Спешно отделение при М. „Д. А.Д.“ А Д в гр.К., където бил прегледан в 23 .30 часа същата вечер и му бил издаден лист за преглед, в анамнезата на който е записано, че е съобщил, че е бил ударен от второ лице с юмруци по лицето, като се оплаква от главозамайване и главоболие, а обективното му състояние е отчетено като повърхностна рана около лява орбита и лявата страна на бузата. Оттам тъжителят Г.Г. посетил Районно управление - Кърджали, където подал сигнал срещу тримата подсъдими. По този повод свидетелят А.

Х., в качеството му на полицейски инспектор в РУ - Кърджали, извършил полицейска проверка, при която провел беседи с участващите, при които 5 двете страни взаимно се обвинявали за възникналия инцидент, както и снел писмени обяснения от тях. Тази полицейска проверка завършила с Постановление на прокурор при Районна прокуратура - Кърджали от 27.05.2020 год. за отказ да се образува досъдебно производство.

Видно от Съдебномедицинско удостоверение № 47/2020 год., на 15.04.2020 год. тъжителят Г. бил прегледан от съдебен лекар, при който преглед били установени разкъсно - контузна рана на лигавицата на горната устна, отчупване на фрагмент от четвърти горен ляв зъб, кръвонасядания на кожата на лицето и на лигавицата на горната устна и лявата буза , като разкъсно- контузната рана на лигавицата на горната устна и отчупване то на фрагмент от четвърти горен ляв зъб към момента на причиняването и м са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите травматични увреждания са причинили болка и страдание.

Съдебният лекар е посочил в удостоверението, че т ези увреждания били получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин било възможно да са възникнали така, както е съобщил освидетелствания, а именно - бил бит с юмруци и ритници от познати му лица.

Видно от писменото заключение на вещото лице д-р Н. М. по извършената в хода на първоинстанционното съдебно следствие съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 31/2021 год. , както и от обясненията му, дадени в съдебно заседание пред първоинстанционния съд , н а Г. Р. Г. са били причинени следните телесни увреждания: разкъсноконтузна рана на лигавицата на горната устна, отчупване на фрагмент от четвърти горен ляв зъб; кръвонасядания на кожата на лицето и на лигавицата на горната устна и лявата буза. Вещото лице е дало заключение, че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както е съобщил пострадалия.