Решение № 96 от 10.04.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Варна, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Г. Йовчев Въззивно търговско дело № 20253001000053 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл.613а, ал.1 ТЗ вр. чл.258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Тозраз Лимитед“ ЕООД, със седалище гр.Варна срещу решение № 457/06.11.2024 г. по търг. дело №2/2024 г. на Окръжен съд – Варна, с което е оставена без уважение молбата на „ТОЗРАЗ ЛИМИТЕД“ ЕООД, ЕИК 207287409, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.Жолио Кюри 33 ет.2, представлявано от М.Й., за откриване на производство по несъстоятелност на „ВАРНА ПРОЕКТ“ ООД, ЕИК 204055761, със седалище и адрес на управление гр.Варна, жк.“Владислав Варненчик“, бул.“Св.Елена“ 10, представлявано от П.И.Т..

Поддържа се незаконосъобразност на постановеното решение поради противоречието му с процесуалните правила и закона. Смята се, че неправилно изводите за оставянето без уважение на молбата за откриването производство по несъстоятелност са основани на доказателства представени след предвидените за това срокове в производството. Определя се като недопустимо позоваването на гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Д.М.Т.. Твърди, че изводите за абсолютна симулация по отношение на договора за доставка на храни, съответно нищожност на уговорената между страните неустойка са необосновани с оглед събраните доказателства в производството. Смята, че ответникът е извършил фактически и правни действия по манипулирането на финансовите си показатели, които са рефлектирали върху заключението на специалистите счетоводители. Основните възражения са концентрирани върху наличието на всички предпоставки да се уважи молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

В предвидения срок по чл.613а, ал.1 ТЗ е постъпил отговор от насрещната страна, в който се излагат подробни доводи за неоснователността на жалбата.

За да се произнесе по спора, съставът на въззивния съд взе предвид следното:

Производството пред ВОС е образувано по молба на “ТОЗРАЗ ЛИМИТЕД“ ЕООД, ЕИК 207287409, със седалище гр.Варна за откриване на производство по несъстоятелност на 1

„ВАРНА ПРОЕКТ“ ООД, ЕИК 204055761, със седалище гр.Варна, поради неплатежоспособност, а в условията на евентуалност поради свръхзадълженост. В молбата се излага, че молителят е кредитор на „ВАРНА ПРОЕКТ“ ООД за сумата от 2 340 700 лева, представляваща неустойка по чл.20 от договор за доставка на хранителни стоки от 27.03.2023 г., сключен между “ТОЗРАЗ ЛИМИТЕД“ Република Сейшели фирмен номер 235849, като възложител и „ВАРНА ПРОЕКТ“ ООД, със седалище гр.Варна като изпълнител, което вземане е прехвърлено от “ТОЗРАЗ

ЛИМИТЕД“ Република Сейшели на “ТОЗРАЗ ЛИМИТЕД“ ЕООД, ЕИК 207287409, със седалище гр.Варна с договор за цесия от 03.05.2023 г.

Ответното дружество „ВАРНА ПРОЕКТ“ ООД, със седалище гр.Варна оспорва основателността на молбата, като отрича съществуването на паричното задължение произтичащо от търговска сделка, на което молителя основава легитимация си. Оспорва се действителността на договора за доставка от 27.03.2023 г., като твърди, че същия е симулативен, тъй като страните по него не са имали намерението да се обвързват. Излага още, че подписалият го като управител и представляващ „Варна Проект“ ООД - З. Г.ев е договарял с „Тозраз лимитед" във вреда на представлявания, което обуславя недействителността на договора. Отделно излага доводи за нищожност на уговорката за неустойка, като противоречаща на добрите нрави.

Обжалваното решение на ВОС, с което молбата за откриване на производство по несъстоятелност е отхвърлена при направен извод за липса на материалноправна легитимация на молителя е валидно, постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо.

Неоснователни са доводите на въззивника, че изводите на първоинстанционния съд относно липсата на материалноправна легитимация на молителя са основани на доказателства представени след предвидените за това срокове в производството.

Действително съобразно указанията, дадени с тълкувателно решение по тълкувателно дело №1/2027 г. на Общото събрание на Търговска колегия на ВКС, в производството по несъстоятелност, след първо по делото съдебно заседание настъпва преклузия по отношение на доказателствата, които са насочени към активната материалноправна легитимация на молителя и по отношение на доказателствата за опровергаване на твърдяната такава, в който смисъл са и дадените от съда по несъстоятелността указания с определението за насрочване от 05.01.2024 г., в о.с.з. от 22.01.2024 г. и с определение от 05.03.2024 г. В настоящия казус, не се установява такова процесуално нарушение на първоинстанционния съд, в резултат на което по делото да са допуснати доказателства извън предвидените за това срокове.

Първоинстанционният съд до приключване на първото по делото заседание, което с оглед даваните възможности за изразяване на становища по молбата и отговора, и продължаване на срокове по реда на чл.63 от ГПК /последно с определение от 21.03.2024 г./ е станало в заседанието на 20.05.2024 г. е допуснал и събрал всички, поискани от пълномощниците на страните доказателства, направени с молбата за откриване на производство по несъстоятелност и допълнителните становища.

По същество решението е правилно, като съображенията на състава на ВАпС са следните:

Предмет на производството по чл.608 и сл. ТЗ, не е основанието и размерът на конкретното вземане на кредитора, а неплатежоспособността на длъжника като обективно състояние. Към момента на предявяване на молбата по чл. 625 ТЗ е необходимо само установяване на качеството на молителя като кредитор по търговска сделка, с оглед неговата материалноправна легитимация. Последното е необходимо, тъй като само наличието на непогасено парично вземане в полза на молителя породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, го прави активно легитимирани да предяви молба за откриване на производство по несъстоятелност на 2 ответника, а липсата на такова води до липса на една от предвидените в закона предпоставки за разглеждане на твърденията за неплатежоспособност или свръхзадълженост на ответника.

В настоящия случай молителят твърди, че е носител на неудовлетворено вземане с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД в размер на сумата от 2 340 700 лв., представляваща неустойка за пълно неизлълнение, уговорена в чл.20 от договор за доставка на хранителни продукти от 27.03.2023 г., сключен между “ТОЗРАЗ ЛИМИТЕД“, дружество регистрирано в Република Сейшели, като възложител и „ВАРНА ПРОЕКТ“ ООД, със седалище гр.Варна като изпълнител, което вземане е прехвърлено от “ТОЗРАЗ ЛИМИТЕД“ Република Сейшели на “ТОЗРАЗ ЛИМИТЕД“ ЕООД, ЕИК 207287409, със седалище гр.Варна с договор за цесия от 03.05.2023 г.

С оглед установяване материалноправната легитимация на молителя като кредитор на „ВАРНА ПРОЕКТ“ ООД, със седалище гр.Варна, по делото е представен като доказателство договор за доставка от 27.03.2023 г., сключен между “ТОЗРАЗ ЛИМИТЕД“ – дружество регистрирано в Република Сейшели, в качеството на възложител и „ВАРНА ПРОЕКТ“ ООД, със седалище гр.Варна, в качеството на изпълнител, по силата на който изпълнителят се е задължил да достави на възложителя хранителни продукти на обща стойност 4 681 400 лева, посочени в оферта до “ТОЗРАЗ ЛИМИТЕД“ ЕООД, представляваща Приложение №1, неразделна част от договора. Стоките е следвало да бъдат доставени в срок от 15 работни дни от подписване на договора на пристанище в гр.Силистра, Индустриална зона Запад, ПИ с идентификатор № ***. В чл.20 от договора страните са уговорили, че при частично или пълно неизпълнение на доставките от изпълнителя в 15 дневния срок, изпълнителят дължи неустойка на възложителя в размер на половината цена от общата стойност на договора или сумата от 2 340 700 лева.

По отношение мястото на доставка е представен договор за наем на пристанище от 14.03.2023г., сключен между „НОВАКТИС“ АД ЕИК, със седалище гр.Силистра, в качеството на наемодател и “ТОЗРАЗ ЛИМИТЕД“ ЕООД, със седалище гр.Варна, в качеството на наемател, по силата на който наемодателят е предоставил на наемателя за временна експлоатация срещу заплащане ПИ с площ от 32 901 кв.м. с идентификатор № *** ведно с построената в имота сграда с идентификатор *** за организирането на товаро-разтоварна дейност и претоварването на стоки на територията на пристанищния терминал. С договор за цесия от 03.05.2023 г., “ТОЗРАЗ ЛИМИТЕД“, дружество регистрирано в Република Сейшели е прехвърлило на на “ТОЗРАЗ ЛИМИТЕД“ ЕООД, със седалище гр.Варна, вземането си към „ВАРНА ПРОЕКТ“ ООД в размер на 2 340 700 лева, произтичащо от договор за доставка от 27.03.2023 г. и приложение № 1 към него, представляващо неустойка по чл. 20 от договора.

По възражението за нищожност на договора за доставка от 27.03.2023 г., поради абсолютна симулация:

Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД, нищожни са всички привидни договори, а привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани, както постановява договорът. Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да се създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин, различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията е относителна, като в този случай прикритото съглашение, поражда действие само ако отговаря на изискванията за неговата действителност.

В хипотезата на предявено като защитно възражение за нищожност на договора поради симулативност, за разкриване на абсолютна симулация, следва да се установи единствено, че волята на страните не е такава, каквато е отразена в договора. Разкриването на тази привидност би могло да стане както с писмени доказателства, така и с гласни такива, които обаче са допустими само доколкото по делото има начало на писмено доказателство, правещо вероятно твърдението за симулация /чл.165, ал.2 от ГПК/, като няма пречка привидността да бъде разкрита и посредством косвени доказателства, ако те, разгледани и 3 преценени в своята съвкупност водят до единствен и несъмнен извод за нейното наличие / така Решение № 403/05.08.10 г. по гр.д.№ 684/09 г. на ВКС/.

Това е така, доколкото субективното отношение на страните като вътрешно психическо състояние, в повечето случай не може да бъде доказано пряко, поради което следва да се извърши анализ на събраните косвени доказателства и обективни факти, които са в отношение на зависимост с релевантния субективен елемент.

Съдът и след анализ на събраните по делото косвени доказателства, намира, че волята на страните не е била да се обвържат със задълженията произтичащи от договора, тъй като на практика нито една от тях не е имала намерение и готовност да ги изпълни.

Първото косвено доказателство е времевия период, в който е сключена сделката, а именно след настъпилия разрив в отношенията между съдружниците и прехвърляне на дяловете от съдружника Р.Ю. на Х.Г. и малко преди освобождаването като управител и съдружник, и прехвърляне на дружествените дялове на подписалия договора за „ВАРНА ПРОЕКТ“ ООД – З. Г.ев, в каквато насока са показанията на свид. Д.Т. и хронологията на вписванията в Търговския регистър по партидатата на дружеството. Няма нито житейска, нито правна логика, напускащ съдружник и уравител, който според показанията на свид.Т., още година преди сключване на договора, изцяло се е дистанцирал от дружествените работи, два месеца преди окончателното прехвърляне на дяловете си и освобождаването му като управител, да подпише договор от името на дружеството за няколко милиона лева, с предмет съвършено различен от предмета на дейност, осъществяван от дружеството от момента на неговото учредяване.