Решение № 637 от 15.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 637 гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20251001000404 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ответника в първата инстанция „ПроКредит Банк /България/“ ЕАД чрез пълномощника му адв.А. Б. против решение №338 от 06.03.2025 г. на СГС, ТО, VI-22 състав, постановено по т.д.№758/2023 г., с което ответната банка е осъдена да заплати на ищеца „Хаус плейс“ ЕООД на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, сумата от 61100 лева, предявена като частична, при размер на цялото вземане от 61 675.37 лева, представляваща начислена и събрана от ищеца, без да има основание за това, такса за предсрочно погасяване на остатък по отпуснат банков кредит с Договор № 9041125723/23.11.2016 г., ведно със законната лихва от 09.10.2020 г. до окончателното плащане, както и на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата от 43.06 лева, представляваща законна лихва за периода от 08.09.2020г. до 08.10.2020г. вкл., начислена върху главница от 5000 лева, както и разноски в производството в размер на 8 523.62 лева.

Жалбоподателят излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като в жалбата се излагат подробни и конкретни доводи за това. Твърди, че съдът неправилно е формирал становище по отношение на факта дали средствата, послужили за предсрочно погасяване на задълженията по договора за кредит са собствени на ищеца. Твърди, че в клаузата на чл.8.3 от договора страните са уговорили, че кредитополучателят има право да погаси предсрочно кредита със 1 собствени средства, като в този случай не заплаща такса за предсрочно погасяване. В настоящия случай ищецът направил предсрочно погасяване, но не е отговорил на условието да направи това със собствени средства т.е. такива, които са придобити от търговската дейност на дружеството. Тежестта да докаже това обстоятелство била негова, но доказателства за това не били представени. Не било доказано по несъмнен начин, че средствата са собствени на кредитополучателя. Погасяването било представено като извършено със средства от продажба на недвижим имот.

Твърди, че таксата за предсрочно погасяване била платена на банката на валидно правно основание, съгласно договореното между страните – чл.8.3 от договора, т.е. на договорно основание. Позовава се на ППВС №1 от 28.05.1979г., съгласно което институтът на неоснователното обогатяване следва да има приложение, когато между страните не съществува облигационна обвързаност и липсва възможност да реализират правата си по друг начин. Видно от представения Договор за кредит, с оглед уговорените в него клаузи, то правният спор е договорен.

Моли въззивния съд да отмени решението като незаконосъобразно и отхвърли предявените искове като неоснователни.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК ищецът „ХАУС ПЛЕЙС“ ЕООД чрез пълномощника си адв.К. К. е депозирал писмен отговор, в който излага подробни доводи за неоснователност на въззивната жалба, като напълно се споделят изложените от първоинстанционния съд мотиви. Твърди, че оплакванията на въззивника противоречат на събраните доказателства.

Безспорно било установено, че ищецът е погасил предсрочно кредита към банката-ответник с парични средства, получени от трето лице, на което е кредитор /“Терастор“-ЕАД/ и че тези парични средства представляват продажната цена на собствени на ищеца недвижими имоти. ССЕ установявала кога са постъпили плащанията от купувача по сметка на продавача-ищец и именно с тези средства кредита е предсрочно погасен. Затова средствата са собствени. В тази насока са развити подробни съображения, с обсъждане на събраните доказателства.

Излага доводи, че правилно съдът е квалифицирал иска по чл.55,ал.1 ЗЗД, тъй като предсрочното погасяване на кредита към ответника е извършено със собствени средства на ищеца и банката не е имала основание да начислява такса за предсрочно погасяване, поради което усвоената такава на 09.08.2019г. от 61 100,04 лева е получена без основание.

Моли съда да потвърди решението като законосъобразно и правилно. Претендира разноски.

Софийският Апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, доводите, развити в отговора и събраните доказателства, приема следното:

2

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу валиден и допустим съдебен акт.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:

Обжалваното решение е правилно - съобразено със събраните доказателства и материалния закон. Изложените от съда мотиви напълно се споделят от въззивния съд и съгласно предоставената му процесуална възможност на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.

За да уважи иска по чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД, с който е сезиран от „ХАУС ПЛЕЙС“ ЕООД, съдът е приел, че е изпълнено условието, уговорено между страните в чл. 8.3 от договора за кредит, предсрочното погасяване на кредита да бъде направено със собствени средства, в резултат на което кредитополучателят не дължи такса за предсрочно погасяване. Съдът е направил тълкуване на клаузата на чл.8.3 от договора по правилото на чл.20 от ЗЗД, обсъждайки всички събрани доказателства. Достигнал е до обоснования извод, че удържайки от сметката на ищеца в „ПроКредит Банк /България/“ ЕАД сумата от 61 675.37 лева с посочено основание - „такса предсрочно погасяване на кредита“, ответната банка неоснователно се е обогатила, като е получила нещо без да има основание за това.

Страните не спорят по фактите.

Не е спорно между тях сключването на Договор за банков кредит от 23.11.2016 г., по силата на който банката предоставила на кредитополучателяищец банков кредит в размер на 1 800 000 лева, който е следвало да бъде погасен на 120 анюитетни вноски, последната от които с падеж 09.12.2026 г.

За обезпечаване на срочното издължаване на кредита, както и останалите задължения по договора, кредитополучателят учредил първа по ред договорна ипотека върху негов собствен недвижим имот, представляващ сграда за обществено обслужване с магазини и офиси, находяща се в гр.

София, ж.к. „Младост 2“, бул. „Андрей Ляпчев“ № 54, на пет етажа, подробно описан в НА №103/2016г. за учредяване на договорна ипотека.

По-късно, на 28.06.2018 г. с НА № 36/2018г. ищецът продал на „Терастор“ АД два свои недвижими имота /единият от които е ипотекирания в полза на банката /, срещу обща продажна цена от 1 390 000 лева, като в НА е вписано, че в деня на сделката е платена сума в размер на 7 861.21 лева, а останалата сума ще бъде изплатена с изплащане на анюитетните вноски по отпуснат банков кредит от „ПрокредитБанк /България/“ ЕАД.

За извършената покупко-продажба ищецът е издал на купувача „Терастор“ АД две фактури, материализиращи продажната цена за двата имота, съответно 1 047 500 лева за ипотекирания имот и 342 500 лева за другия имот.

На 30.05.2019г. ищецът подал до банката молба за предсрочно погасяване на кредита, като посочил, че това ще бъде направено със собствени негови средства и поискал издаване на удостоверение за размера 3 на задължението му по договора за банков кредит, включващо главници лихви и такси, както и да бъде посочена банкова сметка на банката, по която да се извърши погасяване на остатъка от кредита. В отговор на тази молба банката издала удостоверение от 04.06.2019 г., в което е посочено, че към тази дата ищецът дължи по процесния договор за кредит следните суми: 1 256 822.

31 лева редовна главница; 4 538.52 лева редовни лихви и 62 841.12 лева такса за предсрочно погасяване.

На 10.06.2019г. ищецът подал възражение срещу начисляването на такса за предсрочно погасяване, позовавайки се на клаузата на чл. 8.3 от договора.

На 10.07.2019г. подал нова молба за предсрочно погасяване, като във връзка с нея е издадено ново удостоверение от банката на 17.07.2019 г ., съгласно което към тази дата задълженията по договора за кредит възлизат на общо 1 296 553.33 лева, в това число 1 233 507.40 лева редовна главница; 1 370.56 лева редовни лихви и 61 675.37 лева такса за предсрочно погасяване. В удостоверението е посочено, че кредитът ще бъде предсрочно погасен на 10.08.2019 г., като е посочена и банковата сметка, с титуляр „ПроКредит Банк България“ ЕАД, по която може да бъдат платени сумите IBAN *************.

Ищецът „Хаус плейс“ ЕООД подал ново възражение срещу начисляването на такса за предсрочно погасяване и посочил изричното си изявление, че ще погаси задълженията си по кредита със собствени средства, а съгласно чл.8.3 от договора такса за предсрочно погасяване не е дължима.

Отговор не получил.

На 09.08.2019 г. ищецът подал уведомление до банката в което посочил, че в изпълнение на молбата си от 10.07.2019 г., на 08.08.2019 г. е извършил пълно погасяване на остатъка от инвестиционния кредит, отпуснат на дружеството и е поискал освобождаване на всички предоставени по договора обезпечения, включително и да бъде заличена вписаната договорна ипотека, което било направено от банката.

На 21.08.2019 г. ищецът подал молба, с която поискал банката да му издаде документ, от който да е видно каква сума е усвоена за погасяване на кредита от всяка една от следните две сметки: IBAN *************, с титуляр

„ПроКредит

Банк

България“

ЕАД и

IBAN

BG09PRCB92301049926001, с титуляр „Хаус плейс“ ЕООД, като се посочи основанието за усвояване на всяка от сумите.

С покана от 13.01.2020 г. ищецът поканил ответника в 7-дневен срок да му възстанови по банковата сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД сумата 61 675.37 лева, неоснователно удържаната „такса предсрочно погасяване“. На 02.09.2020 г. последвала нова покана, тъй като първата не дала резултат.

4

Видно от представените от третото лице - „Първа инвестиционна банка“ АД заверени копия на документи, представляващи счетоводни операции, на 08.08.2019 г. „Хаус плейс“ ЕООД е превел от своята сметка на „ПрокредитБанк България“-ЕАД сумата 1 234 877.96 лева, с основание „пълно погасяване по Договор за кредит № 904-1125723 от 23.11.2016 г.“ По своята сметка е превел сумата 66 833.38 лева, с основание „захранване на сметка“. В попълнените за тези преводи декларации по чл.66, ал.2 от ЗМИП е посочено, че паричните средства са с произход „договор за продажба на недвижими имоти - НА № 36, том II, per. № 6528, дело № 193“.

Горните обстоятелства са потвърдени и от заключението на ССчЕ, неоспорена от страните.

Спорен както пред първата, така и пред настоящата инстанция е въпросът дали средствата, послужили за предсрочното погасяване на задълженията по договора за кредит, са „собствени на ищеца“, или са придобити от него като заем от дружеството „ТЕРАСТОР“ ЕАД, на което, както бе посочено по-горе, ищецът е продал свои недвижими имоти.

Видно от чл.8.3 от Договора за кредит, „кредитополучателят има право да погаси предсрочно вземанията по настоящия Договор за банков кредит частично или в пълен размер със собствени средства, в този случай кредитополучателят не заплаща такса за предсрочно погасяване. БАНКАТА погасява предсрочно вземанията си по настоящия договор за кредит в срок до 30 календарни дни от постъпването на молбата за предсрочно погасяване." Безспорно е установено по делото, че ищецът е погасил предсрочно кредита към ответната банка с парични средства, получени от трето лице, на което е кредитор („ТЕРАСТОР“ ЕАД), и че тези парични средства представляват продажната цена на собствени на ищеца недвижими имоти.

Безспорно е установено от представения с исковата молба НА №36/2018г. за продажба на недвижим имот, че на 28.06.2018 г. ищецът е продал на „ТЕРАСТОР“-ЕАД собствения си недвижим имот, находящ се в гр. София, бул. „Андрей Ляпчев“ № 54, предоставен като обезпечение по договора за кредит с ответника, както и още един собствен недвижим имот, находящ се в гр. София, за продажна цена за двата имота в общ размер от 1 390 000 лева.

От приетата и неоспорена ССчЕ се установява, че в деня на продажбата (28.06.2018 г.) ищецът като продавач и собственик на имотите е получил от купувача „Терастор“ ЕАД частично плащане на цената по сделката – сумата от 7 861.21 лв., след което са последвали плащания от него (като купувач по сделката) към ищеца (като продавач) в общ размер на 80 305.41 лв., а на 08.08.2019г. купувачът на имотите - „Терастор“ ЕАД е извършил окончателно плащане по сделката в размер на 1 301 833.38 лева , която сума е превел по банковата сметка на ищеца - продавач в „Първа инвестиционна банка“ АД.