Решение № 91 от 18.05.2023, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Сливен, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Пламен Д. С. при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.а в присъствието на прокурора Д. Ив. С. като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232200600077 по описа за 2023 година Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 260012 / 28.10.2022г. по НОХД № 259 / 2021г. на Районен съд – Сливен подс. С. Г. П. е признат за виновен в това, че:

1. От неустановена дата в края на м. *** в *** в условията на продължавано престъпление, като извършил две и повече деяния, осъществяващи поотделно един състав на едно и също престъпление, склонявал В.П.О. от **** към проституция, като деянието е извършено с користна цел (получаване на паричните средства, които О. е придобивала чрез проституция) - престъпление но чл. 155 ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК

2. От *** в *** в условията на продължавано престъпление, като извършил две и повече деяния, осъществяващи поотделно един състав на едно и също престъпление, склонявал В.П.О. от **** към проституция, като деянието е извършено е користна цел (получаване на паричните средства, които О. е придобивала чрез проституция) - престъпление по чл. 155 ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.

3. От неустановена дата в края на м. *** в *** в условията на продължавано престъпление, като извършил две и повече деяния, осъществяващи поотделно един състав на едно и също престъпление, транспортирал, чрез извършване на фактически действия по транспортиране превозвал В.П.О. с л.а. „МВ”, от гр. Сливен до пътя между ***, с цел да бъде 1 използвана за развратни действия (встъпване в полови контакти и блудствени действия срещу заплащане), независимо от съгласието й - престъпление по чл.

159а, ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.

4. От *** в *** в условията на продължавано престъпление, като извършил две и повече деяния, осъществяващи поотделно един състав на едно и също престъпление, транспортирал, чрез извършване на фактически действия по транспортиране - превозвал В.П.О. с л.а. „СИ”, с per. № *** от гр.

Сливен до пътя между ***, с цел да бъде използвана за развратни действия (встъпване в полови контакти и блудствени действия срещу заплащане), независимо от съгласието й - престъпление по чл. 159а, ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК

5. На *** в *** чрез счупване на горен десен резец причинил на В.П.О. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горния десен централен резец с липса на цялата коронка, осъществяващо медико-биологичния признак „Затрудняване на дъвченето и говоренето” - престъпление по чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

6. На *** в *** в условията на домашно насилие причинил на В.П.О. лека телесна повреда изразяваща се в кръвонасядания и болезнена подутина в областта на горната половина на гърба в ляво, наличие на подобно кръвонасядане и в областта на дясната половина на гърба, наличие на няколко кръвонасядания в областта на двете мишници, както и значително по размер кръвонасядане в областта на вътрешната повърхност на лявата колянна става с болезнен оток на тъканите, осъществяващо медико - биологичния признак „Разстройство на здравето, неопасно за живота” - престъпление по чл. 131 ал.

1 т. 5а вр. с чл. 130 ал. 1 от НК.

За извършеното престъпление по чл. 155 ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи при първоначален строг режим и наказание глоба в размер на 5 000 лева.

За извършеното престъпление по чл. 155 ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи при първоначален строг режим и наказание глоба в размер на 5 000 лева.

За извършеното престъпление по чл. 159 а ал. 1 от НК вр. чл. 26 ал. 1 от НК, на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да изтърпи при първоначален строг режим и глоба в размер на 3 000 лева.

За извършеното престъпление по чл. 159 а ал. 1 от НК вр. чл. 26 ал. 1 от НК, на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да изтърпи при първоначален строг режим и глоба в размер на 3 000 лева.

За извършеното престъпление по чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок 2 от девет месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим.

За извършеното престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 5а вр. чл. 130 ал. 1 от НК, на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим.

На основание чл. 23 ал. 1 от НК на подс. С. Г. П. е определено едно общо наказание, а именно най-тежкото от всички -лишаване от свобода за срок от две години, което да изтърпи при първоначален строг режим, както и наказание глоба в размер на 3000 лева.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК е зачетено времето, през което подс. П. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Подс. П. е осъден да заплати в полза на бюджета, по сметка на ОДМВР – Сливен направените по делото разноски в размер на 1066 лв., а по сметка на РС – Сливен направените по делото разноски за вещи лица в размер на 324,36 лева.

Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подс.

П. чрез защитника му с оплакване, че е неправилна, незаконосъобразна и явно несправедлива. От събраните по делото доказателства, не се установило по несъмнен и категоричен начин авторството на деянията и описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Деянията не били доказани нито от обективна, нито от субективна страна. Искането е въззивния съд да постанови решение (присъда), с което да отмени изцяло присъдата, като незаконосъобразна и да оправдае подс. П. по всички обвинения, за които е признат за виновен от първоинстанционния съд или да върне делото за ново разглеждане пред друг състав, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

В допълнение към въззивната жалба се твърди още, че в мотивите си съдът приел за безспорно установена фактическа обстановка изключително и въз основа само на показанията на пострадалата В. О., която заявявала в показанията си, че подсъдимият я карал да проституира и че я транспортирал до съответното място. Нейните показания не били нито логични, нито систематични, нито се подкрепяли от останалия събран по делото доказателствен материал. Не било доказано по делото прието в мотивите на съда, че пострадалата била склонявана, чрез системни действия от страна на подсъдимия да проституира, както и че поведението на подсъдимия я поставяло в съС.ие на подчинение и я принуждавало да проституира с цел осигуряване на прехраната както на нея и детето й, така и на подсъдимия.

Напротив - по делото било установено, че подсъдимият приел в дома си свид.

О. и нейния син, помогнал й, като записал сина й на училище, интересувал се от детето и му осигурил необходимите жилищно-битови условия и учебни пособия, а свидетелката сама взела решение да даде детето си в приемно семейство, защото не можела да се грижи за него. Не кореспондирало с останалия събран по делото доказателствен материал, приетото като достоверно от съда по отношение показанията на пострадалата, че 3 подсъдимият не разрешил тя да започне друга работа и че й поставил условия да работи именно като проститутка, като всеки ден я транспортирал от дома си до главен път І-6. От показанията на свидетелите Р. П.а, Г. Г.а, Д. С. било видно, че свид. О. работила известно време в Гостилница „П”, като причината за напускането й не бил подсъдимия, а нейните отношения с колегите й и затруднение в работата. Не се събрали нито преки, нито косвени доказателства, че подсъдимият в различните времеви периоди на обвинението транспортирал със съответните превозни средства, описани в обвинителния акт свид. О. до пътя между селата ***. Дори и пострадалата не можела да конкретизира периода, през който била транспортирана. Никой не бил виждал подсъдимия през тези периоди да я кара, да я прибира или да е в близост до това място. В хода на производството не било доказано, че подсъдимият поставял пострадалата в съС.ие на подчинение, малтретиране и ограничаване на личната й свобода и свободното й придвижване. Видно било, че тя няколко пъти си тръгвала и се връщала отново доброволно при него.

Въз основа на показанията на свид. О. съдът приел в мотивите си още, че поведението на подсъдимия било продиктувано от користна цел, а именно получаване на парични средства, които той вземал от нея в края на всеки работен ден. И това обстоятелство не било доказано, а показанията на свидетелката противоречали на показанията на свидетелите Й.П., Д.П., Г. Г.а, Р. Г.а, Д. С.. От техните показания ставало ясно, че са помагали на подсъдимия с парични средства (сестра му и племенницата му), а при останалите той помагал с труд, който те му заплащали. Освен това, тези свидетели никога не били виждали свид. О. уплашена, насинена, малтретирана, притеснена и не знаели даже, че работела като проститутка. От показанията на свид. НМ било видно, че той въобще не я познавал с нейното име, а с друго име и потвърждавал, че ползвал нейните сексуални услуги, но тези негови показания не водели автоматично до извода, че подсъдимият я склонявал и транспортирал до мястото им на извършване. Не били събрани годни доказателства, подкрепящи обвиненията за склоняване към проституция и транспортиране, освен твърденията на пострадалата. Съдът в мотивите си приел, че в подкрепа на показанията на пострадалата и изведения от съда извод за виновност на подсъдимия били и показанията на свидетелите Г. Г., К. и В.Д. - тримата служители на РУ гр. Сливен, но показанията на свидетелите К. и Д. били косвени и преразказвали, това което им била казала пострадалата, а показанията на св. Г. Г. въобще не подкрепяли показанията на свид. О. досежно извода на съда за виновност на подсъдимия. В допълнението към въззивната жалба подробно са обсъдени показанията на свидетелите Ст.

О. - сестра на пострадалата, Р. П.а и Г. Г.а. Жалбоподателят счита изключването на обясненията на подсъдимия от доказателствения материал за неправилно, тъй като те били логични, последователни и кореспондирали със събрания по делото доказателствен материал. По отношение на изготвената съдебно-медицинска експертиза, на която съдът давал вяра, твърди, че същата била изготвена година след т. нар. инцидент, нямало никакви медицински 4 документи, а свидетелите, които заявявали, че са виждали пострадалата без преден зъб, не установявали авторството на деянието, а преразказвали това, което тя им казала. Критикувани са и изводите на съда относно преценката на изготвената комплексна съдебна психиатрична-психологична експертиза.

Твърди се, че обвиненията срещу подсъдимия били недоказани по несъмнен и категоричен начин, поради което е направено искане първоинстанционната присъда да бъде отменена изцяло, а подс. П. да бъде оправдан по всички обвинения, за които е признат за виновен от първоинстанционния съд или делото да бъде върнато за ново разглеждане пред друг състав, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

В съдебно заседание представителят на ОП – Сливен пледира въззивната жалба да бъде оставена без уважение и за потвърждаване на пъвоинстанционната присъда като обоснована, законосъобразна и правилна.

Счита обвиненията за доказани по несъмнен начин. Мотивите, към постановената присъда съдържали подробен доказателствен анализ. При разглеждане на делото не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание било справедливо.

Служебният защитник на подс. П. моли въззивният съд да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло присъдата като незаконосъобразна и да оправдае подсъдимия по всички обвинения, за които е признат за виновен от първоинстанционния съд. Поддържа въззивната жалба и моли съда да вземе предвид подробните съображения, изложени в нея. Счита, че от събраните по делото доказателства не е установено по несъмнен и категоричен начин както авторството на деянието, така и описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Твърди, че първоинстанционният съд взел решението си единствено и само въз основа на показанията на пострадалата - свидетелката О..