Определение № 1139 от 11.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1139 гр. София, 11.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Иво Димитров Касационно търговско дело № 20248002901818 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Ив-Ян“ ООД – ответник в производството, срещу въззивно решение № 50 от 21.02.2024 г., постановено от Апелативен съд – Варна по в.т.д. № 417 по описа на съда за 2023 г., потвърждаващо първоинстанционно решение № 97 от 27.02.2023 г., постановено от Окръжен съд – Варна по т.д. № 731 по описа на съда за 2021 г., с което са обявени за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността на „Торове БГ“ ЕООД /н./, ЕИК:

201935308, извършени между „Ив-Ян“ ООД, ЕИК: 103922970, и „Торове БГ“ ЕООД /н./, ЕИК: 201935308, прихващания на насрещни парични вземания, както следва: (1) извършено на 17.10.2018 г. и отразено в счетоводството на „Торове БГ“ ЕООД с дата 01.10.2018 г. прихващане на вземане на „Ив-Ян“ ООД на стойност 49 500 лева, произтичащо от извършено от „Ив-Ян“ ООД погасяване на задължение на „Торове БГ“ ЕООД към „Пантекс Агро“ ЕООД, срещу вземане на „Торове БГ“ ЕООД за връщане на предоставени заеми, отразено при „Ив-Ян“ ООД по счетоводна сметка 499/7 – Други кредитори, анал. партида „Торове БГ“, до размер на сумата 49 500 лева; (2) извършено на 21.11.2018 г. съгласно Споразумение за прихващане от 21.11.2018 г. прихващане на вземане на „Ив-Ян“ ООД в общ размер 266 656,41 лв. по посочените в споразумението 1 фактури № 0000002711/01.08.2018 г., № 9000000118/03.09.2018 г., № 9000000121/

01.10.2018 г.,

№

0000002782/03.10.2018 г.,

№

0000002824/31.10.2018 г.,

№

0000002845/21.11.2018 г. и

№

0000002823/31.10.2018 г. срещу вземане на „Торове БГ“ ЕООД в общ размер 212 743,20 лева, по посочените в споразумението кредитни известия № 2401/25.09.2017 г. и № 2402/26.09.2017 г. до размер на сумата 212 743,20 лева, на основание чл. 645, ал. 3 от ТЗ, със законните последици по отношение на разноските в производството.

В касационната жалба се излагат оплаквания за недопустимост, както и за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на материалноправни норми.

I. По отношение претендираната недопустимост на решението се твърди, че искът по чл. 645, ал. 3 и 4 ТЗ от Търговския закон е предявен от синдика на „Торове БГ“ ЕООД /н./ след изтичане на преклузивния едногодишен срок по чл. 649, ал. 1 от ТЗ. Сочи се, че производството е образувано по искова молба, депозирана в Окръжен съд - гр. Варна на 21.10.2021 г. – след изтичането на едногодишния срок, считано от датата на откриване на производството по несъстоятелност на „Торове БГ“ ЕООД /н./, императивно установен в приложимата към спора редакция на разпоредбата на чл. 649, ал. 1 от ТЗ. Касаторът излага, че производството по несъстоятелност на „Торове БГ ЕООД /н./ е открито с решение № 734 от 26.07.2019 г. по т.д. № 552/2019 на Окръжен съд – Варна, което е вписано в търговския регистър под № 20190729135247 на 29.07.2019 г. С решението си съда е обявил неплатежоспособността и е открил производство по несъстоятелност по отношение на „Торове БГ“ ЕООД, определил е началната дата на неплатежоспособността, като заедно с това на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ е спрял производството по несъстоятелност. С решение по същото дело № 260293 от 19.10.2020 г. съдът е възобновил спряното производство по несъстоятелност и това решение е вписано в ТР под № 20201020123510 на 20.10.2020 г., от който момент започва да тече и едногодишният /съгласно действащата към този момент разпоредба на чл. 649, ал. 1 от ТЗ/, преклузивен срок за предявяване от страна на синдика, на специалните отменителни искове, който срок изтича на 20.10.2021 г., поради което и исковата молба на синдика, депозирана в съда с вх. № 21255 на 21.10.2021 г. /един ден след 2 изтичане на преклузивния срок/ се явява просрочена, а въззивното решение - недопустимо.

II. По-отношение на претендираната неправилност на решението се твърди, че:

1. Същото е неправилно поради допуснати процесуални нарушения.

Излага се, че въззивният съд не се е произнесъл по всички надлежно заявени и поддържани възражения от страна на „Ив-Ян“ ООД и „Торове БГ“ ЕООД /н./. Не са разгледани възраженията им изложени в депозираните въззивни жалби, относно допуснатите съществени процесуални нарушения. Касаторът намира за неправилен извода на съда, че исковата молба е подадена в преклузивния /съгласно действащата разпоредба на ТЗ/ срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ /в случая до 20.10.2021 г./, тъй като според него този извод не кореспондира на събраните по делото в тази връзка относими и допустими доказателства. Излага се, че въззивният съд неправилно е приложил и процесуалната норма на чл. 62, ал. 2 ГПК. Настоява се, че в обжалваното съдебно решение не е изследван или обсъден въпросът за входящите печати положени от длъжностното лице - деловодител фронт офис върху исковата молба, въпреки изричните възражения на въззивниците. Сочи се, че печатът, полаган от длъжностното лице по регистрацията (деловодител) носи всички белези на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, защото е документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, и следователно съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. До доказване на противното, този документ е верен и обвързва съда с материалната си доказателствена сила, която в настоящия случай се отнася до въпроса на коя датата и как е подадена исковата молба. Тя не може да бъде опровергавана от свидетелски показания поради изричната забрана на чл. 164 ал. 1, т. 2 ГПК, включително и чрез дадените от служителя Н.А. неколкократни и противоречащи си писмени обяснения, защото по съществото си те представляват такива и дори не са събрани по предвидения в закона ред. Излага се, че в обжалваното решение не е изследван или обсъден и въпросът за заключението на допуснатата и приета от съда съдебно-графологическа експертиза и въпреки че заключението на СТЕ, че подписът положен в електронното изявление за 3 получател на пратка с товарителница № 1050473399223 не е изпълнен от деловодителя Н.А., впоследствие това заключение е пренебрегнато и съдът не е обследвал обстойно противоречивите и непълни писмени обяснения на въпросния деловодител.

2. Въззивното решение е неправилно поради необоснованост. Сочи се, че изводът на въззивния съд относно допустимостта на исковата претенция е изведен в противоречие със събраните по делото доказателства. Касаторът твърди, че за да достигне до извод за допустимост на обжалваното съдебно решение, въззивният съд е приел, че исковата молба въз основа на която е образувано производството е депозирана в рамките на двугодишния преклузивен срок по чл.649, ал. 1 от ТЗ. Сочи се, че решаващият извод на съда за допустимост на претенцията се основава единствено на новата редакция на ТЗ, обнародвана в ДВ бр. 66/2023 г /в частта за удължения на две години преклузивен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ/, която обаче не касае настоящето производство, образувано през 2021 г., към който момент на образуването му е била в сила старата редакция на ТЗ, според която преклузивният срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ е бил едногодишен и в настоящия случай е бил изтекъл на 20.10.2021 г.

По-натам се сочи, че за да обоснове спазването на преклузивния срок 20.10.2021 г. ищецът твърди, че ИМ е подадена в Окръжен съд - Варна при условията на чл. 62, ал 2 от ГПК - чрез пощенски оператор. Според касатора съгласно задължителната практика на Върховния касационен съд, в посочената хипотеза, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване спазването на срока при условията на чл. 62, ал. 2 от ГПК, чрез документи които удостоверяват приемането, в случая на исковата молба срещу „Торове БГ“ ЕООД /н./ и „Ив-Ян“ ООД, от куриера или пощата. Тази задача по съществото си представлява задължение на този ищец да обори обвързващата материална доказателствена сила на официалния документ, създаден от длъжностно лице - деловодител фронт офис в кръга на функцията му, какъвто по съществото си представлява печатът, поставен върху титулната страница на исковата молба, установяващ датата и начина на постъпване на исковата молба в съда. Според касатора безспорно е 4 установено по делото, че исковата молба е заведена в регистъра на ВОС на 21.10.2021 г. с посочен вх. № на документ и от служителя Н.А., без отбелязване че е получена по пощата/куриер и без отбелязване, както в регистрационния дневник, така и върху самата искова молба на дата и номер на товарителница, евентуално печат с датно клеймо върху плика, в който евентуално е била исковата молба, а по делото няма приложен и плик, който да носи каквато и да било информация за пощенския оператор, който би следвало да е доставил пратката. Според касатора от това еднозначно следва, че единствено регистрационният дневник на съда с отразеното в него съдържание, съставлява надлежно доказателство, удостоверяващо датата на постъпване на исковата молба в съда - 21.10.2021 г., нейния подател - Г. С. и номера на образуваното по нея търговско дело - № 20213100900731.

Според касатора по-натам, представената и приета като доказателство по делото товарителница е копие и не доказва нищо, което да е относимо към начина на изпращане на ИМ и датата на получаването й в съда. На нея няма дата на изпращане, подписи на изпращач и получател, както и на длъжностно лице на куриера „Еконт Експрес“ ООД, приело пратката. При липсата на плик между кориците на делото (или друг документ с баркод, който да може да свърже обсъжданата товарителница с каквато и да е пратка), оригинална товарителница и поставен от длъжностното лице печат, удостоверяващ начина на получаване на исковата молба в съда (в случая удостовереното от деловодителя е получаване на книжата на гише в регистратурата на съда от ищеца Г. С.), според касатора следва да се приеме за доказано, че исковата молба е била депозирана на гише в деловодството на съда на посочената на печата от регистратурата на съда дата 21. 10. 2021 г. от ищеца Г. С., т.е. един ден след изтичане на преклузивния срок. Отново според касатора, посочените по-горе, установени по несъмнен, т.е. без предположения, начин, отрицателни факти, били игнорирани от съда и то въз основа на отправени до състава на съда неколкократни и противоречащи си обяснения на съдебния деловодител Н.А., както и от непълни обяснения в уведомителните писма на служител от централния офис на куриерската фирма „Еконт Експрес“ ООД. Касаторът счита, че същите не съставляват допустими 5 от закона доказателства, тъй като нямат правната характеристика на свидетелски показания, събрани по надлежния ред, нито на частни свидетелстващи документи, тъй като съдържанието им е за факти и обстоятелства, изгодни за техния издател, ако въобще могат да се приемат като такива документи. Според касатора изложеният от него главен извод в насока начина и времето на подаването на исковата молба в съда, се потвърждава и от положения върху първа страница на исковата молба печат от длъжностното лице на съда отново с дата 21.10.2021 г., без каквито и да е било други отбелязвания, както изискват чл. 34, ал. 3 и чл. 35, ал. 2 от ПАС.

На следващо място, но според касатора много важно за процеса, е и обстоятелството, че ищецът не е доказал пощенска/куриерска пратка с товарителница № 1050473399223 да е със съдържание „Искова молба срещу „Торове Бг“ ЕООД /н./ и „Ив-Ян“ ООД. Видно от приложеното копие на товарителница, в нея е отбелязано със знак X „документи“, което отбелязване по никакъв начин не установява съдържание, отговарящо на твърдението на ищеца за подадена по поща/куриер искова молба срещу двамата ответници. Съгласно съдебната практика, товарителницата се ползва с формална доказателствена сила само за обстоятелствата, които са посочени в нея. В процесната товарителница е видно, че на 20.10.2021 г. лицето К. В. Н. е изпратила пратка със съдържание „документи“ до Окръжен съд - гр. Варна. Следва да се има предвид и това, че към 20.10.2021 г. К. В. Н. не е представлявала ищеца в рамките на настоящото производство, а е упълномощена едва на 08.06.2022 г. Според касатора при липса на преки доказателства за обявеното от подателя съдържание на документалната пратка, съответстващо на твърдението на ищеца за изпратена искова молба, отразено върху товарителница № 1050473399223, при липса на запазен и приложен към делото плик или друг вид опаковка на конкретната пратка, при липса на отразяване в регистрационния дневник на съда на номера на тази товарителница, както и при липса на отразяване на същата товарителница върху първата страница от исковата молба по която е образувано делото, следва извода, че ищецът не е доказа при условията на пълно и главно доказване депозирането на исковата молба в преклузивния срок. В изложения смисъл се цитират определение № 6