Решение № 260027 от 22.02.2021, Районен съд - Свиленград

Р

Е Ш Е

Н

И

Е

№ град Свиленград, 22.02.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА при секретар: Цвета

Данаилова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело (АНД) № 796 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 20-0351-001019 от 18.11.2020 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с което на Д.С. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат П.К., за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 1 000 лв. и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок от 12 месеца, като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.

Жалбоподателят Д.С. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като НП бил незаконосъобразен и издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закони – Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП не съдържали задължителните реквизити, посочени в ЗАНН, изложените в двата акта обстоятелства били неверни, двата акта са различавали досежно описанието на нарушението и правната квалификация, не бил извършил нарушението.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Д.С., не се явява. За него се явява адвокат К., която пледира за отмяна на обжалвания акт. Претендират се разноски по делото. Не е представен Списък на разноските. В дадения срок представя Писмени бележки, в които сочи подробно основанията си за отмяна на обжалвания акт, а именно: мястото, посочено в АУАН и в НП било различно, не ставало ясно коя от двете стойности в НП се приема за вменена на водача, налице бил проблем с индивидуализиране на нарушителя с оглед посочените имена в АУАН, не бил назначен преводач, а лицето било грузински гражданин и било налице несъответствие относно часа на нарушението.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) - Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 08.11.2020 година по първокласен път № 8 (граница

Югославия – Калотина – София - Пловдив – Хасково – Свиленград – Капитан Андреево – граница Република Турция), при км. 365, на територията на община Свиленград, област Хасково (видно от справката в официалната страница на Агенция „Пътна инфраструктура” посоченият километър от първокласния път се намира на територията на община – Свиленград, област Хасково, а не в град Свиленград), Д.С. управлява товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „Вито” с държавен регистрационен номер Х 36 52 СК – собственост на „АТН – транс” ЕООД (справка относно актуалното състояние на дружеството има приложена по делото), в посока метан станцията, когато е спрян за проверка от полицейски служители – свидетелите Д.Г.Г. и М.С.С. *** към ОДМВР - Хасково). Полицейските служители установяват, че Д.С. силно мирише на алкохол и явно е повлиян от него. Д.С. заявява пред полицейските служители, че е изпил 2 бири. Свидетелят Г. разяснява на жалбоподателя правата и процедурата във връзка с ползването на техническо средство, респ. възможността да даде кръвна проба и/или да бъде тестван с доказателствен анализатор за установяване наличие, респ. липса на алкохол в кръвта му. Жалбоподателят е изпробван за алкохол в 00.28 часа от свидетеля Г. с техническо средство „Дрегер” 7410 (съгласно Заповед № 8121з-1186/13.09.2017 година) с инвентарен № ARSM 0098 (, преминал успешно проверка за техническа изправност (тариране на техническото средство) и в срока на годност видно от Протокол с рег.№ 3286р-42182 от 23.09.2020 година), който отчита 0.88 промила алкохол. С резултата от пробата и показанието на апарата жалбоподателят е запознат. Издаден е и Талон за медицинско изследване № 005126, в който С. заявява, че не приема показанията на техническото средство. В дадения срок (до 01.00 часа) С. се явява в Центъра за спешна медицинска помощ – филиал Свиленград, за да му бъде взета кръвна проба. Но поради служебна ангажираност на персонала на Центъра за спешна помощ – филиал Свиленград - наличие на множество сигнали за помощ във връзка с пандемията от Ковид, е взета кръвна проба от д-р Петър Петров в 01.15 часа, като за случващото се е уведомен Оперативния дежурен при РУ – Свиленград, а при вземането на кръвната проба присъства свидетеля Г..

На посочената дата и предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Д.Г.Г. – „Младши автоконтрольор”, ІІ степен в звено „Пътен контрол”, група „Охранителна полиция”, в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя на служебния таблет в 00.33 часа (като часът излиза автоматично при писане на АУАН) против жалбоподателя С. и в негово присъствие АУАН със серия GA и с бланков № 212478. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетеля М.С.С.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с управление на моторно превозно средство (МПС) след употреба на алкохол, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбите на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя Д.С., който сочи, че няма възражения против констатациите, което е вписано в съответната графа на АУАН.

Всичко изложено до тук се провежда на български език, който жалбоподателят владее „перфектно”, тъй като задава въпроси и получава отговори.

Срещу

Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.

Видно от Протокол № 703 от 13.11.2020 година на „УМБАЛ

– Пловдив” АД наличието на етилов алкохол в кръвта на жалбоподателя е 1.07 промила.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 20-0351-001019 на 18.11.2020 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, като посочва, че нарушението е извършено, респ. констатирано „около” 00.30 часа и резултата от кръвната проба, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и налага на жалбоподателя Д.С. административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв. и административно наказание „Лишаване от право за управлява МПС” за срок от 12 месеца. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 10.12.2020 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –датирана и подписана. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Група „Охранителна полиция” при РУ –

Свиленград към ОДМВР – Хасково (Бончо Цветанов Бонев) да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Д.Г.Г. заема длъжността „Младши автоконтрольор”,

ІІ степен, в звено „Пътен контрол”, група „Охранителна полиция”, в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково и от Писмо с рег.№ УРИ.351000-7484 от 18.12.2020 година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е отбелязано че С. е санкциониран и за други нарушения на ЗДвП с НП и Електронни фишове, както и му е налагана принудителна административна мярка.

По делото са представени и приети като доказателства Декларация за семейно, материално и имотно състояние на жалбоподателя, видно от която не е женен, има месечен доход в размер на 400 лв. и не притежава недвижими имоти и МПС и АУАН в оригинал (екземплярът, връчен на жалбоподателя), в който липсва подпис на С., на са налични подписите на актосъставителя и на свидетеля по Акта.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебното заседание, проведено на 15.02.2021 година свидетели – Д.Г.Г. и М.С.С.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Д.Г.Г. и М.С.С., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелски показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя.

Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП). В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че свидетелят по Акта – С., е и свидетел, присъствал при извършването на проверката и установяването на нарушението, а относно факта, че това лице, както и актосъставителят са в служебно правоотношение с АНО, следва да се има предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията на всички свидетели – полицейски служители, не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установеният факт на управление на МПС след употреба на алкохол. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.