Решение № 1732 от 19.12.2022, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1732 гр. Варна, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20223110203173 по описа за 2022 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ГИК Инженеринг“ ЕООД, с ЕИК: 204661136, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, *** и посочен адрес за призоваване: гр. Варна, *** срещу

Наказателно постановление № 03 – 2100171 от 03.11.2021 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева за това, че на 20.10.2021 г. в гр. Варна, в строителен обект – жилищна сграда, находяща се в УПИ VII – 426, ПИ ***, кв. 9, по плана на II м.р. ж.к. „Владислав Варненчик“, дружеството „ГИК Инженеринг“ ЕООД, в качеството си на работодател, е допуснало укрепване на повдигателно съоръжение – ролков блок към изграденото скеле на предната фасада на сградата, по начин, който не предвиден в съпроводителната документация на производителя на скелето, както и на същият липсва автоматично действаща спирачка – нарушение на разпоредбата на чл. 89, т. 4 във вр. с чл. 63, ал. 2 във вр. с чл. 86, ал. 2, т. 1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително – монтажни работи.

1

Дружеството „ГИК Инженеринг“ ЕООД – гр. Русе намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно с един основен аргумент в защита на своята позиция, а именно, счита, че са налице предпоставките административното наказание да бъде индивидуализирано в хипотезата на чл.

415в, ал. 1 от Кодекса на труда, предвид, че нарушението е било отстранено веднага след констатирането му от инспекторите на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна и от самото му извършване не са произтекли вредни последици за нито едно лице. Предвид гореизложеното, дружеството отправя молба за изменение на наказателното постановление и индивидуализиране на административното наказание при условията на чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда.

В проведеното на 12.10.2022 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3173 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, въззивното дружество се представлява от своя процесуален представител адв. С. С. от АК – Монтана, която поддържа жалбата на посочените в нея основания, моли за изменение на наказателното постановление досежно размера и основанието, въз основа на което е наложено административното наказание, претендира и присъждане на сторените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

В проведеното на 12.10.2022 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3173 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна се представлява от своя процесуален представител ст. юрисконсулт Богомил Николов, който моли за потвърждаване на наказателното постановление, намирайки го за законосъобразно и правилно, предвид категоричната му установеност и доказаност. Ст. юрисконсулт Николов претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

На 20.10.2021 г. св. Н. И. И. – гл. инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна извършил проверка по спазване на трудовото законодателство в строителен обект – жилищна сграда, находяща се в УПИ VII – 426, ПИ ***, кв. 9, по плана на II м.р. ж.к. „Владислав Варненчик“, изпълнявана от дружеството „ГИК Инженеринг“ ЕООД.

В хода на проверката св. И. констатирал, че дружеството „ГИК Инженеринг“ ЕООД е допуснало укрепване на повдигателно съоръжение – 2 ролков блок към изграденото скеле на предната фасада на сградата, по начин, който не е предвиден в съпроводителната документация на производителя на скелето, както и, че на същият липсва автоматично действаща спирачка.

Преценявайки, че с това свое поведение дружеството е нарушило разпоредбите на чл. 89, т. 4 във вр. с чл. 63, ал. 2 във вр. с чл. 86, ал. 2, т. 1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително – монтажни работи, на 29.10.2021 г. св. И. съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал дружеството за нарушение на посочените нормативни разпоредби.

На 02.11.2021 г. било депозирано в дирекция „Инспекция по труда“ гр.

Варна уведомително писмо от дружеството „ГИК Инженеринг“ ЕООД, с което уведомили административния орган, че нарушението е отстранено, като било забранено със заповед използването на самото повдигателно съоръжение.

Въпреки това на 03.11.2021 г. Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда, наложил на въззивното дружество „ГИК Инженеринг“ ЕООД административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 89, т. 4 във вр. с чл. 63, ал. 2 във вр. с чл. 86, ал. 2, т. 1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително – монтажни работи.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните съображения:

На първо място следва да се подчертае, че дружеството – жалбоподател не оспорва фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на 3

АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, поради което и съдът не вижда някакъв смисъл да обсъжда събраните в хода на административно – наказателното производство писмени доказателства, както и събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, установяващи авторството и обективната съставомерност на нарушението.

Нещо повече, дружеството не оспорва, че е допуснало укрепване на повдигателно съоръжение – ролков блок към изграденото скеле на предната фасада на сградата, по начин, който не е предвиден в съпроводителната документация на производителя на скелето, както и на същият липсва автоматично действаща спирачка, с което свое поведение е нарушило разпоредбите на чл. 89, т. 4 във вр. с чл. 63, ал. 2 във вр. с чл. 86, ал. 2, т. 1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително – монтажни работи, поради което съдът приема, че правилно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност за извършеното административно нарушение.

Основното възражение на дружеството се изразява в позицията му, че нарушението е било отстранено непосредствено след установяването му (за което са представени писмени доказателства и снимков материал пред административния орган), поради което и следва административното наказание да бъде индивидуализирано при условията на чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда.

Съдът се солидаризира напълно с тази позиция, поради следните съображения:

Още в срока, предвиден в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, са представени на вниманието на административно – наказващия орган доказателства, че нарушението е било отстранено, като е била издадена заповед повдигателното съоръжение на строителния обект да не се използва, като същото е било заградено, видно от приложения снимков материал.

При това положение, съдът не вижда разумна причина да не бъде приложена разпоредбата на 415в, ал. 1 от Кодекса на труда. Безусловно са налице всички материалноправни предпоставки за индивидуализиране на административното наказание въз основа на тази благоприятна за нарушителя разпоредба – нарушението е отстранено непосредствено след установяването му, няма данни да са прозитекли някакви вредни последици за когото и да е 4 било, вкл. за работниците на строителния обект, които са най – уязвими от извършване на нарушението, поради което и законосъобразно, и справедливо е административното наказание да бъде определено въз основа на разпоредбата на 415в, ал. 1 от Кодекса на труда и да бъде в минимален размер, а именно „имуществена санкция“ в размер на 100 лева.

Няма как на съдът да не му направи впечатление, че в самото наказателно постановление липсват каквито и да е било мотиви защо административния орган не приема, че нарушението е отстранено непосредствено след установяването му, като по никакъв начин не са коментирани представените писмени доказателства, „гарнирани“ със снимков материал, установяващи, че е била издадена заповед повдигателното съоръжение на строителния обект да не се използва.

Разбира се, административно – наказващият орган има право на самостоятелна и автономна преценка по отношение на кое основание да индивидуализира административното наказание, но според съда, е правилно и дори задължително, да бъдат обсъдени конкретните възражения и представените от дружеството доказателства, защото в противен случай се създава усещане за една произволност при налагане на административните наказания, което не е общественоприемливо.

Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 03 – 2100171 от 03.11.2021 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, следва да бъде изменено в санкционната си част, като административното наказание бъде индивидуализирано на основание разпоредбата на 415в, ал. 1 от Кодекса на труда и да бъде в минимален размер, а именно „имуществена санкция“ в размер на 100 лева.

При индивидуализиране на наказанието съдът отчита като смекчаващи вината обстоятелства, че в административно – наказателната преписка не се съдържат данни дружеството „ГИК Инженеринг” ЕООД да е санкционирано за подобни нарушения на трудовото законодателство, което мотивира, съдът да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от своя страна налага извода за едно като цяло отговорно и правилно отношение на дружеството – жалбоподател към законоустановения ред в страната. Като съобрази, че нарушението е извършено при наличие на смекчаващо 5 отговорността обстоятелство – а именно – обстоятелството, че е извършено за първи път, съдът счита, че определеното към минималния размер наказание се явява справедливо и напълно съответстващо на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.

Предвид изхода на спора претенциите на двете страни за адвокатско, респ. юрисконсултско възнаграждение се явяват частично основателни.

Следва ИА „Главна инспекция по труда“ да бъде осъдена да заплати на дружеството „ГИК Инженеринг“ ЕООД парична сума в размер на 435 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 3173 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, а същевременно следва да бъде възложена в тежест на въззивното дружество в парична сума в размер на 2, 67 лева, представлява юрисконсултско възнаграждение в съдебното производство пред Варненския районен съд.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

Изменя Наказателно постановление № 03 – 2100171 от 03.11.2021 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на „ГИК Инженеринг“ ЕООД, с ЕИК: 204661136, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ***, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева за това, че на 20.10.2021 г. в гр. Варна, в строителен обект – жилищна сграда, находяща се в УПИ VII – 426, ПИ ***, кв. 9, по плана на II м.р. ж.к. „Владислав Варненчик“, дружеството „ГИК Инженеринг“ ЕООД, в качеството си на работодател, е допуснал укрепване на повдигателно съоръжение – ролков блок към изграденото скеле на предната фасада на сградата, по начин не предвиден в съпроводителната документация на производителя на скелето, както и на същият липсва автоматично действаща спирачка – нарушение на разпоредбата на чл. 89, т. 4 във вр. с чл. 63, ал. 2 във вр. с чл. 86, ал. 2, т. 1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително – монтажни работи, като намалява размера на санкцията до размер от 100 лева 6