Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 359 от 10.10.2024, Районен съд - Видин

Съд
Районен съд - Видин
Дело
Административно наказателно дело 571/2024
Вид
Решение № 359
Подписан
10.10.2024
В сила
03.01.2025
Състав
Андрей Живков Дечев

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34,ал.1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34,ал.1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д ал. 1 и ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д ал. 1 и ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 415, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 416, ал. 5 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. В., 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Ж. Дечев при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно наказателно дело № 20241320200571 по описа за 2024 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от „Е.Т.“ ЕООД, ЕИК 105547526, със седалище и адрес на управление: гр. В., обл. В., ул. „Я.“,, № 1, ет. 2, представлявано от Н. Д. К. - прокурист, против Наказателно постановление № 05-2400020 от 22.03.2024г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище В., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53, във вр. с чл. 27 от ЗАНН и чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ – „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/ за извършено административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ.

Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му представител заема идентично становище в с.з.

Ответната страна чрез процесуалния си представител заема становище в с. з., да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в 1 тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Свидетелят А. Ш. – Т. твърди, че при извършена проверка по документи на "ЕКО- ТИТАН" ЕООД състояла се в Д „ИТ“ със седалище В., на 14.12.2023 г. от снетите на основание чл. 402, ал.1, т. 2 и т.З от Кодекса на труда, писмени сведения от Н. Д. К.- прокурист е установено, че работодателят "ЕКОТИТАН" ЕООД не е изпълнил дадено задължително за изпълнение предписание № 3 от Протокол за извършена проверка № ПР2335662 от 26.10.2023 г., а именно на основание чл. 128, т. 1 от Кодекса на труда във връзка с чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата /Обн. ДВ. бр.9 от 26.01.2007 г, да начисли и изплати на Т.И.В., Н. Д. К., Тотка Петрова Петкова, Даниела Николова Димитрова, Илияна Стефанова Стефанова и всички служители придобили повече от една година трудов стаж и професионален опит в дружеството, към 01.01.2023 г. допълнително трудово възнаграждение за трудов опит минимум 0,6 процента върху основната им работна януари 2023г. до месец юли /вкл./ 2023 г., с краен срок на стаж и професионален заплата за период от м. изпълнение 15.11.2023г.

Налице са предоставени декларации на двама от служителите от 2010г. приложени в съдебно заседание които са подписани от лицата които се отказват от финансови претенции.

Свидетелите Т.П. и И.К. – служители в дружеството – жалбоподател , твърдят, че класът за прослужено време е бил включен в трудовото възнаграждение, каквато била практиката в дружеството.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетеля А. Ш. – Т., свидетелите Т.П. и И.К. и административно-наказателната преписка.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, като АУАН също 2 е съставен от компетентно лице. АУАН е съставен в присъствието на представляващия дружеството и свидетел, присъствал при установяване на нарушението.

Съдът не констатира нарушение и на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и заК.ите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.

Спазено е от страна на административнонаказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

В АУАН нарушението е описано така, както това е сторено в последствие в оспореното пред съда НП, без описанието да създава съмнения за естеството на обвинението. Правната квалификация на деянието е по чл. 415, ал. 1 от КТ, според която нормативна разпоредба „Който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.“.

Протоколът от извършена проверка се явява официален свидетелстващ документ и има доказателствено значение относно отразените в него факти, както и диспозитивно такова относно дадените с него задължителни предписания. Той е подписан от надлежно упълномощен представител на дружеството. За процесния случай от значение е констативната му част, касаеща предписание към работодателя да начисли и изплати на Т.И.В., Н. Д.

К., Тотка Петрова Петкова, Даниела Николова Димитрова, Илияна Стефанова Стефанова и всички служители придобили повече от една година трудов стаж и професионален опит в дружеството, към 01.01.2023 г. допълнително трудово възнаграждение за трудов опит минимум 0,6 процента върху основната им работна януари 2023г. до месец юли /вкл./ 2023 г., с краен срок на стаж и професионален заплата за период от м. изпълнение 15.11.2023г. в Тези факти не са оборени от жалбоподателя. Според констатациите в Протокол за извършена проверка № ПР2335662 от 26.10.2023 г., а именно на 3 основание чл. 128, т. 1 от Кодекса на труда във връзка с чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата /Обн. ДВ. бр.9 от 26.01.2007 г, да начисли и изплати на Т.И.В., Н. Д. К., Тотка Петрова Петкова, Даниела Николова Димитрова, Илияна Стефанова Стефанова и всички служители придобили повече от една година трудов стаж и професионален опит в дружеството, към 01.01.2023 г. допълнително трудово възнаграждение за трудов опит минимум 0,6 процента върху основната им работна януари 2023г. до месец юли /вкл./ 2023 г., с краен срок на стаж и професионален заплата за период от м. изпълнение 15.11.2023г. в указания срок. Фактът е отрицателен и се установява именно с Констативен протокол, каквато функция играе този в тази си част. Същият не е оспорен от работодателя, поради което изложените в него факти следва да се приемат за обективирали се в реалността. Посочените факти и обстоятелства се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. В случая предписанието не е оспорено и е станало задължително за неговия адресат.

Съставът на съда намира за неоснователно направеното в жалбата възражение, че нарушението е несъставомерно. В АУАН и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на дружеството нарушение от обективна страна, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената заК.а норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Фактите описани в акта и НП напълно съответстват на юридическото обвинение. По изложените доводи не е налице нарушено правото на защита, нито неяснота по отношение на вмененото нарушение.

Обстоятелството, че служители на дружеството жалбоподател са подали декларации, с които се отказват от правото си да им бъде начислено допълнително трудово възнаграждение за прослужено време и професионален опит, като отказ от права е нищожен на основание закона, и не освобождава нарушителя да изпълни даденото предписание, което е задължително, не е обжалвано по надлежния ред пред Административен съд – В., влязло е в сила и е с конкретен срок за изпълнение. Твърденията на свидетелите, че допълнителните трудови възнаграждения са включени в заплатите, не се подкрепят от каквито и да било доказателства по делото.

Наказанието е съобразено със степента на обществена опасност на 4 деянието, по вид и размер е правилно определено в рамките на предвиденото по закон, на предвидения минимум.

Допуснатото нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

В този смисъл Съдът намира, че НП е законосъобразно и обосновано и ще следва да бъде потвърдено, а жалбата е неоснователна и ще следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, в полза на административно наказващия орган следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на 150 лева, определен по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, приложима във вр. с чл. 37, ал.

1 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, В.ският районен съд

Р Е Ш И:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 05-2400020 от 22.03.2024г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище В., с което на жалбоподателя„Е.Т.“ ЕООД, ЕИК 105547526, със седалище и адрес на управление: гр. В., обл. В., ул. „Я.“,, № 1, ет. 2, представлявано от Н.

Д. К. - прокурист е наложено административно наказание на основание чл. 53, във вр. с чл. 27 от ЗАНН и чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ – „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/ за извършено административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ.

ОСЪЖДА жалбоподателя „Е.Т.“ ЕООД, ЕИК 105547526, със седалище и адрес на управление: гр. В., обл. В., ул. „Я.“,, № 1, ет. 2, представлявано от Н.

Д. К. - прокурист, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище В., сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща направени разноски за възнаграждение за защита от юрисконсулт, определен по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, приложима във вр. с чл. 37, ал. 1 5 от Закона за правната помощ.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. Вид Съдия при Районен съд – В.: _______________________

6