Определение № 20 от 12.02.2026, Районен съд - Червен бряг

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20 гр. Червен бряг, 12.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илия Ол. Милев като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Частно наказателно дело № 20264440200023 по описа за 2026 година на Районен съд Червен бряг, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 213, aл. 5 от НПК.

Образувано е по писмена жалба с вх. № 531/30.01.2026г. на жалбоподателя Б. Й. Б., с ЕГН **********, от гр. Ч**** срещу Постановление на Районна прокуратура - Плевен, ТО Червен бряг за отказ да се образува ДСП от 21.01.2026г. по пр.пр. № 333 от 2026г. по описа на Районна прокуратура - Плевен, ТО - Червен бряг, с което е било отказано да бъде образувано досъдебно производство (ДП) по повод на твърденията му за извършено престъпление по НК.

В жалбата си жалбоподателят Б. инвокира подробни, ясни, логични и аргументативно изчерпателни съображения, въз основа на които релевира искане от съда да се произнесе дали е налице хипотезата на чл. 213, ал. 4 от НПК, като разгледа жалбата по същество или да я изпрати по компетентност.

Районен съд – Червен бряг, след като прецени събраните по преписката доказателства, с оглед приложението на закона, намира следното:

ПО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ЖАЛБАТА:

1.). Жалбата с вх. № 531/30.01.2026г. на жалбоподателя Б. Й. Б., с ЕГН ********** е подадена пред родово, местно и функционално компетентен съд и срещу акт на прокурор от Районна прокуратура – Плевен (постановление) по чл.213, ал.5 от НПК, който подлежи на едноинстационна окончателна проверка в производство по съдебен контрол пред Районен съд – Червен бряг, като първостепенният прокурорски акт на Районна прокуратура – Плевен не е бил отхвърлен или потвърден с втори прокурорски акт на Окръжна прокуратура – Плевен по реда на вътрешно-ведомствения контрол в рамките на прокуратурата (а това е вътрешно процесуално условие от изискуемите такива, които следва кумулативно да са налични за цялостната допустимост на жалбата пред съда), поради липса на обжалване от страна на жалбоподателя.

2.). Съда е изискал цялата пр.пр. № 333 от 2026г. от Районна прокуратура – Плевен, ТО - Червен бряг, от която е видно и по-конкретно от приемо - предавателен протокол, че Постановлението на Районна прокуратура – Плевен, е изпратено с обикновена пратка до жалбоподателя Б.. Контролът в рамките на прокуратурата е бил иницииран по реда и способите на НПК. Постановлението на Районна прокуратура – Плевен не е било връчено на жалбоподателя Б., като се отчита, че цялата преписка по случая е била предадена от Районна прокуратура – Плевен, ТО - Червен бряг в Пощенска станция – Червен бряг на 22.01.2026г. Съдът съобразява датата на подадената жалба от 30.01.2026г. и приема, че 1 същата е постъпила в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл.213, ал.4 от НПК.

3.). Жалбата с вх. № 531/30.01.2026г. на жалбоподателя Б. Й. Б., с ЕГН ********** е ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА на формално основание. Същата следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като с нея (с жалбата) не се въвежда пред съда никакъв предмет, по който настоящият съдебен състав, включително и прокурора следва и могат да се произнесат. Липсва какъвто и да е материален факт на твърдяно, като извършено в обективната действителност, престъпление по Наказателния кодекс (с изискуемата пред съда необходимост от минимален стандарт на съответна доказателствена обезпеченост), независимо дали оплакванията на жалбоподателя са твърдения за леко или за тежко наказуемо престъпление.

Съдебната проверка на съда, обаче, по чл.213, ал.5 от НПК се отнася “numerus clausus” (изчерпателно, конкретно, лимитативно) единствено спрямо онези откази на прокурора за образуване на досъдебно производство за тежки престъпления по чл.93, т.7 от НК, които са наказуеми с наказание „лишаване от свобода“ за срок повече от 5 (пет) години и/или с друго по тежко наказание (например с доживотен затвор) и за изрично предвидените в процесуалния закон (НПК) конкретни престъпни състави.

Въз основа на гореописаното, настоящия съдебен състав не следва да разглежда жалбата по същество, но следва да изложи следното: Липсва твърдяно изложено, каквото и да е престъпление от общ и/или частен характер и в жалбата на жалбоподателя Б. до Районна прокуратура – Плевен и Апелативна прокуратура – Велико Търново. След обстоятелствен преглед на преписката, съдът не установи наложени дисциплинарни наказания на служителката на Пощенска станция – Червен бряг В***, за неизпълнение на възложените й трудови задължения, като в тази връзка остава голословно изложеното в жалбата, че В*** не е имала към процесния момент „такава длъжностна характеристика и няма компетентността да дава сведения за действията на колегите си“. Упреците към ДСИ А* и ЧСИ Т* са недоказани. Жалбоподателят Б. субективно приема, че действията на ЧСИ Т*, с район на действие ОС-Плевен и ДСИ А*, с район на действие PC-Червен бряг спрямо него са неправилни, относно това, че Б. не е бил известен по надлежния начин за наложен запор. Това е нелогично. Всеки съдебен изпълнител - държавен и/или частен такъв, е високо квалифициран професионален юрист с лично самосъзнание и юридическа способност относно приложимото в Държавата право. На тези органи Държавата е делегирала своите правомощия и по реда на ГПК съдебните изпълнители са призвани да събират чрез способите на принудата по закон дълговете на взискателите спрямо недобросъвестните длъжници.

Налице са инвокирани в настоящата жалба по преписката и по делото, оплаквания от личен; човешки; хуманен; житейски; социален; битов и най-вече - от гражданско-правен характер, във връзка с предприетите (и допустими според съда) законови действия на публичен орган по реда на ГПК.

Нито наказателният съд, нито прокурорът имат правото и/или задължението да се намесват в такива граждански правоотношения. Липсва извършено престъпление, а от там не се установява предмет на наказателното производство, инициирано от жалбоподателя Б.

Й. Б. по чл.213, ал.5 от НПК. НК и/или НПК не оправомощават наказателният съд и/или прокурора да решават граждански спорове между физическите лица; юридическите лица;

Държавата; частните съдебни изпълнители; пощенските служители от Пощенска станция – Червен бряг, и/или представители на общинските органи. Редът за защита, в случай, че тези гражданско-правни отношения са накърнени, е друг - по реда на гражданския иск.

С оглед изложеното и на основание чл. 213, ал. 5 от НПК, Районен съд - Червен бряг, втори наказателен състав

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима подадена писмена жалба с вх. № 531/30.01.2026г. на жалбоподателя Б. Й. Б., с ЕГН **********, от гр. Ч**** срещу Постановление на Районна прокуратура - Плевен, ТО - Червен бряг за отказ да се образува ДСП от 21.01.2026г. по пр.пр. № 333 от 2026г. по описа на Районна прокуратура Плевен, ТО - Червен бряг, с което е било отказано да бъде образувано досъдебно производство (ДП) по повод на твърденията му за извършено престъпление по НК.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ останалите релевирани не по реда и способите на НПК социални искания и други, изложени в подадената писмена жалба с вх. № 531/30.01.2026г. на жалбоподателя Б. Й. Б., с ЕГН **********.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на съда на Б. Й. Б., с ЕГН ********** и на Районна прокуратура - Плевен, ТО - Червен бряг.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________ 3