Решение № 30 от 27.02.2023, Районен съд - Севлиево

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Севлиево, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Н. Христов при участието на секретаря Ивелина Ат. Цонева като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело № 20224230100426 по описа за 2022 година

Предявени са искове: с правно основание чл. 42, б. ”в” ЗН за обявяване нищожност на завещание, поради това, че изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено разпореждането, е противен на закона; с правно основание чл. 42, б. ”б” вр. чл.

25, ал. 1 ЗН за обявяване нищожност на саморъчно завещание, поради това, че не е написано саморъчно и подписано от завещателя и с правно основание чл. 43, ал. 1 ЗН за унищожаване на завещание, като направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава.

Постъпила е искова молба от О. К. М., с ЕГН **********, от гр. Севлиево, **** срещу З. К. А., с ЕГН **********, от гр. Севлиево, ул. „****.

Ищцата твърди, че страните са **** на И.А.Х., починал на **** г., като същият бил *** на баща им. Страните били единствените живи наследници на *** си. З. К. А., живеела в Германия от около 10 години. Ищцата до скоро живеела във Великобритания. ***то на страните страдал от някакъв вид деменция или склероза, също и от диабет, поради което зрението му се влошило. На 27-28.06.2021 г., след като починала **** на страните, двете посетили *** си в дома му и той изобщо не ги познал. За него се грижел социален работник.

На 16.08.2021 г. ищцата разбрала от М. (**** от втори брак на майка ), че ответницата е в България, както и че предната вечер *** им е починал. И.А.Х., притежавал апартамент: самостоятелен обект в сграда, с кадастрален идентификатор: ***, с предназначение - жилище, апартамент, с площ 62,29 кв.м., с адрес: гр. Севлиево, обл.

Габрово, *****, заедно с изба № 17. На 13.11.2021 г. ищцата се прибрала в България, в гр.

Севлиево. Ответницата обявила завещание пред нотариус и вписала гореописания апартамент на ***то на страните на нейно име, като до този момент никой изобщо не бил чувал за съществуването на завещание. Към края на декември ищцата разбрала за 1 съществуването на завещанието от М.. При справка в Агенцията по вписвания, установила, че по персонална партида № 49071 от 24.11.2021 г., акт том 3, акт номер 82, имотна партида номер: 138529, З. К. А., е вписала саморъчно завещание от 12.12.2019 г., обявено с протокол рег. № 25889 от 23.11.2021 г., акт № 15, том 1 на нотариус П.Д., рег. № 543, с район на действие – района на PC Севлиево. Счита завещанието за нищожно, защото съдържало тежест, вменяваща задължение за гледане на завещателя след съставяне на завещанието, която влечала нищожност на същото. Клаузи, нарушаващи безвъзмездността на завещанието като акт, правели същото нищожно, поради противоречие със закона. Ако завещанието не било нищожно, иска същото да бъде обявено за недействително, тъй като ответницата не била изпълнила модалитета, заложен в завещанието, поради това, че живеела от години в Германия и за ***то на страните се грижели само майка им и социална работничка. Завещанието било и неистинско, неавтентично и нищожно по смисъла на чл. 42, ал. 1, б. „б" вр. чл. 25, ал. 1 ЗН. Завещанието било и унищожаемо, тъй като към датата на съставянето на завещанието, ***то на страните бил в недобро здравословно физическо и психическо състояние и не могъл да разбира и да ръководи действията си. На горепосочените основания претендира постановяване на решение, с което да бъде обявено завещанието за нищожно, а в условията на евентуалност да бъде унищожено. Претендира разноски.

В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответницата е представила писмен отговор. В отговора се излага, че описаната в исковата молба фактическа обстановка, не съответства на действителната такава. Не отговаряло на истината твърдението, че при посещение в дома на ***то на страните, той не разпознал и двете, защото страдал от деменция или склероза. Ответницата никога не прекъсвала връзката си с *** си, а от края на 2018 г. полагала по - сериозни грижи за него. За разлика от нея, **** й - ищцата не го била срещала от много години и това било причината, когато двете го посетили, той да не разпознае само ищцата. Не отговаряло на истината твърдението, че И.Х. страдал от деменция или склероза. Той имал редица заболявания диабет, бъбречна недостатъчност, сърдечно заболяване, анемия, но до смъртта си съзнанието му било ясно, а умът - бистър. Зрението му действително било нарушено, но се влошило през 2020 г., много след датата на съставяне на завещанието, а през август 2020 г. му била направена операция. Страдал от късогледство, т.е. не виждал добре само надалече, но нямал никакво затруднение да чете и да пише. До смъртта си не изгубвал способността си да пише четливо, което се доказвало от факта, че малко преди да почине написал саморъчно пълномощно за получаване на пенсията му на С.К. С. - жената, която била наета от ответницата да се грижи за него. По едно и също време ответницата поискала от патронажа грижи за осигуряване на асистенти за майка си и *** си. Социалният асистент С.К. С., също била наета от ответницата в средата на 2020 г.. За наличието на завещанието И.Х. споменал единствено в писмо, адресирано до И.Л. - ***, в който той живеел. Писмото било намерено от ищцата в книжата на *** й след неговата смърт и тя не знаела дали И.Л. е бил предварително запознат със съдържанието му. В същите книжа освен въпросното писмо, ищцата открила бележка от *** й, адресирана до нея, в която той посочил къде е документа 2 за апартамента, като на мястото, описано в бележката, освен договора за покупка на жилището, тя открила и процесното завещание. Направеното саморъчно завещание било действително, а посочените от ищцата правни доводи, водещи до неговата нищожност или унищожаемост, били неоснователни. Завещанието било съставено при спазване на предвидената в Закона за наследството форма за действителност. Било написано ръкописно от самия завещател, съдържало означение на датата, когато е съставено и подписано от него, като подписът бил поставен след завещателните разпореждания. Същото не противоречало на закона, на обществения ред и на добрите нрави. Не съдържало невъзможни условие или тежест. Направено било в полза на лице, което не е лишено от право да получава по завещание. Твърдението на ищцата, че завещанието е нищожно, тъй като съдържа тежест, вменяваща задължение за гледане на завещателя след съставяне на завещанието, било неоснователно. В текста не се посочвало, че ответницата „трябва" да полага грижи за завещателя или че „ще" полага такива грижи, което да води до извод за вменяване на задължение за бъдещи грижи. Използван бил изразът, след доставяне на достатъчно грижи, което предполагало вече положени грижи в миналото. Безвъзмездният характер на завещанието не означавал, че същото не може да има възнаградителен характер, т.к. обичайният мотив за съставяне на завещание бил благодарствен и съответства на закона и добрите нрави. В случая именно такъв характер имало завещателното разпореждане и липсвали данни същото да е с възмезден характер, основан на очаквани от завещателя бъдещи грижи. Това се установявало и от факта, че завещателят не предал завещанието на ответницата, а при условие, че той не я е запознал със съдържанието на документа, не можело да се твърди, че е очаквал изпълнение на определени задължения от нея. Нямало съмнение, че завещанието е писано и подписано от ***то на страните, тъй като той никога не изгубвал способността си да пише, запазил четливия си почерк до смъртта си и този почерк бил ясно разпознаваем. Липсвали каквито и да било данни в подкрепа на твърдението, че към момента на съставяне на завещанието, И.Х. страдал от умствени и/или психични заболявания, които биха довели до състояние, в което не може да възприеме съдържанието и смисъла на съставения от него документ, както и правните му последици.

Ищцата виждала *** си само един път през последните двадесет години и не можела да формира мнение за неговото здравословно състояние. По телефона се чували също само един път, когато той й се е обадил, за да й поиска телефонния номер на ответницата.

Саморъчното завещание на И.А.Х. било действително, а предявените искове неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове, по съображенията изложени в исковата молба. В писмена защита излага подробни съображения за основателността на исковете.

В съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове, по съображенията изложени в отговора. В писмена защита излага подробни съображения за неоснователността на исковете.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото 3 доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Установява се от саморъчно завещание от 12.12.2019 г. и протокол за обявяването му от 23.11.2021 г., че с посоченото завещание И.А.Х. е заявил, че е в добро психическо и физическо състояние и завещава на З. К. П., двустаен панелен апартамент от 62,19 кв.м. и прилежащото се избено помещение № 17, намиращи се на адрес кв. ****. Посочено е в завещание, че горепосоченото имущество след доставяне на достатъчно грижи за здравето и оцеляването на завещателя от страна на З. П., след смъртта на завещателя следва да стане лична нейна собственост. Завещанието е изцяло написано ръкописно, съдържа означение на датата, когато е съставено, подписано е след завещателните разпореждания. На 23.11.2021 г. в гр. Севлиево при помощник нотариус по заместване при нотариус, peг. № 543 от регистъра на Нотариалната камара на Република България, се явила З. К. А. и по нейно искане било обявено носеното от нея саморъчно завещание.

От удостоверения за наследници, е видно, че И.А.Х. е починал на **** г., като страните са *** на починалия му ***, като няма посочени други наследници по закон в удостоверенията за наследници на И.А.Х. и *** му.

Установяват се от показанията на свидетелката С. С., следните факти: свидетелката познава И.А., 4 месеца се грижела за него от 18.04.2021 г. до **** г., до преди смъртта му, последните четири месеца; посещавала го всеки ден, включително събота и неделя; същият нямал деменция или склероза, но бил много болен; И. можел да пише, август месец последната пенсия нямало как да отиде до пощата да си я изтегли, защото бил зле и се наложило да напише молба до лицето, което раздава пенсиите, написал я сам, красиво и четливо; казвал, че няма близки, единствено З. се грижела за него и за нея оставял апартамента, затова че полага грижи за него; З. наела свидетелката и плащала заплата за да се грижи за И. и поемала всички разходи, нова печка, хладилник, микровълнова, климатик нов; свидетелката като търсела един протокол за лекарство в едни книжа, намерила завещание ръчно написано от И. и вътре бил написал, че оставя апартамента на З., че няма други близки, че няма кой да се грижи за него; никой не бил идвал, включително и приятели, комшии, бивши колеги и роднини, никой не идвал, един път З. дошла с една жена.

От заключението на вещото лице по съдебно - почерковата експертиза, и от изслушването на същото в съдебно заседание се установяват следните обстоятелства: 1. ръкописният и цифров текст, с който е изписано саморъчното завещание на И.А.Х. от 12.12.2019 г. и ръкописните и цифрови текстове от сравнителния материал са писани от едно лице, като то най-вероятно е писано от И.А.Х.; 2. подписа положен след "завещал:“ в саморъчното завещание на И.А.Х. от 12.12.2019 г. и подписите от сравнителния материал са изпълнени от едно лице, като той най - вероятно е изпълнен от И.А.Х..

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

Уважаването на иска по чл. 42, б. ”в” ЗН за обявяване нищожност на завещание, 4 поради това, че изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено разпореждането, е противен на закона предполага установяването от страна на ищцата, с оглед доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, положителните факти, на които основава доводите си, относно твърдяното основание за нищожност. От друга страна, в тежест на ответницата е да докаже, всички изгодни за нея положителни факти, на които основава твърденията, доводите и възраженията си.