Решение № 330 от 22.07.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. Плевен, 22.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА

ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Въззивно гражданско дело № 20224400500400 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 465/31.03.2022 г., постановено по гр. дело № 7062/2021 г. по описа на Плевенски районен съд, частично е уважен предявеният деликтен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер от 2500 лв. (този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 20000 лв.) за причинените неимуществени вреди от незаконни обвинения за извършени престъпления по чл. 325 ал. I във вр. с чл. 20 ал. II във вр. с чл. I от НК и чл.

198, ал. I от НК, за което ищецът е бил оправдан с влязло в сила на 06.03.2020 г. Решение № 42 от 06.03.2020г., постановено по ВНОХД №949/2019г., по описа на Окръжен съд Плевен, ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 06.03.2020 г. до окончателното му заплащане. Изцяло е уважен искът за заплащане на компенсаторно обезщетение за причинените от същото незаконно наказателно преследване имуществени вреди в размер на сумата общо от 800 лв., представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение за осъществената в наказателното производство адвокатска защита, ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 06.03.2020 г. до окончателното му заплащане.

1

Ответникът в първоинстанционното производство – Прокуратура на Република България в депозираната пред настоящата съдебна инстанция въззивна жалба заявява, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, в частта в която първоинстанционният съд е осъдил ответника в първоинстанционното производство да заплати на ищеца сумата от 2500 лв., представляваща претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 800 лв., представляваща претърпени имуществени вреди. Излага се становището, че в мотивите на първоинстанционното си решение, районният съд посочил два различни размера на определената от него за справедлива претърпяна неимуществена вреда, а именно първо 2000 лв., а в последствие 2500 лв. В този смисъл се навежда твърдение, че е налице неясно изразена воля от страна на съда, тъй като се стигнало до разминаване между приетия в мотивите на решението размер на обезщетението за неимуществени вреди и този, отразен в диспозитива на съдебния акт. С оглед изложеното се иска първоинстанционното решение да бъде отменено, като незаконосъобразно, и делото да бъде решено по същество, като се отхвърли предявеният иск за неимуществени вреди, алтернативно в случай, че се приеме искът за основателен и доказан се моли да бъде намален размера на обезщетението за неимущетсвени вреди.

В проведеното на 12.07.2022 г. пред ОС-Плевен о. с. з. изразява становище, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, с оглед на което се иска неговата отмяна, като депозираните от ищеца искове бъдат отхвърлени като недоказани.

Ищецът в първоинстанционното производство е предявил въззивна жалба срещу така постановеното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният деликтен иск за заплащане на заместващо обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконното обвинение за извършено престъпно деяние - над присъдената сума от 2500 лв. до пълния му предявен размер от 20000 лв. Въззивникът счита, че при определяне размера на заместващото обезщетение за претърпените болки и страдания от незаконни обвинения за извършени престъпления по чл. 325 ал. I във вр. с чл.

20 ал. II във вр. с чл. I от НК и чл. 198, ал. I от НК решаващият първоинстанционен съд не е съобразил интензитета на изживените страдания 2 и личен дискомфорт съобразно продължителността на наказателното производство - близо 2 години и половина, през което били извършвани множество процесуално-следствени действия, както и че неговото достойнство и добро име в обществото са били значително злепоставени. В резултат, М. не могъл да спи нощем, развил тревожност, която му пречела да бъде концентриран и ефективен в работата си. Животът на ищеца станал позатворен и избягвал излизания,защото занел за негативното мнение на обществото спрямо него. Това рефлектирало върху психическото и здравословното му състояние. Позовавайки се на тези съображения, М. моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част, като вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен в пълен размер. С жалбата не се правят искания за събиране на доказателства. С молба от 12.07.2022г. претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА.

В проведеното на 12.07.2022 г. пред ОС-Плевен о. с. з. изразява становище, че определеното от първата инстанция обезщение за неимуществени вреди е твърде ниско в сравнение с действително претърпените от доверителя му такива. В този смисъл моли да решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната част да бъде отменено, а вместо него да бъда постановено друго, с което предявената пред първоинстанционния съд претенция да бъде уважена в пълен размер.

Решението на ПлРС като необжалвано е влязло в законна сила в частта, с която е уважен предявения осъдителен иск за имуществени вреди с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за сумата от 800 лв. доколкото в подадената въззивна жалба от ПРБ не се съдържа искане за отмяна на решението в тази му част.

Въззивните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения в чл. 259, ал. 1 ГПК срок, поради което те се явяват допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и 3 гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

ПлРС, е бил сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ.

За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на неимуществените и имуществените вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на Република България вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) на ищеца да му е повдигнато обвинение от Прокуратурата на Република България за извършено от него престъпление; 2) съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда, като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно; 3) подсъдимият да е претърпял неимуществени и имуществени вреди и 4) причинените неимуществени и имуществени вреди да са необходима, естествена, закономерна последица от повдигнатото незаконно обвинение, т. е. да е налице причинно-следствена връзка между наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение, и причинения вредоносен резултат. Отговорността на прокуратурата за повдигане на незаконно обвинение е обективна, като тя не е предпоставена от виновното поведение на съответно длъжностно лице при прокуратурата – арг. чл. 4, предл. последно ЗОДОВ.

Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява правнорелевантното обстоятелство, че с Постановление на прокурор при РП - Плевен от 15.01.2019 г. М. е привлечен като обвиняем за следните престъпления: по чл. 325 ал. I във вр. с чл. 20 ал. II във вр. с чл. I от НК и чл. 198, ал. I от НК. На 29.01.2019г. в Плевенски районен съд е бил внесен обвинителен акт, с който ищеца ИВ. Б. М. е бил предаден на съд за престъпленията, за които е бил привлечен в качеството на обвиняем, а именно: затова, че 1. на 08.08.2008г. в с.***, обл.Плевен, в съучастие като съизвършител с М.И. М. и Р.Т.Б. извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – престъпление по чл.325, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и 2. На 08.08.2008г. в с.***, обл.Плевен, в съучастие като съизвършител с ИВ. Б. М. и 4

Р.Т.Б. отнел чужди движими вещи – сумата от 800 евро с левова равностойност 1564,68лв. от владението на А.М.М. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – престъпление по чл.198, ал.1 от НК.

Въз основа на обвинителния акт е било образувано производството по НОХД №223/2019г. по описа на ПлРС. По същото са били проведени две разпоредителни съдебни заседания, в които ищеца И.М. се е явил, като в хода на второто на 14.03.2019г. е било постановено връщане на обвинителния акт на прокурора за отстраняване на явна фактическа грешка.

На 20.03.2019г. е бил внесен отново поправен обвинителен акт.

Проведени са били шест открити съдебни заседания за периода от 18.04.2019г. до 01.10.2019г., в които ищеца И.М. се е явявал лично, като в последното е била постановена присъда, с която е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатите му обвинения. На 08.10.2019г. РП-Плевен е депозирала протест срещу първоинстанционната присъда, въз основа на който е било образувано производството по ВНОХД №949/2019г. по описа на ОСПлевен. По същото са били проведени две о.с.з., в които ищецът се е явил.

Във второто о.с.з на 12.02.2020г. е даден ход на съдебните прения и с решение от 06.03.2020г. първоинстанционната присъда е била потвърдена, като съдебният акт е влязъл в сила на същата дата.

Следователно, наказателното преследване срещу обвиняемия е продължило за периода от 15.01.2019 г. -датата на привличане на лицето в качеството му на обвиняеми до 06.03.2020 г. -датата на влизане в сила на оправдателната присъда, т. е. почти 1 година и 2 месеца.

От показанията на св. Д.С.., ко йто е приятел на сина на и щеца установява, че незаконно обвиненият в периода на разследването станал позатворен и необщителен. Затворил се в себе си и спрял да ходи на работа. В с.

*** се говорило, че И.М. бил престъпник, който не следва да заема длъжността охранител в кметство ***. След като напуснал работното си място по собствено желание, свидетелят помагал финансово на И.М., тъй като последният нямал средства да се припитава. Споделя, че М. нямал желание да си намери друга работа. В своите показания свид. С. уточнява, че няколко пъти е карал ищеца до болницата. Знае за претърпени инсулт и инфаркт от И.М. през 2019г. Споделя, че към настоящия момент М. работил отново като 5 охрана в кметството в с. ***.

От показанията на св. А.А., приятел с ищеца от 18 г., се установява, че преди процесното наказателно производство, незаконно обвиненият не е имал здравословни проблеми, но впоследствие в пеиода на наказателното производство получил инсулт, а след това и инфаркт. Чул хората на центъра да споменават, че ги охранявал престъпник, визирайки М.. Споделя, че кмета на селото прекратил трудовият договор на М.. След като оправданият преустановил трудовата си дейност, свид. А. помагал финансово на ишеца.

При така приетите за установени правнорелевантни факти въззивната инстанция счита, че предявеният осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди от незаконното обвинение е доказан по своето основание – изяснените от свидетелите изменения в социалното общуване на ищеца (хората от по-широката социална среда го отбягвали,) и в неговото психично състояние (станал е угрижен, депресиран, потиснат, по-затворен и вглъбен), са необходима последица от незаконното обвинение за престъплението, за което ищецът е бил обвинен, т. е. изживеният стрес, психическо напрежение и емоционална потиснатост са в причинно-следствена връзка с незаконно обвинение за тежко престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години за деянието по чл 198, ал.1 НК и лишаване от свобода до 2 години за деянието по чл 325, ал.1 НК.