Определение № 36 от 14.01.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1578/2025
- Вид
- Определение № 36
- Подписан
- 14.01.2026
- В сила
- 14.01.2026
- Състав
- Алексей Боянов Трифонов, Андрей Ангелов, Димитрина Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл.213а,ал.3,т.5 и т.6 · Наказателен кодекс
- чл.213а,ал.3,т.5 и т.6 · Наказателен кодекс
- чл.243,ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243,ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24,ал.1,т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 36 гр. София, 14.01.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Алексей Б. Трифонов
Членове:
Димитрина Ангелова
Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Алексей Б. Трифонов Въззивно частно наказателно дело № 20251000601578 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.243, ал.7 НПК.
Постъпила е жалба от „Банка ДСК“ АД срещу определение на СГС,НО,31 състав от 18.11.2025г.,постановено по н.ч.д.№6300/2025г.,с което е потвърдено постановление на СГП от 15.09.2025г.по досъдебно производство №13/2024г.пр.пр.№817/2023г.,с което е прекратено наказателното производство,водено за престъпление по чл.213а,ал.3,т.5 и т.6 от НК.
В жалбата се посочва,че определението на първия съд е неправилно и незаконосъобразно.Изразява се несъгласие с правните изводи както на СГП,така и на СГС.Според жалбоподателя по делото са събрани доказателства,от които да се направи извод за осъществен от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.213 а,ал.3,вр.ал.1 от НК от страна на бившия служител на „Банка ДСК“ АД-В. П..В случая е приложима хипотезата на заплашване с друго противозаконно действие с тежки последици към управителните органи на търговската банка по смисъла на чл.213 а,ал.1 от НК от страна на служителя П..Изрично е посочено,че неблагоприятните последици за „Банка ДСК“ произтичат от обстоятелството,че същата е субект на Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016г.,в който е предвидено налагането на сериозна по размер имуществена санкция,ако лични данни,представляващи банкова тайна,бъдат публично оповестени в нарушение на нормативната уредба.В този смисъл се прави искане за отмяна на определението на СГС,както и на атакуваното постановление на СГП,като неправилни,като САС даде задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона на прокурора.
Настоящият съдебен състав след като се запозна с материалите по делото,обсъди мотивите,изложени в атакуваното определение на СГС и тези в постановлението на СГП от 15.09.2025г.,а също така и доводите,наведени с жалбата, намира за установено следното:
1
Определението на СГС следва да бъде отменено,а жалбата на „Банка ДСК“-оставена без разглеждане, по следните съображения:
Наказателното производство е било образувано с постановление на прокурор при СГП от 16.01.2024.срещу неизвестен извършител по повод на извършено престъпление по чл.213а,ал.3,т.5 и т.6,вр.ал.1 от НК,за това,че на 24.06.2021г.в гр.София,с цел да принуди другиго да поеме имуществено задължение,го заплашил с увреждане на имущество за него,като деянието е извършено от длъжностно лице и спрямо длъжностно лице във връзка със службата му.
Посоченото досъдебно производство е образувано по повод на сигнал от „Банка ДСК“ АД за извършени неправомерни действия от страна на бившия й служител В. П.
П..Същият е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 4000 лева за извършено престъпление по чл.319 б,ал.3,вр.ал.1 от НК с влязло в сила решение на СГС от 11.06.2022г.
След приключване на досъдебното производство наблюдаващият прокурор при СГП е преценил,че в случая деянието е несъставомерно,тъй като принудата по чл.213 а от НК може да бъде с адресат единствено физическо лице,но не и юридическо лице.От друга страна,видно от събраните по делото доказателства,обект на заплашването в случая са били не физическите лица,представляващи банката, а самата банкова институция.Поради тези свои съображения и на основание чл.243,ал.1 от НПК и чл.24,ал.1,т.1 от НПК прокурорът е прекратил досъдебното производство с атакуваното постановление от 15.09.2025г.
Настоящият съдебен състав,предвид обстоятелството,че производството както пред първия съд,така и пред САС,се е развило единствено по жалба на „Банка ДСК“ АД,намира,че жалбата се явява процесуално недопустима и е следвало да бъде оставена без разглеждане още от Софийски градски съд.
Безспорно положение в наказателно-правната теория е,че с оглед на конструкцията на състава на престъплението по чл.213 а от НК,пострадал от това престъпление може да бъде само физическо лице.Очевидно това е имал предвид и прокурорът при образуване на досъдебното производство,изписвайки текстово:“деянието е извършено от длъжностно лице и спрямо длъжностно лице във връзка със службата му“.В случая държавният обвинител,съставил постановлението за прекратяване на досъдебното производство от 15.09.2022г.,е допуснал процесуален пропуск,тъй като в диспозитива му е указал копие от постановлението на СГП да се изпрати единствено на „Банка ДСК“ АД,управление „Правно“,на съответния адрес в гр.София.
При безспорно установената по делото фактическа обстановка,касаеща изпращането на е-mail до всички членове на управителния съвет на търговската банка от страна на служителя В. П. П. на 24.06.2021г.с определени искания и отправено заплашване към тях,препис от постановлението за прекратяване на досъдебното производство е следвало да бъде връчен именно на физическите лица-членове на управителния съвет на „Банка ДСК“ АД към посочената дата,които могат по реда на чл.243,ал.4 от НПК да осъществят своите 2 процесуални права.
В обобщение този съдебен състав намира,че жалбата на юридическото лице „Банка ДСК“ АД е процесуално недопустима и като такава е следвало да се остави без разглеждане още в рамките на производството пред първоинстанционния съд.Поради това определението на СГС е неправилно и като такова-подлежи на отмяна.Делото следва да се изпрати на СГП,за изпълнение на процедурата по чл.243,ал.4 от НПК.
Така мотивиран и на основание чл.243, ал.8 НПК, Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение на СГС,НО,31-ви състав от 18.11.2025г.,постановено по н.ч.д.
№6300/2025г.по описа на съда,като неправилно.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Банка ДСК“ АД срещу постановление на СГП от 15.09.2025г.,с което е прекратено досъдебно производство №13/2024г.пр.пр.
№817/2023г.,по описа на СГП.
ИЗПРАЩА делото на СГП за изпълнение на процедурата по чл.243,ал.4 от НПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 36 гр. София, 14.01.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Алексей Б. Трифонов
Членове:
Димитрина Ангелова
Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Алексей Б. Трифонов Въззивно частно наказателно дело № 20251000601578 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.243, ал.7 НПК.
Постъпила е жалба от „Банка ДСК“ АД срещу определение на СГС,НО,31 състав от 18.11.2025г.,постановено по н.ч.д.№6300/2025г.,с което е потвърдено постановление на СГП от 15.09.2025г.по досъдебно производство №13/2024г.пр.пр.№817/2023г.,с което е прекратено наказателното производство,водено за престъпление по чл.213а,ал.3,т.5 и т.6 от НК.
В жалбата се посочва,че определението на първия съд е неправилно и незаконосъобразно.Изразява се несъгласие с правните изводи както на СГП,така и на СГС.Според жалбоподателя по делото са събрани доказателства,от които да се направи извод за осъществен от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.213 а,ал.3,вр.ал.1 от НК от страна на бившия служител на „Банка ДСК“ АД-В. П..В случая е приложима хипотезата на заплашване с друго противозаконно действие с тежки последици към управителните органи на търговската банка по смисъла на чл.213 а,ал.1 от НК от страна на служителя П..Изрично е посочено,че неблагоприятните последици за „Банка ДСК“ произтичат от обстоятелството,че същата е субект на Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016г.,в който е предвидено налагането на сериозна по размер имуществена санкция,ако лични данни,представляващи банкова тайна,бъдат публично оповестени в нарушение на нормативната уредба.В този смисъл се прави искане за отмяна на определението на СГС,както и на атакуваното постановление на СГП,като неправилни,като САС даде задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона на прокурора.
Настоящият съдебен състав след като се запозна с материалите по делото,обсъди мотивите,изложени в атакуваното определение на СГС и тези в постановлението на СГП от 15.09.2025г.,а също така и доводите,наведени с жалбата, намира за установено следното:
1
Определението на СГС следва да бъде отменено,а жалбата на „Банка ДСК“-оставена без разглеждане, по следните съображения:
Наказателното производство е било образувано с постановление на прокурор при СГП от 16.01.2024.срещу неизвестен извършител по повод на извършено престъпление по чл.213а,ал.3,т.5 и т.6,вр.ал.1 от НК,за това,че на 24.06.2021г.в гр.София,с цел да принуди другиго да поеме имуществено задължение,го заплашил с увреждане на имущество за него,като деянието е извършено от длъжностно лице и спрямо длъжностно лице във връзка със службата му.
Посоченото досъдебно производство е образувано по повод на сигнал от „Банка ДСК“ АД за извършени неправомерни действия от страна на бившия й служител В. П.
П..Същият е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 4000 лева за извършено престъпление по чл.319 б,ал.3,вр.ал.1 от НК с влязло в сила решение на СГС от 11.06.2022г.
След приключване на досъдебното производство наблюдаващият прокурор при СГП е преценил,че в случая деянието е несъставомерно,тъй като принудата по чл.213 а от НК може да бъде с адресат единствено физическо лице,но не и юридическо лице.От друга страна,видно от събраните по делото доказателства,обект на заплашването в случая са били не физическите лица,представляващи банката, а самата банкова институция.Поради тези свои съображения и на основание чл.243,ал.1 от НПК и чл.24,ал.1,т.1 от НПК прокурорът е прекратил досъдебното производство с атакуваното постановление от 15.09.2025г.
Настоящият съдебен състав,предвид обстоятелството,че производството както пред първия съд,така и пред САС,се е развило единствено по жалба на „Банка ДСК“ АД,намира,че жалбата се явява процесуално недопустима и е следвало да бъде оставена без разглеждане още от Софийски градски съд.
Безспорно положение в наказателно-правната теория е,че с оглед на конструкцията на състава на престъплението по чл.213 а от НК,пострадал от това престъпление може да бъде само физическо лице.Очевидно това е имал предвид и прокурорът при образуване на досъдебното производство,изписвайки текстово:“деянието е извършено от длъжностно лице и спрямо длъжностно лице във връзка със службата му“.В случая държавният обвинител,съставил постановлението за прекратяване на досъдебното производство от 15.09.2022г.,е допуснал процесуален пропуск,тъй като в диспозитива му е указал копие от постановлението на СГП да се изпрати единствено на „Банка ДСК“ АД,управление „Правно“,на съответния адрес в гр.София.
При безспорно установената по делото фактическа обстановка,касаеща изпращането на е-mail до всички членове на управителния съвет на търговската банка от страна на служителя В. П. П. на 24.06.2021г.с определени искания и отправено заплашване към тях,препис от постановлението за прекратяване на досъдебното производство е следвало да бъде връчен именно на физическите лица-членове на управителния съвет на „Банка ДСК“ АД към посочената дата,които могат по реда на чл.243,ал.4 от НПК да осъществят своите 2 процесуални права.
В обобщение този съдебен състав намира,че жалбата на юридическото лице „Банка ДСК“ АД е процесуално недопустима и като такава е следвало да се остави без разглеждане още в рамките на производството пред първоинстанционния съд.Поради това определението на СГС е неправилно и като такова-подлежи на отмяна.Делото следва да се изпрати на СГП,за изпълнение на процедурата по чл.243,ал.4 от НПК.
Така мотивиран и на основание чл.243, ал.8 НПК, Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение на СГС,НО,31-ви състав от 18.11.2025г.,постановено по н.ч.д.