Решение № 285 от 20.11.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. ХАСКОВО, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА П. БОНЧЕВА-Д. при участието на секретаря П. Д. Д.-Ш. в присъствието на прокурора Д. Д. С. като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-Д. Частно наказателно дело № 20255600200929 по описа за 2025 година

Производство по чл. 32, вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Образувано е по постъпило в ОС – Хасково Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изпратено от Adm.verwerking flitsgegevens CJIB на Кралство Нидерландия с искане за признаване и изпълнение на финансова санкция, наложена в същата държава спрямо пребиваващ в страната ни български гражданин. Съгласно същото удостоверение на Н. П. С. от гр. ************* , ул. ,,**** ********‘‘ № 5*ет*ап.* , е наложена „глоба“ в размер на 120 евро.

Преди насрочване на делото е извършена служебна справка в НБД „Население“, видно от която засегнатият е с имена Н. П. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес- гр. ************* , ул. ,,**** ********‘‘ № * ет.* ап.* и настоящ адрес-гр.*****,ул.“**** *******“ №* вх.* ет.* ап.*.

В съдебно заседание прокурорът дава становище за основателност на 1 искането.

Засегнатото лице заявява, не се явява и не взема становище.

Назначеният служебен защитник адв. Т. намира искането за основателно.

Съдът, като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази следното:

Съгласно съдържащите се в разглежданото удостоверение данни, решението за налагане на финансовата санкция, чието признаване се иска, е постановено на 19.06.2024 г. от несъдебен орган в Кралство Нидерландия. То се отнася до извършено на 07.06.2024 г., 16:47 ч., в гр. Хага, административно нарушение. Според посоченото в Удостоверението, решението, с което финансовата санкция е наложена, е влязло в сила на 31.07.2024 година. В същото удостоверение е описано нарушението, за което засегнатото лице С. е бил наказан и което според изложеното се изразява в неспазване на знак забранено влизането на всички МПС – знак С 12/20. Извършеното е определено като поведение, нарушаващо разпоредбите за движение по пътищата и е квалифицирано като съставомерно по смисъла на чл.2 от Кодекса за движението по пътищата. За установеното административно нарушение е наложена глоба в размер на 120 евро.

Изложеното налага следните изводи: Издаденото въз основа на постановеното решение Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета изхожда от компетентния орган на изпращащата държава, като то отговоря на одобрения образец и съдържа всички реквизити, предпоставящи разглеждането му по същество. Според същото удостоверение, посоченото административно нарушение е извършено на територията на издаващата държава. Изложените факти сочат, че се касае за поведение, нарушаващо правилата за движение по пътищата. В удостоверението е отразено, че решението на наказващия орган, чието изпълнение се иска, е влязло в сила на 31.07.2024 г., като по информация на органа, издаващ удостоверението, в изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и такова решение не е изпълнявано в Република България или в трета държава, различна от издаващата или изпълняващата. Посочено е още, че производството против санкционираното лице е било писмено, като изрично е 2 отбелязано, че засегнатият е бил уведомен за правото му да обжалва решението, както и за срока, в рамките на който може да направи това, като данни за проведено производство в тази насока не са отразени. Посочено е още в удостоверението, че издаващата държава не допуска налагане на алтернативна санкция при евентуална невъзможност за пълно или частично изпълнение на решението от изпълняващата държава. Заявено е, че плащания по наложената финансова санкция в издаващата държава не са постъпили.

С оглед на това, в случая са спазени формалните изисквания на закона за признаване на наложените в издаващата държава финансова санкция, а именно: решението за налагане на финансова санкция е издадено от орган на държава-член на ЕС; удостоверението отговоря на формалните изисквания в Приложение № 2 към Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета и не са налице условията на чл. 35 от националния ни закон, при които може да се откаже изпълнение. Както фактическите елементи на деянието, за което засегнатият е бил санкциониран, така и направената от наказващия орган правна квалификация, сочат, че в случая се касае за нарушение на правила за движение по пътищата. За такъв род поведение, предмет на санкционирането, разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС не изисква преценка за двойна наказуемост, макар такава в случая да е налице, тъй като описаното в удостоверението поведение е наказуемо и съгласно Закона за движение по пътищата на Република България.

На следващо място, изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Не са налице и други основания от изброените в т. 5 - 11 от чл. 35 на ЗПИИАКОРНФС, които да налагат отказ за признаване на решението. Нарушението е допуснато на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на български съдебни или административни органи, което да поставя въпроса за редуциране на наложеното наказание до предвидения размер според българското законодателство. Според удостоверението не е налице пълно или частично плащане на наложената санкция – глоба.

Ето защо решението подлежи на изпълнение, като от служебно направената справка за официалния курс на БНБ левовата равностойност на 3

120 евро възлиза на 234,70лв. Поради изложеното, следва решението да бъде признато и изпратено на органите на НАП за изпълнение.

Воден от горното и на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА решение от 19.06.2024 г., издадено от Adm.verwerking flitsgegevens CJIB – несъдебен орган в Кралство Нидерландия, за налагане на финансова санкция - глоба в размер на 120 евро с левова равностойност по курса на БНБ от 234.70 лева, на лицето Н. П. С., с ЕГН -**********, роден на **********год., с постоянен адрес- гр. ************* , ул. ,,**** ********‘‘ № * ет.* ап.* и настоящ адрес-гр.*****,ул.“**** *******“ №* вх.* ет.* ап.*, за извършено на 07.06.2024 г. нарушение по чл. 2 от Закона за административната уредба при нарушения по Кодекса за движението по пътищата на Кралство Нидерландия.

Препис от решението, прието за изпълнение, ведно с препис от настоящото решение, да се изпрати на органите на Националната агенция по приходите за изпълнение.

ДА СЕ УВЕДОМИ компетентният орган на издаващата държава, като копие от Уведомлението се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 7-дневен срок от днес.

Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. ХАСКОВО, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА П. БОНЧЕВА-Д. при участието на секретаря П. Д. Д.-Ш. в присъствието на прокурора Д. Д. С. като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-Д. Частно наказателно дело № 20255600200929 по описа за 2025 година

Производство по чл. 32, вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Образувано е по постъпило в ОС – Хасково Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изпратено от Adm.verwerking flitsgegevens CJIB на Кралство Нидерландия с искане за признаване и изпълнение на финансова санкция, наложена в същата държава спрямо пребиваващ в страната ни български гражданин. Съгласно същото удостоверение на Н. П. С. от гр. ************* , ул. ,,**** ********‘‘ № 5*ет*ап.* , е наложена „глоба“ в размер на 120 евро.

Преди насрочване на делото е извършена служебна справка в НБД „Население“, видно от която засегнатият е с имена Н. П. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес- гр. ************* , ул. ,,**** ********‘‘ № * ет.* ап.* и настоящ адрес-гр.*****,ул.“**** *******“ №* вх.* ет.* ап.*.

В съдебно заседание прокурорът дава становище за основателност на 1 искането.

Засегнатото лице заявява, не се явява и не взема становище.

Назначеният служебен защитник адв. Т. намира искането за основателно.

Съдът, като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази следното:

Съгласно съдържащите се в разглежданото удостоверение данни, решението за налагане на финансовата санкция, чието признаване се иска, е постановено на 19.06.2024 г. от несъдебен орган в Кралство Нидерландия. То се отнася до извършено на 07.06.2024 г., 16:47 ч., в гр. Хага, административно нарушение. Според посоченото в Удостоверението, решението, с което финансовата санкция е наложена, е влязло в сила на 31.07.2024 година. В същото удостоверение е описано нарушението, за което засегнатото лице С. е бил наказан и което според изложеното се изразява в неспазване на знак забранено влизането на всички МПС – знак С 12/20. Извършеното е определено като поведение, нарушаващо разпоредбите за движение по пътищата и е квалифицирано като съставомерно по смисъла на чл.2 от Кодекса за движението по пътищата. За установеното административно нарушение е наложена глоба в размер на 120 евро.

Изложеното налага следните изводи: Издаденото въз основа на постановеното решение Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета изхожда от компетентния орган на изпращащата държава, като то отговоря на одобрения образец и съдържа всички реквизити, предпоставящи разглеждането му по същество. Според същото удостоверение, посоченото административно нарушение е извършено на територията на издаващата държава. Изложените факти сочат, че се касае за поведение, нарушаващо правилата за движение по пътищата. В удостоверението е отразено, че решението на наказващия орган, чието изпълнение се иска, е влязло в сила на 31.07.2024 г., като по информация на органа, издаващ удостоверението, в изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и такова решение не е изпълнявано в Република България или в трета държава, различна от издаващата или изпълняващата. Посочено е още, че производството против санкционираното лице е било писмено, като изрично е 2 отбелязано, че засегнатият е бил уведомен за правото му да обжалва решението, както и за срока, в рамките на който може да направи това, като данни за проведено производство в тази насока не са отразени. Посочено е още в удостоверението, че издаващата държава не допуска налагане на алтернативна санкция при евентуална невъзможност за пълно или частично изпълнение на решението от изпълняващата държава. Заявено е, че плащания по наложената финансова санкция в издаващата държава не са постъпили.

С оглед на това, в случая са спазени формалните изисквания на закона за признаване на наложените в издаващата държава финансова санкция, а именно: решението за налагане на финансова санкция е издадено от орган на държава-член на ЕС; удостоверението отговоря на формалните изисквания в Приложение № 2 към Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета и не са налице условията на чл. 35 от националния ни закон, при които може да се откаже изпълнение. Както фактическите елементи на деянието, за което засегнатият е бил санкциониран, така и направената от наказващия орган правна квалификация, сочат, че в случая се касае за нарушение на правила за движение по пътищата. За такъв род поведение, предмет на санкционирането, разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС не изисква преценка за двойна наказуемост, макар такава в случая да е налице, тъй като описаното в удостоверението поведение е наказуемо и съгласно Закона за движение по пътищата на Република България.