Определение № 1362 от 01.10.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1362 гр. Плевен, 30.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.ЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244400500631 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 419 от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила частна жалба от „Скорпио“ ЕООД, със седалище гр.Плевен, представлявано от управителя К. К., подадени чрез пълномощника юрк. Б. Д., срещу разпореждане № 5672/20.05.2024 г. за допускане на незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 2679/2024 г. по описа на Районен съд – Плевен. С жалбата се поддържа довод, че атакуваното с нея разпореждане е незаконосъобразно.

Изложени са съображения в подкрепа на този довод. Жалбоподателят претендира отмяната на обжалваното разпореждане и отхвърляне на направеното със заявлението искане за допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист в полза на заявителя.

Ответникът по частната жалба „Юробанк България“ АД гр. София е депозирал писмен отговор чрез пълномощника адв. Г. И. от САК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата.

Плевенският окръжен съд, в настоящия си съдебен състав, след като се запозна с данните по делото и взе предвид оплакванията в частната жалба и доводите на страните, намери за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено от „Юробанк България” 1

АД гр. София, срещу длъжника „Скорпио“ ЕООД, със седалище гр.Плевен, ЕИК 114668936, въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката № 1723 от 15.05.2024 г. по кредитна сделка № 4992121.

С оглед на така направеното искане, с разпореждане № 5672 от 20.05.2024 г. по образуваното ч.гр.д. № 2679/2024 г. Районен съд - Плевен е постановил да се издаде поисканата заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на заявителя. На същата дата заповедният съд е издал заповед за изпълнение № 1546 и изпълнителен лист в полза на „Юробанк България“ АД срещу длъжника „Скорпио“ ЕООД за посочените в заявлението суми, а именно: 19 384,16 лв. – главница за периода от 13.10.2023 г. до 14.05.2023 г.; 1328,61 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода 13.10.2023 г. – 14.03.2024 г.; 1067,38 лв. – мораторна лихва за периода13.10.2023 г. – 14.05.2023 г.; 260,80 лв. – такси за периода 13.10.2023 г.

– 14.05.2024 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 17.05.2024 г., както и за направените в заповедното производство разноски.

Въз основа на издадения изпълнителен лист, по молба на кредитора е било образувано изпълнително дело № 20248150400711 по описа на ЧСИ Т.

К., с район на действие Окръжен съд гр. Плевен.

По същото на жалбоподателя, в качеството му на длъжник, заедно с поканата за доброволно изпълнение е връчена заповедта за незабавно изпълнение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК жалбоподателят е депозирал възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, като заедно с възражението е подадена и частната му жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение.

Следователно частната жалба е подадена в срока, визиран в чл. 419, ал.

1 от ГПК, при наличието на възражение от длъжника по чл. 414 от ГПК, с оглед на което разглеждането й e процесуално допустимо.

Разгледани по същество, жалбата е неоснователна, предвид следните съображения:

Преди да постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендирано по реда на заповедното производство вземане, съдът следва да извърши не само проверка за редовността на представения документ от външна страна, но и на обстоятелството дали той установява подлежащо на изпълнение вземане – чл. 418, ал. 2 ГПК.

2

В случая със заявлението си за издаване на заповед за незабавно изпълнение кредиторът „Юробанк България” АД е представил документ по чл. 417, т. 2 от ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката за размера на дълга на кредитополучателя „Скорпио“ ЕООД и картодържател К. А. К. по договор за многократно издаване на кредитни карти до определен лимит № 100-3545 от 15.03.2021 г. В извлечението е отразено, че разрешеният кредитен лимит е за сумата 20 000 лв., усвоеният кредит е в размер на 20 000 лв., пропуснатите плащания по месечни извлечения са 7 бр., общият размер на просрочените вноски преди настъпването на предсрочна изискуемост /вкл.главница и договорна лихва/ е 20 712,77 лв., общият размер на непогасената част от общия размер на дължимата от кредитополучателя сума / в т.ч. главница и непогасена договорна лихва/ е 20 712,77 лв., задължението е обявено за предсрочно изискуемо след писмено уведомяване на длъжника чрез ЧСИ на 14.03.2024 г., размерът на обезщетението за забава за просрочените плащания е 1067,38 лв. В извлечението е посочен общият дълг по договора към 14.05.2024 г. – 22 040,95 лв. и се съдържа разбивка на задължението по компоненти /главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва, такси/.

Със заявлението са представени договорът за мнократно издаване на кредитни карти до определен лимит, сключен на 15.03.2021 г. и общите условия на банката за издаване и използване на кредитни карти Maestro Business с приложение № 1, съдържащо информация за дължимите такси; уведомление от „Юробанк България“ АД за предсрочна изискуемост по посочените в същото 5бр. кредитни сделки, включително и процесната, връчено на кредитополучеля „Скорпио“ ЕООД чрез ЧСИ Т. К. на 14.03.2024 г.

Въззивният съд намира, че представеното в случая извлечение от счетоводните книги на банката съдържа достатъчно данни с оглед установяване на претендираното вземане по основание и размер – дата на сключване на договора за многократно издаване на кредитни карти до определен лимит, размерът на разрешения кредитен лимит, длъжникът по същия договор, данни за предоставената и усвоена сумата по кредита, датата на падежа, размерът на изискуемото вземане за главницата, възнаградителната и мораторните лихви, дължимите такси за период до подаване на заявлението, т.е. договорни такива.

3

От документа е видно, че падежът на задължението по предоставения и изцяло усвоен от кредитополучателя кредитен лимит е настъпил на 14.03.2024 г. – датата на която е връчено писмено уведомление на длъжника за обявена предсрочна изискуемост чрез ЧСИ. Наред с това обаче, от съдържанието на приложения договор е видно, че действието му е за срок до 15.03.2024 г. Кредиторът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК на 17.05.2024г., т.е. след настъпването на падежа на вземането по сключения договор за многократно издаване на кредитни карти до определен лимит от 15.03.2021 г.

С оглед на тези съображения, въззивният съд приема, че представеният документ по чл. 417, т. 2 ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника „Скорпио“ ЕООД съобразно изискванията на чл.

418, ал. 2 от ГПК.

Неоснователни са възраженията в частната жалба, че представеното извлечение от счетоводните книги на банката е подписано от лица без представителна власт. В тази връзка следва да бъде посочено, че упълномощаването на лицата, подписали документа по чл. 417 ГПК, е извън преценката за редовност на същия по реда на чл. 418, ал. 2 ГПК. Дори да се приеме за вярно твърдението, че посочените в представеното извлечение от счетоводните книги на „Юробанк България“ АД лица /пълномощници/, подписали извлечението, не са разполагали с такива правомощия, то заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от надлежно упълномощен представител на дружество–заявител, към което е приложено самото извлечение, може да се тълкува като потвърждение на извършените от съответните банкови служители действия. Отделно от това, с писмения отговор на частната жалба, подаден от „Юробанк България“ АД, е представено пълномощно в полза на лицата, подписали процесното извлечение от счетоводните книги на банката, с което са им предоставени правомощия да издават и подписават такива извлечения.

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд приема, че обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 2679/2024 г. на Районен съд - Плевен е правилно, а подадената срещу същото частна жалба се явява неоснователна и следва да бъдат оставена без уважение.

4

Така мотивиран, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „СКОРПИО“ ЕООД, със седалище гр. Плевен, ЕИК 114668936, подадена чрез пълномощника юрк. Б.

Д., срещу разпореждане №5672 от 20.05.2024 г. по ч.гр.д. № 2679/2024 г. по описа на Районен съд – Плевен, с което е постановено незабавно изпълнение на основание чл. 418, ал. 1 ГПК на издадената по същото дело заповед за изпълнение № 1546/20.05.2024 г. и издаване на изпълнителен лист в полза на заявителя „Юробанк България“ АД.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5