Определение № 648 от 11.06.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 648 гр. Благоевград, 10.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Миглена Кавалова-Шекирова като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Въззивно частно гражданско дело № 20241200500539 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по възражение с вх. № 2621/25.03.2024 г. с правно основание чл. 423 ГПК, депозирано от М. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Петрич, ул. „*“ № 9, дейставаща чрез адв. А. Я., против Заповед за изпълнение на парично задължение № 613 от 15.08.2023 г., издадена по ч.гр.д.1083/2023 г. по описа на РС – гр. Петрич, което възражение моли да бъде прието.

Окръжен съд – Благоевград, като разгледа депозираното възражение и приложенията към него, намира следното:

Във възражението се посочва, че на 14.03.2024г., бащата на депозиралата възражение - Г.Д. е получил съобщение от частен съдебен изпълнител Ш.Д. с рег.№ 796, с което тя е уведомена, че се пристъпва към принудително изпълнение чрез опис на движими вещи, находящи се в гр. Петрич, ул. „*“ № 9. На същата дата получила книжата и тогава разбрала, че срещу нея е имало издадена Заповед за изпълнение № 613/2023г. по частно гражданско дело № 1083 /2023г. по описа на Районен съд - Петрич, въз основа на която е издаден изпълнителен лист № 580 от 25.09.2023г., по който е образувано изпълнително дело № 136/2024г. на ЧСИ Ш.Д.. Твърди, че заповедта за изпълнение не й е връчвана. След проверка в районния съд, установила, че 1 заповедта е връчена на Е. Д. на 17.08.2023г., която е съпруга на брат й.

Твърде, че Е. Д. не живее в тяхната къща, която е на адрес гр. Петрич, ул. „*“ № 9, а на друг адрес - улица „*“ № № 5, вх. А и Е. й обяснила, че в този ден е дошла на гости и е приела документите преди да влезе вътре в къщата, но не помни къде ги е оставила и не е уведомила никой за тях, не ги е и чела, а депозиралата възражение М. Д. отсъствала от постоянния й адрес през деня, но всяка вечер се прибира. Твърди, че не е правен опит да бъде открита, за да й бъдат връчени лично документите. Счита, че връчването на Заповед за изпълнение № 613/2023 г. по частно гражданско дело № 1083 /2023г. по описа на Районен съд - Петрич е ненадлежно по смисъла на чл. 423, ал. 1,т. 1 ГПК, което я е лишило от правото да оспори вземането. Излага съображения.

Прави доказателствени искания и представя доказателства.

Отговор на възражението от другата страна, не е постъпил.

След като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Заповедното производство по ч. гр. д. № 1083/2023 г. по описа на РСПетрич е било образувано въз основа на заявление на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*“ № 1, представлявано от законните представители А.В.Д. и М.М. заедно чрез пълномощник Хр. А. М. от САК против М. В. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Петрич, ул. „*“ № 9.

Районният съд е уважил заявлението изцяло и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 613/15.08.2023г. за следните суми: - 2000, 87 /две хиляди лева и осемдесет и седем стотинки/ лева, представляваща неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги и неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, предоставяни със системен партиден номер М6191287, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер – 502205513, задължения за периода от 19.02.2021 г. до 28.08.2021 година, формирани, както следва: - 385, 00/триста осемдесет и пет/ лева, представляващи неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги; - 639, 36 /шестстотин тридесет и девет лева и тридесет и шест стотинки/ лева, представляващи неплатени суми за устройство по 2 договор за продажба на изплащане; - 976, 51 /деветстотин седемдесет и шест лева и петдесет и една стотинки/ лева, представляваща начислена неустойка, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на заявлението в съда /14.08.2023 г./ до окончателното изплащане; - 436, 42 /четиристотин тридесет и шест лева и четиридесет и две стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва върху цялата сума, от датата представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ, до датата предхождаща депозиране на заявлението в съда – 14.08.2023 г.; - 48, 75 /четиридесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки/ лева – заплатена държавна такса; - 506, 24 /петстотин и шест лева и двадесет и четири стотинки/ лева - представляващи изплатен адвокатски хонорар.

Заповедта за изпълнение е изпратена до длъжника - М. В. Д.. От приложеното на л. 68 от заповедното производство съобщение се установява, че заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена на 17.08.2023г. на Е. Д. (снаха на адресата на съобщението – длъжника в заповедното производство) със задължение да предаде съобщението.

Посочено е още, че Е. Д. е пълнолетен от домашните на адресата.

Районният съд е приел, че заповедта за изпълнение следва да се счита връчена и впоследствие е издал изпълнителен лист.

Окръжният съд намира, че длъжникът е основал възражението си на хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК - а именно, че е бил лишен от възможността да оспори вземането, тъй като заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно.

Видно от приложеното в заповедното производство съобщение, удостоверяващо връчването на заповедта за изпълнение на парично задължение, тя е връчена на лице от кръга на лицата по чл. 46, ал. 2 ГПК , чрез които става връчването в хипотезата, при която не може да бъде извършено лично на адресата. Обстоятелството, че снахата Е. Д. има регистриран постоянен адрес, различен от адреса, на който е извършено връчването, е без значение за редовността на връчването, тъй като постоянният адрес не означава адреса, на който живее лицето, а именно последният е от значение за редовността на връчването по чл. 46, ал. 2 ГПК , която разпоредба изрично посочва чрез кои „други лица“ може да се извърши връчването. Според задължителната практика на ВКС - определение № 96 от 24.01.2011 г. по ч. т.

3 д. № 932/2010 г. на ВКС, II т. о. заявеният и регистриран постоянен адрес не дава информация за местоживеенето на лицето. Поради това не би могло да се приеме за опровергано удостоверяването от длъжностното лице - връчител, за връчване при условията на чл. 46, ал. 2 ГПК - на лице от домашните на адресата. Снахата на М. Д. се е подписала за получател в разписката, с което е поел задължението да предаде заповедта на адресата М. Д.. Това задължение произтича от закона, който регламентира начина на връчване на съобщението, когато то не може да бъде връчено лично на адресата и начина на удостоверяване на връчването. Връчването по начина, описан по-горе е редовно с оглед на предвидената в ГПК процедура. В тази връзка твърдението на за нередовно връчване на съобщението е необосновано. След като процедурата е приложена в съответствие със закона, дали Е. Д. е изпълнила задължението си за предаване, е обстоятелство, което е ирелевантно относно преценката за спазване на процедурата. След като заповедта за изпълнение е редовно връчена на 17.08.2023 г., подаването на възражението на 25.03.2024 г. е станало значително време след изтичане на срока по чл. 423, ал. 1 ГПК, който е едномесечен от узнаване на заповедта за изпълнение. Поради това възражението е просрочено и процесуално недопустимо - Определение № 688 от 24.09.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5160/2014 г., III г. о., ГК.

В допълнение следва да се отбележи, че когато връчването е извършено чрез друго лице и адресатът е отсъствал от адреса, обстоятелството дали той е могъл да узнае своевременно за връчването, т. е. успял ли е получателят да изпълни задължението си да предаде съобщението на адресата, е относимо към производство по възстановяване на пропуснат срок (чл. 46, ал. 4 ГПК ).

Различен аргумент не следва и от твърденията в молбата, че снахата на молителя не е изпълнила задължението да му предаде съобщението. Дори да бяха доказани, изпълнението на задължението по чл. 46, ал. 2, изр. 2 ГПК не е част от процедурата за редовност на връченото съобщение. Неизпълнението му не прави връчването нередовно, а може да породи деликтната отговорност на получателя да обезщети вредите от изгубеното дело - Решение № 262 от 29.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1582/2020 г., IV г. о., ГК. Предвид тези изводи на съда се явява ненужно събиране на исканите доказателства.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение по чл. 423 ГПК, депозирано от М. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Петрич, ул. „*“ № 9, дейставаща чрез адв. А. Я. против Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК № 613/15.08.2023г. по ч. гр. д. № 1083/2023 г. по описа на РС – Петрич.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 539/2024 по описа на Окръжен съд – Благоевград.

Определението подлежи на обжалване в седмичен срок от съобщаването на страните пред Апелативен съд – София.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5