Решение № 81 от 19.04.2024, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Разград, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и ****** година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Валентина П. Д.

Атанас Д. Христов при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20243300500082 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 260014 от 28.12.2023г. постановено по гражданско дело 632 по описа за 2019 година на Районен съд - Исперих, съдът е постановил следното:

ОТХВЪРЛЯ предявеният на осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД иск от Н. Б. Т., ЕГН – ********** ПРОТИВ Г. Б. Т., ЕГН –********** да бъде развален алеаторният договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка обективиран в Нотариален акт № ***, том ***, рег.№ *****, нот.дело № *******. на нотариус П. А., рег.№ ***** на НК изповядан на 07.10.2016г. до размера на 1/ 6 ид.част на ищцата Н. Б. Т. притежавана във всеки от прехвърлените недвижим имоти, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК в.в. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в.в. чл.7, ал.2, т. 3 от Наредба № 1/ 01.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ищцата Н. Б. Т., ЕГН – ********** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Е. И. К. – процесуален представител на ответника Г. Б. Т., ЕГН –********** за разноски по делото пред настоящата инстанция сума представляваща адвокатско възнаграждение в размер на 1945.55 /хиляда деветстотин четиридесет и пет лева и петдесет и пет стотинки/.

1

Недоволен от това решение е останала ищцата Н. Б. Т., която го обжалва. Намира решението за неправилно и незаконосъобразно. Моли същото да бъде отменено, като вместо него бъде постановено решение с което исковете бъдат изцяло уважени. Излага подробни съображения и претендира разноски. Акцентира, че тъй като неправилно първоинстанционният съд е оставил без уважение доказателствените му искания, то е постановил неправилно решение, като е достигнал до неправилни изводи от фактическа и правна страна. Неправилно съдът е кредитирал с доверие ангажираните от насрещната страна доказателства, а не представените от жалбоподателя.

Неправилно съдът е приел, че периода касаещ делото приключва със смъртта на бащата на страните, а не с настъпилата в последствие смърт на втория прехвърлител /майката на страните/, предвид неделимостта на задължението на ответника към двамата прехвърлители. Твърди, че ответникът е използвал средства на прехвърлителите за гледането и издръжката, тъй като не е разполагал с необходимите за това собствени средства. Договорът е недействителен, тъй като пълномощното, с което ответникът е бил упълномощен да сключи процесния договор, не отговаря на законоизискуемата форма, която трябвало да бъде нотариален акт, а не с нотариално удостоверяване на подписи и съдържание, както в действителност е изготвено пълномощното. Договорът е нищожен поради липса на основание - наличие на онкологично заболяване на прехвърлителя Б. Т., предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след датата на договора, както и знание на приобретателя към момента на сключване на сделката за скорошното настъпване смъртта на прехвърлителя. Чрез пълномощника си адвокат Д. И.

М. от АК – ****** депозира и допълнение към въззивната жалба, което е с вх.

№ 260025 от 07.02.2024г. по описа на РС – Исперих, с което излага допълнителни съображения.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна Г. Б. Т., чрез пълномощника си адвокат Е. К. от АК – ****, депозира отговор на жалбата. Оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Излага подробни съображения. Претендират се разноски, като пълномощникът адвокат Е. К. от АК – **** претендира и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38, ал.2 ЗА.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, жалбоподателят не се явява и не се представлява. Пълномощникът му адвокат Д. И. М. от АК – ****** депозира писмена молба с която моли делото да се разгледа в негово отсъствие. Поддържа жалбата и претендира разноски. Към молбата прилага и подробна писмена защита, доказателства за разноски и списък по чл. 80 ГПК.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на 2 чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решението е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение е на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от първоинстанционният съд.

Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

При правилно разпредЕ. доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Доводите в жалбата по същество са изцяло неоснователни. За пълнота на изложението и във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Страните по делото са брат и сестра, като техни родители са Б. Е. Т., ЕГН - ********** и А. А. Т., ЕГН- **********. Приживе с Нотариален акт № ***, том ***, рег. № *****, нот. дело № *******. на нотариус П. А., рег.№ ***** на НК на 07.10.2016г. Б. и А. Т. прехвърлили на своя син Г. Б. Т., последният договарящ сам със себе си за което право бил изрично упълномощен, следните недвижими имоти срещу задължение за гледане и издръжка: 1/Поземлен имот - Нива в землището на село ******, с площ 23,871 дка, ****** категория, местност ******, съставляваща имот № ******* при посочени конкретни граници и съседи; 2/ Поземлен имот - Нива в землището на село ******, с площ 3.000 дка, ****** категория, местност ******, съставляваща имот № ******* при посочени конкретни граници и съседи; 3/ Поземлен имот -Нива в землището на село ******, с площ 36,573 дка, ****** категория, местност ******, съставляваща имот № ******** при посочени конкретни граници и съседи; 4/ Поземлен имот - Нива в землището 3 на село ******, с площ 0,535 дка, ****** категория, местност ******, съставляваща имот № ****** при посочени конкретни граници и съседи; 5/ Поземлен имот - Нива в землището на село ******, с площ 1,504 дка, ****** категория, местност ********, съставляваща имот № ******* при посочени конкретни граници и съседи; 6/ Поземлен имот — Нива в землището на село ******, с площ 5,452 дка, пета категория, местност ******, съставляваща имот № ******** при посочени конкретни граници и съседи; 7/ Поземлен имот - Нива в землището на село ******, с площ 3,002 дка, шеста категория, местност *******, съставляваща имот № ***** при посочени конкретни граници и съседи; 8/ Поземлен имот - Нива в землището на село ******, с площ 15,799 дка, ****** категория, местност ******, съставляваща имот № ****** при посочени конкретни граници и съседи.

На 27.08.2017г., Б. Е. Т. починал, като оставил за свои наследници по закон съпругата си А. А. Т. и двете си деца Г. Б. Т. и Н. Б. Т. /л.13 РС/.

Не се спори, че наследствения дял на ищцата Н. Б. Т. е в размер на 1/6, поради което същата е и предявила процесния иск за развалянето на горепосочения договор в размер на 1/6.

На 12.02.2020г. / в хода на настоящото производство образувано по искова молба от дата 07.08.2019г./ е починала А. А. Т., като оставила за свои наследници по закон двете си деца – страните по настоящото дело Г. Б. Т. и Н.

Б. Т. /л. 289 РС/.

Така периодът за установяване полагани ли са или не грижи за наследодателя Б. Т. от страна на ответника т.е. периода на доказване неизпълнение от ответната страна на задълженията поети по алеаторният договор е следния: от 07.10.2016г. (когато спорните имоти са прехвърлени в полза на ответника) до 27.08.2017г. (момента на смъртта на наследодателя Б.

Т.).

По възражението на жалбоподателя, че първоинстанционният съд е следвало да вземе под внимание дали след настъпилата на 27.08.2017г. смърт на прехвърлителя Б. Е. Т. - наследодателя на ищцата, ответникът е полагал грижи за втория прехвърлител – А. А. Т., тъй като задължението за издръжка и гледане е неделимо по волята на договарящите.

Действително, когато задължението за издръжка и гледане е поето към повече от едно лице и когато не е уговорена разграничение на задълженията към всяко едно от тях, както е в случая, същото е неделимо по волята на договарящите (чл. 128 ЗЗД). Последното означава, че ако задължението е изпълнявано по отношение на единия от прехвърлителите, а не се изпълнява по отношение на другия, е налице основание за разваляне на договора и за двамата. В случая обаче до смъртта на прехвърлителя Б. Е. Т. договорът е бил изпълняван по отношение и на двамата прехвърлители. Със неговата смърт, по отношение на него договорът е прекратен. ( т. 3 от Тълкувателно решение № 30 от 17.VI.1981 г., ОСГК) к а т о прекратителното действие засяга и неделимостта на задълженията. За това ищцата Н. Б. Т. като 4 наследник на прехвърлителя Б. Т., като негова дъщеря, може да реализират само такива права, в това число и правото на иск за разваляне на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, които са възникнали в неговия патримониум до неговата смърт. Доколкото до смъртта на прехвърлителя Г. Т. договорът е бил изпълняван, в неговия патримониум не е възникнало право да иска разваляне на договора, което по силата на наследственото правоприемство да премине в патримониума на ищцата Н. Т..

Така и Определение № 50031 от 26.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1321/2022 г., *** г. о., ГК, Определение № 475 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1793/2009 г., *** г. о., ГК, Определение № 675 от 14.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 187/2022 г., *** г. о., ГК, Определение № 1030 от 8.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1522/2017 г., IV г. о., ГК.

По възражението на жалбоподателя, че втория прехвърлител – А. А.

Т., също е предявила иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне на процесния договор, поради неизпълнението му от страна на ответника.

Производството по отношение на ищцата А. А. Т. , починала в хода на настоящото производство, е прекратено от първоинстанционния съд с влезли в сила като необжалвани определения /л. 327 и л. 377 – 378 РС/. Ето з а щ о , съдът се е произнесъл единствено по предявените искови претенции от ищцата Н. Б. Т., в качеството й на наследник на починалия прехвърлител Г. Т., за развалянето на процесния договор в размер на 1/6.

Договорите за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане са вид ненаименован алеаторен договор. Съдържанието на насрещните права и задължения по договора се определя по съгласие на страните, които съгласно чл. 9 ЗЗД могат свободно да определят това съдържание, доколкото то не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Специфичността на съдържанието на задължението за гледане, подчинено на нравствено етични изисквания, следва от постигнатото между страните съгласие с оглед конкретиката на всеки отделен случай; с оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя и възможностите му да се справя сам. Издръжката, ако не е уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния и обем и независимо дали продавачът по алеаторния договор има собствени средства за издръжка - дължимата издръжка не се подчинява на правилата за издръжка, уредени в Семейния кодекс, тъй като се касае за договорно задължение, неизпълнението на което може да доведе до разваляне на договора. Възможностите на длъжника да предостави договореното са без значение – целта на договора е нуждите на прехвърлителя на имота да бъдат обезпечени в обичайните разумни граници, поради което длъжникът не може да се позовава на обективна невъзможност да предостави обещаното по договора. Липсата на парични средства за изпълнение на задължението за издръжка, било в натура, било в пари, не освобождава длъжника от отговорност. Ако кредиторът не приема изпълнението без основателна причина за това, той се поставя в забава, което освобождава длъжника от забава, но не и от задължението за изпълнение. Длъжникът обаче не може да 5 натрапи на кредитора грижи, които той не е готов да приеме; да му наложи начин на живот, който не е готов да следва, макар и по-задоволителен в социално-битов план. Изпълнението на задължението за гледане и издръжка, когато то не е детайлно уговорено, се определя от действителните нужди на кредитора. Ако престираното от длъжника е било прието и кредиторът се е считал удовлетворен, неговите наследници не могат да искат разваляне на договора. Такъв е именно и настоящия случай.