Решение № 192 от 21.02.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Бургас, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20232100501756 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 7432/09.08.2023г. на НРС от В. И. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.

С., ул. „Д. И.“ № **, етаж *, ап. *, чрез адв. Пл. Момчева, със служебен адрес: гр.София, ул. „6-ти септември“ № 1, ет.2 против решение № 296/29.06.2023г. по гр.д.№ 20212150101097/2021г. НРС , с което са отхвърлени предявените искове против Х. Д. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „К. с.“ бл. ***, ет. *, ап. ***, за: 1. установяване на персонална симулация по отношение на посоченото за купувач лице по договор за покупко-продажба, извършен с н.а. № **, том ***, рег.№ 3813, дело № **** от 11.08.****г. на нотариус Мария Бакърджиева с рег.№ 110 на НК и район на действие Несебърския районен съд, за описаните по нотариалния акт имоти и обявяване на прикрития купувач В. И. В. за действителен техен преобретател.

2. След признаване на В. И. В. за собственик на: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** (петдесет и една хиляди и петстотин точка петстотин и две точка четиристотин седемдесет и осем точка едно точка дванадесет) по КККР на гр.Несебър, одобрени със Заповед РД-181 46 /18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение, засягащо самостоятелния обект, е от 18.10.2018г., с административен адрес на имота: гр.Несебър, ж.к. „Младост“, етаж 3, ап. студио 2; самостоятелният обект се намира на етаж 3 в сграда с идентификатор ***, предназначение: Жилищна сграда многофамилна, сградата е разположена в поземлени имоти с идентификатори *** и ***; предназначение на Самостоятелния обект: Жилище, апартамент ; брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ 38,10 кв.м., прилежащи части: избено помещение № 12 с площ от 3,22 кв.м. и 4,07 кв.м. идеални части от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – *** и ***, под обекта –

***, над обекта – ***, да бъде постановено решение, с което въззиваемият бъде осъден да предаде владението върху описания имот – кумулативно съединен иск с правно основание чл.108 ЗС.

Решението се обжалва и в частта, с която искът по реда на чл.108 ЗС е отхвърлен и на предявените евентуални основания – за придобиване на вещта в резултат от упражнявано добросъвестно владение и недобросъвестно владение, упражнявано от страна на въззивника за посочените в диспозитива на обжалвания акт периоди.

Твърди, че неправилно районният съд е отрекъл правната значимост на ангажираните писмени доказателства и не е кредитирал твърденията за привидност на договора за покупко-продажба по цитирания н.акт, по отношение на вписания в него купувач. Твърди, че приложените документи представляват начало на писмено доказателство, обосноваващо събиране на гласни доказателства. При изложеното счита, че съдът не се е произнесъл по въведеното с исковата молба доказателствено искане за разпит на общо шестима свидетели – по двама за три групи обстоятелства, ето защо е налице процесуално нарушение, обосноваващо дерогиране на правилата за преклузия и разпит на свидетели относно знанието и съгласието на Св.М.а за привидността на договора за покупко-продажба на процесните имоти; за установяване на упражнявано владение от страна на В. върху имотите, считано от 11.08.****г. до 19.04.2021г.; за установяване на знанието на представляващите продавача – „Геодим инвест“ ООД за привидността на договора за покупко-продажба и реалния купувач по него.

2

Моли, след установяване на действителното правно положение, за отмяна на постановеното решение от НРС и уважаване на исковете.

Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна - Х. Д. М. оспорва въззивната жалба, чрез процесуалния си представител адв.Зл.О.. Поддържа правилност на постановеното от НРС решение, излага подробни аргументи. Моли да бъде потвърдено. Също претендира разноски.

При разглеждане на делото пред настоящия съд допълнителни доказателства не са допуснати, по причина, че с неоспорения доклад на първоинстанционния съд на страните са дадени подробни указания кои факти подлежат на доказване и е разпределена доказателствената тежест, следователно докладът отговаря на изискванията по чл.146 ГПК.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано лице, пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол и е допустима.

Предявените искове пред районния съд са с правно основание чл.17, ал.1 ЗЗД, съединен кумулативно с иск с правно основание чл.108 ЗС, съединени при условията на евентуалност с искове с правно основание чл.108 ЗС, вр. с чл.79 ЗС.

Съдът, като взе предвид приложените доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред НРС е образувано по искова молба от В. И. В. против Х. Д. М.. Твърди се, че въззивникът е живял на съпружески начала с наследодателката на М. – С. Д.а М.а в продължение на повече от 25 години.

През време на фактическото си съжителство В. закупил три СОС в гр.

Несебър, ж.к. „Младост“, в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър. По причина, неуточнена в исковата молба, В. и М.а решили за титуляр по договора за покупко-продажба да бъде посочена С. М.а, макар и продажната цена да била изцяло изплатена от В., а освен това и двамата, както и продавачът по договора, знаели, че действителният им собственик е той. В демонстрация на това им намерение, В. се ангажирал с всички административни въпроси, свързани с имота, като например участие в решенията на ОС ЕС по управление на общите части, макар и формално да 3 бил вписан като представител на М.а, с цялата поддръжка и ремонти дейности по имотите, включително заплащане на дължимите данъци и такси към Общината, както и с цялостното им обзавеждане.

Твърди се по исковата молба, че считано от придобиването на имотите през ****г., до 2021г. В. е упражнявал непрекъсната и необезпокояване фактическа власт, като ги считал за свои.

В израз на съзнанието, че макар и вписана като собственик на имотите, М.а не е действителен такъв, тя предоставила на В. пълномощно и го оправомощила да се разпорежда с тях, като ги продаде на когото прецени за най-уместно, срещу каквато цена намери за приемлива, като цената бъде преведена по нейна сметка, а В. може да се разпореди със сумата по сметката, включително като ликвидира сметката.

Твърди се, че след смъртта на С. М.а наследникът й по закон – въззиваемият Х. М. предявил претенции към имотите и това е поводът за предявяване на висящите искове.

Както в исковата молба, така и в уточнението към нея, с което е предявен инцидентният установителен иск по чл.17, ал.1 ЗЗД, се поддържа, че претенцията за установяване на действителния собственик на имотите е насочена по отношение на вписания по н.а. № **, том ***, рег.№ 3813, дело № **** от 11.08.****г. на нотариус Мария Бакърджиева с рег.№ 110 на НК и район на действие Несебърския районен съд преобретател, като след уважаване на този иск, се претендира предаване на владението в полза на В. само върху описания по-горе подробно недвижим имот, а в случай, че съдът не уважи този иск и съединеният с него иск с правно основание чл.108 ЗС, моли за уважаване на иск със същото правно основание – чл.108 ЗС, но при въведени твърдения за придобиване на жилищния имот чрез давностно владение. Претендира съдебно-деловодни разноски.

Исковете са оспорени от Х. М. с депозирания отговор против исковата молба и уточнението към нея. Въведени са подробно обосновани правозащитни възражения. Оспорва се допустимостта на установяване на симулативност на сключения с н.а. № **, том ***, рег.№ 3813, дело № **** от 11.08.****г. на нотариус Мария Бакърджиева, гр.Несебър договор за покупко-продажба на недвижими имоти посредством свидетелски показания при липса на обратно писмо. Поддържа, че приложените писмени 4 доказателства не представляват начало на писмено доказателство, излага аргументи. Също оспорва и придобиването на жилищния имот чрез упражнявано владение. Също ангажира доказателства и претендира разноски.

Фактическата обстановка по делото е изключително подробно, детайлно, точно, коректно и съответно на приложените доказателства описана от НРС и настоящият състав я споделя по реда на чл.272 ГПК.

Описана накратко тя е следното:

Безспорно е по делото, че С. М.а и В. В. са живели във фактическо съжителство за период, повече от 20 години, начиная от 1998г.-2000г., до смъртта на М.а на 29.01.2021г. – стр.51 по гр.д.№ 1097/2021г. НРС. Също е безспорно, че през този период са закупени описаните по н.а. № **, том ***, рег.№ 3813, дело № **** от 11.08.****г. на нотариус Мария Бакърджиева три обекта в гр. Несебър, ж.к. „Младост“, в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър.

Твърди се по исковата молба и това е първият повдигнат спор по делото, че В. е действителният собственик на имотите. Както вече стана ясно, въвеждат се твърдения, че въпреки посочения в нотариалния акт преобретател – С. М.а, действителният собственик е В. В., понеже те са изцяло заплатени от него. В подкрепа на горното са приложени писмени доказателства.

Видно от приложения на стр.12 по гр.д.№ 1097/2021г. НРС предварителен договор, на 15.08.2003г. „Геодим – Инвест“ ООД, гр.Бургас се задължило да продаде на В. В. следните обекти в гр.Несебър, ж.к. „Младост“ 2, бл.2: самостоятелна стая от 38.10кв.м. с прилежаща обща част 4.07кв.м.; изба № 3 от 3.61кв.м. с отстъпена право на строеж 3.1%; партер офис № 3 от 27.36кв.м., също с посочени ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена и гараж № 2 от 14.09кв.м., ведно с ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота.

В предварителния договор е посочена цена за всеки един от самостоятелните обекти, вписано е, че бъдещият купувач се задължава да заплати на продавача договорената цена, общо от 29 534 евро за трите, на три вноски – платими в договорени срокове и размери.

Страните не спорят, че сумите са заплатени, като в приложените разписки е вписано, че са предадени на представляващия дружеството от В.

5

В..

Въпреки това, при изповядване на окончателния договор, с който е прехвърлена собствеността върху обектите, като титуляр на придобитите вещни права е вписана С. М.а, а не В. В..

За да бъде обосновано твърдението по исковата молба за симулативност на договора по н.а. № **, том ***, рег.№ 3813, дело № **** от 11.08.****г. на нотариус Мария Бакърджиева, гр.Несебър в частта относно купувача и да бъде разкрит действителният собственик на имотите, законът изисква наличие на писмен документ, съдържащ волеизявленията на В. В. и С. М.а - страни по първата привидна сделка. Този документ следва да съдържа описание на действителното положение и изходящо от В. волеизявление за оправомощаване на М.а да участва в договора като негов пълномощник, без това да става достояние на третите лица, като всъщност истинският преобретател на имотите по договора стане въззивникът.

Безспорно е, че подобен документ липсва и тук съдът намира за нужно да обсъди втората възможност за разкриване на привидността на договора – чрез свидетелски показания, в контекста на наличие на начало на писмено доказателства, или „писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно“ – чл.165, ал.2, предл.І.

В тази връзка въззивната страна се позовава на приложените писмени доказателства за извършени плащания, на приложеното на стр.22 по гр.д.№ 1097/2021г. НРС пълномощно, изходящо от М.а и даващо мандат на Велчев за отчуждаване на имотите по цитирания н.акт и разпореждане с получената от тях сума, също на участието на въззивника в управлението на общите части на сградата, където се намират имотите. На основание изброените писмени доказателства счита, че е допустимо да се установи симулативността на договора по цитирания н.акт в частта относно купувача, чрез събиране на гласни доказателства.