Решение № 5941 от 14.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5941 гр. София, 14.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110158663 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. процесуален кодекс /ГПК/.

318 и сл. от Гражданския

Образувано е по искова молба на М. С. А. срещу И. Г. А.. Предявен е иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК, обективно съединен с небрачни искове.

В молбата се твърди, че с ответника започнали връзка пре 2020г., а от януари 2021г. заживели заедно в апартамент, лична собственост на ищцата.

На 12.03.2022г. се родило детето Стефани И.ва А.. В началото след сключване на брака взаимоотношенията между страните били нормални, но от месец септември 2021г. ищцата забелязала промяна в поведението на ответника. Той започнал почти всяка вечер да закъснява и често гледал филми на ужасите и за убийства, говорел за смърт, питал съпругата какво ще е последното, което ще направи, ако сега умре. Започнал да я лъже непрекъснато, дори без причина, включително и по дребни битови въпроси.

Не оказвал помощ в домакинството, а след раждането на детето не оказвал помощ в отглеждането му. Ответникът настоявал нощем ищцата да пие вода или даден от него сок, като дори будел съпругата. През месец май или юни 2022г. страните отишли заедно с детето на разходка на язовир в кв. Ботунец, като ответникът настоял двамата с ищцата да седнат на стената на язовира, въпреки нейните страхове, и там я попитал какво е последното, което ще 1 направи, ако умре сега. Ответникът започнал да не помни факти и събития, които се случили скоро, на които и двамата съпрузи били свидетели. На ищцата й направило впечатление, че след даден от съпруга сок или вода през нощта на другия ден тя се чувствала отпаднала и изморена. В няколко случаи, когато ищцата се събудила, видяла капки кръв на възглавницата си. В края на юли 2022г. страните били на гости в дома на родителите на съпругата в с.

Тополница. През нощта ищцата се събудила от усещане, че нещо я лази по главата. С ръце посегнала към мястото и намерила ръцете на ответника в главата си, лампата била светната, той бил на колене, надвесен над нея и ровел с клечка за зъби в главата й. Това се сторило на ищцата много странно, но ответникът й казал, че няма нищо и да заспива. На 14.08.2022г. ответникът отново настоял съпругата да изпие чаша с течност, но тя отказала.

Ответникът настоявал, като сле разговор между тях той си тръгнал на 14.08.2022г. вечерта. След като съпругът напуснал дома, страните поддържат контакти само по повод на детето. Моли бракът да бъде прекратен без съдът да се произнася по въпроса за вината; да й бъде предоставено упражняването на родителските права върху роденото от брака дете Стефани, на бащата да бъде определен режим на лични отношения с детето, като предлага такъв, бащата да бъде осъден да заплаща на малолетното дете месечна издръжка в размер на 400 лева, считано от 14.08.2022г; да й бъде предоставено ползването на семейното жилище; да носи предбрачното си фамилно име Василева. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Счита исковата молба за неоснователна, както и че бракът на страните не е дълбоко и непоправимо разстроен. Желае да запази семейството си и не желае да разтрогва брака си.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Страните са съпрузи от 15.01.2022 г., което се установява от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак, като при сключване на брака жената е променила фамилното си име от Василева на А.. Същите имат родено от брака едно дете – Стефани И.ва А., ЕГН ********** /малолетна/.

С решение на СРС, НО, 8 състав от 14.12.2022г. е постановено 2 задължително лечение на ищцата за срок от два месеца в амбулаторна форма в съдебен кабинет на ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“ ЕООД. На основание чл.

162 от ЗЗдр е определена Горица Стоянова Механджийска като лице, което да изразява информирано съгласие за лечението на М. А..

Видно от представеното удостоверение, издадено от „Трифонов Тийм“ ООД, за периода от месец март 2022г. до месец февруари 2023г. на ищцата не са начислени суми от трудови и/или приравнени към тях правоотношения.

Ответникът работи в ДП Български спортен тотализатор на длъжност Районен мениджър, продажби Спорт тото и за периода от месец февруари 2022г. до месец януари 2023г. е получил среден месечен трудов брутен доход в размер на 2080.07 лева.

От представеното медицинско направление, издадено от д-р Елка Стойчева при ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“ ЕООД на 06.03.2023г., се установява, че ищцата е провела задължително лечение в амбулаторна форма, явявала се редовно на контролни прегледи и към настоящия момент е клинично здрава.

Бащата е заплатил на 08.03.2023г., 14.02.2023г. и 02.02.2023г. издръжка на детето в размер на по 500 лева.

В изпълнение условията на чл. 15 ЗЗДт, по делото е изготвен социален доклад от ДСП – Оборище. Видно от проведеното социално проучване, понастоящем непосредствено ангажирана с отглеждането и възпитанието на детето Стефани е неговата майка. Майката и детето обитават жилище с добри санитарно – битови условия, собственост на ищцата. Понастоящем детето нощува в стаята на своята майка, където за него е осигурено самостоятелно детско креватче. Бащата обитава жилище с добри санитарно – битови условия, собственост на родителите му, с които той фактически съжителства.

В спалното помещение нощуват родителите на ответника, докато отй самия спи във всекидневната, ползвайки разтегателен диван. В същото помещение бащата възнамерява да постави детско креватче за детето Стефани /налично е свободно пространство встрани от дивана/. Майката е професионално ангажирана като мениджър в „Трифонов Тийм“ ООД, но през последната една година е в отпуск за отглеждане на детето Стефани. Бащата заема длъжността „Мениджър – продажби“ в Спорт Тото. Комуникацията между родителите е единствено чрез мобилното приложение „Вайбър“. След 3 раздялата на родителите бащата е виждал детето 2-3 пъти седмично навън, пред дома на майката, като срещите са били с продължителност от 30 минути.

От месец януари 2023г. до настоящия момент бащата не е имал контакти детето поради това, че предприема опити да се свърже с майката в неподходящи моменти, когато тя е заета. Единствено на 27.12.2022г. бащата е имал възможнот да вземе Стефани в дома си за около два часа, но когато е върнал детето на майката, то било настинало, сополИ. и заразено с конюнктивит. Както майката, така и бащата могат да разчитат на подкрепата бна своите родители в процеса на обгрижване на детето Стефани.

От показанията на св. Горица Стоянова Механджийска се установява, че страните сключили брак на 15.01.2022г.. Ответникът настоявал да сключат брак и всичко се случило много бързо за 10 дни. Страните имат дете от брака, което се родило на 12.03.2022г. Страните са рзделени от 14.08.2022г. От раждането на детето до ден – днешен за него се грижи единствено ищцата.

Преди раздялата на страните майката на ищцата ходела в дома на страните, за да помага в къпането на детето, защото бащата не помагал в това. След раздялата на страните майката на ищцата живее при дъщеря си, за да й помага в грижите за детето. Майката се грижи за детето, като прави пюрета, редовно посещава консултации, правят се редовно ваксини. Бащата пращал съобщения, в които пишел само, че ги обича. През септември 2022г. бабата по майчина линия извела детето два пъти, за да може бащата да го види, дори настоявала той да го гушне от количката, но той не пожелал. Ответникът се обаждал и искал да види детето, когато времето е слънчево, излизали заедно с ищцата и детето. В момента детето плаче от всички непознати хора. На 27.12.2022г. бащата взел детето за около два часа. След като го върнал, очите на детето били издути, то се разболяло, имало конюнктивит, сополи. Бащата винаги виждал детето навън. Ищцата и нейната майка не желаят той да посещава дома им, както и те да посещават неговия. Бащата видял детето през месец януари 2023г. и на рождения му ден на 12.03.2023г. Ищцата в момента е по майчинство и получава единствено обезщетение за това. Пет месец след раздялата на страните бащата не е давал никакви пари за детето. Детето било кърмено до 11 месец, като в момента не се кърми. Когхато детето е с непознати, то се разплаква от раздялата с майката. Разплаква се дори от брата на ищцата, но след около 10-15 минути свиква и се успокоява.

Съдът кредитира показанията на св. Механджийска като обективни и 4 логични, непротИ.речащи както помежду си, така и с останалите доказателства по делото, като не кредитира същите в частта им относно споделените й обстоятелства, тъй като няма лични впечатления за тях.

В открито съдебно заседание, проведено на 20.03.2023г., са изслушани страните по реда на чл. 59, ал. 6 СК.

Ищцата заявява, че в момента детето живее с нея. Всеки ден след работа майка й отива в дома й и помага в грижите за детето. Бащата се обажда по телефона с желание да види детето, но впоследствие това не се случва, тъй като, например, заявява, че трябва да си измие колата, а детето трябва да има следобеден сън. Тогава бащата отговаря, че ще види детето през седмицата. През седмицата той отново се обажда във време, когато детето спи и не го вижда тогава. В момента ищцата не приема медикаменти.

Приключило лечението в ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“. Д-р Елка Стойчева водела лечението й. Заявява, че се чувства добре емоционално и психически.

За рождения ден на детето бащата пожелал да го вземе, но тъй като то много ревяло, той се обадил на ищцата да го вземе обратно. Бащата взел детето на 27.12.2022г. за два часа, но детето се върнало болно с конюнктивит, сополи и температура. Преди това никога не е боледувало. Детето било тогава при бащата за около час и половина – два.

Ответникът заявява, че работното му време е от 08.30 часа до 17.00 часа по принцип. Някой път се налага в извънредни случаи да остане и след края на работното време. От началото на тази година е виждал детето два пъти за по 15 минути. Последният път то наистина се разревало в колата, което ответникът намира за нормално, тъй като не го виждал с месеци. На 27.12.2022г., когато когато детето било в дома му при родителите му, докато ответникът го возел в колата, не е ревало, даже се смеело. На споменатия ден от ищцата, когато си миел колата, наистина искал да види детето, то му трябвал половин час, тъй като започнали да мият колата. След това ищцата му казала, че по – късно не е удобно да види детето. Цялата кореспонденция е по „Вайбър“, тъй като мобилният номер на ответника е блокиран. Изявил желание да види детето няколко пъти през седмицата, като нямало отговор.

Виждал е детето две съботи и две недели за по 15 минути, тъй като ищцата му казала, че има привременни мерки. Ответникът заявява също, че вижда детето в присъствието на майката с изключение на случая от 27.12.2022г. Това бил 5 единственият случай, в който ищцата го помолила да вземе детето, както и за рождения му ден. Последният път детето ревяло, като ответникът не знае дали е било неспокойно от него. Предишните пъти то било спокойно.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните правни изводи:

По отношение на иска по чл. 49, ал. 1 СК.

Предявен е иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 СК за прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по въпроса за вината.

Установи се, че съпрузите са фактически разделени от 14.08.2022г., като ответникът е напуснал семейното жилище. Ответникът желае да запази брака и семейството си. От момента на фактическата раздяла контактите между страните се изразяват в съобщения чрез мобилното приложение „Вайбър“ по повод на роденото от брака дете Стефани. Като взе предвид гореизложеното, както и прогласеният в чл. 5 СК принцип, че бракът е доброволен, взаимен и свободен съюз, съдът намира, че в конкретния случай е налице дълбоко и непоправимо брачно разстройство, намиращо израз във фактическа раздяла на страните от седем месеца, липса на лични и непосредствени контакти между съпрузите. С оглед изложеното, бракът съществува формално, същият не е в интерес на съпрузите, обществено е неоправдан, поради което съдът счита, че следва да бъде прекратен на основание чл. 49, ал. 1 СК.