Решение № 11 от 21.01.2025, Районен съд - Девня
- Съд
- Районен съд - Девня
- Дело
- Административно наказателно дело 347/2024
- Вид
- Решение № 11
- Подписан
- 21.01.2025
- В сила
- 15.07.2025
- Състав
- ЮЛИЯН ЖИВКОВ НИКОЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 63 ал.1 пр.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 231 · Закон за митниците
- чл. 234 ал.1 т. 1 · Закон за митниците
РЕШЕНИЕ
№ 11 гр. Девня, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЮЛИЯН НИКОЛОВ при участието на секретаря ИВЕЛИНА МАРКОВА като разгледа докладваното от ЮЛИЯН НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20243120200347 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на Х. П. К., ЕГН ********** с адрес ***, чрез процесуален представител адв.Р. В. от АК Бургас, адрес *** против Наказателно постановление №BG 2024/2000-114 от 09.08.2024г., издадено от директор на Териториална дирекция Митница Варна , с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 234 ал.1 т. 1 от Закона за митниците (ЗМ), на основание чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 от Закона за митниците е наложена „глоба“ в размер на 5016.64 лева представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното наказателното постановление е неправилно и незакосъобразно и моли за неговата цялостна отмяна.Твърди, че не е извършил нарушението, за което е санкциониран, тъй като правилно е декларирал митническата стойност на внесената от него стока. Намира изводите на митническите органи за неправилни, необосновани и недоказани.В с.з., чрез процесуален представител поддържа изложеното в жалбата.
Административно – наказващия орган, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че издаденото наказателно 1 постановление е законосъобразно и правилно, а извършеното нарушение – митническа измама доказано по безспорен начин. Моли съда, да потвърди наказателното постановление.
Контролиращата страна – ВРП, редовно призовани не изпращат представител, не ангажират становище по жалбата.
Представените по делото документи, както и кредитираните от съда като безпристрастно дадени и резултат от непосредствени лични възприятия, обяснения на разпитаните свидетели, установяват по безспорен начин следната фактическа обстановка:
На 12.11.2020г. на пристанище „Варна Запад” с кораб пристига контейнер натоварен с общо 4548 кг. бруто автомобили, мотоциклет и лични вещи. За стоката вложена в контейнера е подадена митническа декларация за временно складиране , регистрирана като ЕАД №20BG002002039746U0.На 13.11.2020.за част от стоката вложена в контейнера с получател въззивника К. и упълномощен пряк представител „Алекс БГ 2008“ ЕООД е подадена митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обращение“. Стоката вложена в контейнера и описана като лек автомобил марка „БМВ“, бензинов двигател , със ставка на мито по отношение на трети страни 10 %, сив на цвят с обем на двигателя 1998 куб.см., номер на шаси WBAJA7C39HG457826 , нето тегло 2050 кг. долара, декларирана митническа стойност 10891.39 лева. За стоката били начислени държавни вземания – мито 1089.14 лева и 2416.11 лв. ДДС. Приложени са и следните документиконосамент, уведомително писмо, регистрационен талон, търговска фактура, фактура за терминални разходи, фактура за международен транспорт, служебна бележка, пълномощно, справка.
Въз основа на възникнали съмнения дали декларираната стойност на автомобила отговаря на действителната била изискана справка от системата на американската служба „Митници и гранична охрана“. Била получена изисканата справка, от която е видно, че за процесния автомобил било посочена стойност 15 500 щатски долара. При тази по- висока цена на автомобила, посочена от американските митнически власти, българската митница направила извод, че митническата стойност на автомобила предмет на внос е 26 568.39 лева , което пък води до увеличаване на размера на дължимите мито и ДДС както следва – 1567.70 лева и 3448.94 лева. и въззивника не е заплатил в пълен размер дължащото се мито и ДДС. Това дало основание на Митницата да прецени, че въззивника е осъществил състав на нарушение по чл.234 ал.1 т.1 от ЗМ. За така установеното нарушение бил 2 съставен АУАН, а по късно било издадено и атакуваното НП, където АНО е ангажирал отговорността на въззивника за извършена митническа измама и е наложил съответните санкции.
Така описаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на гласните и писмените доказателства по делото, които анализирани поотделно и в своята съвкупност не налагат различни изводи относно фактологията на събитията. Приетите за установени в АУМН и НП фактически обстоятелства се оспорват от жалбоподателя като възраженията му в тази връзка касаят спора по същество и ще бъдат подробно обсъдени от съда в изложението му относно материално – правната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка, въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съдът прави следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане като допустима.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентния орган по смисъла на чл. 231 от ЗМ – директора на Териториална дирекция Митница Варна, упълномощен с това правомощие съгласно Заповед № ЗАМ-502/32817160/15.04.2024 г.на Директора на Агенция “Митници”.
Относно процесуалната административен акт: законосъобразност на обжалвания
Служебната проверка на съда констатира, че не са допуснати нарушения на процедурните правила визирани в ЗАНН, досежно съставянето на АУАН и неговото връчване, както и при издаването на атакуваното НП и неговото връчване.
Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт.
В акта за установяване на митническо нарушение и издаденото въз основа на него наказателното постановление, митническите органи на практика приемат, че внесената от жалбоподателя стока с процесната ЕАД следва да се обложи с по високо мито и ДДС поради това, че грешно е посочена нейната 3 действителна стойност. За този свой извод Митницата се позовава на получената информация за стойността на стоката от американските митнически власти. Настоящият съдебен състав не приема така направените изводи. Това е така, тъй като в АНП се съдържа документация, включително данни за участието на въззивника в търга, чрез който е придобил съответния лек автомобил, посочена първоначална тръжна цена, фактурата и данни за преведената сума на продавача на автомобила. Съдът счита, че действителната продажна цена е тази описана във фактурата за покупко – продажба и преведена на продавача. От друга страна американските власти най – вероятно са ползвали за определяне на стойността на автомобила износната митническа декларация, която пък не е документ който отразява действителната договорена или реално платена цена, а само определя желанието за поставяне на стоката под определен режим. Дружеството получател на стоката не е титуляр на режима „износ“ , а износната декларация се съставя едностранно от износителя на стоката и вносителят не може да носи отговорност за данните. Вносителят коректно е посочил стойността на договора за покупкопродажба, фактурата и извършеното плащане към продавача.
По изложените съображения, съдът намира, че обвинението не е доказано и че жалбоподателят не е декларирал стоката със стойност по – ниска от тази на която я е придобил, поради което и не е извършил нарушение по чл. 234 ал. 1 т. 1 от ЗМ. С обжалваното наказателно постановление административно – наказателната му отговорност е била неправилно ангажирана за нарушение, което той не е извършил.
Гореизложените обстоятелства мотивират съда да приеме обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, неправилно и необосновано и като такова същото следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото, съдът намира, че въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на въззивника направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 пр.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №BG 2024/2000-114 от 09.08.2024г., издадено от директор на Териториална дирекция Митница Варна , с което на жалбоподателя Х. П. К., ЕГН ********** с адрес ***, за 4 нарушение по чл. 234 ал.1 т. 1 от Закона за митниците (ЗМ), на основание чл.
234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 от Закона за митниците е наложена „глоба“ в размер на 5016.64 лева представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.
ОСЪЖДА Териториална дирекция Митница Варна в Агенция” Митници, ДА ЗАПЛАТИ на жалбоподателя Х. П. К., ЕГН ********** сумата от 1200 лева представляваща направени разноски от въззивника за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване през Административен съд - Варна в 14 дневен срок, считано от получаване на уведомленията за неговото изготвяне.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 5