Разпореждане № 6095 от 24.07.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XXII-ри състав в проведеното на 24.07.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 3163 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Йоана Н. Такова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление, уточнено с молба от 24.07.2026 г. на „АПС Бета България“ ЕООД срещу И. М. М. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за прехвърлени чрез цесия вземания по Договор за потребителски кредит № *** от ***., сключен между длъжника и „Сити Кеш“ ООД, както следва: за сумата от *** евро, представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № *** от *** г., ведно със законна лихва за период от подаване на заявлението 13.07.2026 г. до изплащане на вземането, сумата от 1.55 евро, представляваща възнаградителна лихва за период от *** г. до 27.12.2023 г., сумата от 11.45 евро, представляваща мораторна лихва за период от 28.12.2023 г. до 30.06.2026 г., сумата от 149.67 евро, такси за събиране на вземането, както и за сумата от 15.38 евро, представляваща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по договора.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК. Следователно, предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет (основание, период, вид) и размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави – арг. чл.

411, ал. 2, т. 2 ГПК. Целта на тази правна норма е да не допуска в полза на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за вземане, което не може изобщо валидно да възникне (поради противоречието му с императивни правни норми и/или добрите нрави), тъй като проверката дали подобно вземане е спорно или не между страните (каквато е основната цел на заповедното производство) би била лишена от смисъл.

При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за посочените вземания за такси и неустойка.

В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по смисъла на глава III от Закон за потребителския кредит, поради което отношенията между страните породени от него, се регулират от правилата на специалния закон.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия когато това е предвидено за съответния продукт, за обезпечаване изпълнението по договора за заем, при сключване на договора страните могат да уговорят предоставяне на следните обезпечения: поръчителство на едно или две физически лица, които отговорят на следните условия: имат осигурителен доход общо най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход за всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страна; да не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по сключени непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови 1 институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно данни от ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход; предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.

Съгласно чл. 37, ал. 3 от Общите условия в случай че заемодателят поиска, а заемателят не предостави каквото и да е годно обезпечение на договора за заем съгласно общите условия в срок до три дни, считано от подписване на договора за заем, същият дължи на заемодателя неустойка, индивидуализира в договора за заем.

Съгласно чл.11, ал. 1 от договора за непредоставяне на договореното обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 370,23 лева.

Такава уговорка се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в размер на почти половината от заетата сума, без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й нищожна. В този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността й се преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение.

Отделно по този начин се заобикаля закона, тъй като императивната разпоредба на чл.

33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди.

Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са, че вземането няма да бъде събрано. Така се стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо.

На следващо място, съгласно чл. 37, ал. 1 от общите условия на заявителя, в случай, че заемателят не изпълни задълженията си за погасяване на сключен договор за заем, същият дължи заплащане на разходите, направени от заемодателя за събирането на вземането на просрочен кредит съгласно тарифата на заемодателя.

В т. 2 от Тарифата е уговорено, че разходите за събиране на вземането при забава в плащането на вноска се изразяват в изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори, посещения на адреса на заемателя, действия по отлагане на прехвърлянето на просрочено задължение от дружеството към агенция за събиране на вземания. Съответните действия зависят от дните за забава за плащане на погасителна вноска и вида на кредитния продукт. Разходите се правят еднократно и сборът им не може да надвишава 60 лева за продукт кредит до заплата и 100 лева за продукт потребителски кредит за целия период на договора и за двата продукта.

2

Според т. 3 от Тарифата е уговорено, че при забава от 60 дни за продукт „Кредит до заплата“ и при забава от 90 дни за продукт „Потребителски кредит“ се начислява еднократно сума в размер на 10% от остатъка на дължимата по съответния договор сума до цялостното погасяване. Посочените разходи са дължими за отлагане на започване на процедура за принудително изпълнение по просрочено задължение.

Съдът намира, че таксата за извънсъдебно събиране на вземането също не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. Срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а изискуемостта му следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. В този аспект това вземане няма характер на такса, тъй като не се дължи заради извършени разходи, а по същество служи като обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, която не може да надвишава законната лихва. Следователно, в случай на забава, потребителят по договор за потребителски кредит дължи само обезщетение в размер на законната лихва, за която по настоящото дело вече е издадена заповед за изпълнение.

Процесната клауза, регламентираща такса за извънсъдебно събиране на вземането, преследва забранена от закона цел – потребителят да заплати още едно обезщетение за забава, и в този смисъл е нищожна поради противоречието й с императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на така посочените неустойка и такси. С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за разноските за разликата над сумата от 4,25 евро за държавна такса и над 16,00 евро за юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда размер на възнаграждението от 40.90 евро).

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение, съгласно която длъжникът И. М. М., ЕГН: **********, с адрес: с. ***, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора„АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„България“№81В, сумите, както следва:*** (***) евро, представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № *** от *** г., ведно със законна лихва за период от подаване на заявлението 13.07.2026 г. до изплащане на вземането, сумата от 1.55 (едно евро и 55 цента) евро, представляваща възнаградителна лихва за период от *** г. до 27.12.2023 г., сумата от 11.45 (единадесет евро и 45 цента) евро, представляваща мораторна лихва за период от 28.12.2023 г. до 30.06.2026 г., както и сторените разноски – държавна такса в размер на 4.25 (четири евро и 25 цента) евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 16,00 (шестнадесет) евро.

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК подадено от „АПС Бета България“ ЕООД срещу И. М. М. за сумата от 15.38 евро, представляваща неустойка за непредоставяне на обезпечение и сумата от 149.67 евро, представляваща такси за събиране на вземането, както и в частта за разноските за разликата над сумата от 4,25 евро за държавна такса и над 16,00 евро за юрисконсултско възнаграждение.

В частта, с която заявлението е отхвърлено, разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от получаване на съобщение от заявителя. В останалата част разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

След влизане в сила на разпореждането на заявителя да бъде изпратено съобщение с указания, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които му е отказано издаване на заповед, в едномесечен срок от съобщението, като е длъжен да довнесе дължимата държавна такса.

Препис от заповедта и настоящото разпореждане да се изпрати на заявителя, а на длъжника – само от издадената заповед.

Разпореждането е подписано с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Йоана Н. Такова )

4