Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 623 от 29.06.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 542/2021
Вид
Разпореждане № 623
Подписан
29.06.2023
Състав
Иванка Георгиева Илинова

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.405 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26, ал.2 · Закон за задълженията и договорите

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 623 гр. Пазарджик, 29.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. Г. Илинова като разгледа докладваното от И. Г. Илинова Гражданско дело № 20215200100542 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.405 и сл. от ГПК.

По делото е депозирана молба вх. № 4149/02.05.2023 г. от ответника С. Д. Д., чрез пълномощника й адв. З. М., съдържаща искане за издаване на ИЛ относно присъдените разноски по делото в размер на 1600 лв. Същото искане е поддържано с молба вх. № 4285/05.05.2023 г. и молба вх. № 5736/20.06.2023 г..

След разпореждане на съдия-докладчик делото е изискано от ПАС за произнасяне по така заявеното искане.

Съдът констатира, че производството пред настоящата инстанция е приключило с Решение № 360/03.11.2022 г., с което претенциите ищците И. П. П. и С. Г. П. против П. С.

Д., С. Д. Д., Ц. Д. И., П. Д. Д. и С. Д. Т. по реда на чл.26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за доброволна делба от 04.05.2005 г. до размера на притежаваните от ищците 143/478,68 са отхвърлени, като са оставени без разглеждане исковете относно размера на разликата над посочените идеални части до пълния претендиран размер.

Предвид изхода на спора с решението двамата ищци са осъдени да заплатят на ответника Ц. И. сумата от 1500 лв. заплатено адв.възнаграждение и сумата от 100 лв. - възнаграждение за вещо лице. Осъдени са също така да заплатят на ответника П. Д. разноски в размер на 1500 лв. – за платено адв. възнаграждение и сумата от 100 лв. - възнаграждение за вещо лице.

С Определение № 628/29.12.2022 г. по реда на чл.248 ГПК, така постановеното решение е изменено и допълнено в частта за разноските, като са осъдени ищците да заплатят на Ц. Д. И. освен присъденото с решението адв.възнаграждение в размер на 1500 лв., допълнително още и сумата в размер на 1130,69 лв. - заплатено адв.възнаграждение за адв.И. Т. от АК-Пазарджик, или общо дължимо адв. възнаграждение за този адвокат от 2630,69 лв., намалено при условията на чл.78, ал.5 ГПК; а също така са осъдени да заплатят и на С. Д. Д. разноски в общ размер на 1600 лв., от които 1500 лв. - заплатено адв. възнаграждение на адв.З. М. и 100 лв. - заплатено възнаграждение за вещо лице.

Констатира се, че постановеното решение на ПзОС не е обжалвано от страните.

Обжалвано е било обаче Определение № 628/29.12.2022 г., което е потвърдено с определение № 120/06.04.2023 г. по в.ч.гр.д. № 128/2023 г. по описа на ПАС. Установява се от проверката, че против това определение на въззивния съд е подадена частна касационна 1 жалба вх. № 3439/28.04.2023 г. от двамата ищци чрез пълномощника им адв.Л. М. (ПзАК), която към настоящия момент е в процес на администриране и все още не е изпратена по компетентност на ВКС.

Съобразявайки изложеното по-горе съдът приема, че молба на ответника С. Д. Д. за издаване на изпълнителен лист се явява неоснователна.

Съгласно разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по т.д. № 5/2015 г., ОСГТК въззивното определение, постановено по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд за изменение или допълване на решението в частта за разноските, подлежи на касационно обжалване.

В случая е видно, че против постановения съдебен акт на ПАС, инкорпориращ потвърдителния диспозитив на въззивната инстанция досежно произнасянето относно присъдените в полза на молителя С. Д. Д. разноски по реда на чл. 248 ГПК, е била депозирана частна касационна жалба, която е проявила своя суспензивен ефект. Ето защо и не може да се приеме, че е налице съдебен акт относно присъдените в нейна полза разноски, който да е влязъл в сила и да удостоверява подлежащи на изпълнение вземания против длъжниците. Съображенията на молителя, аргументирани с доводи, че без своевременното издаване на поискания ИЛ би се осуетило събирането на присъдените разноски, съдът намира за изцяло неотносими към обхвата на преценката, която съдът дължи в производството по издаване на ИЛ. Затова и молбите за издаване на изпълнителен лист следва да бъдат оставени без уважение.

Водим от изложеното Пазарджишкият окръжен съд

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 4149/02.05.2023 г., поддържана с молба вх.

№ 4285/05.05.2023 г. и молба вх. № 5736/20.06.2023 г. от ответника С. Д. Д., чрез пълномощника й адв. З. М., съдържаща искане за издаване на ИЛ относно присъдените разноски по делото в размер на 1600 лв., от които 1500 лв. - заплатено адв. възнаграждение на адв.З. М. и 100 лв. - заплатено възнаграждение за вещо лице, като неоснователна.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на молителя.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________

2