Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 1736 от 16.11.2026, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
6666/2025
Подписан
16.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.174 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.130, ал.1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1736 гр. Плевен, 16.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Вера Св. Найденова при участието на секретаря Нивелина П. Иванова като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20254430106666 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Пред РС Плевен е постъпила искова молба от Н. А. З., ЕГН **********, съдебен адрес – ***, против Е. К. Д., ЕГН **********, от ***. В молбата се твърди, че на 29,06,2024 г., около 01,00 ч., на пейка пред ***, в присъствието на свидетели, без какъвто и да е възникнал конфликт, ответникът му нанесъл силен удар в главата – в ляво слепоочие и ляво око, като в резултат започнало силно кръвотечение. Посочва се, че се отдалечил в посока своя блок да търси помощ, но тъй като нямало никой, затичал към полицията и успял да стигне до Първо полицейско управление, където полицаите повикали линейка.

Твърди се, че след като бил откаран в Спешното и след проведен първичен преглед, бил закаран до Втора база, където бил прегледан от проф.М., която дала заключение, че трябва да се направи операция на окото, но след като същото се „отвори“. Ищецът твърди, че след като бил освободен от Втора база се върнал в полицейското управление, където дал показания, след което се прибрал вкъщи, като продължил да повръща и да има силни болки в главата.

Посочва се, че на следващия ден отишъл в Съдебна медицина, от където му казали да иде отново в понеделника, който следвал, като сторил това, след което пуснал жалба и в прокуратурата. Посочва, че му бил издаден болничен от личния лекар за 14 дни, като на 17.07. отново бил прегледан от проф.М., която му казала, че в това състояние не може да работи в кухнята на ресторанта, тъй като щяло да му навреди. Твърди, че същия ден бил освободен и от работа. Посочва, че лечението продължило с консултации и с други специалисти, като след КТ се установило, че има фрактура в областта на слепоочието, хематом 12 мм. в слепоочието, пръсната артерия в лявата област 1 на главата, засегнати нерви, сътресение на мозъка, нарушена костна структура на главата, водеща до липса на оросяване и сетивност в лявата област на главата, включително увреждане на слуха на лявото ухо. Ищецът твърди, че докато се възстановявал, често получавал силни болки, дори посетил веднъж и Спешна помощ, а през м.декември 2024 г. проф.М. установила увреждане на зрението на лявото око. Посочва се, че била образувА. пр.преписка №4178/2024 г., която приключила с отказ да се образува НП. В заключение моли съда да постанови решение, с което да се осъди ответника да му заплати сумата от 5000,00 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва от датат на деянието до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и сторените разноски. В последно с.з. проц.представител на ищеца не се явява.

Ищецът се явява лично и моли съда да уважи иска.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез адв.Д. С. от ПАК, депозира писмен отговор, в който сочи, че искът е допустим, но е неоснователен.

Твърди, че преди време ищецът е блудствал с дъщеря му, племенницата му и друго дете, за което има подадена жалба в полицията. Посочва, че във въпросната вечер бутнал леко ищеца да си седне мястото, но тъй като той бил пиян, при сядането паднал от пейката, след което тичайки се отдалечил, като няколко пъти падал. В с.з. проц.представител на ответника моли съда да отхвърли иска.

Съдът, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключенията на назначените съдебно-медицински експертизи, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа стрА.:

От приложената прокурорска преписка №4178/2024 г. по описа на Районна прокуратура Плевен се установява, че по повод подадена от Н. З. жалба е извършена проверка във връзка с твърденията му за нанесен побой на 29,06,2024 г. От постановлението на Районна прокуратура Плевен от 25,07,2024 г. за отказ да се образува досъдебно производство се установява, че прокурорът е приел, че по време на инцидента ответникът действително е ударил ищеца, като причиненото телесно увреждане е квалифицирано като лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Отказът за образуване на досъдебно производство е мотивиран с характера на престъплението, за което наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

Посоченото постановление е било предмет на последващ прокурорски контрол, като отказът е потвърден.

От докладната записка от 08,07,2024 г., изготвена от полицейския служител Б. Б. при Първо РУ Плевен, се установява, че в хода на проверката са снети обяснения от страните и сведения от лица, посочени като запознати със случилото се. Отразени са данни за физическо спречкване между страните, както и обясненията на ответника относно причините за неговото поведение.

От приложените справки от Първо РУ Плевен и РП Плевен се установява 2 още, че във връзка с жалба от 2018 г. е била образувА. прокурорска преписка №2834/2018 г., по която с постановление от 04,07,2018 г. е отказано образуването на досъдебно производство. Материалите по преписката впоследствие са унищожени поради изтичане на срока за съхранение.

От амбулаторен лист №462 от 29,06,2024 г., издаден при преглед в Клиниката по очни болести на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ Плевен в 03,45 часа, се установява, че ищецът е прегледан по повод травма в областта на лявото око. В документа са описани изразен оток в периорбиталната област, масивен оток и хематом на горния и долния клепач, разкъсно-контузна рА. над лявата вежда с размер около 5 мм, кръвонасядане под конюнктивата и лека инекция. Отбелязано е съмнение за фрактура на горния орбитален ръб, като поради значителния оток пълната преценка на състоянието е била затруднена. Предложена е хоспитализация, от която пациентът е отказал.

Посоченият документ е съставен непосредствено след инцидента и съдържа обективни медицински констатации за наличието на травматични увреждания в областта на лявото око.

От съдебномедицинско удостоверение №312/2024 г., издадено от д-р Н.

*** след преглед на ищеца на 29,06,2024 г., се установява наличието на оток и кръвонасядане на клепачите на лявото око, пълно затваряне на лявата очна цепка, разкъсно-контузна раничка над лявата вежда, както и кръвонасядане на конюнктивата. В удостоверението е посочено, че установените увреждания са причинени от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и могат да са получени по време и начин, съобщени при прегледа. Те са преценени като разстройство на здравето, временно и неопасно за живота.

От представените амбулаторни листове и медицински направления, включително от прегледа при общопрактикуващия лекар на 01,07,2024 г., се установява, че ищецът е потърсил последваща медицинска помощ във връзка с увреждането в областта на лявото око и главата. Издаден е болничен лист за период от 14 дни.

От медицинската документация за последващите очни прегледи, включително от 17,07,2024 г., се установява продължаващо проследяване на състоянието, като са отразени оплаквания в областта на лявата вежда и остатъчни кръвонасядания.

От амбулаторния лист за неврологичен преглед от 22,08,2024 г. се установява, че ищецът е съобщил за главоболие, болки и изтръпване в лявата половина на лицето след преживяната травма. Отразени са данни за малък цикатрикс в областта на лявата вежда и промени в сетивността, като същевременно не са установени двигателни нарушения и са описани запазени неврологични функции.

От представеното КТ изследване от 29,08,2024 г., извършено в ДКЦ Плевен, се установява, че липсват данни за травматични увреждания на мозъчния паренхим. ОписА. е импресионна фрактура с неясна давност в областта на лявата фронтална кост, ангажираща горния орбитален ръб и входа 3 на фронталния синус, както и организиран подкожен хематом в същата област.

От показанията на свидетеля ***, разпитан в съдебното заседание на 03,04,2026 г., се установява, че през процесната вечер свидетелят се намирал с други лица на пейката пред блок №119. Ищецът дошъл по-късно, носел бира и според възприятията на свидетеля бил виД. почерпен. По-късно на мястото пристигнал и ответникът. Свидетелят заявява, че ответникът побутнал ищеца по рамото, за да седне, след което последният се отдалечил и свидетелят го видял да пада в далечината. Изрично отрича ответникът да е нА.сял удари.

Съдът кредитира тези показания относно присъствието на страните и осъществения физически контакт, доколкото в тази част те се подкрепят и от обясненията на ответника. Не ги възприема обаче като достатъчни за установяване на причината за травматичните увреждания. Свидетелят не е възприел непосредствено механизма на получаването им, а твърденията му за последващо падане не намират необходимата опора в медицинските заключения относно локализацията и характера на уврежданията. Съдът отчита и обстоятелството, че свидетелят е имал предходни конфликтни отношения с ищеца по повод твърдения, засягащи неговото дете. Това обстоятелство налага внимателна оценка на показанията му, без само по себе си да ги прави недостоверни.

От показанията на свидетеля *** се установява, че свидетелят не е присъствал непосредствено на физическия контакт между страните, тъй като временно се бил отдалечил от компанията. При завръщането си видял ищеца да се придвижва нестабилно и да пада два-три пъти. Свидетелят потвърждава, че е употребил алкохол през вечерта. Заявява, че не е видял нА.сяне на удар и не може да посочи какво точно се е случило между страните. Съдът приема показанията му относно лично възприетото поведение на ищеца след напускане на мястото, но намира, че те не установяват причината за вече констатираните впоследствие травми. Липсва непосредствено наблюдение върху конкретен контакт на главата на ищеца с терена и върху мястото на евентуалното въздействие.

От показанията на свидетеля В. В. се установява, че същият познава страните като съседи, но заявява, че не е присъствал на инцидента. Според показанията му бил на работа и пристигнал на мястото едва след появата на полицейските служители. Свидетелят заявява, че не е възприел лично нанесен удар и впоследствие научил за твърдяното посегателство от самия ищец.

От показанията на свидетеля Р. С. се установява, че същият познава страните от събиранията пред блок №119, но не потвърждава да е възприел инцидент между тях. Свидетелят не съобщава конкретни факти за нА.сяне на удар, като заявява, че няма спомен за подобна случка.

Показанията на разпитаните свидетели не установяват непосредствено извършването на твърдяното деяние, но и не могат сами по себе си да оборят остА.лите доказателства за физическото взаимодействие между страните и настъпилото увреждане.

4

От показанията на свидетелката А. З., майка на ищеца, се установява, че не е присъствала на процесния инцидент. Твърди, че впоследствие видяла сина си с превръзка на главата и следи от кръв, а в следващите дни и месеци наблюдавала оплаквания от главоболие, световъртеж и други неразположения.

Свидетелката подробно описва разговор с В. В., при който според нея той й разказал, че ответникът нанесъл силен удар на ищеца, а след падането му продължил да го рита. При проведената по реда на чл.174 от ГПК очна ставка между двамата свидетели В. В. категорично отрича да е съобщавал подобни обстоятелства. Потвърждава единствено, че е имало разговор с майката на ищеца, но не и че лично е видял побой.

Съдът кредитира показанията на А. З. в частта за непосредствено възприетото от нея състояние на ищеца след инцидента, доколкото това се подкрепя от медицинските документи. Не възприема като доказани твърденията й за нА.сяне на удари с предмет и последващи ритници, тъй като тя не е очевидец, а лицето, от което твърди, че е научила тези обстоятелства, ги отрича. В тази част показанията й представляват косвени сведения, които не намират достатъчно потвърждение от остА.лите доказателства. По отношение на описаните трайни здравословни оплаквания съдът съобрази, че свидетелката е майка на ищеца и е заинтересовА. от изхода на спора, поради което показанията й следва да се преценяват с оглед чл.172 от ГПК. Още по-съществено е, че преценката за медицинската причинна връзка между травмата и твърдените последици изисква специални знания и не може да се основава единствено на субективните възприятия на свидетелката.