Решение № 31 от 10.01.2022, Административен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н И Е

Номер 31 10.01.2022

Година Град Бургас

В ИМЕТО

НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, III състав, на осми декември две хиляди двадесет и първа година в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Чавдар

Димитров

Секретар И.Л.

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Димитров, административен характер дело номер 560 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.219, ал.3 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на Р.Н.К. ***, чрез адв. А., с допълнително депозирано пълномощно по делото, против Решение № 1/12.01.2021г. на арх. Д.А.- главен експерт в отдел „Устройствено планиране и архитектура“, ДЦАУ - Приморие при Община Бургас, с което на жалбоподателката било изрично отказано издаване на удостоверение за търпимост на основание §16 от ПР на ЗУТ и §127 ал.1 от ПЗР на ЗУТ за строеж, представляващ „пристройка към съществуваща жилищна сграда, представляваща западно жилище с вход откъм ул. „Гладстон“, находяща се в УПИ XVIII-7279, кв.42 по плана на ж.к. Възраждане, гр. Бургас“.

Жалбоподателката счита, че отказът е неправилен и незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалния закон и в нарушение на административнопроизводствените правила.

Оспорва компетентността на органа, издал оспорения акт. Счита, че административният орган не е изпълнил задължението си да събере всички релевантни факти. Излага доводи за немотивираност и необоснованост на акта и моли отказът да бъде отменен като незаконосъобразен, а преписката да бъде върната на административния орган със задължителни указания за издаване на удостоверение за търпимост на процесната постройка. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата на сочените в нея основания, ангажира доказателства и моли да бъде постановено решение, с което да се отмени оспорения отказ.

Ответникът – главен експерт в отдел „Устройствено планиране и архитектура“, ДЦАУ – Приморие при Община Бургас, редовно уведомен, се представлява от ю.к. Г., която оспорва жалбата и излага аргументи в подкрепа на оспорения отказ за издаване на удостоверение за търпимост. Претендира разноски.

Заинтересованата страна А.М.И., съпруг на жалбоподателя, служебно конституиран от страна на съдебния състав с оглед обвързването му от решението на административния съд, чрез процесуалния си представител адв. А., поддържа подадената жалба на сочените в нея основания. Претендира присъждане на разноски.

След преценка на жалбата и изложените в същата аргументи, Административен съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

От събраните по делото доказателства съдът възприема следните факти:

Производството пред административния орган е започнало по заявление № 94-01-41376/23.12.2020г.

(л.30 от делото), подадено от Р.Н.К. за издаване на удостоверение за търпим строеж по §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ за „западно жилище с вход откъм ул. „Гладстон“ в двуетажна жилищна сграда с три самостоятелни жилища - две на първи етаж (източно и западно) и едно на втори етаж, всяко с отделен вход, находяща се в УПИ

XVIII - 7279, в кв.42 в ПИ с идентификатор

*** по КККР на гр. Бургас, при граници: изток - улица, „Гладстон“, запад - УПИ V-7278, север - улица „Климент Охридски“, юг - УПИ VI-7277, с административен адрес: гр. Бургас,

***” .

Към заявлението били приложени декларации от Ж.

Стоянова (л.36 от делото), К. И. (л. 37 от делото) и Та. Димитрова (л.38 от делото) в уверение на това, че процесната сграда е била пристроена и приобщена към основната сграда в периода 1965-1968 година от С. . Калков, който продал същата на Д. И. Аврамов. Последният започнал поетапно да я преустройва в периода 1968-1984г. и в последствие неговият син М. Драганов И. продължил преустройствата и подобренията в периода 1984-1986г., тъй като имал остра жилищна нужда.

Към заявлението били представени още и нотариален акт №182, том IV, дело 1565/1964г. на нотариус при Бургаски народен съд (л.32); нотариален акт №127, том VIII, дело 2461/1968г. на нотариус при

Бургаски народен съд (л.33); констативен нотариален акт № 7, том III, дело 1170/1984г. на нотариус при Бургаски народен съд (л.34); нотариален акт № 95, том IIa, peг. № 4733, дело № 204/18.09.2003г. на нотариус Диана Райнова, peг. № 278 на НК (л.35), както и архитектурно заснемане от арх.

Адриана Щерева (л.39).

По така депозираното заявление, административният орган постановил процесния отказ да издаде Удостоверение за търпимост, но само на част от заявения строеж, като приел, че тази част от жилището не е търпим строеж по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ и §127 ал.1 от ПЗР на ЗУТ. В мотивите органът посочил, че видно от одобрения ПУП и предходните кадастрални планове за имота, сградата, представляваща западно жилище, с вход откъм ул. „Гладстон", пристройка към съществуваща жилищна сграда, находяща се в УПИ XVIII - 7279, кв. 42, по плана на ж.к. „Възраждане" гр. Бургас, не е нанесена върху плана. Посочено е, че строежът представлява масивна двуетажна пристройка към съществуваща жилищна сграда, разположена на западната регулационна граница на УПИ, като съгласно представените документи за собственост основната част от жилището е придобито от заявителя през 2003г.

Административният орган приел, че представените нотариално

- заверени декларации не доказват категорично датата на извършване на строителството, тъй като към 2003г., датата на одобряване на последния действащ ПУП за имота, строежът не е отразен и не е бил нанесен по предходните кадастрални планове. Въз основа на изложеното административният орган приел, че процесната постройка не е търпим строеж по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ и §127 ал.1 от ПЗР на ЗУТ.

За издадения отказ били уведомени всички собственици и носители на ограничени вещни права на жилищната сграда в ПИ с идентификатор ***, УПИ XVIII-7279, кв. 42 по плана на ж.к.

„Възраждане”, гр.Бургас, чрез залепяне на съобщение на входа на сградата (л.15-18). Съобщението било публикувано и на интернет страницата на Община Бургас (л.13). Писма са изпратени и на заинтересованите лица (л.19).

Жалбоподателката била уведомена за издадения отказ с писмо изх.№ 94-01-41376/1/25.01.2021г. (л.52 от делото).

С жалба вх.№ 94-01-41376/2/17.02.2021г.

(л.8-12 от делото), в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, заповедта е обжалвана по съдебен ред.

В хода на делото от процесуалния представител на заинтересованата страна е представен и делбен протокол от 1964 година, който установява състоянието на къщата, при извършена делба между съсобствениците заедно с двора

(л.133 от делото).

От страна на ответника е представено писмо (от електронна поща) от отдел

„Управление на общински имоти“, от което се установява, че е извършена справка, видно от която не е установено жалбоподателката да е кандидатствала за картотекиране и настаняване в общинско жилище (л.135).

По делото е била назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена. Видно от заключението на вещото лице на западната имотна граница на УПИ XVIII /част от бивш УПИ V/ е изградена постройка на един етаж на калкан с процесната сграда, като експертът посочва, че нормативната уредба (Закон за устройство на територията, Правилникът за неговото приложение и Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство) е допускала калканно (сключено) застрояване чрез изготвянето на кварталнозастроителни разработки. Допустимо е било и покриване на съществуващи калкани. Посочено е, че в конкретния случай процесната част от къщата е била изградена на калкан със сгради в общ (към него момент) УПИ V-7278,7279, т.е. строежът не е бил на регулационната линия със съседен УПИ. Експертът посочва още, че съседният от запад имот, понастоящем УПИ V-7278 е бил и е застроен с едноетажни и двуетажни постройки, две от които по цялата дължина на общата имотна граница.

Според вещото лице отмененият Закон за териториално и селищно устройство, при действието на който е реализирано незаконното строителство, е предвиждал в застроени недвижими имоти, засегнати от предвижданията на общия градоустройствен план, предназначени за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации по застроителния и регулационен план, изключени от строителната част, засегнати от строителна забрана или за които е установен нов начин или нов характер (етажност) на застрояване, да се разрешава по изключение за задоволяване на неотложни жилищни, стопански и обслужващи нужди да се осъществяват следните строителни работи: пристройка към законно направена малкоетажна сграда със застроена площ до 40 кв.м със зимнично помещение до 12 кв. м. При двуетажни сгради пристройката може да бъде до 30 кв. м на всеки етаж. Вместо пристрояване, се е допускало таванско помещение да се преустрои в жилище, като се изгради надзид до 1,5 м и се направят капандури. Вместо пристрояване или преустройство се е допускало на заварена сграда да се извърши основен ремонт. Временно преустройство на тавански части и помещения е било възможно в заварените жилищни сгради независимо от тяхната етажност. На следващо място, вещото лице е посочило, че не е открило план на гр.Бургас, к-с Възраждане от 1965г.

В съдебно заседание вещото лице посочва, че е посетила процесната сграда намясто, като е установила, че същата представлява пристройка към основната сграда в имота, от която пристройка на първия етаж (полусутерен) жалбоподателката и съпругът ѝ притежават 1/5 част, обособена в две преходни стаи, разположени на ул.“Климент Охридски“ и ул.“Гладстон“. Едната стая е установена да се се ползва за склад, почти без прозорци, с външен изход, който е вкопан около 70 см. Тези помещения са превърнати в баня, мокро помещение и кухня. Според установеното от вещото лице, процесната пристройка е функционално свързана, за да се ползват санитарните възли и кухнята. Експертът посочва, че това е една дневна, от която вътрешна стълба води до второто ниво. Установено е било също така, че с метална стълба над него, в подпокривното пространство е обособено спално помещение, където спи сина на жалбоподателката, а над пространството за гариране има спалня за семейството. На кота „нула“ е установена втора спалня за дъщерята на жалбоподателката. Според вещото лице по нотариален акт жалбоподателката и съпругът й притежават описаните две стаи, към които има вход от ул.“Климент Охридски“, като стъпалата при входа са разположение в уличната регулация.

Експертът изразява мнение, че процесната пристройка е била допустима към 1978г., тъй като същата е била засегната от мероприятие на Държавата – с плана от 1984г. се е предвиждало отчуждаване на имота за разширението на ул.“Гладстон“, като е било предвидено около 4 метра от имота по цялото лице от към ул.“Гладстон“ да се предадат за разширението. Вещото лице счита, че постройката отговаря по площ на чл.148 от ППЗТСУ, тъй като отговаря на 30 кв.м. на всеки етаж, но за същата няма изискуемия по закон проект. Според експерта, нотариалните актове по делото описват само двете помещения на приземния етаж, които са една пета от сградата, плюс барака от двора, която е остъклена и електрифицирана, като последната през годините е била така преустроена, че вече няма елементи на барака. Вещото лице уточнява, че върху нея е изградена една от спалните на втория етаж. Експертът посочва също така, че независимо, че в нотариалния акт е записано, че праводателите прехвърлят жилище, на място само тези две помещения не отговарят на изискванията за жилище, тъй като по ЗТСУ жилището може да бъде вкопано най-много 30 см в земята, а откъм ул.Климент Охридски процесното е 70см вкопано в земята. Също така там е нямало тоалетна, били са само две стаи, а тоалетната е била на двора.

Посочва още, че от

1984 г. до 2003г., процесният имот и стоящият му от север са били обединени в един парцел УПИ V, заради разширението на ул.“Гладстон“, тъй като засегнатият от предвиждането за разширение на ул. Гладстон имот става много тесен. Вещото лице твърди, че процесната пристройка не е отразена в регулационните планове от 1956г., 1984г., 1991г. и 2003г., като посочва, че съществува възможност да е била отразена в този от 1962г. (незапазен). Уточнява, че през 1984г. е действал застроителен, регулационен и кадастрален план, като според експерта дали сградата е нанесена в кадастъра е въпрос без отношение към конкретния спор, доколкото същият рядко е бил актуализиран, съответно и кадастралната карта обичайно е била непълна през този период.