Решение № 1313 от 01.11.2018, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е № 1313 гр. Пловдив, 01.11.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІ граждански състав в публичното заседание на 11.10.2018 год. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПИСОВА

ЧЛЕНОВЕ:

БОРИС ИЛИЕВ

АННА ДЪБОВА при участието на секретаря Петя Цонкова, като разгледа докладваното от съдия Писова в. гр. д. № 1577/2018 год. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производство С.Н.Ш., ЕГН **********, чрез пълномощника им адв. В.Т.-Б. против № 234/29.05.2018 год., постановено по гр.д. № 698/2016 год. на РС Асеновград, І гр.с., с което е осъден на основание чл. 109 от ЗС по иск, предявен от В.С.А., ЕГН ********** ***, Н.А.А., ЕГН ********** *** и Н.С.Ш., ЕГН ********** ***, да премахне следните недвижими вещи: едноетажна масивна стопанска постройка с използваем покрив, със застроена площ от около 14 кв.м., находяща се в югоизточната част на поземлен имот № *** по КККР на гр. А., която се намира на границите със съседните поземлени имоти с № *** и ***; навес с дървена конструкция, покрита с керемиди, за складиране на дърва, находящ се в югоизточната част на поземлен имот № *** по КККР на гр. А., долепен до жилищната сграда с КИ *** и до новопостроената стопанска сграда; метален навес, находящ се в предната североизточна част на поземлен имот № *** по КККР на гр. А., разположен на уличната регулация, между жилищна сграда с идентификатор *** и съседния поземлен имот №***; метална конструкция за асмалък, находяща се в задната част на поземлен имот № *** по КККР на гр. А., разположен между новопостроената стопанска сграда и двете жилищни сгради и да им заплати сумата от 1868 лв. направени по производството разноски.

Във въззивната жалбата се излагат съображения, че решението е недопустимо, тъй като в производството не е участвал С. Ш., който е дарил ¼ ид.ч. от дв. место на Н.Ш., но е запазил за себе си правото на ползване, поради което е носител на ограничено вещно право и е необходим другар в производството. Поради това иска обезсилването му.

При условията на евентуалност, ако не се приемат тези му съображения счита, решението за неправилно.

Иска се от второинстанционният съд да го отмени и да отхвърли иска.

Претендира разноски.

В отговорът и в съдебно заседание въззиваемите излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба; искат оставянето й без уважение и потвърждаване решението на първата инстанция.

Претендират се разноски.

ПЛОВДИВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.

12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е и правилно в рамките на оплакванията в жалбата, като същевременно въззивният съд при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално правни правила, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите му изцяло.

В допълнение към изложеното от районния съд и съобразно доводите в жалбата е необходимо да се посочи и следното:

Изложеното твърдение за недопустимост на решението, поради неучастие на лицето С. Ш., праводател на Н.Ш. на ¼ ид.ч. от дв. место, като си е запазил за себе си правото на ползаване на същото като необходим другар е неоснователно. На първо место С. Ш. и Н.Ш. като баща и син имат общи интереси по отношениена решението.

Неучастието на необходимия другар в случая не води до недопустимост на решението. Неучастието в случая може да бъде основание за отмяна по реда на чл.303 от ГПК, ако необходимия другар С. Ш. счете, че е имал правен интерес различен от този на ищците – въззиваеми – негови деца.

По отношение на останалите оплаквания, същите са били предмет на отговора на исковата молба и писмената защита, поради което са обсъждани обстойно и задълбочено от първата инстанция. Настоящата няма какви допълнителни аргументи да изложи. Безспорно е установено, че всички обекти са изградени от жалбоподателят и той самият се полза от тях. Това е причината и за влошаване на отношенията. Твърдението, че навеса ползвал всички съсобственици, тъй като предпазвал от дъждове е снегове някаква шахта е без значение, защото изграждането му е не е взето със съгласието на всички.

Обстоятелството, че обектите са разположени на площ съответстваща на неговата ½ ид.ч. от дворното место е също недоказана, поради факта, че на последното не е правено разпределение на ползването му.При това положение всеки от съсобствениците има право да се полза от общата част по предназначението й.

С оглед на изложеното възивната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Решението на първата инстанция е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Въззиваемите претендира разноски за тази ипрстанция общ размер на 1080 лв. Представят и доказателства за плащането им.

Жалбоподателят прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.

Съдът намира възражението за неоснователно, защото претендираните и заплатени от нето разноски за адв. защита са в размер на 461.12 лв.

Тримата въззиваеми общо са заплатили 1080 лв. или за всеки по 360 лв. – т.е. по-малко от платеното от жалбоподателят.

Ето защо разноските на същите следва да са платят в пълен размер, тъй като те не са прекомерни.

Водим от горното Пловдивски окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 234/29.05.2018 год., постановено по гр.д. № 698/2016 год. на РС Асеновград, І гр.с.

ОСЪЖДА

С.Н.Ш., ЕГН **********,*** да заплати на В.С.А., ЕГН ********** ***, Н.А.А., ЕГН ********** *** и Н.С.Ш., ЕГН ********** ***, направените разноски за тази инстанция, в размер на 400 лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС на

РБ н едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: