Решение № 301 от 04.03.2020, Окръжен съд - Пловдив

Съд: Окръжен съд - Пловдив
Дело: Въззивно гражданско дело 2068/2019
Вид: Решение № 301
Подписан: 04.03.2020
Състав: ХРИСТО ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ, СТЕФКА ТОДОРОВА МИХОВА, БОРИС ДИМИТРОВ ИЛИЕВ

Цитирани разпоредби

чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
чл.272 · Граждански процесуален кодекс
чл.54, ал.2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
чл. 108 · Закон за собствеността
чл.109 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ № 301

Гр. Пловдив, 04.03.2020 г.

ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, седми въззивен граждански състав, в публичното заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Стефка Михова

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Христо

Иванов при секретаря Ангелина

Костадинова, като разгледа докладваното от младши съдия Иванов въззивно гр. дело № 2068 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Обжалва се решение №2835/05.7.2019г на Районен съд- Пловдив, постановено по гр.д. №16043/2018г, с което в производство по чл.108 и чл. 109 от ЗС е признато за установено по предявения иск с правна квалификация чл. 108 от ЗС от С.З. против Д.П. и В.Ш., че С.З. е собственик в режим на СИО със С. А. З. и на основание договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти № 192, том IV, рег. № 5341/ 16.08.2004 г. на следните реални части от поземлени имоти, както следва:

Реална част от поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-99/ 12.11.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в село В., община Марица, област Пловдив, ул. „****, с площ от 1386 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер от предходен план: 136, квартал 25, парцел: 9, при граници и съседи на ПИ: ПИ с идентификатори № 11845.502.*, № 11845.502.*, № 11845.502.*, № 11845.502.* и № 11845.502.*, която реална част е с площ от 13,41 кв.м. и е отразена на скица № 1 от заключението на СТЕ (л.107 от делото) в защриховано в лилав цвят пространство;

ПИ с идентификатори № 11845.502.*, № 11845.502.*, № 11845.502.*, № 11845.502.*, № 11845.502.* и № 11845.502.*, която реална част е с площ от 15,39 кв.м. и е отразена на скица № 1 от заключението на СТЕ (л.107 от делото) в защриховано в зелен цвят пространство.

Д.

Р. П. и В.Р.Ш. са осъдени да предадат на С.Г.З., владението по отношение на процесните реални части, а именно:

Реална част от поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-99/ 12.11.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в село В., община Марица, област Пловдив, ул. „***, с площ от 1386 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер от предходен план: 136, квартал 25, парцел: 9, при граници и съседи на ПИ: ПИ с идентификатори № 11845.502.*, № 11845.502.*, № 11845.502.*, № 11845.502* и № 11845.502.* която реална част е с площ от 13,41 кв.м. и е отразена на скица № 1 от заключението на СТЕ (л.107 от делото) в защриховано в лилав цвят пространство;

ПИ с идентификатори № 11845.502.**, № 11845.502.**, № 11845.502**, № 11845.502.**, № 11845.502.** и № 11845.502.**, която реална част е с площ от 15,39 кв.м. и е отразена на скица № 1 от заключението на СТЕ (л.107 от делото) в защриховано в зелен цвят пространство.

По предявения иск с правно основание чл.109 ЗС Д. Р. П. и В.Р.Ш. са осъдени да премахнат изградената от тях ажурна ограда с обща дължима от 35,46 м., която попада в северозападната страна на ПИ с идентификатор № 11845.502.* с 18,36 м. и в ПИ с идентификатор № 11845.502.* с 17,10 м., отразена на скица № 1 от заключението на СТЕ (л.107 от делото).

Въззивното производство е образувано по жалба на адв. Г. като процесуален представител на Д.П. и В.Ш., против първоинстанционно решение, като в жалбата се излагат подробни съображения, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в разрез със събраните по делото доказателства.

Иска се уважаване на въззивната жалба и присъждане на разноски по делото.

По делото е налице писмен отговор от въззиваемия - ищец в първоинстанционното производство, с който счита жалбата за неоснователна, а решението обосновано, правилно и законосъобразно.

Районен съд е установил всички правнорелевантни фактически обстоятелства, подложил ги е в мотивите на решението си на задълбочено изследване и въз основа на тях е формирал правилен извод относно спорното материално право. Сочи се, че първоинстанционният съдебен акт отговаря на действителното правно положение между страните и е съобразен със задължителната съдебна практика на Върховен касационен съд. Молида се потвърди първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на деловодни разноски за въззивното производство.

Пред РС-Пловдив са предявени обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.109 ЗС от С.Г.З. против Д. Р. П. и В.Р.Ш..

Ищецът излага твърдения, че заедно със съпругата му С. А. З., са собственици на следните недвижими имоти, находящи се в село В., общ. Марица, а именно: ПИ с идентификатор № 11845.502.** с площ от 1386 кв.м. и на ПИ с идентификатор № 11845.502.* с площ от 1370 кв.м., на основание договор за доброволна делба от 17.08.2004 г., срещу задължение за гледане и издръжка. Посочва, че описаните имоти от северозапад граничели с ПИ с идентификатор № 11845.502.*, собственост на двамата ответници. Твърди, че през лятото на 2014 г. ответниците построили ажурна ограда с височина 20 см. плътна част, изпълнена от бетон и с обща височина около 2 м., с метални колове, към които била поставена мрежа. Поддържа, че оградата била незаконен строеж и навлизала в имотите на ищеца, поради което му пречела да упражнява в пълен обем правото си на собственост. По този начин ответниците владеели без основание реална част от имотите на ищеца, която посочва, че е с площ от 14 кв.м. за ПИ с идентификатор № 11845.502.* и с площ от 16 кв.м. за ПИ с идентификатор № 11845.502.*. Посочва, че през 2017 г. ответниците завели гражданско дело срещу ищеца, с което предявили иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР, за наличие на грешка в КК, но същият бил отхвърлен с влязло в сила решение по гр.д. № 10250 по описа за 2017 г. на ПРС, Х гр.с. Излага твърдения, че на място границата между имотите на ищеца и този на ответниците била трайно материализирана с ивица от пръст с височина около 20 см., макар, че в КРП на село В. от 1995 г. границата била материализирана с полумасивна ограда. Предвид изложените твърдения и след приемане на СТЕ, предявява настоящите искове, с които претендира установяване на правото му на собственост по отношение реалната част от ПИ с идентификатор № 11845.502.* е с площ от 15,39 кв.м., а реалната част от ПИ с идентификатор № 11845.502.* е с площ от 13,41 кв.м. , както и за осъждане на ответниците да предадат владението по отношение на реалните части на ищеца, а също и за осъждане на ответниците да премахнат изградената ажурна ограда, попадаща в двата имота По отношение на иска по чл.109 ЗС прави уточнение, че линейната дължина на оградата, чието премахване се иска и която попада в ПИ с идентификатор № 11845.502.* с 18,36 м., а която попада в ПИ с идентификатор № 11845.502.* – 17,10 м. Моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски.

Ответницата В.Р.Ш. оспорва предявените искове.

Излага твърдения, че заедно с другия ответник били съсобственици на ПИ с идентификатор № 56784.502.* по силата на нотариален акт за доброволна делба от 2010 г. Твърди, че процесната ограда била изградена въз основа на издадено разрешение за строеж № 454 от 23.12.2008 г. от Община Марица. Посочва, че по КРП на село В. от 1995 г. между имотите на ищеца и този на ответниците не е имало придаваеми места, а за граница между тях служил синор, на мястото на който в последствие била изградена спорната ограда. Твърди, че този синор бил унищожен от самия ищец. Молят за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски. В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Д. Р. П..

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита/. На следващо място съдът следва да извърши проверка досежно правилността на обжалвания съдебен акт.

РС-Пловдив е събрал всички доказателства, които имат значение за изясняване на правния спор.

Решението е правилно, като на основание чл.272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Пловдивски районен съд.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

За да бъде основателен ревандикационния иск следва ищецът да докаже, че е собственик на процесния имот, предмет на иска, че вещта се намира във владение или държане на ответника и че ответникът я владее или държи без основание за това, а за да се уважи предявен иск с правно основание чл.109 ЗС, трябва да е налице смутено право на собственост, действие на ответника, за което няма основание и причинна връзка между тях.

По делото е безспорно, а и от договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 192, том IV, рег. № 5341/ 16.08.2004 г. се установява, че в дял на С.Г.З. и съпругата му С. А. З. се поставят следните недвижими имоти, а именно: дворно място, находящо се в село В., общ. Марица, с площ от 1340 кв.м., представляващо УПИ VIII-136 от кв.25 по плана село В., ведно с построената в него масивна жилищна сграда с площ от 89 кв.м., както и дворно място, находящо се в село В., с площ от 1240 кв.м., представляващо УПИ IX-136, от кв. 25, ведно с построената в него стопанска постройка с площ от 50 кв.м. , както и че

В.Р.Ш. и Д. Р. П. получават в дял при равни права и стават изключителни собственици на ПИ с идентификатор № 11845.502.**, находящ се в село Войводиново, с площ от 1205 кв.м., ведно с построената в имота сграда, което се установява от нотариален акт за доброволна делба на недвижими имоти № 169, том I, рег. № 3258, дело № 156/ 26.07.2010 г., вписан в СВ Пловдив под акт № 296, том 7 от 26.07.2010 г.

Не се спори и е установено, че гореописаните имоти, собствени на страните по делото, се намират в съседство.

По делото са ангажирани и гласни доказателствени средства пред РС-Пловдив, от които се установява, че между имота на ищеца и на ответниците е изградена ограда от ответниците през 2014 г., както и че между страните е налице спор за местонахождението на границата.

Спорът между страните се съсредоточава изцяло върху разположението на процесната ограда и дали и доколко навлиза в имота на ищеца.

От заключението на приетата пред РС-Пловдив

СТЕ /В.Л- Б. Г. /се установява, че в северозападните части на ПИ с идентификатор № 11845.502.* и ПИ с идентификатор № 11845.502.* е изградена ажурна ограда от метални колове и оградна мрежа, като няма изпълнен бетонов пояс съгласно конструктивния протокол. Безспорно е че тази ограда е изградена от жалбоподателите. Според заключението на вещото лице оградата е разположена в имотите на въззиваемта страна, като завладяната площ е общо 28,8 кв.м., като съответно в ПИ с идентификатор № 11845.502.* – 15,39 кв.м. и в ПИ с идентификатор № 11845.502.* – 13,41 кв.м.