Решение № 28 от 18.02.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Варна, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Д.а

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора С. В. К. като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Наказателно дело за възобновяване № 20243000600421 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК.

Постъпило е искане от осъдения В. Г. Д., чрез защитник адв. М. Д. от ВАК, за възобновяване на наказателното производство по НОХД №1970/2020г. на Районен съд Варна и ВНОХД № 455/2024г. на ОС Варна, като решението по него следва да бъде отменено. Счита се, че са налице основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и 2 от НПК, тъй като е налице неправилно приложение на материалния закон и съществени процесуални нарушения при постановяване на въззивното решение, с което първоинстанционната присъда е била потвърдена. Иска се отмяна на решението и признаване на подсъдимия за невинен, или в условия на алтернативност, връщане на делото на прокурора, първоинстанционния или въззивния съд с указания по приложение на закона.

В проведеното с.з. пред настоящата инстанция искането се поддържа от защитника.

Поставен е акцент върху допуснато изключително съществено процесуално нарушение, а именно приетото от районния съд наличие на фактическа грешка в обвинителния акт, изменило обвинението, въвеждайки фигурата и позволявайки участие в съдебното производство на различно пострадало лице. Възразява се и по приложението на материалния закон, като съдилищата са приели извършителство посредством препредаване на думи от подсъдимия до служителка на фирмата, и от нея към управителя на дружеството, с което била осъществена измамливата цел. Твърди се липса на мотиви, като в съдебните актове не е посочено въз основа на какви доказателства е прието, че подсъдимият е извършил това деяние и не са обсъдени посочените от защитата доказателства.

Представителят на Варненската апелативна прокуратура счита искането за неоснователно. Намира, че няма нарушения, с които да са засегнати правата на осъдения и да бъдат разглеждани като съществени. Правилно е обозначено 1 наличието на фактическа грешка. Относно доказателствата, които са събрани и оценени от първоинстанционния и въззивния съд, прокурорът счита, че подробно са били преценени и обсъдени от двете инстанции. Мотивите на двата съдебни акта намира за непротиворечиви и обосноваващи по безспорен и категоричен начин деянието на подс. Д.. Прокурорът счита, че законът е бил правилно приложен и не са били допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 348 ал. 1 от НПК.

Осъденото лице поддържа становището на защитника си и иска делото да бъде възобновено.

Варненският апелативен съд провери правилността на атакуваните присъда и въззивно решение съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното:

С присъда от 07.03.2023г., постановена по НОХД № 1970/20г., Районен съд гр. Варна признал подсъдимия В. Г. Д. за виновен в това, че през периода от м. април 2019 г. до 13.06. 2019 г., в гр. Варна, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и подържал заблуждение у СТ.А.М., че е собственик на фирма „Инвест Инженеринг 777" ЕООД гр. Шумен и ще достави 22700 кг метални кухи профили, за сумата 25957.80 лв. и с това причинил на представляваното от СТ.А.М. дружество „Астрейд Варна" ЕООД имотна вреда в размер 20018.40 лв. Съдът преценил, че действайки по описания начин подсъдимият е осъществил обективните и субективни признаци на състав на престъпление по чл.209, ал.1 от НК, оправдавайки го частично по обвинението деянието да е продължавано престъпление по чл. 26 ал. 1 от НК.

С приложение на чл.54 ал.1 от НК на подс. Д. било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, отложено на основание чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата бил частично уважен предявеният от гр. ищец „Астрейд - Варна“ ЕООД гр. Варна граждански иск за сумата 15018.40 лв., представляваща имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от довършване на деянието 13.06.2019 г., до окончателното плащане, като предявеният иск в частта до претендирания размер от 20018.40 лв. бил отхвърлен. На Д. били възложени разноските на гражданския ищец за процесуално представителство, таксата по уважения граждански иск и деловодните разноски.

Присъдата била обжалвана от защитника на подсъдимия с искане за отмяна и постановяване на нова, с която подс. Д. да бъде оправдан, а гражданският иск отхвърлен. Въззивното производство протекло по ВНОХД № 455/24г. на Окръжен съд гр. Варна. С Решение № 217/05.09.24г. присъдата била потвърдена изцяло на основание чл. 338 от НПК. Решението на ВОС е извън кръга на подлежащите на касационна проверка и с оглед нормата на чл.

412 ал. 2 т. 1 от НПК присъдата влязла в законна сила на 05.09.24г.

2

С оглед на изложеното, съставът счете, че искането е подадено в законоустановения шестмесечен срок, считано от постановяване на въззивното решение на 05.09.2024г., от легитимирано лице - изрично упълномощен защитник на оправомощения осъден, при конкретизация на касационното основание, срещу присъда на РС и решение на ОС, постановено като въззивна инстанция, непроверени по касационен ред, поради което е допустимо. Разгледано по същество се явява неоснователно по следните съображения:

І. По възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения.

1. Становището на защитата на осъдения за неправилно проведена процедура по чл. 248 а от НПК, не може да бъде споделено.

В диспозитива на първия обвинителен акт, внесен в РС Варна на 28.05.2020г., прокурорът посочил, че подс. Д. възбудил и поддържал заблуждение у СТ.М. и с това му причинил имотна вреда в размер на 20 018, 40лв. Съгласно обстоятелствената част на акта, М. бил управителят на дружеството, с което подс. Д. водил преговори и поел ангажимент за доставка, от банковата сметка на което получил парични средства, и по която след призоваването му в полицията внесъл определени суми.

В проведеното на 04.08.2020г. разпоредително заседание на първоинстанционния съд защитникът адв. Д. пледирал, че в ДП е допуснато съществено процесуално нарушение и между обстоятелствена и диспозитивна част на обвинителния акт има противоречие, което затруднява подсъдимия да разбере в какво е обвинен, доколкото пострадалият – физическо или юридическо лице (ЮЛ), е неустановен и не е равнозначно дали щетата е причинена на М. или на съответно ЮЛ. Прокурорът от РП посочил, че е допусната фактическа грешка, която може да бъде отстранена в съдебното производство. Първоинстанционният съд приел, че фактическите твърдения в обстоятелствената част на акта са еднозначни, не възпрепятстват подсъдимия да разбере кому се твърди, че е причинил имотна вреда, но за прецизност следва да се отстрани очевидната фактическа грешка в диспозитива, изразяваща се в посочването на управителя и собственик на „Астрейд Варна“ ЕООД като лице спрямо което е причинена имотна вреда, вместо действително ощетеното ЮЛ - „Астрейд Варна“ ЕООД. Съдът на основание чл. 248 а ал. 1 от НПК определил на РП Варна 7-дневен срок за отстраняване на установената фактическа грешка. Определението било обжалвано от защитника на подсъдимия и било проведено ВЧНД № 945/2020г. на ОС Варна.

С определение № 596/28.08.2020г. въззивната инстанция констатирала, че междувременно прокурорът е внесъл нов обвинителен акт, и че пострадалият, ощетено ЮЛ „Астрейд Варна“ ЕООД е конституиран с определение на ВРС от 3

10.08.2020г. Напълно са били споделени изводите, че в първия обвинителен акт е била допусната фактическа грешка, с отстраняването на която, за подсъдимия няма неясноти и неточности, които да възпрепятстват възможността му да научи в какво е обвинен. Съдът е счел, че по делото не е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение и определението от 04.08.2020г. следва да бъде потвърдено.

След връщане на делото в РС Варна, на 01.09.2020г. е проведено съдебното заседание, по което е било обсъждано обвинението по внесения на 06.08.2020г. обвинителен акт, в диспозитива на който било посочено, че имотната вреда е причинена на представляваното от М. дружество - „Астрейд Варна“ ЕООД. Подсъдимият заявил, че разбира обвинението. След провеждане на първоинстанционното съдебно производство по същото обвинение е постановена и разглежданата присъда.

На тази процесуална основа могат да бъдат изведени следните съображения:

Становището по искането за възобновяване, че обвинението, предявено на подсъдимия в ДП, и това по внесения обвинителен акт следва да са идентични и в противен случай е допуснато съществено процесуално нарушение, е неправилно.

Значима е разликата между привличане към наказателна отговорност с постановлението по чл. 219 ал. 1 от НПК, и повдигане на обвинение – чл. 46 ал. 1, чл. 242 ал. 1, чл. 246 ал. 1 от НПК, с обвинителен акт, внесен в съда.

Актуални са задължителните указания по ТР № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, независимо от промяната в процесуалния кодекс, съгласно които: „Обвинението за извършено престъпление от определено лице се повдига от страна на държавния обвинител пред съда органа, компетентен да се произнесе по въпросите на виновността и наказанието със стабилен акт… Обвинителният акт определя предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които ще се развие процесът на доказване. Валидно за наказателната отговорност и произнасянето на съда е обвинението, формулирано в обвинителния акт. На предварителното производство се повдига обвинение, предназначено да определи най-общ, първоначален, "работен" предмет на доказване по делото… прокурорът може сам да вземе решение да внесе обвинителен акт в съда за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, когато липсва съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. … Посочването на престъплението, в което лицето се обвинява, и на наказателния закон, по който се привлича като обвиняем, също са задължителни реквизити на постановлението за повдигане на обвинение. Не е логично обаче информацията, която в този момент обвиняемият получава, за да научи в какво се обвинява, да бъде еднаква по обем с информацията, която би получил от обвинителния акт, ако такъв бъде съставен от прокурора след завършване на предварителното производство. … Чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза 4 пред решаващия съдебен орган. Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. Затова изискванията към съдържанието му, посочени в чл. 235 НПК, са значително по-големи от изискванията към постановлението по чл. 207 НПК.“. Без да бъде преповтаряно, константно се приема в съдебна практика, че при повдигането на обвинение прокурорът може да се отклони от посоченото в постановлението за привличане, може да добави или редуцира съдържание, може да детайлизира или обобщи фактическите елементи, попълващи рамката, съгласно която ще протече съдебното производство. Следователно, допустимо е диспозитивите на постановлението за привличане към наказателна отговорност и на обвинителния акт да се различават.

Процедурата по чл. 248 а от НПК е била насочена към отстраняване на пропуска да се конкретизира свид. М. като собственик и управител на ощетеното ЮЛ. Безспорно в обстоятелствената част на първия обвинителен акт е имало достатъчно фактически твърдения, които при изготвяне на втория са намерили синтезиран израз в разширяването на диспозитива с посочване на качеството на свид. М.. Не е бил въведен нов факт, който да затрудни правото на защита, да налага допълнителни усилия за изграждане на защита или да измени недопустимо първоначалната рамка. След внасяне на новия обвинителен акт на 06.08.2020г. подсъдимият е заявил, че разбира обвинението и в продължение на множеството съдебни заседания до последното на 07.03.2023г. е оспорвал отделни негови елементи.