Решение № 55 от 11.04.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Ихтиман, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боряна Кр. Иванова Гащарова при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Боряна Кр. Иванова Гащарова Административно наказателно дело № 20231840200887 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е въз основа на жалба от А. Д. М., ЕГН: **********, чрез адв. М. И. Н., срещу Наказателно постановление № 53/17.08.2023 г., издадено от Филип Благоев, началник на РУ-Ихтиман при ОДМВР – София , с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева, на основание чл. 257, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), за извършено нарушение на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР.

В жалбата се отправя молба към съда , обжалваното наказателно постановление да бъде отмененo, като неправилно и незаконосъобразно с доводи, че същото е издадено в нарушение на императивните разпоредби на ЗАНН и ЗМВР. Твърди се, че административното нарушение не е извършено от жалбоподателя. Поддържа, че при издаването на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление (НП) е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се е липсата на надлежно описание на нарушението от фактическа страна. Излага доводи, че разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР не регламентира правило за поведение, което би могло да бъде нарушено, а единствено регламентира устна форма на издаване на полицейските разпореждане, поради което е следвало ясно да бъде посочено конкретното отправено разпореждане. Счита, че е нарушено 1 правото на защита на жалбоподателя, тъй като не са посочени фактически съставомерните елементи на деянието от обективна страна и от изложеното в обжалваното НП и АУАН не става ясно кой е дал разпореждането, в какво качество и в какво се е изразявало. Претендира разноски.

В проведените по делото съдебни заседания, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Н.-САК, който поддържа жалба и излага допълнителни доводи, в защита на тезите въведени с жалбата.

Административнонаказващият орган - началник РУ-Ихтоман при ОДМВР – София, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Депозираната жалба срещу процесното НП е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

РС-Ихтиман, след като обсъди доводите в същата, както и събраните по делото доказателства и след като, в съответствие с разпоредбите на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 02.07.2023 г., свидетеля А. С. П. съвместно с Н. * и *, бил назначен в наряд като автопатрул 700.

На посочената дата, около 22,15 ч., полицейските служители били изпратени от ОДЧ към РУ-Ихтиман на адрес гр. Ихтиман, кв. „*“, ул. „*“ № 12, за взимане на отношение във възникнал битов скандал между мъж и жена.

Пристигнали на място, където установили, че има струпване на хора. Докато П., Н. * и * се опитвали да снемат сведения за случващото се от мъжа и жената, участващи в битовия скандал, жалбоподателят минал покрай тях.

Полицейските служители попитали жалбоподателя М. дали има нещо общо със случая и му разпоредили да си даде личната карта за проверка. След категоричен отказ от страна на жалбоподателя да изпълни полицейското разпореждане и да предостави личната си карта, полицейските служители му разпоредили да се качи в патрулния автомобил, с цел установяване на самоличността му в РУ-Ихтиман. По това време към тях се били приближили и свидетелите * и *. Полицейските служители направили опит, чрез използване на сила – дърпане, бутане, да приведат жалбоподателят в патрулния автомобил, но не успели и жалбоподателя напуснал мястото.

За констатираното нарушение, свидетелят Д. П. Е., на длъжност мл. инспектор в РУ- Ихтиман при ОДМВР-София, съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 53/02.08.2023 г. срещу А. Д. М. за извършено нарушение на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР.

Актът бил съставен в присъствието на свидетеля А. П. и предявен на 2 нарушителя, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал без възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не били депозирани конкретни писмени възражения срещу констатациите в АУАН.

Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление № 53/17.08.2023 г., издадено от Филип Благоев, началник на РУ-Ихтиман при ОДМВР – София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева, на основание чл. 257, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), за извършено нарушение на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР.

Препис от наказателното постановление е връчено на въззивника на 09.11.2023 г., лично и срещу подпис, който в законоустановения срок подал жалба срещу последното, която инициирала настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, докладни записки и др., както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –актосъставител Д. П. Е., А. С. *, * и *.

Свидетелските показания на Д. П. Е., А. С. *, * и * по отношение на правнорелевантните факти, а именно спиране за проверка на жалбоподателя, разпореждането да представи личната си карта на полицейските служители, обстоятелството, че това разпореждане не е изпълнено, както и, че полицейските служители са направили опит, използвайки сила- дърпане, бутане да приведат жалбоподателя в полицейски автомобил, са еднопосочни, без съществени разминавания, поради което съдът им дава вяра относно посочените обстоятелства.

Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите * и * по отношение на обстоятелството, че полицейските свидетели не са разпоредили на жалбоподателя М. да се качи в автомобила, тъй като свидетелите не са били през цялото време до жалбоподателя, на мястото е било много шумно и трудно са могли да възприемат всички разменени реплики между полицейските служители и жалбоподателя, и са противоречиви. Свидетелят * на (л. 40 от делото), посочва „аз бях на метър от него, но не чувах какво се казва заради шума от хора“.

В останалата си част свидетелските показания са не относими към предмета на доказване по настоящето дело, поради което констатираните противоречия няма да бъдат обсъдени. Следва да се отбележи, че във връзка с тях има образувано отделно наказателно производство, което е в досъдебна фаза.

3

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав намира, че както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са издадени от компетентни държавни органи, в рамките на предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална и местна компетентност.

Нормата на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР предвижда, че разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота, или здравето му. От анализа на посочените разпоредби е видно, че нормите на чл. чл. 64, ал. 1, изр. 1 и ал. 4 от ЗМВР уреждат принципното правомощие на полицейските служители по издаване на разпореждания, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, които разпореждания са задължителни за изпълнение. В останалите хипотези, чл. 64 от ЗМВР урежда формата на разпорежданията – писмена по чл. 64, ал. 1, изр. 2 от ЗМВР, устна - по чл. 64, ал. 2 от ЗМВР и с конклудентни действия - по и чл. 64, ал. 2 и ал. 3 от ЗМВР.

В случая, полицейските служители са се отзовали на семеен скандал, между мъж и жена, на който, обаче, не са присъствали само преките участници в него, а множество хора, поради което изцяло в кръга на правомощията им е било да изискат документи за самоличност на лицата, за които са счели, че имат отношение към случая. Както беше посочено разпорежданията на полицейските служители са задължителни, като законодателят е предоставил възможност на адресатите същи да не ги изпълнят само, ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота, или здравето му.

4

Поради изложеното, съдът намира, че жалбоподателят не е изпълнил закосъобразно издаденото му устно разпореждане да представи за проверка личната си карта. Обстоятелството, че личната карта не е била в жалбоподателя, което е самостоятелно административно нарушение, или, че други лица са се намесили с предложения да я донесат, не променя законосъобразността на издаденото второ полицейско разпореждане до жалбоподателя- да се качи в полицейския автомобил, с който да бъде откаран до РУ-Ихтиман с цел установяване на самоличността му.

Въпреки тези констатации, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено поради допуснати съществени процесуални нарушения.

Разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН определят съдържането на АУАН и НП. Като задължителен реквизит, в чл. 42, т. 4, респ. чл. 57, ал. 1, т.

5 от ЗАНН се изисква посочване в обстоятелствената част на двата акта на описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.

Това изискване е изпълнено само тогава, когато са посочени всички съставомерни признаци на вмененото нарушение и те са максимално конкретизирани откъм фактически обстоятелства в съответствие с установеното по преписката към този момент. Необходимо е НП да съдържа фактическо описание на конкретното проявление на деянието в обективната действителност – обстановката, при която е било извършено, начинът и средствата за осъществяването му, конкретно настъпилите общественоопасни последици и др. Няма значение дали тези обстоятелства ще бъдат коментирани извън съответстващите им юридически признаци на нарушението, или едновременно с тях. Важно е да се осигури възможност на страните и контролиращата съдебна инстанция да установят механизма на формиране на правните изводи на наказващия орган. Спазването на посочените изисквания служи за очертаване кръга на доказателственорелевантните факти, за преценка относно правилността на правната квалификация на нарушението, както и гарантира възможността на нарушителя да разбере фактическите и правни рамки на административното обвинение, респ. упражняване на правото му на защита в производството в пълен обем. Нарушаването им е пречка за съда да провери волята на административнонаказващия орган и прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законност и правилност на издаденото наказателно постановление, доколкото в съдебната фаза на производството следва да бъде установено съответствието на твърденията, обективирани в НП, с обективната действителност и доказателствената съвкупност. Липсата на ясно описание на нарушението в АУАН и в наказателното постановление, както и на всички обстоятелства, при които е извършено, така както е посочено в чл. 57, т. 5 от 5

ЗАНН, представлява съществен порок на НП и е абсолютна предпоставка за отмяната му.