Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 84 от 26.02.2019, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 548/2018
Вид
Решение № 84
Подписан
26.02.2019
Състав
ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА БЕТОВА, СТЕФАН АСЕНОВ ДАНЧЕВ, СВЕТЛА ЙОРДАНОВА ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№………………… гр.Плевен 26.02.2019год.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЛЕВЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, І граждански състав, в публично заседание на четиринадесети февруари, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА БЕТОВА

СВЕТЛА ДИМИТРОВА при секретаря………ДАФИНКА БОРИСОВА……………и в присъствието на прокурора………………………………………………………….като разгледа докладваното от съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА………възз.гр.д.№ 548 по описа на съда за 2018 година, и за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 85 от 03.05.2018г., постановено по гр.д. № 48/2018г. районен съд – Левски е отхвърлил предявения от „***” ООД, гр.

С., представлявано от управителя Г.Н.Н. против А.Г.Б. ***, иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД за връщане на сумата от 1245.27лв., получена без правно основание, представляваща арендна вноска за стопанската 2014/2015, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.01.2018 г. – датата на завеждане на делото до окончателното й изплащане, като неоснователен. Присъдил е и разноски в полза на ответника в размер на 500лв.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца, чрез пълномощникът адв. Н.Г.Б.. В жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение е незаконосъобразно. Въззивникът счита, че неправилно районният съд е приел, че договорът за аренда е бил устно изменян всяка година от страните, тъй като според жалбоподателя, това противоречи на признание на факт направено от ответника по друго дело между същите страни. С решението си ЛРС не е зачел сила на присъдено нещо на решението по гр.д.№ 628/2017 г. на С.ски РС, с което е било прието за установено между страните, че арендното плащане за процесните имоти не е изменяно от момента на сключване на договорите и към датата на постановяване на решението през 2017г. е било 16 лв./дка. Счита, че РС-Левски е направил неправилна преценка на събраните по делото доказателства, като е придал на представените РКО значение на анекс към арендния договор. Жалбоподателят е преповторил аргументите си изразени пред РС, че страните по арендния договор не са постигнали помежду си съгласие за съществените признаци на изменението на договора – срок, арендно плащане и др. Във въззивната жалба е развито и оплакването, че РС-Левски е нарушил диспозитивното начало и принципа за равенство на страните, като служебно е възприел доводи в полза на ответника каквито той не е навеждал. Жалбоподателят счита за неправилно и виждането на РС за приложение на нормата на чл. 293 от ТЗ, поради това че липсва изобщо съглашение в писмена форма, както и възприемането от съда на заключението на експертизата.Съображенията са изложени подробно в жалбата. Въззивникът моли съда да отмени изцяло решението на РС Левски и да постанови друго по съществото на спора, с което да бъде уважен иска му.

Със заявление от 08.02.2019г. жалбоподателят е посочил, че спора по настоящото дело е различен от другите еднотипни дела със сходен предмет, тъй като се касае за платено двукратно арендно плащане.

Жалбоподателят твърди, че С.А. – бивш собственик и арендодател на имотите на ответника А.Б. е получила на 02.12.2015г. сумата 1164лв. за рента и я е предала на купувача в съответствие с клаузите на договора за покупко-продажба. След това плащане „***“ООД е изплатил повторно на 01.04.2016г. на ответника сумата 248лв. – рента за стопанската 2014/2015г. и сумата 211лева - рента за стопанската 2014/2015г. или общо 459лв., тъй като ответника е скрил обстоятелството, че вече е получил сумата 1164лв. Жалбоподателят счита, че това е установено от съдебното признание, което е направил А.Б. в разпита му като свидетел по гр.д. № 177/2017г. на ЛРС и от мотивите на съда в решението по същото дело и това на въззивната инстанция – в.гр.д. № 800/2017г. на ПОС.

Счита, че трябва да му бъде върната поне втората сума в размер на 459лв.

Въззиваемата страна А.Г.Б., чрез пълномощника си адв.С. Т. от САК, е взел становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение по изложените в отговора и в пледоарията по същество аргументи.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства, съобрази се с изискванията на закона, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.55 от ЗЗД за заплащане/връщане/ на сумата 1245.27лв. получена от ответника при начална липса на основание и представляваща недължимо платена арендна вноски за стопанската 2014/2015 г. Сумата е претендирана, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на делото до окончателното й заплащане. Претендирани са и разноски за производството. Ищецът се позовава на два договора за аренда, по силата на които праводателят на ответника е предоставил на ищцовото дружество под аренда общо 23.608дка земеделска земя.

Твърди, че по силата на договора се е задължил да заплаща арендна вноска по 16лв. за декар, като за стопанската 2014/2015г. дължи такава в размер на 377.72лв. Твърди че купувача А.Б. е встъпил в правата на продавача по сключените договори за аренда, на основание чл.17, ал.2 от ЗАЗ и съгласно изричното отбелязване в договора за покупко-продажба – има право да получи цялото полагащо се за имотите арендно плащане за стопанската 2014/2015г., като е получил общо 1623лв.

Твърди, че договореното арендно плащане от 16лв. за дка до момента на подаване на исковата молба не е променено, но въпреки това погрешно е заплатил на ответника повече от дължимите му се суми: сумата 459лв. за стопанската 2014/2015 г. след като последния е получил от праводателката си С.А. заплатената и рента за същата стопанска година, в размер на 1164лв. След установяване на грешката, ищцовото дружество е поканило ответника да му върне надплатените суми, които е получил без правно основание, но той не ги е върнал.

Ответника А.Б., чрез пълномощника си адв. С.Т. от САК, е взел становище, че оспорва иска, като навежда довода, че не е получавал суми за рента от ищцовото дружество. Такава е получена от предишния собственик С.Й.А.. Счита, че ако тя погрешно е била платена на С.А., следва да се иска връщане, на основание чл.55 от ЗЗД единствено от получателя, а не от трето лице, каквото се явява той в случая.

Пред първоинстанционният съд е било безспорно и в настоящата инстанция също, че между същите е съществувало валидно облигационно правоотношение по два договора за аренда на земеделска земя, сключени на 15.12.2005г., по силата на които праводателите на ответника Н. Й.А. и С.Й.А. са предоставили на ищцовото дружество под аренда общо 23.608дка земеделски земи, находящи се в землището на гр. Б. срещу арендно плащане от 16 лв. за декар. Безспорно е, че с нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело № ***/2015г. на нотариус С.Л., ответникът е закупил арендуваните 23.608дка земеделска земя от Н. А. и С.А. и на основание чл. 17, ал.2 от ЗАЗ, е встъпил като арендодател по двата договора, като в пункт ІV от нотариалния акт изрично е вписано постигнатото между страните съгласие, че купувачът има право да получи цялото полагащо се за имотите арендно/наемно плащане за стопанската 2014/2015г. Видно от приложените към исковата молба 2 бр. платежни нареждания от 01.04.2016г. А.Г.Б. е получил сумата 248лв. и сумата 211лв. или общо сумата 459лв. – рента за стопанската 2014/2015г. Не е спорно и това, че към момента на плащането е била налице трайна тенденция за увеличение на средната стойност на рентните вноски за землищата от Област П. /включително и района на Община Б./, изчислена на база повече от половината договори вписани в Служба по вписванията и регистрирани в Общинските служби по земеделие/съгл.протоколи от Областна дирекция „Земеделие” П./.

Основния спорен въпрос по делото е дължи ли ответника връщане на исковата сума, недължимо ли му е била заплатена поради допусната от арендатора грешка или е заплатена на правно основание – изменение на договора за аренда относно размера на рентата на декар. Получил ли е същия два пъти дължимото му се арендно плащане за 2014/2015г.

За да отхвърли иска, РС

Левски е приел, въз основа на представените РКО и платежни нареждания за банков превод, че е постигнато изменение в арендния договор, в частта му относно дължимата цена за ползването на имотите, които изменения са били продиктувани най-вече от повишаването на пазарната поземлена рента. Изложил е доводи, че не се касае за грешка, тъй като увеличението е изплащано всяка година и е било съобразявано с нарастващите годишни рентни плащания за района /съобразно пазарната конюнктура в землището на гр.Б./. Съдът е изтъкнал в мотивите си, че възможността за изменение на договора изрично е регламентирана в чл. 16 от ЗАЗ и то е продиктувано от трайна промяна в обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си, довело до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения. Приел е, че с подписването на разходните документи от двете страни, същите са изявили взаимно съгласие за изменение на договора в частта за размера на рентата съобразно с нарастването на годишните рентни плащания за района.По отношение на твърдението, че сумата е платена на ответника два пъти – веднъж чрез бившия собственик и арендатор и втори път – лично на А.Б. – съдът не е изложил мотиви.

Въззивният съд, в настоящия си състав, възприема изложените от районния съд правни и фактически доводи, като правилни, обосновани и съобразени със закона.

Ищецът не твърди да е платил на ответника сума над посочената в исковата молба сумата 459лв. платена на ответника по банков път на 01.04.2016г., поради което няма основание да търси недължимо платено над тази сума, каквато е претенцията му за разликата до 1245.27лв. Няма твърдение да е изплащал такава сума на ответника, още по-малко пък - без основание. Спора по чл.55 от ЗЗД за дължимостта на сумата 1164лв. платени на С.А. е решен по друго гражданско дело. Никоя от страните не твърди да е оспорила размера на платеното, респ. получено арендно плащане преди възникване на спора по чл.16, ал.5 от ЗАЗ и образуване на делото срещу „***“ООД за изменение на дължимото от ответника арендно плащане на декар предоставена площ, където настоящия иск е предявен като насрещен.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че РС неправилно е приел, че договорът за аренда е бил изменян устно, както и че съдът е излязъл извън рамките на диспозитивното начало.Такъв извод в обжалваното решение липсва, а решението, с което съдът се е произнесъл по действително предявения иск, въз основа на твърдяните от ищеца факти, е цитирано и разбрано неправилно. Видно от мотивите, за да отхвърли иска, РС-Левски е обсъдил и се позовал на писмено закрепената воля на страните за изменение на договора - подписването от двете страни на разходните документи /РКО/за изплащаната рента. Тези наведени от ищеца факти и представени доказателства за тях са обсъдени коректно от съда, без служебно събиране на други доказателства.

Въззивният съд счита, че изявлението на „***“ООД е направено в писмена форма, обективирано е в представените от самия ищец банкови платежни нареждания, изходящи от „***“ООД, в които също така е посочено изрично, че се касае за изплащане на „рента Б.“ за стопанска година 2014/2015г. в полза на А.Г.Б.. И двете платежни нареждания изхождат от търговеца „***“ ООД и удостоверяват в писмена форма негово изявление, касаещо арендното плащане по процесния аренден договор. Вярно е, че тази писмена форма не е надлежната, тъй като не е спазена изискуемата от закона писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите на страните, извършено едновременно, но цялостното последващо поведение на „***“ООД, след издаването на посочените платежни документи дава основание да се направи извода, че арендатора „***“ООД не е оспорил действителността на това свое изявление, с което то е валидирано, на основание чл. 293, ал.3 от ТЗ. Не за грешка, а за намерение за плащане на правно основание говори и обстоятелството установено от вещото лице, че сумите на „надплатената“ рента са били осчетоводени по счетоводна сметка 602 - Разходи за външни услуги в партида – наем земеделска земя. Ако се приеме становището на търговеца “***“ ООД, че е допуснал грешка, то би следвало при положена дължима грижа за собствените си работи, той своевременно да установи такава многократно допускана от него грешка.