Протокол № 124 от 19.03.2021, Районен съд - Разград

ПРОТОКОЛ

№ 124 гр. Разград , 17.03.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря СРЕБРЕНА С. РУСЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20203330101854 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ, редовно призован, не изпраща представител.

ПОСТЪПИЛО е писмено становище от същия с копие за ответника.

ОТВЕТНИКЪТ, призован по реда на чл. 47 ГПК, за него се явява назначения му за особен представител адв. Н., редовно призована за днешното съдебно заседание.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО на второ четене в 10:02 часа.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО: Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права и задължения: договор за далекосъобщителна услуга, задължение за заплащане на задължения по фактура, неплащане на сумата, прекратяване на договора, клауза в договора за заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване на договора, прехвърляне на вземането, издаване на заповед за изпълнение за сумата.

Обстоятелства, на които се основава възражението на ответника: изтекла погасителна давност, неравноправност и нищожност на неустойката.

Правна квалификация:чл.422 от ГПК във вр. с чл.92 от ЗЗД.

1

Всички обстоятелства се нуждаят от доказване.

Ищецът следва да докаже договора за далекосъобщителна услуга при общи условия, уговорката за неустойка, ползваните услуги, неплащането на таксите, прекратяването на договора, трикратния размер на абонаментната такса.

Ответникът следва да докаже изпълнението на договора.

Не са представени доказателства за ползваните услуги, респ. периода, за който са ползвани, прекратяването на договора и размера на абоментната такса.

СЪДЪТ ПРИЕМА представените писмени доказателства: извлечение от приложение №1 към договор за цесия, уведомление за цесия, договор за прехвърляне на вземания, договор за прехвърляне на вземания, пълномощно, заверени копия на фактури – 5 бр., договор, общи условия.

ДОКЛАДВА молбата становище депозирана от ищеца.

АДВ. Н.: Няма да соча други доказателства.

СЪДЪТ СЧЕТЕ делото за изяснено от фактическа страна и

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.

АДВ. Н.: От приложените по делото документи е видно, че исковата молба е недопустима и нередовна съгласно изискванията на ГПК, и моля, производството да се прекрати и исковата молба бъде върната. В нея се съдържат съществени вътрешни противоречия, който обуславят неяснота, именно тази неяснота е основание за нейната нередовност. Кои са противоречията? Първо в исковата молба е посочено като основание сключен между БТК и ответника договор от 07.03.2017 г., когото обаче отворим този документ ще видим, че се касае не за договор, т.е. не за първоначален индивидуален договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, а се касае за едно споразумение. Като в самото заглавие наименованието е споразумение, а не договор. Освен това при обстоен прочит е видно, че предмета на това споразумение е нова допълнителна услуга и пише изрично нова допълнителна услуга, не предоставяне на далекосъобщителни услуги, а е нова допълнителна услуга. И в споразумението става ясно, че на лицето К. А. А. е предоставен мобилен апарат и това е посочено изрично в самото споразумение и са посочени и промоционалните условия - допълнителен пакет услуги, това се удвоени мегабайти на 2 максимална стойност, Виваком смарт и са включени минути за разговор с мрежи в ЕС.

Освен това към писмения отговор и молбата, която е към писмения отговор съм приложила бланка договор от 2017 г., т.к. представения документ е от 07.03.17 г. с цел да докажа, че има разлика между договор и споразумение прилагам бланката и се вижда, че в бланката пише договор, а не споразумение. Споразумение това е едно допълнение към наличен договор. Дали имаме първоначален договор сключен на същата дата, или преди това не ни интересува. Важното е, че навсякъде се твърди за договор за предоставяне далекосъобщителни услуги, чийто абонаментни такси не са платени и именно неплащането на тези абонаментни такси по този договор се претендира главница, обезщетение за неизпълнение, предсрочно прекратяване - неустойка, разноски и лихва. Това явно разминаване относно първоизточника на облигационните отношения между БТК и ответника, от които правоотношения произтича и претендираната неустойка обуславят недопустимостта и нередовността на исковата молба, обуславят и искането ми за отхвърляне на същата като недопустима и нередовна. На второ място не е ясно приложените общи условия (ОУ) към кой договор се отнасят, защото в приложеното споразумение от 07.03.17 г. е посочена разпоредба от ОУ, които липсват в приложените ОУ, т.е. приложени са ОУ, за които се твърди, че са неразделна част от договора за предоставяне на далекосъобщителни услуги, а при справка със съдържанието на ОУ е видно, че такава разпоредба липсва. В допълнителното споразумение във връзка с неустойката е посочен чл. 143, отваряме самия договор, който е приложен като документ и на последната страница относно неустойката вижда се, че е с друг шрифт и пише, че абоната има право да прекрати без да дължи чл. 143 от ОУ. Отваряме ОУ и обръщаме последната страница и стигаме до чл. 94, той е последния, т.е. тези приложени ОУ не се отнасят към приложеното споразумение. С други думи дори някой да каже, че договор и споразумение е едно и също, дори и да се каже, че има разминаване или е фактическа грешка самия факт, че са приложени ОУ, които не са свързани с този договор означава, че този документ е невалиден. Ако някой прочете писмения отговор и допълнението ще види, че съм оспорила всички писмени документи, затова не ги наричам доказателства. След като допълнителното споразумение във връзка с неустойката е посочен чл. 143 от ОУ на договора, а приложените ОУ, които са неразделна част от договора цитираната разпоредба 143 липсва, това означава, че претенцията са основава на разпоредба, която липсва, т.е. претендирате нещо, а нямате документ от къде черпите правата си и заявявам, че исковата молба е нередовна и недопустима. На трето място ищеца следваше да посочи какво е първоначалното основание за дължимост на вземането, от кога е първоначалното основание и какви са ОУ към същото. Като изрично в исковата молба е посочено, че ОУ са неразделна част от договора. Посочих и нагледно, че ОУ не се отнасят към процесното споразумение и означава, че фактически е възможно да има договор и ОУ са към този договор. Споразумението е без една задължителна негова част, липсват ОУ. Няма защо да обсъждам въпроса, че когато липсват ОУ и стандартния европейски формуляр, че не са спазени изискванията за сключване на валиден договор.

Освен това в споразумението, за което ищецът твърди, че е първоизточник, че е договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги пише предмет на споразумението е мобилен 3 апарат. Където е написано „предмет на споразумението“ има нова услуга, не далекосъобщителна и по нататък пише имаме новия пакет допълнителна услуга и пише какво е - имаме един предоставен мобилен апарат, и пише вид на предоставено устройство, пише мобилен апарат. Споразумението, което е приложено е с предмет предоставяне на мобилен апарат, а в исковата молба се твърди, че претенцията произтича от договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, не се говори никъде за мобилен апарат. На четвърто място ищецът следваше да уточни къде фигурира дължимостта на неустойката и посочи не само документа, но и самата разпоредба. В исковата молба относно неустойката е посочена т. 2 от приложения договор, отварям приложения договор и четем, точки нямаме никъде. Къде е точка 2? Всичко това е написано може би с ясното съзнание, че един служебен адвокат няма да рови тук, дали има точки и към фактурата какво е написано.

Молбата е в противоречие с разпоредбите на ГПК, не са неясноти, но за мен това е неуважение към съда. Написано е каква е целта – предоставяне на устройство мобилен апарат. Поради което считам, че като нередовна следва да бъде неуважена и върната на дружеството. Освен това липсват уточнения относно следните обстоятелства, а именно: не е установено и не е посочено как е формирана неустойката; в заявлението и в заповедта е посочено, че вземането се отнася за периода от 15.06.17 г. до 14.07.17 г. за което е издадена фактура, последните цифри са 421/15.05.17 г. Отваряме да видим фактурата и да видим има ли посочен такъв период, няма период, във фактурата пише данъчно събитие и дата на плащане и тук се твърдят неща, които не се съдържат. Говори се за фактура, но тази приложената не съдържа посочените обстоятелства. Ищецът следваше да посочи като претендира неустойка от неизпълнение по договор за неплащане на далекосъобщителни услуги във връзка, с които не е платена абонамента такса, той трябваше да посочи периода, фактурата във връзка с претенцията по делото, не фигурира период и това обуславя отхвърляне. Не е посочен начин на изчисление на неустойката. Направих си справката и там където пише корекции, дарение и услуги от партньори и не сме наясно, но искаме да разберем какво е имал предвид ищеца. Сумата е 190,24 лв. тя е посочена като неустойка, част от която се претендира, т.е. сумата от 65,94 лв. е част от тази неустойка, не е посочено как 190,24 лв. и как по нея е изчислена претендирата сума от 65,94 лв. След като не е посочен начина за изчисление, не са посочени компонентите на неустойката и периода, за който се отнася същата всичко това са обстоятелства обуславящи нередовността на исковата молба и водещи след себе си до отхвърляне на същата. Не е посочена стойността на месечните абонаменти. На същата фактура пише баланс от предходен период 41,39 лв. Кой са тези предходни периоди, за кой месец се отнасят? За какво обвинявате длъжника? Че не си е изпълнил задълженията. За кой месеци, за кой период? Да е ясно за кои периоди се отнасят. Може и да се погасени по давност. След като главницата е погасена по давност, ще бъде погасена и неустойката. Главницата е неплащане на месечните абонаменти такси.

Никъде по делото не се вижда какви са тези месечни абонаментни такси, за какъв период са и каква е тяхната стойност. Освен това не е посочено какво включва неустойката. Като цяло заявявам, че не е посочено по какъв начин е формирана сумата от 65,94 лв. – неустойка, не е посочено за какъв период са неплатените услуги въз основа, на които се претендира 4 неустойката. Може да се касае и за неплатени услуги за период погасен по давност. Не е посочено за какъв вид период се претендира неустойката, не е посочен къде е предвидена дължимостта на подобна неустойка, в договора пише чл. 143 там се съдържа уредбата на неустойката, но чл. 143 от ОУ липсва. Не е посочено на какво основание се дължи неустойката и по какъв начин е определена сумата. Всички тези обстоятелства са съществени за конкретизацията на претенцията и тъй като не е възможно тяхното изясняване въпреки опитите то е невъзможно, защото липсват не само документи в тяхна подкрепа, но защото е налице и вътрешно противоречие, всичко това обуславя недопустимост и нередовност на исковата молба. Обикновено се казва и пише в решенията, че това обстоятелство е достатъчно за прекратяване на производството и за отхвърляне на молбата. В такъв смисъл има определения от съдилища, не съм ги представила, те не са задължителни. Всеки съд решава сам по вътрешно убеждение казуса си. Освен всички тези пропуски и нередовности на исковата молба ще изтъкна и други, които са самостоятелно основание за недопустимост и отхвърляне на исковата молба и като неоснователна.

Исковата молба е процесуално недопустима, защото ищецът не е активно легитимиран да води процеса, тъй като длъжника не е бил представляван от мен като особен представител, не е бил надлежно уведомен за цесията. Искът е предявен от цесионера „ЮБЦ“ ЕООД.

Договорите за цесия са прехвърлени по роднинска връзка. Действително искът е предявен от втория цесионер. Това прехвърляне на вземането няма пряко действие спрямо длъжника, тъй като до този момент цесията не е била доведена да знанието на ответника. Като отворим практиката, съдебните решения ще видим, че може и 100 цесии да има достатъчно е едно уведомление. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД това уведомление да бъде прието лично или от упълномощено лице, в противен случай липсва такова уведомление.