Решение № 112 от 29.07.2025, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. В., 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ВРГ при участието на секретаря НИН като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно гражданско дело № 20251300500131 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

Образувано по въззивна жалба от С. Р. Г. с ЕГН **********, чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ Против Решение № 185 от 05.04.2025г по грд 2452 от 2024г на ВдРС.

Поддържа, че Решението на Съда в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно.

В процесния договор е уговорено обезпечение : безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на предвидените в чл. 5, т. 2.1 - т. 2.7 условия, а именно: при един поръчител осигурителният доход да е в размер на не по-малко от 7 пъти минималната работна заплата, а при двама поръчител - не помалко то 4 пъти минималната работна заплата; да не са поръчители по други кредити, да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различен от редовен, както по активни, така и погасени задължения съгласно справка ЦКР към БНБ и да 1 представят служебна бележка от работодателя си, удостоверяващ размера на техния доход.

Уговорено е между страните, че ако кредитополучателя неизпълни това свое задължение му се начислява неустойка.

Вземането за неустойка на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено, както в лихвения процент по договора, така и в годишния процент на разходите.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Сочи се,че уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. Начинът на уговаряне на дължимостта на неустойката сочи, че целта е да се създаде за потребителя задължение за допълнително плащане в полза на кредитора, което де факто се явява за потребителя разход, пряко свързан с кредита - допълнително възнаграждение, дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по кредита, формално извън договорната лихва и все на кредитодателя. Последното несъмнено води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя.

Излага, че следва да се приеме, че след като неустойката не е включена като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. В процесния случай действителния размер на ГПР надхвърлял императивно предвидения праг в чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Твърди се, че с процесния договор за кредит се явява нарушено изискването 2 на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, предвид че в договора за кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния продукт.

Поддържа се, че като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което целият договор е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК / в този смисъл Решение на СЕС от 20.09.2018 г. по дело С-448/17, Решение No

264616 от 09.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. No 9991/2020 г. и др./.

Молят Съда да постанови Решение, с което да отмени атакуваното в обжалваната част и уважи предявения установителен иск. Претедират се разноски за двете инстанции.

По делото е постъпил писмен отговор от „Н.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С.,

ПК 1797, район „И.“, ул. „ЛС“ № 3 (ЛТ), **, в който изразяват становище за допустимост, правилност и законосъобразност на горепосочения съдебен акт.

Твърди се , че Районен съд - В. е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че процесният договор за кредит отговаря на императивните изисквания на ЗПК.

Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Посоченият в договора ГПР е уговорен в допустимите параметри по чл. 19, ал.

4 ЗПК и не надвишава определения размер. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК лихвите са част от компонентите, формиращи ГПР.

Уговорените в договора размери на ГПР и на лихвения процент не са нищожни.

Неустойката по чл. 6, ал. I от договора не е елемент от ГПР по кредита и от същественото съдържание на договора (т.е. и без нея договорът би бил сключен, за разликата от уговорката за лихва, която е неотменна част от същественото му съдържание ), понеже представлява разход при неизпълнение по смисъла на чл. 19, ал.З, т. 1 от ЗПК.

При положение, че съдът е обявил неустоечната клауза за недействителна, 3 механично добавяне в общите разходи по кредита на размера на неустойката е незаконосъобразно, доколкото вземанията по нищожни клаузи са изначално недължими.

С оглед горните съображения, молят

Съда да отхвърли като неоснователна подадената въззивна жалба и да постанови решение, с което да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

В.ският окръжен съд като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки ги в съвкупност, прие за установено следното :

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитумите на исканията за съдебна защита.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

С въззивната жалба не се оспорва установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на РС-В. в тази част, като по този начин те стават част от настоящия съдебен акт и не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба на С. Р. Г. от гр. В. за неоснователна.

Делото е образувано по искова молба на С. Р. Г. от гр. В., чрез адв. Д. М. против „ Н.“ООД- С., с която са предявени обективно съединени искове за нищожност на договор за потребителски кредит, а при условията на 4 евентуалност е предявен иск за нищожност на клауза от договора за кредит.

С решение № 185/05.04.2025г. по грд № 2452 от 2024г., ВдРС е отхвърлил предявеният от С. Р. Г. с ЕГН ********** с адрес: гр. В., ж.к. Б*** против "Н.“ ООД, ЕИК *** седалище и адрес на управление: гр. С., район И., ул. ЛС № 3 / ЛТ/, **, представлявано от И. Н. Х. - С. иск за прогласяване на недействителността на договор за потребителски кредит

№

202210191052270058 от 19.10.2022г. на основание чл. 26, ал. 1от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 19 от ЗПК, като неоснователен,като е признал за установено, че клаузата на чл. 6, ал. 1 в договора за потребителски кредит № 202210191052270058 от 19.10.2022г., с която е уговорена неустойка, е нищожна.

По делото е установено, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 202210191052270058 от 19.10.2022г. като на ищцата е отпуснат заем в размер на 1000.00 лева, който е следвало да бъде върнат в срок до 20.10.2023г. съгласно погасителен план, а именно на 12 равни месечни погасителни вноски, всяка по 103.00 лева с включена главница и лихва при месечен лихвен процент 3.42%. Посочен е лихвен процент по кредита 41.05% и ГПР - 49.72%.

В чл. 4, ал. 3 от договора, е уговорено че в срок до края на следващия работен ден от сключване на договора, кредитополучателят е длъжен да представи на кредитора гаранция по кредита, съгласно реда и условията, посочени в ОУ по договора. Посочено е също, че банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция трябва да бъде за сума в размер на 1236.00 лева със срок на валидност до 21.10.2023г. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора, при неизпълнение на това задължение, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1080.00 лева, която се начислява на месец, считано от изтичане на срока по чл. 4, ал. 3 от договора, а съгласно ал. 5 на чл.

6 неустойката се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план.

Видно е от представената на л. 31 от делото Гаранция за плащане от 19.10.2022г., по процесния договор за кредит е издадена гаранция от „КГ БГ“ ООД по искане на С. Р. Г. за сумата от 1236.00 лева. Посочено е, че гаранцията е валидна до 21.10.2023г. и изтича изцяло и автоматично в случай, че до 17.00 часа на тази дата при гаранта не е постъпило искане, съдържащо посочената 5 по - горе декларация. След тази дата и час, гаранцията се обезсилва.

Вещото лице по назначената и приета по делото ССче е посочило, че по сключения договор за кредит всичко за плащане по погасителен план е в размер на 1236.00 лева, от които 1000.00 лева - главница и 236.00 лева договорена лихва. Според експертизата, на 19.10.2022г. ответното дружество е превело на ищцата сумата от 1000.00 лева по сключения договор за потребителски кредит чрез каса на Изи пей. Ищцата е извършила 6 броя плащания по договора за времето от 13.02.2023г. до 29.09.2023г. в общ размер на 366.00 лева, с които са погасени 243.63 лева - главница и 122.37 лева договорена лихва. Така остават непогасени 870.00 лева - главница и договорна лихва, които не са платени и към момента на изготвяне на заключението на вещото лице - 28.02.2025г.

Вещото лице е посочило, че няма данни ищцата да е платила неустойка в размер на 1080 лева.

Извършено е преизчисление на ГПР, което според заключението е в размер на 49.7268%.

Оплакването във въззивната жалба се свежда до това, че неправилно е отхвърлен иска за прогласяване на недействителността на договор за потребителски кредит № 202210191052270058 от 19.10.2022г. на основание чл. 26, ал. 1от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 19 от ЗПК, като неоснователен, поради това, че ГПР бил посочен единствено като процент без изрично да са описани и основните данни, послужили за неговото изчисляване.

От договора за потребителски кредит съотнесен към разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и тази на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.