Решение № 258 от 11.10.2022, Административен съд - Русе

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 28 гр. Русе, 11.10.2022 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд - Русе, VIII-ми състав, в открито заседание на 27 септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията БАСАРБОЛИЕВА административно дело № 525 по описа за

2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 220, ал. 1 от ЗМ.

Образувано е по жалба на „Астра Биоплант“ ЕООД, със седалище: гр. Сливо поле, община Сливо поле, област Русе, против Решение рег. № 32-250630 от 04.08.2021 г. към Митническа декларация MRN 21BG002002045281R1 от 22.02.2021г., издадено от директор на ТД Митница Варна в

Агенция „Митници“. С оспореното решение, на основание чл. 29, чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, чл. 56, във връзка с чл. 5, т. 39, чл. 77, § 1, чл. 85, § 1, чл. 101, § 1 и чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл.54, ал. 1, чл. 56 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС и чл. 59 от АПК, посочената митническа декларация е коригирана в частта относно декларирания код на внесената стока по Комбинираната номенклатура като вместо 15180095 е разпоредено той да се чете 15180099, в резултат на което е коригирана и ставката на митото – от 2% на 7,7% и са установени публични задължения за досъбиране, както следва: мито (А00) в размер на 44 243,17 лева и ДДС

(В00) в размер на 8 848,64 лева, ведно с лихвата за забава върху тях. Навеждат се съображения за нищожност, респ. унищожаемост на оспорения административен акт като издаден от некомпетентен по степен орган, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и при липса на фактическите основания за неговото издаване и в несъответствие с материалния закон. Моли съда да отхвърли искането на ответника по жалбата за отправяне на преюдициално запитване до СЕС като постанови решение, с което да обяви оспорения административен акт за нищожен, респ. да го отмени като унищожаем. Претендира присъждането на направените деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – Директор на ТД Митница

Варна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че решението е издадено от материално и териториално компетентен орган. Поддържа, че стоката, по своето съдържание, представлява смес единствено от растителни масла и мазнини, което било установено с митническата лабораторна експертиза (МЛЕ), поради което декларираният от жалбоподателя код по КН се явявал неприложим.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна.

Претендира присъждането на направените деловодни разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

Видно от приложеното известие за доставяне (л. 1 от преписката), Писмо рег. № 32-251075 от 05.08.2021 г., с което е изпратено оспореното решение, е връчено на жалбоподателя на 06.08.2021 г. Жалбата е подадена чрез административния орган на 19.08.2021 г., т.е. в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 220, ал. 1 от ЗМ, във вр. с чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Следователно жалбата е депозирана в преклузивния срок, от процесуално легитимирана страна – адресата на акта, неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя се явява основателна.

Оспореното решение е издадено от орган, компетентен материално, териториално и по степен и в рамките на неговите правомощия съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 7 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, във вр. с чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Не се споделя възражението на жалбоподателя, направено в съдебното заседание на 12.10.2021 г., за липса на компетентност по степен на директора на ТД Митница Варна да издаде решение, с което да коригира подадената от жалбоподателя митническа декларация, приета от друг митнически орган – от митнически инспектор от МП „Варна - запад“.

Действително, от принципа за самостоятелност на административния орган, който се изразява и в забраната по чл. 10, ал. 1, изр. второ от АПК, следва изводът, че актовете на некомпетентния по степен горестоящ орган биха били нищожни. Това положение обаче не е абсолютно. Както е посочено в цитираната разпоредба, по-горестоящ орган не може да изземе за решаване въпрос от компетентността на долустоящия орган, освен ако това е предвидено със закон. На следващо място, както е в случая, ако самият закон разграничава сферите на компетентност на долустоящия и горестоящия орган в различните по вид административни производства и всеки от тези органи се ограничи при издаването на своите актове в така определената му сфера, то подобно изземване на компетентност въобще няма да е налице.

Няма спор, че оспореното решение е от категорията по чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 – издадено е без предварително заявление, т.е. служебно от митническите органи.

Според изричната разпоредба на чл. 19, ал. 7 от ЗМ, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, решения, взети без предварително заявление, се издават от директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго. Цитираната разпоредба не противоречи на чл. 101, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Разпоредбата на чл.15, ал. 2 от ЗНА действително предвижда, че ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът. В случая обаче такова противоречие не е налице. Текстът на чл. 101, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 гласи, че размерът на дължимите вносни или износни мита се определя от митническите органи, отговорни за мястото, където възниква или се счита, че възниква митническото задължение съгласно член 87, веднага щом тези органи разполагат с необходимата информация.

От своя страна чл. 87, § 1 от същия регламент, в приложимите си части, предвижда, че митническото задължение възниква на мястото, където се подава митническата декларация. Съображение 33-то от преамбюла на регламента сочи, че „целесъобразно е да се определи мястото, където възниква митническото задължение и където следва да бъдат събирани вносните или износните мита“.

Следователно, като обвързва компетентността на митническите органи с конкретно „място“ от митническата територия на Съюза, разпоредбата на чл. 101, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 приравнява това „място“ на територията на конкретна държава-членка на ЕС, по отношение на която националните й митнически органи разполагат с компетентност да определят митническите задължения. Това следва и от тълкуването на чл. 165 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, който урежда оказването на взаимопомощ между митническите органи на държавите-членки.

Понятието „митнически органи“, от своя страна, е дефинирано в чл. 5, т. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 като митническите администрации на държавите членки, които отговарят за прилагането на митническото законодателство, както и всички други органи, оправомощени съгласно националното законодателство да прилагат определени митнически законодателни разпоредби. От тази дефиниция и преди всичко от израза „…оправомощени съгласно националното законодателство“ следва извод, че кой конкретен митнически орган измежду отговорните за мястото, където е възникнало митническото задължение (т.е. за територията на съответната държава – членка на ЕС), е компетентен – материално, териториално и по степен, да взема решения, с които да определя митническите задължения, е въпрос, предоставен за решаване изцяло на националния законодател.

Процесната митническа декларация е подадена в МП „Варна запад“, т.е. на територията на Република България, поради което компетентни, съгласно чл. 101, § 1, във връзка с чл. 87, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, са българските митнически органи. В рамките на националната митническа администрация, материално, териториално и по степен компетентен е, съгласно чл. 19, ал. 1 и ал.7 от ЗМ, Директорът на ТД Митница Варна, който, според чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ и чл. 34, т. 9 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“, издава решения за прилагането на митническите разпоредби/индивидуални административни актове в рамките на своите правомощия.

Оспореното решение е в писмена форма като в него, в съответствие с чл.22, § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013, се съдържат мотиви, в които са посочени правните основания за издаването му като се съдържа и изложение на фактическите обстоятелства, които, според административния орган, обосновават разпоредения краен резултат.

Съдът констатира, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила във връзка с реда и начина на вземане на проба от процесната стока, както и във връзка с нейния лабораторен анализ в Дирекция „Централна митническа лаборатория“. Тези нарушения са обусловили и неправилното приложение на материалния закон от гледна точка на извършеното тарифно класиране на стоката.

Разпоредбата на чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013, към която се препраща и в чл. 29 от същия по отношение на решенията, взети без предварително заявление, урежда процесуалното задължение на митническите органи, преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, да му съобщят мотивите, на които ще се основава решението, и да му предоставят възможност да изрази своето становище в определен срок от датата, на която го е получил или се счита, че го е получил. Нормата на чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013 е императивна, а в случая не са налице някои от изключенията от регламентираното в нея право на изслушване, предвидени в същата разпоредба, втора алинея, б. “а“ – б. “е“, респ. в чл. 10 от Делегиран регламент (EC) 2015/2446.

В чл. 8, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е предвидено и минималното съдържание на съобщението по чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013. В него следва да е посочено: а) документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение; б) срокът, в който съответното лице трябва да изрази своето становище, считано от датата, на която е получило съобщението или се счита, че го е получило; в) упоменаване на правото на съответното лице на достъп до документите и информацията, посочени в буква а), съгласно приложимите разпоредби.

В случая до жалбоподателя е изпратено Писмо изх. № 32-187901 от 15.06.2021 г., което отговаря на формалните изисквания на чл. 8, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Писмото е връчено с обратна разписка на представител на жалбоподателя на 23.06.2021 г. В определения 30-дневен срок последният не е депозирал становище или възражение и не е представил доказателства. (л. л. 9 - 12 от преписката)

Както беше посочено, процесуални нарушения са допуснати на първо място при вземането на проби от процесната стока.

Вземането на проби от стоките е регламентирано в чл. 189 и чл. 190 от Регламент (ЕС) № 952/2013, респ. чл. 238 – чл. 242 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, от съответните задължителни международни стандарти за вземане на проби от различни продукти [1], а за неуредените в регламентите и стандартите въпроси – от Ръководството за вземане на проби от стоки за целите на митническия контрол и контрола върху акцизните стоки, утвърдено с т. 2 от Заповед № ЗАМ-1397 от 30.08.2019 г.

(заповед и ръководство на л. 307, л. л. 288 – 304 от делото). Българският стандарт БДС EN ISO 5555

„Животински и растителни мазнини и масла. Вземане на проба“ е одобрен от председателя на БИС на 03.10.2003 г. и е идентичен на стандарт EN ISO 5555:2001. Същият е изменен с Изменение 1 „Гъвкави контейнери за транспортиране на течни продукти“ (т.нар. “флекситанкове“, flexitanks). В превода на български език, т. 6.6.5, на този стандарт е посочено изрично следното: „Не е възможно да се вземе проба от гъвкав резервоар, след като е бил напълнен, а вземането на проби трябва да се извършва по време на процеса на пълнене или разтоварване. Следователно трябва да се използва методът, описан в 6.6. Когато съоръженията за пренос на масло не предоставят подходяща точка за вземане на представителни проби, се предлага да бъде произведена тръба с дължина от около 0,3 м., с подходящи връзки във всеки край, снабдена с подходящ пробовземен кран. Тази тръба трябва да бъде свързана между клапана на flextank и нагнетателната линия преди започване на товарене/разтоварване, за да се вземат последователни проби по време на целия процес на товарене/разтоварване.