Решение № 178 от 12.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Радева при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20251100901802 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Конститутивна претенция по чл.155, т.3 ТЗ.

В исковата молба ищецът Софийска градска прокуратура твърди, че ответното дружество „ВИТОША РИЗОРТ 2000“ ООД, ЕИК 130123091, е без управител за период над три месеца, което според нормата на закона е основание за прекратяването му. Ето защо, на основание чл.155,т.3 ТЗ, моли съда да постанови решение, с което прекрати дейността на ответника.

В срока за отговор на исковата молба ответникът „ВИТОША РИЗОРТ 2000“ ООД, ЕИК 130123091, комуто книжата са връчени чрез назначения му от съда особен представител адв. К. К., подава отговор, с който възразява да е налице установена чрез надлежно доказателствено средство смъртта на управителя на дружеството, който е чужд гражданин, а по делото ищецът не е представил официален документ, удостоверяващ факта на смъртта на управителя М.Р.. Ето защо моли съда да отхвърли претенцията.

Необходимостта от назначаване на особен представител е свързана с това, че органите на дружеството са десезирани, което е „остатък“ от проведеното производство по несъстоятелност, обозначение на което е останало и във фирменото наименование на дружеството.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

По допустимостта на иска и наличие на интерес от неговото предявяване.

Необходимостта от предявяване на иска по чл.155, т.3 ТЗ е наложена от това, че прекратяване на дружеството е обстоятелство, подлежащо на вписване и това вписване е свързано с влизане в сила на обстоятелството (арг.

1 от нормата на чл.140, ал.3 ТЗ). За да се извърши вписване следва да се инициира охранителното производство, а прокурорът не попада в кръга на лицата, посочени от законодателя по чл.15 ЗТРРЮЛНЦ. Прокуратурата не е оправомощена за иска вписване на настъпилата промяна. Необходимостта от вписване на прекратяване на дейността на дружеството, с оглед на принципите на публичност, вярност, въз основа на които работи ТР, даващи закрила на обществения интерес, предпоставят необходимост от предявяване на конститутивния иск по чл.155, т.3 ТЗ.

Поради това настоящият съдебен състав приема, че искът е допустим.

По основателността на претенцията.

От представените по делото писмени доказателства не може да се направи категоричен извод, че вписаният управител на ответното дружество М.Р., гражданин на държавата Израел, роден на ********. е починал.

Приложените заверени препис от документи, които включват и разменена кореспонденция от ДМОС н по линия на МОКП ИНТЕРПОЛ с ИНТЕРПОЛ Букурещ и ИНТЕРПОЛ Йерусалим и която касае същото физическо лице, но във връзка с друго дружество, в чиято арганна структура участва, е получена следната информация: от ИНТЕРПОЛ Букурещ – че лицето не фигурира в националната им база данни, а от ИНТЕРПОЛ Йерусалим е получена информация, че лицето е починало на 30.01.2020г.

Получаване на акт за смърт, който удостоверява това обстоятелство по делото не е наличен и не е осъществена процедура по получаването му, като ищецът, въпреки дадените му от съда указания касателно носената, според нормата на чл.154 ГПК доказателствена тежест, не е изпълнил своята процесуална тегоба.

Установяване на факта на смъртта според действащото законодателство в Републиката се установява с писмени доказателства, освен ако не се касае за особено производство по чл.542 ГПК, което дава възможност при липса на надлежното писмено доказателство, което свидетелствува за правнозначимия факт на смъртта на лицето и при спор относно наличието на този факт, който следва да бъде удостоверен с документа и този факт е нечия смърт, приложим ще е правният институт на обявяване на смърт, регламентиран от разпоредбите на чл. 549-552 ГПК и чл. 14 ЗЛС. С обявяване смъртта на едно физическо лице по съдебен ред, въз основа на решението по чл. 551 ГПК, общинските власти се задължават да съставят акт за смърт на лицето.Тази уредба касае установяване на смъртта на лице, което е български гражданин.

В случая възможността за провеждане на такова производство не е възможна, липсват и надлежни доказателства – акт за смъртта, издаден от компетентен орган на държавата Израел, който да свидетелствува за факта на смъртта на нейния гражданин М.Р., за да може съдът да приеме, че ответното дружество е без управител за срок, който надвишава 3 месеца и да приеме наличие на посоченото от ищеца основание за прекратява на дружеството.Представените по делото документи, които изхождат от държавен орган няма качество на официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, за да може съдът да се счита обвързан от тяхната доказателстева сила и 2 да приеме за установен по категоричен начин факта на смъртта на М.Р.. Тези документи могат да служат като индиция на твърдения факт, но не за установяване на същия.

Ето защо приема за неустановена предявената конститутивна претенция, което води до извод за нейната неоснователност, а това налага отхвърлянето и.

При изложеното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА иск по чл.155, т.3 ТЗ за прекратяване на дружеството „ВИТОША РИЗОРТ 2000“ ООД, ЕИК 130123091, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ж.к.Симеоново, ул.197№13, вх. „Д“, ет. 5, ап. 15Б, поради НЕОСНОВАТЕЛНОСТТА му.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС двуседмичен срок от връчването му на страните / на ответника, чрез неговия особен представител/.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3