Решение № 462 от 20.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. София, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Яна Ем. В.ова при участието на секретаря Красимира Й. Динева като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231100601131 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С Присъда № 227/03.10.2022 г., постановена от СРС, НО, 135-ти състав по Наказателно дело частен характер № 20211110213700 по описа за 2021 година, съдът е признал подсъдимия Г. М. А. за НЕВИНОВЕН в това, че:

На 28.09.2021 г. в електронно издание „Ф..бг“ в статия със заглавие „Кой ще ни защити от „защитения свидетел“ ?“ чрез изразите: „Вероятно ви прави впечатление, че „свободните медии“ и доста от популярните журналисти мълчат като комунисти на разпит по скандала? Елементарно, Уотсън - Ц. плаща на всички по веригата, вместо като „защитен свидетел“ срещу Мафията като част от нея да пише пред следователя “Именувам се...“ . Но, това е България век след кончината на Патриарха Иван Вазов.

Очевидно няма кой да ни защити от „защитения свидетел“ . Странно, но факт - засега Б.Р. и Я.С. не намират време за тази чудовищна гавра с правосъдието и обществения морал“ и „Чисто и просто уравнението не излиза, защото няма как Ч. да е „обществен враг № 1, а неговият лейтенант 1 да е основният „благодетел“ на българския спорт. И, ако това не е нонсенс, здраве му кажи! Оставям на съответните компетентни институции казуса, тиражиран от някои медии, че хазартните структури на Ц. са ощетили бюджета и данъкоплатците с над 300 млн. лева“ е приписал престъпление на частния тъжител Ц. С. Н., а чрез израза: „Към днешна дата клиентът на разширения списък „Магнитски“ владее зад кулисите нелегитимен футболен клуб от Първа лига, като същевременно е спонсор на същата Лига и на половината участници в нея, от което произтича въпиющ конфликт на интереси. Но това не е всичко - „защитеният свидетел“ брутално налага корпоративния си интерес върху целия български спорт (...)“ е разгласил позорни обстоятелства за частния тъжител Ц. С. Н., като клеветата е нанесена публично и разпространена по друг начин - чрез електронна публикация - престъпление по чл.148, ал.2, вр.ал.1, т.1 и т.2 вр.чл.147, ал.1 от НК , поради което и на основание чл. 304 НПК го е ОПРАВДАЛ по така повдигнатото обвинение.

Срещу така постановената присъда е постъпила Въззивна жалба от Ц. С.

Н. чрез адв. В. И. от САК в която се сочи, че присъдата е постановена при условията на незаконосъобразност, необоснованост, като същата е и несправедлива. Иска се отмяна на присъдата.

След връщане на делото на СРС и даден срок на ЧТ и жалбоподател да допълни жалбата си, така че тя да отговаря на изискванията на НПК, е постъпило Допълнение към въззивна жалба от Ц. С. Н. чрез адв. В. И. от САК с което се иска отмяна на присъдата по изложените в Допълнението съображения.

Сочи се, че СРС първоначално е посочил /в Разпореждане от 10.12.2021г./, че производството било образувано за „клевета и обида“, а реално се е произнесъл с постановената присъда само относно престъплението „клевета“.

В Допълнението се сочи, че СРС се е произнесъл по отношение на изразни средства, които били различни от инкриминирания в тъжбата конкретен израз, като СРС бил игнорирал израза за който са повдигнати обвиненията, като СРС не се бил произнесъл и по повдигнатото обвинение за „Обида“, нито по инкриминираната идеална съвкупност между „клевета и обида“. В тази връзка се сочи, че диспозитивът и мотивите на присъдата не 2 кореспондират с повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Сочи, че приписаното на неговия доверител позорно обстоятелство е, че е „част от мафията“, като това съставлявало и обида, доколкото като се сочи, че ЧТ е част от мафията, то същият е определен като „мафиот“. Независимо от повдигнатото обвинение и за обида обаче, СРС не бил се произнесъл изобщо по това обвинение. Повереникът сочи, че липсата на произнасяне по повдигнатото обвинение и произнасяне по изрази, които не са инкриминирани, СРС е допуснал съществено процесуално нарушение, което дава основание за отмяна на присъдата.

Повереникът на ЧТ сочи също така, че СРС неправилно е оправдал подсъдимия за статия от 28.09.2021г., тъй като, макар статията да е от друга дата – 27.09.2021г. това се дължало на техническа грешка в тъжбата, а документите били приложени към делото и от тях било видно, че датата е 27.09.2021г., като посочената техническа грешка не е нужно да бъде коригирана по реда на чл. 287 от НПК, а това можело да бъде направено и след срока по чл. 81, ал. 1 от НПК.

Постъпило е и Допълнително становище от жалба от Ц. С. Н. чрез адв.

В. И. от САК в което се излагат подробни съображения, че посочената дата на публикуване на процесната статия 28.09.2021г. вместо 27.09.2021г. се дължи на техническа грешка, а не на фактическа грешка. Сочи се, че в Тъжбата не е посочена дата на извършване на деянието, а дата на публикуване на процесната статия. В тази връзка се излагат твърдения, че СРС неправилно бил приел, че датата 28.09.2021г. е посочена като дата на извършване на деянието, докато в тъжбата датата 28.09.2021г. е посочена единствено като дата на публикуване на процесната статия, като СРС бил приел тази дата и за датата на която ЧТ бил узнал за публикуваната статия. Сочи се, че е налице противоречие в мотивите на СРС, като от една страна там е посочено, че в тъжбата не е посочена дата на извършване на деянието, а в същото време, пак в мотивите било посочено, че 28.09.2021г. била посочена в тъжбата като дата на инкриминираното деяние.

Повереникът сочи, че тази техническа грешка е било установена от СРС още при подаването на Тъжбата, тъй като към нея била приложена и съответната статия, която била с дата 27.09.2021г., поради което следвало да даде съответните указания на ЧТ да отстрани тази нередовност, като посочи 3 датата на деянието. Като не бил направил това, СРС бил лишил ЧТ от възможност да поправи своевременно и в срока на чл. 81, ал. 3 от НПК своята тъжба, като по този начин СРС се бил произнесъл по една изначално нередовна тъжба. Повереникът сочи съдебна практика в подкрепа на виждането си, че техническата грешка, относно датата на публикуване на статията е можела да бъде отстранена дори след изтичане на срока по чл. 81, ал. 3 от НПК. В заключение Повереникът сочи, че пропускът на съда да констатира нередовността на тъжбата и да даде съответните указания не следва да рефлектира негативно върху правото на ЧТ да защити правата си и отново моли присъдата на СРС да бъде отменена.

В съдебното заседание по делото частният тъжител Ц. С. Н., макар и редовно призован, не се явява.

Подсъдимият Г. М. А., също редовно призован, не се явява.

Адв. И., повереник на ЧТ заявява, че поддържа въззивната жалба, допълнението към въззивната жалба и допълнителното становище, не прави искания по доказателствата и искания за отводи.

Адв. Т., защитник на подсъдимия заявява, че оспорва жалбата, допълнението към нея и допълнителното становище, не прави искания по доказателствата и няма искания за отводи.

Съдът е докладвал на страните, постъпили по разпореждане на съда писмени доказателства, а именно : Писмен документ на хартиен носител, съдържащ процесната статия и фотоснимка от изданието Ф.Н. от дата 27.09.2021г.

В хода по същество адв. И. излага подробни съображения за това, че производството било образувано за извършени престъпления „Клевета“ и „Обида“, като в подадената тъжба били уточнени и прецизирани конкретните изрази, като било посочено, че се претендира идеална съвкупност между „клевета и обида“. Независимо от това, в нарушение на процесуалните правила, СРС се бил произнесъл само относно престъплението „клевета“, като се бил произнесъл и по различни изразни средства от инкриминираните с тъжбата, като напълно липсвало произнасяне за престъплението „обида“, като по този начин се твърди, че СРС бил постановил присъда коренно различна от повдигнатото обвинение, като се преповтарят подробните аргументи на повереника, изложени в Допълнението към тъжбата и Допълнителното 4 становище, както относно инкриминираните изрази и тяхната правна квалификация, така също и относно датата на деянието, възприета от СРС, като сочи, че неправилно СРС бил приел датата на публикуване на процесната статия и като дата на инкриминираното деяние. В заключение се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.

Адв. Т. посочва, че противно на твърденията на Повереника, в тъжбата ясно, още с първото изречение било посочено кога е осъществена публикацията и това обвинение е поддържано в рамките на цялото производство, преди съдът да го забележи и да го посочи в мотивите към присъдата си. Защитата сочи, че в цялото производство пред СРС се твърди, че деянието е осъществено на 28.09., а видно от събраните доказателства, деянието било осъществено на различна дата, поради което и правилно СРС бил приел, че това е самостоятелно основание за оправдаване на подсъдимия.

Сочи, че СРС е анализирал всички инкриминирани текстове, съобразно разпореждането си с което е дал ход на тъжбата, като по тези изрази се е произнесъл и с присъдата си. Правилно, според защитата СРС е приел, че не се касае за изнасяне на твърдения за обективни факти , а става въпрос за един журналистически очерк, който представлява оценка на публично известни обстоятелства – включване на ЧТ и цялото му семейство в списъка по „Закона Магнитски“, който бил закон за тежки престъпления и пази САЩ и системата им от корупция, финансови измами. Защитата сочи, че по делото е установено, че ЧТ и В.К.Б. са имали общ бизнес с дружеството „Е.“ за което водещи политически фигури и главният прокурор били посочили, че е ощетило държавата със 700 милиона, а Б. бил с 19 повдигнати обвинения, но ЧТ имал качеството на „Защитен свидетел“ по това дело. Защитата отрича, че в статията ЧТ е посочен като част от мафията, а сочи, че авторът просто си задава въпроси, които прави публично достояние, което кореспондира с работата му на журналист. Защитата сочи също така, че всички факти, посочени в публикацията били доказани и установени, като СРС правилно бил извършил анализ на събраните доказателства и бил достигнал до извод, че не са налице позорни факти и унизителни за честта и достойнството на ЧТ такива. Сочи се, че дълг на всеки журналист е да отстоява свободата на словото и правото да коментира фактите, каквито са и да им дава собствена оценка. В заключение се сочи, че поведението на подсъдимия е 5 несъставомерно на повдигнатото обвинение и се иска потвърждаване на присъдата.

В реплика на адв. И., същият сочи, че изцяло липсва произнасяне на СРС по повдигнатото с тъжбата обвинение. Сочи, че в Тъжбата била посочена само дата на публикуване на статията, а не дата на извършване на деянието.

Съдът, като обсъди доводите на страните изложени в жалбата, допълнението към нея и допълнителното становище, както и тези, изложени в съдебно заседание намира следното :

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени в мотивите на присъдата. При обсъждането на доказателствата, настоящия съдебен състав не намира основания за съществени промени във фактическата обстановка, възприета от районния съд, която е следната:

Подсъдимият Г. М. А. е роден на 29.06.1957 г. в гр. София, българин, български гражданин, висше образование, неосъждан, работи като журналист на свободна практика, с адрес: гр. София, ул. ****, ЕГН: **********.

На 27.09.2021 г. в електронното издание „Ф..бг“ (“F..bg”) била публикувана статия със заглавие „Кой ще ни защити от „защитения свидетел“ ?“ с автор Г. М. А., който в цитираната публикация написал и следните инкриминирани изрази :

„Вероятно ви прави впечатление, че „свободните медии“ и доста от популярните журналисти мълчат като комунисти на разпит по скандала?

Елементарно, Уотсън - Ц. плаща на всички по веригата, вместо като „защитен свидетел“ срещу Мафията като част от нея да пише пред следователя “Именувам се...“. Но, това е България век след кончината на Патриарха Иван Вазов. Очевидно няма кой да ни защити от „защитения свидетел“. Странно, но факт - засега Б.Р. и Я.С. не намират време за тази чудовищна гавра с правосъдието и обществения морал“