Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11 от 02.03.2026, Районен съд - Кнежа

Съд
Районен съд - Кнежа
Дело
Административно наказателно дело 249/2025
Вид
Решение № 11
Подписан
02.03.2026
В сила
23.03.2026
Състав
Пламен Георгиев Тодоров

Цитирани разпоредби

  • чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.103 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175,ал.1,т.4 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Кнежа, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Тодоров при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска като разгледа докладваното от Пламен Г. Тодоров Административно наказателно дело № 20251430200249 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Т. М. М.,с ЕГН********** от гр.Кн.,ул.“***“№*,обл.Пл. е подал въззивна жалба против Наказателно постановление №25-0285-000624/ 25.08.2025г.на Началник РУ в ОДМВР,РУ Кнежа.

Въззивникът твърди,че обжалва изцяло Наказателно постановление № 25-0285000624/25.08.2025г., издадено от Началник РУ-Кнежа при ОДМВР Плевен,като незаконосъобразно и неправилно,на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Въззивникът твърди,че процесното НП е с непълно и неточно фактическо описание,тъй като в него липсва ясно и подробно описание на фактическата обстановка- не са упоменати условията на мястото, видимостта,начинът на подадения сигнал, разстоянието и моментът на настигателната проверка,което ограничава правото му на защита и е нарушение на чл.42 ЗАНН.

Той счита,че за него е налице липса на умисъл и е оказал незабавно съдействие,понеже не е действал умишлено. Въззивникът изтъква,че поради внезапния сигнал се почувствал стресиран и несигурен дали се отнася за него,което доведе до кратко забавяне. След като служителите го настигнали, спря незабавно и оказал пълно съдействие и не е имало нито опасно поведение,нито отказ за сътрудничество.

Въззивникът описва,че полевия тест за наркотични вещества – първоначално е дал положителен резултат и е имало последващо категорично отрицателен лабораторен анализ.Той сочи,че въпреки доказаната невярност на полевия тест, срещу него продължава да се третира ситуацията като нарушение,каквото реално не е било извършено.

Въззивникът описва,че в деня на инцидента бил задържан в срок от 24 часа,а свидетелството ми за управление било отнето като в резултат на това останал близо пет месеца без книжка,въпреки че нямало нито окончателен анализ,нито доказателства за употреба на наркотични вещества. Същият сочи,че това го е поставило в изключително тежко положение,тъй като през този период останал без работа,тъй като работата му изисква ежедневно управление на автомобил и не можел да изпълнява служебните си задължения.

1

Според него отнемането на свидетелството му за управление на МПС за още 3 месеца допълно ще затрудни финансовото му положение и на семейството му,тъй като ще остане без доходи.

Въззивникът твърди,че поради първоначално разпространената информация,че е „дал положителен тест“,бил неправомерно възприет от околните като лице, употребяващо наркотични вещества,което довело до уронване на личния му и професионален престиж,отдръпване на приятели и познати,които започнали да странят от него,значителен психически дискомфорт, тревожност и социално напрежение.

Според него всички тези последици били причинени от неверен полеви тест, който по-късно беше опроверган чрез официален лабораторен анализ.

Въззивникът изтъква,че това е първото му нарушение като законът изисква да се отчетат смекчаващите обстоятелства -липсата на умисъл, добросъвестното поведение,пълното съдействие и доказаната невинност по отношение на наркотичните вещества (чл.27 от ЗАНН),които не са отчетени в процесното постановление.

Според въззивника наложеното наказание „лишаване от управление на МПС в среден размер“ е необосновано тежко в контекста на установените факти,особено при положение,че дори служителите на място му обяснили, че случаят може да бъде санкциониран само с глоба.

Въззивникът сочи,че в процесното постановлението е посочено „лишаване от управление нв среден размер“,което представлява очевидна правописна и фактическа грешка като това поставя под съмнение вниманието и точността при изготвяне на документа.

Въззивникът е направил искане пред съда при възможност, да разпореди временно връщане на свидетелството му за управление до окончателното произнасяне по жалбата,тъй като без него не може да изпълнява служебните и личните си задължения.

Въз основа на изложеното, въззивникът иска от съда да отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно,неправилно и необосновано.

Освен това иска от съда да отмени наказанието „лишаване от право да управлявам МПС“и да остави само глоба,съобразена със смекчаващите обстоятелства.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. М. М. против НП № 25-0285-000624/25.08.2025г.,издадено от Началник РУ –Кнежа,с което за нарушение на чл.103 от ЗДвП му е наложена глоба 200лв.и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл.175,ал.1, т.4 ЗДвП.

Процесното НП е било връчено на въззивника на 26.11.2025г.,а въззивнага жалба е подадена на 27.11.2025г.,предвид което жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество,същата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства – АУАН,НП,разпита на актосъставителя и свидетеля,както и писмените доказателства – съдът приема за установено следното:

На 31.07.2025г. около 01:00ч. в гр.Кнежа на ул.„Марин Боев“ на жалбоподателя е бил подаден сигнал за спиране със стоп-палка. Твърди се, че водачът не е спрял незабавно,а е продължил движението си, като впоследствие е последван от служебен автомобил със светлинен и звуков сигнал и е спрян.

При проверката е извършен полеви тест за наркотични вещества, отчел първоначално положителен резултат за амфетамин,но впоследствие е извършено лабораторно изследване,което е дало отрицателен резултат.

Съдът стигна до следните си правни изводи по делото:

Относно съставомерността на нарушението по чл.103 от ЗДвП:

2

Съгласно чл.103 от ЗДвП водачът е длъжен да спре при подаден сигнал от контролен орган.

За да е налице административно нарушение, следва да бъде установено:

1.ясно подаден сигнал;

2.възприемане на сигнала от водача и

3.съзнателно неизпълнение.

Практиката на ВАС приема,че неизпълнението следва да бъде установено по категоричен начин, като се изясни дали водачът е имал реална възможност да възприеме сигнала и съзнателно да не го изпълни (напр.Решение № 5176/2016г. по адм.д.

№14033/2015г.,ВАС и Решение № 10284/2017г. по адм. д.№ 4970/2017г.,ВАС).

В конкретния случай от доказателствата се установява,че водачът е възприел ясно подадения му сигнал за спиране,но е продължил движението си като впоследствие е спрял след подаден светлинен и звуков сигнал,предвид което съдът приема,че е налице формално осъществяване на състава.

Относно индивидуализацията на наказанието

Съгласно чл.27 ЗАНН наказанието следва да бъде определено съобразно:тежестта на нарушението; подбудите; смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и имотното състояние на нарушителя.

Според съда за извършеното административно нарушение на чл.103 от ЗДвП, видно от нормата на чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП на въззивника е било наложено минималното предвидено кумулативно наказание глоба в размер на 200лв./двеста лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3м./три месеца/,който срок следва да се отчита от фактическото отнемане на съответното СУМПС на въззивника в АУАН на 31.07.2025г.

Съдът счита,че извършеното административно нарушение на чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП от въззивника е било установено от обективна и субективна страна от актосъставителя в присъствието на свидетеля. Съответно санкционирането на въззивника е съобразно минималната възможна кумулативна санкция с наказания глоба от 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3м./три месеца/,като срокът на второто наказание следва да се зачита от реалното фактическо отнемане на СУМПС на въззивника от 31.07.2025г.

Предвид изложеното,съдът следва да постанови съдебно решение,с което да потвърди процесното Наказателно постановление №25-0285-000624/ 25.08.2025г. на Началник РУ в ОДМВР,РУ Кнежа като правилно и законосъобразно.

Водим от горното,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №25-0285-000624/ 25.08.2025г. на Началник РУ в ОДМВР, РУ Кнежа като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване дневен срок от съобщаването му на страните. пред

Адм.съд-гр.Плевен в

14

Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________

3