Определение № 4237 от 31.03.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4237 гр. София, 31.03.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20231100103677 по описа за 2023 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от Н. И., с която е предявен иск по чл.30 от Закона за наследството – за възстановяване на запазената й част от наследството на нейната М.Е. С.а, която запазена част е била накърнена чрез извършеното от покойната безвъзмездно разпореждане с имуществото й чрез две дарения в полза на нейния син и брат на ищцата – ответника Я. С.. По исковата молба е било образувано гр. д. №45919 по описа на СРС за 2020г.

След като е приел същата за редовна, събрал е държавна такса в размер на 80 лв. разменил е съдебните книжа, насрочил е делото за открито съдебно заседание и е провел четири съдебни заседания, с протоколно определение от 16.02.2023г., районният съд е приел, че искът по чл.30 от ЗН е оценяем, като цената на иска следва да се определи въз основа на дробна част от данъчната оценка на имотите, съответна на частта от наследството, чието възстановяване се иска. Като определил цена на иска от 64 826,96 лв., на осн. чл.104, т.4 от ГПК СРС приел, че не е компетентен да разгледа делото и изпратил същото по подсъдност на СГС.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с делото, намира, че становището на районния съд относно цената на иска не може да бъде споделено. Предявеният иск с правно основание чл. 30 ЗН е неоценяем. Искането е за възстановяване на запазената част от наследството, а наследствената маса представлява съвкупност от права и задължения и не може да се отъждестви само с недвижими имоти, обект на даренията, с които се твърди правото на запазена част да е било накърнено. Ето защо, и при липса на нарочно правило в този смисъл в процесуалния закон, не е налице каквото и да било основание данъчната оценка на тези имоти на свой ред да бъде критерий за определяне цената на иска.

Съдът споделя съдебната практика, намерила израз в множество съдебни актове, сред които определение по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК № 67 от 19.03.2015г. по ч. гр. д. № 385/2015 г., ГК, ІІ ГО на ВКС, определение № 533 от 21.11.2011г. по ч. гр. д. № 327/2011 г., ГК, ІІ ГО на 1

ВКС, определение №331 от 31.01.2017г. на САС по в.ч.гр.д. 5953/2016г. – с което е разрешен именно спор за подсъдност по чл.122 от ГПК относно иск по чл.30 от ЗН за възстановяване на запазена част от наследство, накърнена с дарение. В посочените определения е прието, че правото на възстановяване на запазена част е имуществено, но паричното му изражение е предмет на доказване в хипотеза на извършени от наследодателя безвъзмездни разпореждания чрез завет или дарения, в които само случаи част от предмета на производството е установяване паричния размер на наследствената маса, съответно на запазената и разполагаемата част. Установяването на този размер е необходимо само за извършване на преценка дали с безвъзмездното разпореждане или разпореждания, наследодателят е накърнил запазената част, а в случаите на универсално завещание в предмета на делото не се включва изследване стойността на наследствената маса. Именно с оглед на тези особености на иска по чл. 30 ЗН, с който се защитава правото на наследник със запазена част да получи наследствено имущество на определена стойност, съответна на паричния размер на запазената част, а не право на собственост върху конкретен недвижим имот или имоти и при липса на определени в процесуалния закон правила за определяне на цената му, следва, че посоченият иск е неоценяем. Ето защо, компетентен да разгледа делото е именно СРС – в съответствие с правилото на чл.103 от ГПК.

Изложеното налага настоящият съд да прекрати образуваното пред производство и повдигне спор за подсъдност пред САС на основание чл. 122 от ГПК. него

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 3677 по описа за 2023 г. на СГС.

ПОВДИГА спор за подсъдност пред Софийски апелативен съд, между Софийски районен съд и Софийски градски съд, за определяне на родово компетентния съд за разглеждане на предявения в производството по гр. д. № 45919/2020 г. по описа на СРС иск, на основание чл. 122 ГПК.

Делото да се изпрати на Софийски апелативен съд за разрешаване на спора за подсъдност.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2