Решение № 6530 от 30.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6530 гр. София, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир В.ев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20251100501949 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 22633/13.12.2024 г., постановено по гр.д. № 45096/2024 г. на Софийски районен съд, 43 състав, съдът е осъдил на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД К. Д.

Д., ЕГН **********, да заплати на К. К. С., ЕГН **********, сумата от 2500 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от непозволено увреждане – нанесена телесна повреда от К. Д. Д., за което е бил признат за виновен с влязло в сила Решение № 2/25.08.2023 г., постановено по а.н.д. № 02236100200051 по описа за 2023 г. на Софийски военен съд, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 04.08.2019 г., до окончателното изплащане.

На основание чл. 38 ЗА съдът е осъдил К. Д. Д., ЕГН **********, да заплати на адв. М. Б. М., вписана в САК под личен № **********, сумата от 550 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК съдът е осъдил К. Д. Д., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС сумата от 450 лева, представляващи държавна такса и разноски за експертиза, от заплащането на които ищецът К. К. С., ЕГН **********, е бил освободен на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника К. Д. Д.. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно. Твърди се, че определението от СРС обезщетение е прекомерно високо, като съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Поддържа се, че в исковата молба и в медицинско удостоверение от 07.08.2019 г. се твърди, че е била причинена фрактура на 10 ребро. Въпреки това в заключението по делото такова увреждане не е посочено.

Сочи се, че неправилно СРС е приел, че уврежданията от медицинското удостоверение 1 са били възпроизведени в изготвената медицинска експертиза. Твърди се, че съдът не е обсъдил обстоятелствата, на които се основава претенцията на ищеца. Предвид изложеното се иска намаляване на присъденото на ищеца обезщетение. Претендират се разноски.

В установения за това срок е постъпил отговор от ищеца К. К. С., с който се оспорва жалбата. Твърди се, че първоинстанционният съд подробно е анализирал доказателствата по делото. Заявява се, че в решението на СРС не е приемано, че е налице фрактура на реброто. Поддържа се, че от свидетелските показания се установява изпитваната от ищеца болка след причиняването на увреждането. Твърди се, че за възстановяването е бил необходим дълъг срок от време. Твърди се, че ищецът изпитвал трудност при придвижване, бил притеснен, не се хранел и не спял. Поддържа се, че вещото лице по делото е обяснило, че увреждането от удара, нанесен на ищеца, не се вижда на рентгеновите снимки, защото са увредени т.нар. „фалшиви ребра“.

Предвид изложеното се моли да се потвърди първоинстанционното решение, като се излагат съображения, че присъденото обезщетение съответства на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Претендират се разноски по делото.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а и се установява от Решение № 2/25.08.2023 г. по а.н.д.

№ 02236100200051 по описа за 2023 г. на Военен съд – София, че К. Д. Д. е признат за виновен за това, че на 04.08.2019 г. в гр. София, ул. „Архитект Никола Лазаров“, в жилищен комплекс „Витоша парк“, в близост до бариерата за вход/изход на комплекса, по хулигански подбуди причинил на К. К. С. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето, за което К. Д. Д. е бил освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК. Решението е влязло в сила на 18.12.2023 г.

Към исковата молба е приложено съдебномедицинско удостоверение № 175/2019 г., издадено от МБАЛ „Р.А.“ – гр. Перник. В същото е посочено, че са налични рентгенови данни за счупване на десето ребро вдясно на К. К. С.. Посочено е също, че травмата може да настъпи по описания от пострадалия начин – чрез удар в областта на гърдите.

Представени са и 4 бр. болнични листове, издадени на К. К. С.. От болничните листове е видно, че ищецът е бил неработоспособен в периода 04.08.2019 г. – 22.10.2019 г. В болничните листове е посочено, че временната неработоспособност произтича от счупване на ребро.

В първоинстанционното производство е разпитана свид. В. С.а, живееща на семейни начала с ищеца К. К. С.. Свидетелката е посочила, че ищецът е претърпял инцидент през месец август 2019 г. След него ищецът е изпитвал болки. Отишъл в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”, където му направили снимки и му поставили инжекция, 2 след което пострадалият се прибрал в дома си. На следващия ден ищецът изпитал отново болки, докато пътувал към гр. София. Затова заедно със свидетелката се върнал и отишъл до спешния център в гр. Перник. Свид. С.а разказва, че след инцидента през първата седмица ищецът изпитвал болки, не можел да става сам, трябвало да му помага друг човек. Ищецът бил и изплашен от случилото се. Болките продължили и след втората седмица, въпреки че тогава ищецът вече можел да се изправя сам.

Свидетелката посочва, че ищецът си останал вкъщи три месеца, като през това време лежал. Ищецът продължавал да изпитва болка към датата на разпита пред СРС (12.11.2024 г.) при промяна на времето или тежък физически труд. Въпреки това ищецът продължавал да работи на същото място. В началото ходел на работа с притеснение дали няма да се повтори инцидентът. Свидетелката посочва, че с децата им често звънели на ищеца и той им правел забележки. Свидетелката посочва също, че около месец след инцидента ищецът приемал обезболяващи.

Свид. С.а уточнява, че не й е известна диагнозата, поставена на ищеца в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”, но след посещението на медицинския център в гр.

Перник узнали, че е налице счупено ребро. Не помни какви са били обезболяващите или дали е имало провеждана рехабилитация. Помни обаче, че ищецът е посещавал един-два пъти в месеца лекар.

По делото е приета без възражения от страните и съдебномедицинска експертиза, от която се установява, че ищецът К. К. С. е получил от нанесения му удар контузия на гръдния кош и корема. Според вещото лице, което е специалист по ортопедия и травматология, не се установяват данни за счупване на костната структура на 10 ребро вдясно. Този свой извод вещото лице е направило след преглед на рентгенографиите от архива на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Според експерта в случая се касае за травмиране на меките тъкани с развитие на микрохематоми и прогресиращ посттравматичен оток, довели до болки и затруднени движения на гръдния кош, без нарушаване на процеса на дишане и без категорични данни за счупване на десето ребро вдясно по средната аксилирана линия. Вещото лице не е установило засягане на вътрегръдните или коремните органи. Травмата според експерта може да се получи при удар с твърд тъп предмет. Експертът е установил също така, че спрямо ищеца е проведено лечение за намаляване и отстраняване на причинената болка. Предписаните медикаменти са били с противовъзпалително и обезболяващо действие. Според вещото лице периодът на възстановяване е продължил 80 дена и отговаря на използвания отпуск за временна неработоспособност.

Експертът е изяснил, че в периода непосредствено след нанасяне на травмата болките на ищеца са били много силни заради посттравматичния оток и наличието на микрохематоми, които са създавали условия за продължително усещане на болка при всяко респираторно движение на гръдния кош. Постепенно болката обаче е намаляла и отокът е изчезнал. Вещото лице е обяснило, че 8, 9 и 10 ребра се наричат фалшиви, защото не се залавят директно за гръдната кост, а за хрущялите на горните ребра.

Експертът посочва, че след анализа на травмираните тъкани се установява възстановяване в цялост на ищеца, без усложнения. Вещото лице приема, че пострадалият не търпи и няма да търпи в бъдещ период болки и страдания.

При разпита си пред СРС вещото лице е изяснило, че е възможно да няма костна лезия – счупване в областта на реброто, но болките да са продължителни и неприятни. Това следва от увреждане на хрущялните дъги, които не се виждат на рентген. Вещото лице е посочило, че под тези дъги се намира плеврата, която при хематом, дава отражение. При увреждане на хрущяла с реакция на плеврата се стига до продължителни болки. Експертът е посочил също, че по делото няма данни за провеждана рехабилитация на ищеца. Такава обаче не е била необходима.

3

При така установеното от фактическа страна съдът приема по наведените във въззивната жалба оплаквания следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По доводите за неправилност съдът приема следното:

Софийски районен съд е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За уважаването на иска за обезщетение от непозволено увреждане ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1/ че ответникът с противоправното си поведение (действие или бездействие) му е причинил вреди; 2/ наличие на причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и противоправното поведение на ответника; 3/ вид и размер на претърпените вреди. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

На основание чл. 300 ГПК съдът е длъжен да приеме, че ответникът К. Д. Д. е нанесъл по хулигански подбуди на ищеца К. К. С. удар с юмрук в областта на гръдния кош, за което е бил признат за виновен и освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК. Съдебното решение, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание при условията на чл. 78а НК, има за гражданския съд същата задължителна сила като влязлата в сила присъда – така Определение № 618/28.10.2011 г. по ч.пр.д. № 522/2011 г. на IV Г.О. на ВКС, Решение № 127/29.10.2015 г. по т.д. № 1882/2014 г. на I I Т.О. на ВКС и др.

Въззивният съд намира, че медицинската експертиза по делото е задълбочено и компетентно изготвена, поради което следва да бъде кредитирана. От експертното заключение несъмнено се установява, че на ищеца К. К. С. е било причинено увреждане на меките тъкани, съпроводено от микрохематоми и оток, което му е причинило продължителни болки и страдания.

Действително в първоинстанционното решение съдът е приел, че по делото е доказано, че с действията си ответникът К. Д. Д. е причинил счупване на десето ребро вдясно на ищеца К. К. С.. Този извод на СРС е формиран въз основа на представеното съдебномедицинско удостоверение от МБАЛ „Р.А.“ – гр. Перник. Противно на приетото от СРС обаче, в практиката на ВКС се приема, че медицинските документи са частни свидетелстващи документи, които нямат обвързващо съда действие. Тези документи следва да бъдат съобразени с оглед на всички останали приети по делото доказателства. В този смисъл е Определение № 50512/01.12.2022 г. по гр.д. № 1244/2022 г. на I Г.О. на ВКС.