Определение № 370 от 15.04.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 370 гр. Перник, 15.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Гражданско дело № 20261700100011 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното :

С определение № 126 / 04. 02. 2026г., постановено по настоящето дело, са дадени указания до ищците за отстраняване нередовностите на исковата молба.

Съобщенията са получени от тях на 25. 03. 2026г., а с писмена молба с вх.

№ 2819 / 07. 04.2026г. на Пернишкия окръжен съд, с п.к. от 01. 04. 2026г., с три броя преписи, указанията на съда са изпълнени.

При това положение следва да се допусне конкретизация на исковата молба, така, както е направено в цитираната молба и производството по делото да бъде възобновено.

От изпратените с писмо изх. № 353 / 28. 01. 2025г. /л.50 и сл. от настоящето дело/, писмени материали, по гр. д. № 330/2025г. по описа на Окръжен съд – гр. Враца, е видно, че :

Първоначално това дело е било образувано по искова молба подадена на 18. 08. 2017г. от Л. и М. П.и, против Република България, представлявана от Министъра на финансите, която молба е била подадена до Софийски градски съд. Исковата молба е била конкретизирана с писмена молба за допълнение на искова молба вх. № 126489 / 04. 10. 2027г. на СГС /л.83 и сл. от настоящето дело/ и с писмена молба за допълнителни пояснения към искова молба с вх. № 115947 / 10. 09. 2018г. на СГС /л.108 и сл. от настоящето дело/. Впоследствие след отводи на всички съдии от СГС делото е било изпратено на Софиски окръжен съд, където е било образувано под № 820/2020г., а след отводи на 1 всички съдии от Софийски окръжен съд /л.6 от настоящето дело/, делото е било изпратено на Окръжен съд – гр. Враца, където продължава и понастоящем под № 330 / 2025г.

Ответници по настоящето дело са Софийски градски съд, Софийски апелативен съд и В.К.С.. Настоящето дело е образувано въз основа на искова молба е била предявена на 22. 08. 2018г. пред Софийски градски съд, където е било образувано гр. д. № 2495/2018г. След отводи на всички съдии от Софийски градски съд, то е било изпратено на Софийски окръжен съд за разглеждане и там е било образувано гр. д. 642/2021г. по описа на този съд.

Въз основа на указанията на съдията докладчик за отстраняване нередовности на исковата молба от ищците, на два пъти е постъпила една и съща конкретизираща молба /л.13-28 и л.44-74 от делото/. Извършена е размяна на съдебните книжа, като впоследствие всички съдии от Софийския окръжен съд са си направили отводи и делото е изпратено за рзглеждане на Пернишкия окръжен съд по реда на чл. 23, ал.3 от ГПК.

Следователно ответниците по двете дела са различни, поради което възраженията на ответниците по настоящето дело, че е налице хипотезата на чл. 126, ал.1 от ГПК, са неоснователни.

Съдът служебно намира следното. След конкретизацията на исковите претенции с молбата, представена пред Софийския апелативен съд /л.13-28 и л.44-74 от делото пред СОС/, двата иска се квалифицират по чл.2в, ал.1 вр. с ал.2 от ЗОДОВ вр. с чл. 4, §3 от Договора за ЕС. С тях се претендират парични обезщетения, ведно със законните лихви за забава, за вреди настъпили в резултат на съществено нарушение на общностното право и поконкретно на чл. 6 и на чл. 13 от ЕКЗПЧОС и на чл. 1 от Протокол № 1 от същата. Пернишкият окръжен съд намира, че исковата молба е недопустима по отношение на ответниците Софийски градски съд и Софийски апелативен съд и производството по делото по отношение на същите следва да бъде прекратено по следните съображения:

Предявените искове за обезщетение на вреди, причинени на ищеца в резултат на допуснати от съдилищата нарушения на националното законодателство при администриране и разглеждане на посочените дела, са недопустими. Пороците на съдебните актове се отстраняват по реда на инстанционния контрол и когато са влезли в сила те не могат инцидентно да се 2 проверяват. Недопустими са исковете срещу СГС и САС за допуснати нарушения на правото на ЕС. Според практиката на СЕС отговорност на държавата за вреди, причинени от национална юрисдикция, постановила акт като последна инстанция, възниква само в изключителни случаи, при допуснато очевидно нарушение на приложимото ПЕС /решения от 13 юни 2006 г. по дело C-173/03, т. 32 и 42 и от 28 юни 2016 г. по дело С168/15 т. 20 и т.24/. В процесния случай СГС и САС не са били последна инстанция по спора, тъй като същият е бил разрешен с окончателно и неподлежащо на обжалване Определение № 423 от 16.05.2017 г. на ВКС, Трето Г.О. по гр.д. № 5444/2017 г., с което са били потвърдени постановените решения на предходните две инстанции и ВКС се явява последната инстанция постановила необжалваем акт, поради което и СГС и САС не отговарят за вредите, причинени от националния съд от очевидно нарушение на приложимото право на ЕС. Същевременно, следва да се има предвид, че съгласно утвърдената съдебна практика на националните съдилища и СЕС (напр. Решение № 18 от 7.01.2022 г. на САС по в. гр. д. № 2126/2021 г., Решение № 1303 от 7.12.2021 г. на САС по в. гр. д. № 2226/2021 г., Решение на Съда (първи състав) от 28 юли 2016 година по дело C168/15, Решение на Съда (втори състав) от 9 септември 2015 година по дело C-160/14, Judgment of the Court of 30 September 2003 - Gerhard Kцbler v Republik Цsterreich (Case C224/01), Judgment of the Court (Grand Chamber) of 13 June 2006 - Traghetti del Mediterraneo SpA v Repubblica italiana (Case C-173/03) и мн. др.), отговорност на държавата за нарушение на общностното право от акт на национален съд, отсъждащ като последна инстанция, може да се породи само в изключителни случаи, когато съдът е в явно нарушение на приложимото право.

Следователно, иск по чл. 2в от ЗОДОВ не може да бъде предявен срещу орган на съдебната власт, който не правораздава като последна инстанция, какъвто е бил СГС и САС в настоящия случай. Поради това искът срещу тези ответници е недопустим, което обуславя наличие и на основание по чл. 130 от ГПК за прекратяване на производството в тази му част по отношение на същите.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска конкретизация на исковата молба, така, както е направено с 3 писмена молба от ищците, с вх. № 2819 / 07. 04.2026г. на Пернишкия окръжен съд, с п.к. от 01. 04. 2026г., с три броя преписи.

Възобновява производството по делото.

Оставя без уважение възражението на ответниците по настоящето дело, същото да бъде прекратено, на основание чл. 126, ал.1 от ГПК, като неоснователно.

Прекратява производството по гр. д. № 11 / 2026г. по описа на Пернишкия окръжен съд, в частта му срещу ответниците Софийски градски съд и Софийски апелативен съд.

Определението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд, с частна жалба, в седмичен срок от датата на съобщаването му на ищците.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________ 4