Решение № 3540 от 25.09.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3540 гр. Варна, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20263110102410 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по предявени главен иск и искове в условията на евентуалност от К. И. С. срещу „****“ ЕООД както следва:

1/ главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 22, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 за приемане на установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит **** Стандарт № 40035555836 от 11.07.2025г. е нищожен поради противоречие със закона;

2/ евентуален иск за приемане на установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит **** Стандарт № 40035555836 от 11.07.2025г. е нищожен поради противоречие със закона, с разпоредбата на чл. 146, ал.2, вр. чл. 143, ал. 1, т.5 3ЗП;

3/ евентуален иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит **** Стандарт № 40035555836 от 11.07.2025г. е нищожен поради накърняване на добрите нрави;

4/ евентуален иск за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка по т. 3 от допълнителното споразумение към договора за потребителски кредит **** Стандарт № 40035555836 от 11.07.2025г., като противоречаща на принципа на добрите нрави и заобикаляща материално правните изисквания на осн. 19, ал. 4 от ЗПК вр. чл. 11, т.9 и т.10 ЗПК и чл. 143, ал.1 от ЗПК.

В исковата молба, ищецът излага, че между него и ответника „****“ ЕООД на 11.07.2025 г. бил сключен договор за потребителски кредит **** Стандарт № 40035555836, съгласно който му била предоставена в заем сумата от 2 500.00 лева, която следвала да бъде погасена на 24 равни месечни вноски от по 163.27 лева. Общия размер на сумата която следвало да бъде върната била 3 918.42 лева. Посочения договор бил сключен при годишен лихвен процент от 47.50% и ГПР в размер на 58.49%. В т. 3 от допълнително споразумение към договора, кредитната институция предоставила допълнителен срок от 14 календарни 1 дни на ищеца за предоставяне на обезпечение съгласно чл. 10 от ОУ към договора. Поради непредставяне на обезпечение по кредита потребителят дължал неустойка в размер на 1 750.00 лева разсрочена на 12 месечни вноски. Така в края на договора ищецът следвало да върне общо сумата от 7 418.40 лева, като към месечната вноска от 163.27 лева била прибавена месечната сума за неустойката възлизаща на 145.83 лева, т.е. месечната вноска по кредита станала 309.10 лева. Към настоящия момент ищецът бил погасил по кредита сумата в размер на 2 501.83 лева. Позовава се на чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и твърди, че в договора за кредит е посочена само процентната стойност на ГЛП, без да са посочени условията за прилагането му. Не ставало ясно дали лихвения процент е начислен върху целия размер на кредита или върху остатъчната и дали е била добавена неустойка. Липсвало посочване на общия размер на дължимата договорна лихва, както и съотношението й с главницата по кредита. По изложеното договора за кредит не бил достатъчно ясен и разбираем за потребителя, ограничавал правата му, поради което се явявал недействителен. Твърди, че договорът за паричен заем не отговаря на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, доколкото не били посочени конкретните разходи влизащи в ГПР, а е посочена единствено абсолютната му процентна стойност от 58.49%. Липсвала каквато и да е информация относно начина на формиране на ГПР и същият не бил реално отразен, доколкото в него не били включени всички разходи по кредита. С това за потребителя било невъзможно да разбере оскъпяването по кредита. С формалното му посочване се целяло заобикаляне размера посочен в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че посочения в договора ГПР не бил реално прилагания, което представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал1 и ал. 2 от ЗЗП. Същата водела до неравноправност на клауза по договора, която не можело да бъде заменена от императивни законови норми и на свой ред влечала недействителност на договора. Твърди се, че на ищеца не бил предоставен и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, което било в противоречие с чл.5, ал.1 и ал. 2 ЗПК. Намира приложения към договора за кредит погасителен план за неотговарящ на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ГПК, като липсвала задължителната законова информация – главница, лихва и неустойка не били индивидуализирани и подробно посочени. Не ставало ясно в крайната дължима сума от 7 418.40 лева какво се включвало.

Счита, че неустоечната клауза по т. 3 от допълнителното споразумение към договора за кредит се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗПК. Не ставало ясно, какво точно обезпечение следвало да осигури по кредита потребителя. Същевременно неустойката в размер на 1 750.00 лева била необосновано висока и излизала извън обезпечителната си функция. Същата не била индивидуално уговорена между страните и ищецът нямал възможност да окаже влияние върху съдържанието й. На следващо място намира, че е налице и противоречи на добрите нрави, което обосновава извода за нищожност на договора. Счита, че посочените клаузи от договора накърняват добрите нрави, тъй като чрез тях се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации на страните, като по този начин се злепоставят интересите на кредитополучателя с цел извличане на собствена изгода от кредитора. Посочва, че при недействителност на договора, дължима била само чистата стойност на кредита, която била погасена от ищеца. По изложените съображения моли предявения иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „****“ ЕООД е депозирало писмен отговор, в който излага становище за неоснователност на исковете. Не оспорва сключването на договор за кредит за сумата от 2 500 лева, която е усвоена от потребителя. Твърди, че договора за потребителски кредит и общите условия към него напълно съответстват на закона и в частност на изискванията на специалния ЗПК. Непротиворечал на императивни правни норми и в същия не се съдържали неравноправни клаузи. Излага, че е уговорен срок за връщане 24 месеца, с месечна вноска от 163.27 лева, ГПР - 58.49% и ГЛП – 47.50%, с обща сума за връщане от 3 918.42 лева, формирана от чистата стойност на кредита и 2 дължимата лихва. Твърди, че уговореният ГЛП е фиксиран и не надвишава максимално определения лихвен процент. Счита, че при евентуална недействителност на уговорения лихвен процент е приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. Сочи, че договорът отговаря на разпоредбите чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от ЗПК. Излага, че уговорената неустойка в допълнителното споразумение касае само случаи на непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 10 от Общите условия, както и че същата не следва да се включва в размера на ГПР. Твърди, че неустойката касае виновно поведение на потребителя за неизпълнение на негово договорно задължение за предоставянето на обезпечение. В изложения смисъл намира за неоснователни твърденията, че с уговорената неустойка се заобикалял предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК размер на ГПР. Счита, че дали посочения размер на ГПР е правилно посочен е относимо към последиците, предвидени в чл.19, ал.4 ЗПК и не води до недействителност на целия договор. Няма как разпоредбата, в която е посочен процент на ГПР да заблуждава потребителя, доколкото в договора са посочени всички параметри по него и какви са дължимите суми в общ размер и разбити по вид и размер.

Освен това, с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 6 от ЗПК, дори и да се приеме за вярно, че размерът на ГПР е по-висок от законоводопустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то последицата от това е недължимост на сумите, с които се надвишава размерът, посочен в ал. 4 на същия член, но не и недействителност на целия договор за кредит. Счита, че неустойката не е неравноправна или прекомерна.

В този смисъл моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените съдебни разноски.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличие на сключен между страните договор при посочените параметри, основанията за нищожност, на които се позовава.

Между страните е обявено за безспорно, а и от представените по делото доказателства се установява факта, че между тях е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит **** Стандарт № 40035555836 от 11.07.2025г. и допълнителното споразумение към него, с уговорен ГПР от 58.49% и ГЛП от 47.50 %, по силата на който в полза на ищеца е предоставен кредит в размер на 2 500.00 лв.

Безспорно между страните е и обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла н а чл. 9, ал. 3 ЗПК. Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем, по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите. Императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК предвижда, че договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

От представения договор за потребителски кредит **** Стандарт № 40035555836 от 11.07.2025г. се установява, че кредиторът „****“ се е задължил да предостави на 3 кредитополучателя потребителски кредит в размер на 2500 лева, при общо дължима сума по кредита от 3918,42 лв., разсрочена за 24 месеца. Съгласно чл. ІІІ, ал. 3 от Допълнително споразумение към договора при непредставяне на обезпечение при сключване на договора, клиентът дължи неустойка в размер на 1750 лева.

От заключението на приетата от съда и неоспорена от страните ССЕ се установява, че процесният договор за потребителски кредит **** Стандарт с №40035555836 от 11.07.2025 г. е представен по делото, като съобразно погасителния план към него размерът на дължимата възнаградителна лихва за целия срок на договора от 15.08.2025 г. до 15.07.2027 г. е 1 418.42 лева или 725.23 евро. Общата платена сума по договора е в размер на 1 278.70 евро. ГПР вписан в част параметри на кредита е в размер на 58.49%. Към датата на подписване на договора 11.07.2025 г. размерът на законната лихва е 11.91%, като петкратния размер на тази лихва е 59.55%. По този начин вписаният в договора ГПР не надхвърля пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определен с постановление на МС на РБ. С исковата молба е представен и погасителен план за разсрочване на неустойката. Ако към вноските за главница и лихва се прибави и размера на неустойката, то в този случай ГПР се променя на 198.36%. Неустойката не е включена при изчисляване на ГПР по договора, като ако тази сума се включи, то ГПР би се променил на 198.36%.

Наред със задълженията по договора за кредит, ответното дружество е начислило и е изисквало от потребителя да заплаща неустойка. Начисляването на тази неустойка ежемесечно, наред с възнаградителната лихва и заплащано в полза на ответника, представлява всъщност скрито възнаграждение за кредитора. Налице е нарушение на императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет.