Решение № 309 от 31.12.2024, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. Дупница, 31.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пейчева при участието на секретаря Деа Д. Иванова като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно наказателно дело № 20241510200211 по описа за 2024 година М. К., роден на ********** г., в Република Молдова, от Република Молдова е обжалвал Наказателно постановление № 24-0332-000077, издадено на 27.02.2024 г. от Началник Група в ОДМВР Кюстендил, РУ Рила, с което са му наложени административни наказания, както следва: на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП „глоба“ в размер на 30.000 (тридесет) лв за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗдвП- „глоба” в размер на 200.00 (двеста) лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 (три) месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП. Моли да бъде отменено като незаконосъобразно, като твърди, че е нарушено правото му на защита, тъй като не владее български език и не му бил предоставен преводач на руски език при съставянето на АУАН и НП. В процеса не се представлява. Не претендира деловодни разноски.

Въззиваемата страна не взема становище по жалбата. В съпроводителното писмо е изразено становище, че НП законосъобразно и АНО моли да бъде потвърдено. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Не претендира деловодни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и 1 правна страна следното:

На 27.02.2024 г., около 10:20 часа актосъставителят Д. Р., на длъжност мл. автоконтрольор при ОД МВР Кюстендил, РУ Рила и свидетелят при съставянето на акта и установяване на административно нарушение- Д. А., са констатирали, че жалбоподателят е извършил следното нарушение: На първокласен път ПП 1, Е-79, на км 348+400 метра, в посока Благоевград, управлява лек автомобил, марка и модел „Лексус GRS 190“, с рег. № WD06GI, Великобритания, собственост на Александре К. от Република Молдова като предприема и извършва маневра неправилно изпреварване при наличие на непрекъсната пътна маркировка М 1, без опасност за движението. При подаден сигнал за спиране от контролен орган със стоп-палка - „Образец МВР“, водача не спира и продължава посоката си на движение към гр.

Благоевград, след което е последван и спрян за полицейска проверка в кв.

„Левски“, на ПП 1, Е-79, км 353 +700 метра. Водачът ясно е разбрал подадения му сигнал със стоп-палка, като същият е разбирал български език и не е имал нужда от преводач. На водачът е съставен акт за нарушение на чл.

6, т. 1 от ЗДвП и на чл.103 от ЗДвП. Тъй като същият е чужденец АУАН и НП са съставени в сградата на РУ Рила, в деня на установянане на нарушението и лицето веднага е заплатило наложената му глоба. Към момента на съставянето на акта жалбоподателят не е отразил в графата за обяснения и възражения, че има такива.

Не е направено и писмено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на издадения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което АНО е възприел същата фактическа обстановка.

В хода на съдебно следствие са събрани гласни доказателства от разпита на актосъставителя Р. и св. А., които поддържат констатациите отразени в акта. Двамата свидетели дават подробно обяснение, като твърдят, че водача е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като е извършил неправилно изпреварване, при наличие на непрекъсната пътна маркировка, поради която причина му бил подаден ясен знак със стоп палка по образец, на който водача не се съобразил, а продължил посоката си на движение. Полицейските служители го последвали. Водачът на МПС не се подчинил, а продължил посоката си на движение, в продължение на 5-6 км. След което водача решил да спре, намалил и отбил в дясно.

2

Като доказателство по делото е приложена Заповед рег. № 8121з1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, от която е видно, че актосъставителят като полицай при ОД МВР Кюстендил и Началник Група в ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница са оправомощени да съставят АУАН, респ. издават НП по ЗДвП, като материалната компететност на актосъставителя и АНО не се оспорва от жалбоподателя.

Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства:

С оглед на така установеното, съдът счита че жалбата е неоснователна, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено. Съображенията за това са следните:

По отношение на нарушението, описано в пункт първи на наказателното постановление, съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят М. К. на 27.02.2024 г, около 10:20ч, на първокласен път ПП 1, Е-79, на км 348+400 метра, в посока Благоевград, управлявал лек автомобил, марка и модел „Лексус GRS 190“, с рег. № WD06GI, Великобритания, собственост на Александре К. от Република Молдова като предприема и извършва маневра неправилно изпреварване при наличие на непрекъсната пътна маркировка М 1, без опасност за движението.

В подкрепа на този извод са събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Р. и А., които са се намирали в непосредствена близост и пряко са възприели поведението на водача, движението на управлявания от него лек автомобил и самото нарушение.

Това нарушение се оспорва от страна на жалбоподателя, в депозираната от него молба.

Поради изложените съображения съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. За посоченото нарушение 3 санкционна разпоредба на чл. 183, ал. 3, т. 6, от ЗДвП предвижда „глоба“ в размер на 30 лв. за водач, при неправилно изпреварване, не създава опасност за движението;

Административнонаказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в предвидения от закона фиксиран размер.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че наказателното постановление в частта по пункт първи се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

По отношение на нарушението, описано в пункт втори на наказателното постановление, съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП „При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.”

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал посочения в акта и в наказателното постановление автомобил и че след подаване на сигнал за спиране със стоп палка от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Рила, същия не се е подчинил и е продължил в посоката си на движение към гр.

Кочериново. В тази връзка след като съда съобрази неговото нарушение, което е виновно причинено и от разпита в съдебно заседание на свидетелите Д. К. Р. и Марио Евгениев Момчилов се установява по безспорен начин, че жалбоподателя не е спрял и е продължил в посоката си на движение към гр.

Кочериново.

От събраните доказателства се установяват по безспорен начин всички правнорелевантни факти. Правилно административнонаказващият орган е подвел фактическата обстановка под нормата на чл. 103 от ЗДП, както и че законосъобразно е наложено наказание по чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДП. На жалбоподателя е бил подаден сигнал за спиране по реда на чл.170, ал.3 от ЗДвП, който бил подаден от полицейските органи, които са органи по контрол по смисъла на чл.165 ал.1 т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят не е изпълнил 4 разпореждането, като бил спрян по-късно от друг автопатрул, на който актосъставителят и свидетелят по акта уведомили за извършеното нарушение.

Наказващият орган е приложил съответната за това нарушение санкционна норма по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, санкционираща отказа да се изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Аргумент в подкрепа на изложеното следва и от чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, според който спиране със стоп-палка се извършва, както за извършване на проверка, така и за оказване на съдействие. Подаването на сигнал за спиране със стоп-палка е от категорията на конклудентните административни актове, т.е. представлява „нареждане“ по терминологията на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като съдържанието на разпоредените задължения е по чл. 103 от ЗДвП, а материалноправните предпоставки по чл. 170, ал. 3 от ЗДвП.

Съда счита, че административнонаказващият орган правилно е приложил действащата санкционна разпоредба, а именно чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, която предвижда наказание “лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 1 до 6 месеца и “глоба” от 50 до 200 лева за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

Съдът счита, че административнонаказващият орган правилно е индивидуализирал наказанието в унисон с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и е наложил санкция в размер на максимума, предвиден в закона, а именно „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева, тъй като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Кумулативно определеното наказание „Лишаване от право да управлява МПСС“ не е наложено, тъй като от справката за нарушител/водач, е видно че нарушителят е неправоспособен, изрично отразено в АУАН като трето нарушение. В случая АНО е спазил принципа, че никой не може да бъде лишен от права, които не притежва.

Освен това, настоящия съдебен състав съобразявайки обстоятелствата не намира, че деянието следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Само по себе си това обстоятелство не води до извод, че обществената опасност от деянието е незначителна. Поради което и в 5 настоящия случай разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената законова норма.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че наказателното постановление в частта по пункт втори се явява неправилно, но законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

По отношение на нарушението, описано в пункт трети на наказателното постановление, съдът приема, от правна страна следното:

Относно наложените административни наказания „глоба” в размер на 200.00 (двеста) лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 (три) месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, се установи от разпита на актосъставителя Р. и св. А., че жалбоподателя К. е консумирал състава на чл. 103, предл. ІІ-ро от ЗДвП, според който при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място, и да изпълнява неговите указания. Показанията на актосъставителя и свидетеля са ясни, точни, последователни, взаимодопълващи и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло, а имено, че униформените служители са му подали ясен знак за спиране със стоп-палка по образец, който е могъл и е бил възприет от нарушителя. И двамата свидетели бяха категорични, че се е наложило да догонят нарушителя, за да съставят АУАН за нарушението.

От събраните доказателства се установяват по безспорен начин всички правно-релевантни факти. Правилно административнонаказващият орган е подвел фактическата обстановка под нормата на чл. 103 ЗДП, както и че законосъобразно е наложено наказание по чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДП. На жалбоподателя е бил подаден сигнал за спиране по реда на чл.170, ал.3 от ЗДвП, който бил подаден от полицейските органи, които са органи по контрол по смисъла на чл.165, ал.1, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят не е изпълнил разпореждането, като бил спрян малко по-късно от служителите на РУ гр.