Решение № 34 от 20.02.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Велико Търново, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500131 по описа за 2025 година С решение № 33 от 20.01.2025г. по гр.д. № 459/ 2023г. по описа на Великотърновски окръжен съд е осъден С. Д. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес в гр. Велико Търново, да заплати на Г. С. К., ЕГН **********, с постоянен адрес ************, 60062 USA, сумата от 200 000 лева по предявен частичен иск, предадени му за съхранение от ищцата по договор за влог, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.03.2023г. до окончателното изплащане. Отхвърлен е к а т о неоснователен и недоказан искът с правно основание чл. 227, б. "в" от ЗЗД, предявен от Г. С. К. против С.

Д. К. за отмяна на дарение на недвижим имот, оформено с нотариален акт № 523, том 3, рег. № 3259, дело 239 от 18.09.2014г. на нотариус Д. Р., ВТРС, с който Г. С. К. е дарила на С. Д. К. недвижими имоти в гр.В. Търново: 1. самостоятелен обект в сграда с ид. ***., представляващ апартамент № 7, с административен адрес в гр. Велико Търново, ул. ,, Полтава" *************, който се намира в сграда № 5, разположена в поземлени имоти с идентификатори 10447. 502.20, ***, с площ на апартамента 130, 60 кв. м., ведно с прилежаща изба № 4, с площ 3,58 кв. м.; и 1

2. самостоятелен обект в сграда с ид. ***, представляващ гараж № 12, с площ 18,99 кв. м., с административен адрес в гр. Велико Търново, ********, ет. 3, an. 7, който се намира в сграда № 5. Осъден е С. Д. К. да заплати на Г. С. К. сумата 8378,57 лв., представляваща направени разноски за ДТ и експертизи. Осъдена е Г. С. К. да заплати на С. Д. К. сумата 3960 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение и експертизи.

Против това решение в частта, с която С. К. е осъден да заплати на Г.

К. сумата 200000лв. по предявен частичен иск, предадени му за съхранение от ищцата по договор за влог, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.03.2023г. до окончателното изплащане, и в частта, с която С. К. е осъден да заплати на Г. К. разноски по делото за ДТ и експертизи в размер на 8378,57 лв., в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от С. К., чрез пълномощника адв.Г.Н.. Обжалва решението в посочените части като счита същото за неправилно и незаконосъобразно по изложени за това доводи.

Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел за установени по делото факти, които не се подкрепят от събраните по делото доказателства, а именно: неправилно е приел, че между страните е сключен договор за неправилен влог, по силата на който ищцата е превеждала суми на баща сиответникът по делото, а той се е задължил да й ги върне при поискване. Счита, че по делото липсват каквито и да било доказателства за сключването на такъв договор, като излага подробни аргументи в тази насока. Застъпва тезата, че има превеждане суми във времето назад от страна на ищцата към ответника, неин баща, както самият той е посочил по реда на чл.176 ГПК-на обща стойност седемдесет и няколко хиляди щатски долара, но те са му превеждани в знак на благодарност за това, което самият той е дал на дъщеря си. Тази теза сочи да се подкрепя от установените по делото факти-заявеното от ищцата още в исковата молба, че неведнъж му е позволявала да използва парите за различни семейни нужди; закупуването от страна на ответника на апартамент в гр.София на негово име с част от дадените пари; липсата на доказателства и изявления на ищцата да се е противопоставяла на този начин на разпореждане с предоставените от нея средства; като основание за преводите никъде не е посочено „заем“ или „влог“. Счита, че всички тези факти налагат извода, че парите са му дадени не за съхранение, а да разполага с тях по начин, който намери за добре, и не подлежат на връщане, което е 2 действителното основание за преводите, а не твърдяното от ищцата-договор за неправилен влог. Сочи, че захранването на сметката на трето лице с дадена парична сума не обосновава извода, че то трябва да ги върне, а само обективира желание на наредителя да даде сумата на титуляра на сметката, и не може да се приеме, че за него възниква задължение да пази и върне парите.

Изтъква се и че макар че правилно първоинстанционният съд е отбелязал каква е правната природа на договора за неправилен влог, съдът не се е съобразил със същата, и неправилно е приел, че в случая е доказано наличието на договорно правоотношение по договор за непарвилен влог. Излага, че по отношение на договора за неправилен влог важат правилата на договора за заем, при което трябва да са налице две насрещни, съвпадащи волеизявления, насочени към съгласие заемодателят да даде, а заемополучателят-да върне парите, като изтъква, че в настоящия случай не е установено, че ищцата, давайки парите е направила волеизявление, че ги дава за пазене, а ответникът-че е поел задължението да върне парите. Поради това счита, че липсва сключен договор за неправилен влог. Сочи, че в исковата молба не се твърди ищцата да е уведомяваля баща си, че превеждайки му семите, същите подлежат на връщане, т.е.-липсва волеизявление от нейна страна, че дава средствата за съхранение и че ответникът трябва да й ги върне. Сочи, че липсват и доказателства ответникът да е обективирал волеизявление пред дъщеря си, че е получил парите с намерението да ги съхрани и да й ги върне.

Счита, че показанията на св.Щ. К., брат на ищцата и син на ответника, предвид данните за изключително влошените му отношения с ответника, следва да се ценят при условията на чл.172 ГПК, доколкото свидетелят е заинтересован да навреди на ответника. Излага се, че съдът е мотивирал решението си с доказателства-звукозаписи от телефонни разговори между страните по делото, които от една страна са недопустими по смисъла на ГПК, тъй като никой не може да бъде записван без негово съгласие, освен в изрично предвидените за това случаи, /чл.32 от КРБ/, а от друга-не може по категоричен начин да се установи дали не са манипулирани, което обстоятелство е установено от експертизата, но неправилно игнорирано от първоинстанционния съд. Счита, че неправилно ВТОС е приел за устатовено и че предадената от ищцата на ответника сума възлиза на 149340 щатски долара. Сочи, че за сумата 40000 щатски долара е неясно защо съдът е приел, че е преведена от ищцата, след като ответникът я е изтеглил от своя сметка, по 3 която ищцата нищога не е правила преводи, и я е внесъл на същата дата в друга своя сметка в друга банка. За останалата сума от 109340 щатски долара счита, че липсват основания да се приеме, че предаването й се основава на твърдяното от ищцата основание. Сочи, че доказателствената тежест за установяване наличието на сключен договор за неправилен влог, принадлежи на ищцата, която следва при условията на пълно и главно доказване да установи не само предаването на парите, но и постигнатото съгласие за даване и връщане на посоченото основание, като при липса на доказателства за основанието за предаване на сумата, съдът не може да установи от фактическа страна скамо на база твърденията на ищцата наличие на договор за заем, като цитира практика на ВКС в тази насока. Моли въззивния съд да отмени решението на ОС-В.Търново в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения от Г.К. срещу Ст.К. иск по чл.252 ал.1 изр.първо ЗЗД. Претендира разноски за двете инстанции.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответницата по жалба Г. К., чрез пълномощниците адв.П.Ц. и адв.З.Ч..

Оспорва въззивната жалба като неоснователна по изложени за това подробни аргументи. Счита становището на жалбоподателя, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за наличието на сключен между страните договор за неправилен влог, безпочвено и непочиващо на събрания и анализиран от ВТОС докадзателствен материал. Счита, че обясненията, дадени от ответника по реда на чл.176 ГПК, следва да бъдат кредитирани единиствено по отношение на неизгодните за него факти, а именно-че е получавал многократно парични суми от дъщеря си-ищцата по делото. Счита, че твърдението му за дарствено намерение от нейна страна останало недоказано, като той, а не ищцата носи доказателствената тежест за доказване на това обстоятелство. Счита твърденията на жалбоподателя, че дарствените намерения на дъщеря му се подкрепяли от изложеното от нея в исковата молба, че му е позволявала да ползва дадените от нея парични средства, са неоснователни и житейски нелогични, защото съгласно чл.225 ЗЗД с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема, поради което получаването на одобрение от страна на ищцата би се явявало излишно. А даденото от ищцата съгласие за разпореждане с тези средства е именно в унисон с разпоредата на чл.253 ЗЗД. Сочи, че от приобщените към доказателствата по делото звукозаписи на техни разговори, 4 се установяват признанията на ответника относно конкретните суми, които пази за ищцата, респ.- наличието на договор за неправилен влог между страните. Счита за неоснователно изложеното от жалбоподателя за манипулация на приобщените веществени доказателства-звукозаписи, доколкото приетата по делото съдебно-фоноскопска експертиза не е могла да установи техническо манипулиране на записите. Счита, че невъзможността за установяване на техническа манипулация не е равнозначна на наличието на манипулация, както твърди жалбоподателят. Направен е подробен анализ на звукозаписите. Счита за несъстоятелно и становището на жалбоподателя за недопустимост на тези доказателства с позоваване на Конституцията на РБългария, като посочва практика на ВКС в тази насока. Счита за неоснователни и твърденията на жалбоподателя, че не е ясно на каква база първоинстанционният съд е определил, че ответникът е съхранявал за ищцата сумата от 149340 щатски долара, след като тази сума е категорично установена като дължима съобразно доказателствата по делото. Излага подробно доказателствата, събрани от ВТОС в тази насока, установяващи предаването на конкретни суми в този общ размер. Счита, че са доказани всички правнорлевентани обстоятелства, обуславящи ангажирането на отговорността на ответника да й възстанови сумата, равняваща се на левовия еквивалент на 149340 щатски долара, поради наличието на неформален договор за неправилен влог между нея и ответника, доказан чрез банковите извлечения и звукозаписите на разговори между тях, приобщени по реда на чл.204 ГПК, и неизпълнението на задължението на ответника да й възстанови предадените суми, надлежно поискани с поканата за дорбоволно изпълнение, получена от него на 13.03.2023г.Моли да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно решението в обжалваната част. Претендира разноски.

Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните, и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

По същество решението е неправилно.

5

Производството по делото е образувано по предявени от ищ цата Г. С.

К. против С. Д. К. обективно съединени искове: 1.иск по чл.252 ал.1 изр.1 ЗЗД за връщане на оставена за пазене сума в размер на 550 000 лв. на основание устен договор за влог, предявен като частичен иск за сумата от 25 000лв., впоследствие увеличен на 200000лв., и 2.иск по чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД за отмяна на дарение на недвижим имот в гр. Велико Търново, поради отказ на дарения да предостави на дарителя издръжка, от която последният се нуждае.

Предмет на въззивното производство е само искът по чл.252 ал.1 изр.1 ЗЗД.

В исковата молба ищцата излага, че ответникът е неин баща, с когото имала неформална устна уговорка, съгласно която той се задължил да съхранява за нея в специално открити за тази цел банкови сметки паричните средства, който тя реализира и спестява от работата си в САЩ. Твърди, че дълги години е била в близки доверителни отношения с баща си и поради това, работейки в САЩ, последните над 18 години изпращала по негови банкови сметки спестените си пари, а той имал ангажимента да ги съхранява за нея и при поискване да й ги даде. Излага, че давала разрешение част от тези средства да бъдат ползвани за нужди на цялото семейство в България. Твърди, че на 18.09.2014г. дарила на баща си своя собствен апартамент и гараж в гр.