Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 54 от 10.02.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно частно гражданско дело 17/2022
Вид
Определение № 54
Подписан
10.02.2022
В сила
10.02.2022
Състав
Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 404 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.406 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.407 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 ал.2 т.7 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 54 гр. Пазарджик, 10.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20225200500017 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.407 ал.1 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалва се разпореждане на Пещерски районен съд №260965 от 22.11.2021г. постановено по гр.д.№354/2020г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена изцяло молба с вх.№263370 от 19.11.2021г. по описа на РСПещера за издаване на изпълнителен лист.

Разпореждането се обжалва с частна жалба подадена в срока по чл.407 ал.1 от ГПК от молителя в производството Р. АНГ. ИВ. от гр.Пещера с доводи за порочност като неправилно, незаконосъобразно, недопустимо и нищожно. Твърди се, че с решение №260068/2020 по гр.д.№354/2020г. на РСПещера сумата от 500лв представляваща разноски за адвокатско възнаграждение не е присъдена в полза на ищеца; че с издаденото и обжалвано разпореждане №260965 се твърдяло, че изпълнителното основание не се отнася за адв. А.Р.; че съгласно подробна сметка на дълга към 28.04.2021г. дължимата сума възлиза на 6383.49лв и че ръчно е дописано на адв.Р. да му се заплатят 500лв адвокатски хонорар и още веднъж 500лв също адвокатски хонорар, включен в сумата от 625лв с мотива, че обжалва адвокатския хонорар, който не е включен в цитираното решение; че на 02.06.2021г. е платена сумата от 7100лв, която включва два пъти адвокатски хонорар и че след снабдяване с решение №260068/2020 по гр.д.№354/2020, 1 влязло в сила на 11.11.2020г. частната жалбоподателка е подала молба за изпълнителен лист срещу адв.А.Р., тъй като е получил сума в размер на 1000лв, която не е следвало да получи, съгласно процесното решение. Моли да се разпореди възстановяване на сумата от 1000лв от адв.Р..

Няма постъпил отговор от насрещната страна в срока по чл.275 ал.1 от ГПК.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

С решение на Пещерски районен съд №260068 от 06.10.2020г. постановено по гр.д.№354/2020г. е осъдена Р. АНГ. ИВ., ЕГН-********** от гр.Пещера, да заплати на ПЛ. Д. Д., ЕГН-********** от гр.Елин Пелин, обл.София, сумата от 5000лв, представляваща невърнат заем, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.03.2020г. до окончателното изплащане, както и сумата от 200лв разноски по делото, за които разноски в мотивите към съдебното решение е посочено, че същите са за държавна такса, като разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат в полза на ищеца. По подадена от ищеца П.Д. молба по чл.248 от ГПК, с определение №260129 от 25.11.2020г. по гр.д.№354/2020г. Пещерският районен съд е оставил без уважение молбата на ПЛ. Д. Д. за допълване на постановеното решение в частта за извършени разноски от ищеца за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. По подадена частна въззивна жалба против определението по реда на чл.248 от ГПК, с въззивно определение №260157 от 08.04.2021г. постановено по в.ч.гр.д. №202 от 2021г.

Пазарджишкият окръжен съд е потвърдил обжалваното определение

№260129 от 25.11.2020г. по гр.д.№354/2020г. на Пещерски районен съд с което е оставена без уважение молбата по чл.248 от ГПК за разноските, като със същото определение въззивният съд е присъдил разноски в полза на ищеца Д. платими от ответницата И. от 200лв като държавна такса в първата инстанция, първоначално отказани да бъдат присъден от районния съд, според мотивите на съда. В полза на ищеца Д. е издаден изпълнителен лист за парично вземане срещу Р.И. от 5000лв +200лв на дата 03.12.2020г. видно от направеното отбелязване след диспозитива на съдебното решение.

Изпълнителният лист е издаден въз основа на съдебно разпореждане на Пещерски районен съд №260473 от 03.12.2020г. по гр.д.№354/2020г.

2

С молба от 19.11.2021г. ответницата Р. АНГ. ИВ. е поискала от Пещерски районен съд да й бъде издаден изпълнителен лист срещу адв. А.Р., процесуален представител на ищеца П.Д. за сумата от 1000лв представляваща двойно платен адвокатски хонорар в размер на 500лв.

За да остави без уважение искането на молителката И. Пещерският районен съд е посочил, че в диспозитива на посоченото съдебно решение по гр.д.№354/2020г. на РС-Пещера, влязло в законна сила на 11.11.2020г. не съдържа осъждане, касаещо правото на вземане на молителката, а и изобщо не се отнася до адв.А.Р. и че влязлото в сила решение не представлява изпълнително основание, удостоверяващо подлежащо на изпълнение вземане срещу посочения за длъжник адв.А.Р., съгласно чл.406 ал.1 от ГПК.

Тези доводи напълно се споделят от въззивната инстанция.

В нито един съдебен акт-решение или определение, постановени от Пещерски районнен съд по първоинстанционното дело, няма присъдено парично вземане в полза на Р.И. и срещу адв. Р. като процесуален представител на ищеца П.Д.. В нито един от актовете няма постановен осъдителен диспозитив за такова вземане претендирано от И. в размер на 1000лв, представляваща двойно заплатен адвокатски хонорар.

Нормата на чл.406 ал.1 от ГПК е императивна. Същата предвижда да се издаде изпълнителен лист след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Актовете представляващи изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист изчерпателно са изброени в разпоредбата на чл. 404 от ГПК, в случая в хипотеза на влязло в сила осъдително решение или определение на първоинстанционния съд, които са постановени по това дело.

В случая, такива актове липсват. Постановеното от въззивната инстанция определение по обжалване на акта на РС в производството по реда на чл.248 от ГПК също не визира признато парично вземане срещу адв.Р. и в полза на Р.И.. Такива данни не се съдържат и в подробната сметка на съдебен изпълнител М.Г. с район на действие Окръжен съд Пазарджик. Нещо повече, съдебният изпълнител е длъжен да изготви и постановление за разноски, което се връчва на страните с подробна разбивка за всяко едно перо парични разходи, както и неговия произход, като при възникнали спорове между съдебния изпълнител и страните по изпълнението -взискател и длъжник 3 относно размера и произхода им, страната има право на иска изменение на разноските, а при отказ да обжалва отказа по реда на чл.435 ал.2 т.7 от ГПК.

В случая, в описаните в сметката дължими парични суми по пера липсва парично вземане като адвокатско възнаграждение. Ако по погрешка длъжникът е платил по сметката на съдебния изпълнител след образуване на изпълнителното дело суми като адвокатско възнаграждение, които не са му присъдени в тежест и не фигурират в изпълнителния лист, нито са направени в изпълнителното производство от насрещната страна-взискателя, то той може да поиска от съдебния изпълнител тяхното възстановяване като недължимо платени. Тези процесуални способи за защита при принудителното изпълнение нямат нищо общо и са неотносими в производството по издаване на изпълнителен лист по чл.406 ал.1 във връзка с чл.404 от ГПК. В случая, както се посочи издаденият изпълнителен лист за паричните вземания на кредитора Д. срещу длъжника Р.И. не съдържа вземания като адвокатско възнаграждение в полза на адв.Р., респективно да е постановен осъдителен диспозитив за осъждане на адв.Р. да заплати на Р.И. претендираната сума от 1000лв. Без постановено осъдително съдебно решение или определение срещу адв. Р. и в полза на Р.И. не може да се иска и да бъде издаден изпълнителен лист за такава сума.

Предвид изложеното обжалваното определение ще следва да се потвърди като валидно, допустимо и по същество правилно и не страдащо от пороците посочени в частната въззивна жалба на жалбоподателката Р.И..

Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Пещерски районен съд №260965 от 22.11.2021г. постановено по гр.д.№354/2020г. по описа на същия съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5