Решение № 1342 от 02.11.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1342 гр. Варна, 01.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: К. Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл. с. Ивелина Чавдарова при участието на секретаря Петя П. П.а като разгледа докладваното от мл. с. Ивелина Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20223100501072 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 262574/01.03.2022г., подадена от К. Р. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „***“ № *, вх. * ет. 8, ап. *, действащ чрез пълномощника си адв. Х. П. Х.в – Р. от ВАК, срещу Решение № 260083 от 10.02.2022г., постановено по гр. д. № 15089/2019г. по описа на ВРС, XVII състав, с което:

- е отхвърлен предявеният от К. Р. К., ЕГН **********, с адрес: гр.

София, ж. к. „****“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, срещу Община Варна, с адрес: гр.

Варна, бул. „****“ № 43, представлявана от кмета И. П., и Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, положителен установителен иск за собственост за приемане за установено между страните, че ищецът е собственик по силата на упражнявано давностно владение на ½ ид.ч. от дворно място с площ от 2 200 кв.м (по комбинирана скица на вещото лице на л. 352 с площ 3 240 кв.м), находящо се в гр. Варна, ж.к. „***“, дворище пл. № 40-41 по плана на ж.к. „*** *”, заедно с жилищна сграда в това дворно място, при граници на мястото: път, бл. на ДСЗ, дере и В. С. С., за който имот е издаден Нотариален акт № 7, том V, дело 1746 от 13.04.1990 г. на нотариус при ВРС Р. Т. за признаване правото на собственост по давност, който имот е част от поземлен имот, целият с площ от 18 264 кв. м, с идентификатор *** (нов идентификатор *** с площ

1

16 549 кв.м), и част от поземлен имот, целият с площ от 44 295 кв.м, с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със Заповед РД-1864/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, на основание чл. 124, ал. 1, предл. II ГПК;

- е отменен Нотариален акт № 7, том V, дело 1746 от 13.04.1990 г. на нотариус при ВРС Р. Т., на основание чл. 537, ал. 2, пр. 3 ГПК;

- е прието за установено в отношенията между Община Варна, с адрес: гр. Варна, бул. „****“ № 43, представлявана от кмета И. П., и К. Р. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „****“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, по предявения ревандикационен иск, че ищецът Община Варна е собственик по силата на закона (§ 42 от ПЗР на ЗИДЗОС) на ½ ид.ч. от дворно място с площ от 2 200 кв.м. (по комбинирана скица на вещото лице на л. 352 с площ 2 473 кв.м), находящо се в гр. Варна, ж.к. „***“, дворище пл. № 40-41 по плана на ж.к. „*** *”, заедно с жилищна сграда в това дворно място, при граници на мястото: път, бл. на ДСЗ, дере и В. С. С., за който имот е издаден Нотариален акт № 7, том V, дело 1746 от 13.04.1990 г. на нотариус при ВРС Р. Т. за признаване правото на собственост по давност, който имот е част от поземлен имот, целият с площ от 18 264 кв. м, с идентификатор *** (нов идентификатор *** с площ 16 549 кв.м), и част от поземлен имот, целият с площ от 44 295 кв.м, с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, и е осъден К. Р.

К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „****“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, да предаде владението върху ½ ид.ч. от така описания недвижими имот на Община Варна, с адрес: гр. Варна, бул. „****“ № 43, представлявана от кмета И. П., на основание чл. 108 ЗС.

Жалбоподателят счита атакуваното решение за неправилно и незаконосъобразно. Заявява, че процесният имот никога не е бил одържавяван или отчуждаван, като не са били заплащани и обезщетения от Държавата или Община Варна. Поддържа, че имотът е частна собственост, съсобствен между него, Д. В. и Я. В.. Сочи, че същият е ограден, като релефът позволява да липсва ограда на места. Подробно аргументира, че представеният по делото Акт за общинска собственост № 7066 от 13.08.2012г. не легитимира Община Варна като собственик на имота. Счита, че в същия смисъл е и заключението по допуснатата и изготвена в първоинстанционното производство СТЕ. Сочи, че съдът не е съобразил представената служебна бележка от 22.07.1991г., от която е видно, че процесният имот не е бил одържавяван. Настоява за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде признато за установено, че въззивникът К. К. е собственик на ½ ид.ч. от процесния имот. Претендира разноски.

В срока по чл. 263 ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемите страни Община Варна, представлявана от кмета И. П. и Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите .

2

В проведеното по делото открито съдебно заседание въззивникът се представлява от адв. Х.в – Р., който поддържа жалбата и моли за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира разноски. В ход по същество и с депозирани писмени бележки излага подробни аргументи във връзка с основателността на предявения от него иск.

В съдебното заседание въззиваемата страна Община Варна се представлява от гл. юрк. С. Ц., която оспорва жалбата и моли за оставянето без уважение. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В хода на устните състезания и с депозирани писмени бележки изразява становище по същество на делото, като моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано.

Въззиваемата страна Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, редовно призована, не изпраща представител в открито съдебно заседание.

За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:

Производството по гражданско дело № 15089/2019г. по описа на ВРС, XVII състав е образувано по предявен от К. Р. К., ЕГН **********, срещу Община Варна, представлявана от кмета И. П., а с уточняваща молба от 22.01.2021г. и срещу Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, положителен установителен иск за собственост за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик по силата на упражнявано давностно владение на ½ ид.ч. от дворно място с площ от 2 200 кв.м., находящо се в гр. Варна, ж.к. „***“, дворище пл. № 40-41 по плана на ж.к. „*** *”, заедно с жилищна сграда в това дворно място, при граници на мястото: път, бл. на ДСЗ, дере и В. С. С., който имот е част от поземлен имот – собственост на Община Варна, целият с площ от 18 264 кв.м., с идентификатор *** /нов идентификатор *** с площ 16 549 кв.м./ и част от поземлен имот – собственост на Държавата, целият с площ от 44 295 кв.м., с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК.

В исковата молба ищецът К. Р. К. твърди, че заедно с неговата майка Р.

Й. С. и сестра му Р. Р.а К.а са придобили по давност собствеността върху дворно място от 2200 кв.м., находящо се в гр. Варна, ж.к. „***“, представляващо дворище пл. № 40-41 по плана на ж.к. „*** *”, заедно с жилищна сграда в това дворно място, при граници на мястото: път, бл. на ДСЗ, дере и В. С. С., съгласно Нотариален акт № 7, том V, дело 1746 от 13.04.1990г. на нотариус при ВРС Р. Т.. Сочи, че Р. Й. С. и Р. Р.а К.а са починали и техните права са преминали върху наследниците им, като имотът е бил вписан на тяхно име в Община Варна и същите са заплащали данъци и такси за него. Имотът е ограден с ограда и се владее от ищеца и другите наследници. Излага, че независимо от горните факти, Община Варна е съставила Акт за частна общинска собственост № 7066 от 13.08.2012г., в който попада гореописаният имот. На 19.10.2017г. ищецът е подал заявление до СГКК-Варна, но на 21.05.2018г. е получил уведомление за отказ за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна чрез 3 нанасяне на два нови поземлени имота с идентификатори *** и *** с цел коректно отразяване на границите на поземлен имот № 41 по плана на ж.к. „*** *” в границите на поземлен имот с идентификатор ***. Причина за отказът бил получено възражение от Община Варна, че за имота е издаден процесният АЧОС от 2012г. Твърди, че за съставянето на този акт е послужила Скица № 19460/27.07.2012г., в която като основание за собствеността на Община Варна е посочен Договор за доброволна делба № 61, т. VIII, рег. № 11558 от 02.12.1998г. на нотариус при ВРС, който договор нямал общо с имота и се отнасял за други лица. Счита, че СГКК е допуснала грешка при отразяването на Община Варна като собственик на имота и поради това ответникът неправомерно си е издал АЧОС. Сочи, че с Решение № 1395 от 08.07.2019г. по адм.д. № 2033/2018г. на Административен съд - Варна е отхвърлена жалбата му срещу отказа на началника на СГКК-Варна да измени кадастралната карта и регистри, доколкото е прието, че се касае за спор за материално право. Моли за установяване на собствеността му и отмяна на акта за частна общинска собственост. С уточняваща молба от 17.10.2019г. ищецът твърди, че след смъртта на Р. Й. С. и Р. Р.а К.а техни наследници са той (ищецът), Д. П. В. и Я. П. В., като последните двама са деца на Р. К.а. В тази връзка уточнява, че процесният имот се притежава в съсобственост от К. Р. К. с дял ½ ид.ч., Д. П.

В. с дял ¼ ид.ч. и Я. П. В. с дял ¼ ид.ч., като ищецът желае установяване на собствеността само по отношение на неговата ½ ид.ч. Сочи, че понастоящем имотът се владее от всички съсобственици. С уточняваща молба от 06.11.2019г. ищецът излага, че имотът в съсобственост е самостоятелен и не е част от друг имот. Към момента, обаче, имотът е отразен в границите на имот с идентификатор ***. Ищецът е внесъл изготвен от лицензиран геодезист проект в СГКК-Варна за изменение на кадастралната карта, но му е отказана тази услуга. Твърди, че е собственик на ½ ид.ч. от имота по силата на упражнявано от наследодателя му Р. К. С. владение в периода 1967г. 1978г., който от своя страна е присъединил владението на неговия наследодател В. Р. Н. в периода 1941 г. - 1967г., и съответно упражнявано лично от ищеца след 1978г. до настоящия момент добросъвестно, необезпокоявано владение.Сочи, че имотът не е бил одържавяван, за което прилага служебна бележка от 22.07.1991г. Твърди, че в имота се е намирала едноетажна тухлена сграда, която е разграбена до 1996г. и в момента съществува само скелетът и́.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Община Варна, чрез процесуален представител, с който искът се оспорва като недопустим. Сочи се, че ищецът не е индивидуализирал в достатъчна степен имота, на който твърди, че е собственик. По същество се излага, че съгласно предвижданията в кадастрално-регулационния и застроителен план на ж.к. „***“, * микрорайон, процесният имот изцяло попада в парцел в кв. 9, който е отреден за училище. Твърди се, че Общината е придобила правото на собственост по силата на закона, а именно § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС /обн. ДВ бр. 96/99г./, който предвижда, че застроените и незастроените парцели и имоти – частна държавна собственост, отредени за 4 жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към дата на влизане в сила на този закон подробно градоустройствени планове, преминават в собственост на общината. Излага се, че видно от съставения АЧОС № 7066/13.08.2012г. поземленият имот с площ 18 264 кв.м. е актуван като частна общинска собственост, на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС. Сочи се, че следва да се зачете в пълна степен предвиждането на процесния ПУП, кадастралнорегулационния и застроителен план на ж.к. „***“, доколкото към момента на влизане в сила на горецитираната законова разпоредба това е било предназначението на територията, в която попада процесният имот. Твърди, че не са налице елементите от фактическия състав на придобивната давност, на която ищецът се позовава и той не е станал собственик на оригинерно основание. В тази връзка сочи, че имотът е изоставен и неправомерно ограден, като фактът, че ищецът заплаща данъци за същия не означава, че манифестира владение. Счита, че издаденият в полза на ищеца КНА е незаконосъобразен и подлежи на отмяна. Твърди още, че по отношение на имотите частна държавна или общинска собственост давността е спряла да тече, съгласно императивната разпоредба на § 1 от ЗД на ЗС, доколкото е наложен мораториум.