Решение № 42 от 17.02.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Ихтиман, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Гражданско дело № 20241840100835 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от „Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК 130460283, със съдебен адрес: гр. София, п.к. 1606, ул.

„Шандор Петьофи“ № 10, представлявано от Д. К. К. и М. С. – изпълнителни директори, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 286, ал.

1 ТЗ и чл. 92 ЗЗД спрямо ответника В. В. С., ЕГН ********** да бъде признато за установено, че дължи на ищеца:

- 25,49 лв. - абонаментна такса по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер за отчетен период 15.10.2021 г. – 14.11.2021 г., обективирана във Фактура № 7327884901/15.11.2021г.;

- 93,57 лв. – използвани услуги (роуминг) по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер за отчетен период 15.10.2021г. – 14.11.2021г., обективирани във Фактура № 7327884901/15.11.2021г.;

- 25,49 лв. –абонаментна такса по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер за отчетен период 15.11.2021г. – 14.12.2021г, обективирана във Фактура № 7329182001/15.12.2021г.;

- 66,63 лв. използвани услуги (роуминг) по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер за отчетен период 15.11.2021г. – 14.12.2021г., 1 обективирани във Фактура № 7329182001/15.12.2021г.

- 25,49 лв. –абонаментна такса по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер за отчетен период 15.12.2021г. – 14.01.2022г., обективирана във Фактура № 7330495868/15.01.2022г.;

- 145,67 лв. – неустойка дължима по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер, обективирана във Фактура № 7334400776/15.04.2022г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 08.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземанията, както и сторените в производството разноски, за които вземания е издадена Заповед № 20 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 11.01.2024 г. по ч.гр.д. № 27/2024 г. на РС – Ихтиман.

Ищецът твърди, че между „Йеттел България“ ЕАД и ответника е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер за срок от 24 месеца е абонаментен план Тотал + с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 23,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на 34,99 лв.

Ответник не е изпълнил задължението си за плащане на процесните вземания за исковия период си до датата на подаването на заявлението по чл.

410 ГПК, което обуславя правния интерес на кредитора - ищец в настоящото производство, за установяване на наличието на съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл. 415 във вр. е чл. 422 от ГПК.

С отговора на исковата молба особеният представител оспорва частично основателността на предявените искове. Твърди, че липсват доказателства, че ищецът е предоставил на ответника телекомуникационни услуги роуминг минути и МБ. Навежда възражения за нищожност на клаузата за неустойка.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Районен съд – Ихтиман е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 286, ал. 1 ТЗ и чл. 92 ЗЗД.

В приложеното към настоящото дело заповедно производство са приложени писмени доказателства, които следва да се вземат предвид при 2 разглеждане на предявения иск, тъй като исковото производство, образувано по реда на чл. 422 ГПК представлява продължение на заповедното производство.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 286, ал. 1 ТЗ:

Основателността на предявен иск за реално изпълнение на договорно задължение, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките – валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържанието на което да е задължението за заплащане на претендираната парична сума по договор за предоставяне на мобилна услуга, породили правното си действие, настъпила изискуемост на задължението и неизпълнение от страна на задълженото лице (ответник).

При наличие на изрично оспорване, направено от ответника, че част от услугите (роуминг) са предоставени, следва да бъде доказано, че ищецът е предоставил всички услуги, за които се претендира плащане.

Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията за реално изпълнение.

В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането.

От Договор за мобилни услуги с предпочетен номер се установява наличието на облигационна връзка между страните. Съгласно него ищецът е поел задължение да предоставя на отв. В. В. С. за срок от 24 месеца мобилните услуги срещу насрещна престация - месечен абонамент (цена) от 23.99 лв., а след изтичането на този срок месечният абонамент (цена) е в размер на 34.99 лева. Ответникът има право да ползва неограничени минути за разговори към всички национални мрежи в България и роуминг в Зона ЕС, 100 минути разговори към зона ЕС и 8000 MB мобилен интернет в България и роуминг в зона ЕС. В договора е предвидено, че при изтичане на срока на договора, последният се превръща в безсрочен при стандартните условия на избрания абонаментен план и може да бъде прекратен по всяко време на действието му.

В чл. 26 от Общите условия е предвидено, че заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно, като неполучаването на фактура не освобождава потребителя от задължението му 3 за плащане на дължимите суми, а съгласно чл. 27 плащането се извършва в срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни от датата на издаването й.

От представените по делото Фактура № 7327884901/15.11.2021г. и Фактура № 7329182001/15.12.2021г., Фактура № 7330495868/15.01.2022г. се установява, че такива са издадени за периода 15.10.2021 г. – 14.11.2021 г., 15.11.2021г. – 14.12.2021г. и 15.12.2021г. – 14.01.2022г.

Както беше посочено между страните е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер, не е спорно, че ищецът е изпълнил задължението си да предостави мобилни услуги по него, с издаването на посочените в предходния абзац фактури е изпълнил и задължението си по чл. 26 от ОУ, а ответникът не е изпълнил задължението си за плащане на месечния абонамент, установено в чл. 27 от ОУ. Дължимата съгласно месечна такса е в размер на 23.99 лева, като до тази сума следва да бъдат уважени исковете, като бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца 23.99 лв. абонаментна такса по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер за отчетен период 15.10.2021 г. – 14.11.2021 г., обективирана във Фактура № 7327884901/15.11.2021г.; 23.99 лв. –абонаментна такса по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер за отчетен период 15.11.2021г. – 14.12.2021г, обективирана във Фактура № 7329182001/15.12.2021г.; 23.99 лв. –абонаментна такса по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер за отчетен период 15.12.2021г.

–

14.01.2022г., обективирана във

Фактура

№

7330495868/15.01.2022г.;

За разликата до пълния претендиран размер от 25.49 лева всеки от трите иска следва да бъде отхвърлен, тъй като, както основателно се възразява с отговора на исковата молба, ищецът не доказа при условията на пълно и главно доказване, основание за претендиране на сумата от 1.50 лева. В исковата молба се твърди, че размерът на абонаментната (месечна) такса е 25.49 лева, но това твърдение е недоказано, тъй като съгласно Договор за мобилни услуги с предпочетен номер размерът й е 23.99 лева, до който предявените искове са основателни. Следва да се посочи, че в исковата молба не се твърди друго основание за претенцията за тази разлика, като например 4 активиране на допълнителен пакет услуги. Не се и доказва, въпреки изричното оспорване от особения представител и дадено указание с доклада, такива да са ползвани.

Неоснователни са предявените искове спрямо ответника да бъде признато за установено, че дължи сумата от 93,57 лв. – използвани услуги (роуминг) по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер за отчетен период 15.10.2021г. – 14.11.2021г., обективирани във Фактура № 7327884901/15.11.2021г. и сумата от 66,63 лв. използвани услуги (роуминг) по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер за отчетен период 15.11.2021г.

–

14.12.2021г., обективирани във

Фактура

№

7329182001/15.12.2021г. Предвид направеното изрично оспорване от особения представител на ответника с отговора на исковата молба, че такива услуги реално са предоставени, включително и на отразеното в издадените фактури, то в тежест на ищеца е да докаже този положителен факт при условията на пълно и главно доказване. Това не е направено в хода на производството и не представлява надлежно доказване подробното обяснение, развито в писменото становище, за начина по който работи системата за фактуриране на дружеството ищец. Не представлява главно доказване и прилагането фактури съдържащи на справка за детайлно потребление от ищеца. Те не са подписани от потребителя, поради което и не може да се приеме, че доказват извършването на услугата. Фактурата е частен свидетелстващ документ относно направените и отразени в нея изявления на нейният издател и обективират изгодни за издалата ги страна обстоятелства. Като такива, се ползват с формална доказателствена сила единствено досежно обстоятелството, че издателят е направил изявления в смисъла и със съдържанието, отразени във фактурата. Не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което следва да бъде преценена с оглед на всички други обстоятелства по делото. Процесните фактури са едностранно съставени, не са подписана от ответника и в този смисъл са му непротивопоставими. Поради това и тези частни документи не удостоверяват и ползването на предоставените услуги по тях и не установява начина на начисляване на сумите. Предвид наличието на изрично оспорване и липса на други доказателства за предоставяне на услугите, то предявените искове са неоснователни.

Основателна е акцесорната претенция за законната лихва върху 5 главницата считано от 08.01.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже наличието на уговорка за неустойка в договора в претендирания размер и настъпването на предпоставките за нейната изискуемост.

При установяване на горните факти в тежест на ответника е да установи, че е погасил задължението си.

В чл. 9 от процесния договор е предвидено, че в случай на неговото прекратяване преди изтичане на срока по вина и инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му, потребителят дължи неустойка в размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца. В случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти, потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора; и (б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.

Съгласно чл. 75 от Общите условия при неизпълнение на посочените в него задължения на потребителя (включително за плащане на месечна такса) дружеството може да прекрати едностранно договора при условията на чл.

19б и чл. 19б от ОУ.

Без да развива ненужни теоритични постановки настоящия състав намира за нужно само да посочи, че клаузите в договора следва да се тълкуват съобразно действителния им смисъл, поради което посоченото в предходните два абзаца „прекратяване“ на договора следва да се разбира като разваляне по смисъла на чл. 87 ЗЗД. Доколкото развалянето е преобразуващо право с акцесорен характер, възникващо при наличие на неизпълнение и при упражняването му води до прекратяване на облигационната връзка между 6 страните по правоотношението, а уреденият случай в договора е точно такъв.