Решение № 442 от 01.02.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. Пловдив, 01.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330104269 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование “Теленор България” ЕАД) против Л. П. Б. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ, по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 342, ал. 1 ТЗ и по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 4531/26.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поправена по реда на чл. 247 ГПК с Определение № 4965/13.07.2021 г., издадени по ч. гр. д. № 10445/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVII граждански състав, за сумата в общ размер от 314, 94 лв., от която сумата в размер от 46, 38 лв., представляваща стойността на месечни абонаментни такси и мобилни услуги, предоставени за периода от 15.10.2018 г. до 14.12.2018 г. за номер ** по Договор за мобилни услуги № ** от 25.09.2018 г., сумата от 62, 46 лв. – неустойка, формирана от трикратния размер на месечните абонаментни такси, сумата от 133, 72 лв. – неустойка, формирана от разликата между стандартната цена на предоставено 1 устройство „Meizu M6 16GB Dual Silver“ без отстъпка съгласно ценова листа и дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг от 25.09.2018 г. и сумата от 72, 38 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 25.09.2018 г. за предоставено мобилно устройство Meizu M6 16GB Dual Silver, от които сумата от 6, 58 лв. – вноски за периода 15.10.2018 г. до 14.12.2018 г. и сумата от 65, 80 лв. – двадесет предсрочно изискуеми лизингови вноски, ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.08.2020 г., до окончателното й заплащане.

Ищецът твърди, че между Л. П. Б. и „Теленор България“ ЕАД са сключени Договор за мобилни услуги № ** и Договор за лизинг от 25.09.2018 г., съгласно които на ответника били предоставени мобилен номер ** и мобилно Meizu M6 16GB Dual Silver. Поддържа, че по силата на сключения между страните договор за мобилни услуги е установено задължение за потребителя да заплаща месечна абонаментна такса от 24, 99 лв. с ДДС.

Твърди, че общата дължима сума по договора за мобилни услуги, включва начислена месечна абонаментна такса, предоставени услуги и такса за спиране на номер. Поддържа, че всички задължения на абоната били обективирани в издадени от доставчика фактури, като последните следвало да бъдат заплатени в петнадесет дневен срок след издаване на фактурите. Сочи, че поради неизпълнение на задълженията на потребителя в срок, договорът е предсрочно прекратено, поради което на основание чл. 11 от Договора е начислена неустойка, формирана от размера на три месечни абонаментни такси и разликата между преференциалната стойност на предоставеното лизингово устройство и стойността на последното по ценова листа. По силата на сключения договор за лизинг за предоставения за ползване мобилен апарат ответникът се задължил да заплати сумата от 140, 67 лв., с включена една първоначална вноска от 65 лв. и двадесет и три месечни вноски за срока на договора, всяка от които в размер от 3, 29 лв. Задължението за лизингови вноски подлежало на фактуриране и се заплащало при условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги. Тъй като ответникът не върнал лизинговата вещ след прекратяването на облигационните отношения ищецът обявил вземането за предсрочно изискуемо на основание чл. 12 ОУ, като предсрочно изискуемият остатък бил в размер на 65, 80 лв., равняващ се на двадесет лизингови вноски.

2

Сочи, че потребителят не заплатил и две лизингови вноски с настъпил падеж, което задължение е обективирано във фактура № 7280736313/15.11.2018 г. и фактура №7282069984/15.12.2018 г. Твърди, че обявяването на предсрочната изискуемост на остатъка от цената не е обвързано от разваляне на договора за лизинг. Доколкото устройството не било върнато договорът запазил първоначалното си действие и срок, поради което ответникът дължал заплащането на две лизингови вноски с настъпил падеж и двадесет вноски, станали предсрочно изискуеми. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на съдебноделоводни разноски.

Ответникът Л. П. Б. е депозирал в законоустановения за това срок по чл.

131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, чрез назначения му от съда особен представител – М. Т. – Д., в който излага съображения за нейната неоснователност. Оспорва изцяло дължимостта на претендираната от ищеца сума. Твърди, че сключеният между страните договор за мобилни услуги е недействителен, тъй като не е сключен по ясен и разбираем за страните начин.

Поддържа, че в производството по делото не са налице данни за предоставяне на мобилното устройство на потребителя, респ. за предоставяне на мобилни услуги и за осигуряване на достъп до мобилната мрежа на оператора за процесния период. Твърди, че тези обстоятелства не се установяват от приложените към исковата молба фактури, доколкото последните представляват частни документи, издадени от ищеца, които не носят подпис на потребителя – ответник. Счита, че ответникът не дължи и заплащане на претендираната от страна на ищеца неустойка. Счита, че клаузата на чл. 12, ал. 2 от Общите условия, установяваща право на оператора да обяви вземането по договора за лизинг за предсрочно изискуемо, е недействителна, поради нейната неравноправност и поради, установяването й в противоречие с добрите нрави. По така изложените съображения счита, че правото на ищеца да прекрати договора следва да бъде упражнено по реда на чл. 87 ЗЗД с отправяне на писмено предупреждение до длъжника. По така изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

3

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ, по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

В приложеното към настоящото дело заповедно производство са приложени писмени доказателства, които следва да се вземат предвид при разглеждане на предявения иск, тъй като исковото производство, образувано по реда на чл. 422 ГПК представлява продължение на заповедното производство.

От Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ** от 25.09.2018 г. се установява, че ищецът е поел задължение да предоставя на Л. Б. за срок от 24 месеца мобилните услуги, посочени в договора по стандартен месечен абонамент от 24, 99 лв. на месец с предпочетен номер **, срещу насрещната престация – парично възнаграждение по абонаментна програма „Тотал 24, 99 с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС” съгласно подписаното от потребителя Приложение – Ценова листа за абонаментни планове за частни лица. В договора е предвидено, че при изтичане на срока на договора, последният се превръща в безсрочен при стандартните условия на избрания абонаментен план и може да бъде прекратен по всяко време на действието му.

С договора е предвидено, че в случай на неговото прекратяване преди изтичане на срока по вина и инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му, потребителят дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси за периода от прекратяване на договора – до изтичане на уговорения срок, която не може да надвишава трикратния размер на стандартния месечен абонамент. В допълнение потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментния план, съответстваща на оставащия срок на договора, а в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството – в брой, без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му лизингова цена по договора за лизинг, каквато съответства на оставащия срок на договора.

4

Представен е и препис от Общите условия, които по съгласие на страните са част от поетите задължения по учреденото договорно правоотношение.

От Общите условия се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща уговореното възнаграждение след предоставяне на уговорените услуги – арг. чл. 23 от Раздел ІV „Цени на услугите“.

Представен е договор за лизинг от 25.09.2019 г., по силата на който е уговорено, че ищецът се задължава да предостави на потребителя мобилно устройство „Meizu M6 16GB Dual Silver” за временно и възмездно ползване срещу насрещното задължение на лизингополучателя да заплати цената на устройството от 140, 67 лв. на двадесет и три месечни вноски, всяка в размер от 3, 29 лв., при внасяне на първоначална лизингова вноска от 65 лв. С клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора е предвидено право на лизингополучателя да придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство като подпише договор за изкупуване на устройството десет дни преди изтичане на срока на договора. Установено е задължение за връщане на устройството в едномесечен срок след изтичане на срока за договора, ако лизингополучателя не упражни правото си по чл. 1, ал. 2 от договора, като с разпоредбата на чл.

1, ал. 3 ГПК е предивдено задължение за заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението за връщане на лизинговата вещ в размер на една вноска от 10, 59 лв. С клаузата на чл. 4 е установено, че с подписване на договора лизингополучателят декларира и потвърждава, че е получил устройството, предмет на договора. В договора за лизинг е обективиран погасителен план.

Договорът за лизинг е сключен при отнапред установени от страните Общи условия, които носят подписа на лизингополучателя, поради което последните са приети писмено от страна на длъжника. С клаузата на чл. 12, ал. 2 от ОУ е установено, че месечните вноски стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за предоставяне на мобилни или фиксирани услуги, сключени от лизингополучателя, както и при забава в заплащанията на задълженията.

В производството по делото не е оспорена формалната доказателствена сила на представените частни диспозитивни документи от страната, поради което следва да се приеме, че обективираните в последните изявления 5 изхождат от страната, сочена като техен автор – арг. чл. 180 ГПК.

Ищецът е представил дубликати данъчни фактури, издадени от него, в които са обективирани претендираните вземания за проведени разговори и месечни абонаментни такси и лизингови вноски. Тези дубликати на данъчни фактури съдът приема, че не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства, тъй като те представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства. В този смисъл те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател.

Тези частни свидетелстващи документи биха притежавали доказателствена сила, в случай че бе подписана от двете страни, тъй като те биха обективирали извънсъдебно признание от страна на потребителя, че е получил от оператора услугите на стойност, посочени във фактурите.

От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че издадените от ищеца фактури са намерили счетоводно отражение в счетоводството на дружеството. Вещото лице е посочило, че абонаментната такса е в размер на сумата от 20, 82 лв. без ДДС, като неустойката в трикратен размер на месечните абонаментни такси е от 62, 46 лв. Вещото лице е посочило, че не е ясен механизма, по който ищецът е определил неустойката за лизингово устройство в размер на сумата от 133, 72 лв., като вещото лице е установило, че разликата между цената на устройството без абонамент и между цената по договора за лизинг е от 185, 94 лв. Вещото лице е установило, че по фактура № 7280736313/15.11.2018 г. и фактура № 7282069984/15.12.2018 г. са начислени задължения от 6, 58 лв. за лизингови вноски, а по фактура № 7284770472/15.02.2019 г. лизингови вноски от 65, 80 лв., като общото задължение за лизингови вноски от 72, 38 лв. е останало непогасено. Експертиза е установила, че общия непогасен остатък на задълженията по издадените фактури е от 314, 94 лв.